Сменената концепция за прокуратурата в VII ВНС
Проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и някогашен народен представител, за плана на Нов български университет и Съюза на съдиите в България с документални изявленията с депутати и специалисти от Седмото Велико народно събрание, приело сегашната конституция, пред " Дневник " Проф. Екатерина Михайлова, конституционалист и някогашен народен представител, за плана на Нов български университет и Съюза на съдиите в България с документални изявленията с депутати и специалисти от Седмото Велико народно събрание, приело сегашната конституция, пред " Дневник "
От всички интервюирани депутати от VII Велико национално заседание, както и специалисти към конституционната комисия, може да се направи извод, че концепцията е била да се устрои самостоятелна правосъдна власт в демократична и правова страна. Повечето старания са били ориентирани към смяна на политическата среда - многопартийна политическа система, осъществяване на свободни избори, гарантиране на главните права и свободи, плуралистична политическа среда. Как да бъде устроена и да действа правосъдната власт са оставили това да решат юристите в професионален спор. От стенограмите на VII Велико народно събрание, а и от разказите на интервюираните се схваща, че има разлика сред първичния вид на структурата на правосъдната власт и това, което е признато по-късно. На първо четене в конституционния план е одобрена идея, която конструира " прокурори КЪМ съдилищата ". Според свидетелствата тази дефиниция възпроизвежда модела, който е работил по време на Търновската конституция. В документалните изявленията в елементи е обяснено каква е сърцевината на тази концепция и за какво тя е посрещната от прокуратурата със " мощен отпор " и опасения, че ще бъде обезличена. Така се стига до смяната при второто четене, когато е признато, че " структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Концепцията КЪМ изключва основният прокурор да разполага със независим уред, а също и не би дала еднообразно правно състояние на прокурорите и съдиите .
Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор е бил предмет на спор и разногласия във Велико народно събрание - както в конституционната комисия, по този начин и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в правосъдната власт - всички са считали, че мястото ѝ е там. Споровете са били дали Народното събрание да избира основния прокурор, каквато е била практиката до тогава, или нов кадрови орган на правосъдната власт. Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, само че най-после депутатите вземат решение и то да бъде в правосъдната власт.
Реклама
Задачата на това проучване не е да се съберат вижданията на участниците за смяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма по какъв начин да се остане единствено в предишното и мнозина споделят своите възгледи. Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общественост да се сплоти, по опция с оферти, които да са въз основата на техния опит. И още нещо - концепциите и предложенията да не се лимитират до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите правила.
Искането за основаване на механизъм за следствие на основния прокурор е с цел да не бъде оставен един от органите на държавната власт без опция за търсене на отговорност. Това са и рецензии, и рекомендации към България от европейските институции в посока за одобряване на правовата страна.
Иначе по-големият въпрос е по какъв начин да се накарат да работят дейно и качествено институциите . И тук би трябвало да се търсят решения освен в полето на правосъдната власт, защото виждаме в последните две години казуса и при парламент, и при държавни управления. Това, че те не действат, рефлектира и върху органите на ръководство на правосъдната власт, а по този начин също и върху доста други държавни институции. Множество институции, регулатори, комисии са с изтекли мандати и няма кой да извърши законовите задължения към тях. Това не са просто отговорности към съответните държавни органи, а е отговорност към българските жители.
Неработещи институции е равно на основаването на проблеми за доста физически и юридически лица. И тук следва въпросът - ще могат ли нашите избраници да погледнат към експертите и към лица с престиж и добра известност , с цел да бъдат определени в тези органи, или ще сме очевидци на нещо, което срина в огромна степен доверието към политиците - партийна делба на позиции и раздаването им на правилни на съответните партии лица.
Реклама Свързани публикации Три кг тротил, или три тона фарс 5 май 2023, 06:05 Андрей Янкулов: Големият неуспех на наказателното правораздаване са делата от висок публичен интерес 23 март 2023, 17:17 Държавният департамент за България: Корупция, ултранационалисти и дела-шамари против медии 21 март 2023, 13:45 Прокурорът и неговият наследник 13 март 2023, 12:23
От всички интервюирани депутати от VII Велико национално заседание, както и специалисти към конституционната комисия, може да се направи извод, че концепцията е била да се устрои самостоятелна правосъдна власт в демократична и правова страна. Повечето старания са били ориентирани към смяна на политическата среда - многопартийна политическа система, осъществяване на свободни избори, гарантиране на главните права и свободи, плуралистична политическа среда. Как да бъде устроена и да действа правосъдната власт са оставили това да решат юристите в професионален спор. От стенограмите на VII Велико народно събрание, а и от разказите на интервюираните се схваща, че има разлика сред първичния вид на структурата на правосъдната власт и това, което е признато по-късно. На първо четене в конституционния план е одобрена идея, която конструира " прокурори КЪМ съдилищата ". Според свидетелствата тази дефиниция възпроизвежда модела, който е работил по време на Търновската конституция. В документалните изявленията в елементи е обяснено каква е сърцевината на тази концепция и за какво тя е посрещната от прокуратурата със " мощен отпор " и опасения, че ще бъде обезличена. Така се стига до смяната при второто четене, когато е признато, че " структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата ". Концепцията КЪМ изключва основният прокурор да разполага със независим уред, а също и не би дала еднообразно правно състояние на прокурорите и съдиите .
Въпросът за отчетността и отговорността на основния прокурор е бил предмет на спор и разногласия във Велико народно събрание - както в конституционната комисия, по този начин и в пленарната зала. Не е имало спор по въпроса дали мястото на прокуратурата е в правосъдната власт - всички са считали, че мястото ѝ е там. Споровете са били дали Народното събрание да избира основния прокурор, каквато е била практиката до тогава, или нов кадрови орган на правосъдната власт. Спорен е бил и въпросът за мястото на следствието, само че най-после депутатите вземат решение и то да бъде в правосъдната власт.
Реклама
Задачата на това проучване не е да се съберат вижданията на участниците за смяна на конституцията, а да осветлим какъв е бил замисълът, когато тя е създавана. Разбира се, няма по какъв начин да се остане единствено в предишното и мнозина споделят своите възгледи. Споделено беше разбирането, че е добре професионалната общественост да се сплоти, по опция с оферти, които да са въз основата на техния опит. И още нещо - концепциите и предложенията да не се лимитират до механизмите за устройство на съответните органи, а да се насочат и към проблемите от правоприлагането и законовите правила.
Искането за основаване на механизъм за следствие на основния прокурор е с цел да не бъде оставен един от органите на държавната власт без опция за търсене на отговорност. Това са и рецензии, и рекомендации към България от европейските институции в посока за одобряване на правовата страна.
Иначе по-големият въпрос е по какъв начин да се накарат да работят дейно и качествено институциите . И тук би трябвало да се търсят решения освен в полето на правосъдната власт, защото виждаме в последните две години казуса и при парламент, и при държавни управления. Това, че те не действат, рефлектира и върху органите на ръководство на правосъдната власт, а по този начин също и върху доста други държавни институции. Множество институции, регулатори, комисии са с изтекли мандати и няма кой да извърши законовите задължения към тях. Това не са просто отговорности към съответните държавни органи, а е отговорност към българските жители.
Неработещи институции е равно на основаването на проблеми за доста физически и юридически лица. И тук следва въпросът - ще могат ли нашите избраници да погледнат към експертите и към лица с престиж и добра известност , с цел да бъдат определени в тези органи, или ще сме очевидци на нещо, което срина в огромна степен доверието към политиците - партийна делба на позиции и раздаването им на правилни на съответните партии лица.
Реклама Свързани публикации Три кг тротил, или три тона фарс 5 май 2023, 06:05 Андрей Янкулов: Големият неуспех на наказателното правораздаване са делата от висок публичен интерес 23 март 2023, 17:17 Държавният департамент за България: Корупция, ултранационалисти и дела-шамари против медии 21 март 2023, 13:45 Прокурорът и неговият наследник 13 март 2023, 12:23
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ