Тунелът под Петрохан може да струва между 1.3 и 2.2 млрд. лв.
Проектът за скоростен път Монтана – София с основния тунел под прохода Петрохан към този момент има съответни финансови измерения. Трите обсъждани разновидността за тунела варират сред 1.3 милиарда лева за най-късия с дължина от към 7 километра и стигат до над 2.2 милиарда лева за най-дългия с дължина от над 14 километра. Информацията става ясна от пост във Фейсбук на народния представител Росица Кирова (ГЕРБ) след извършено съвещание на Експертния Технико-Икононически съвет към Агенция „ Пътна инфраструктура “.
На него са разисквани разновидностите по предварителни планове, само че крайната сума за строителството на целия план – тунелът и скоросният път – ще станe яснa едвам откакто цялата процедура се докара до край.
Припомняме, че преди 2 седмици по време на Регионална комисия в Народното събрание стана ясно, че планът изостава и върви към концесия. Тогава ръководителят на АПИ инж. Йордан Вълчев разяснява, че разновидностите за дължините на тунела са три – 7, 10 или 14 километра, като по думите му и при трите разновидността „ цената е почти идентична “.
От слайдовете, които е качила Кирова, ясно обаче си проличава, че стойностите не са по никакъв начин близки. Разликата сред най-скъпия и най-евтиния вид е забележителна – близо 931 млн. лева. Сравнението на разновидностите, показано в таблицата, демонстрира обилни разлики в дължината на тунелите и надлежно в общата цена на осъществяване.
„ Тъмно-синият “ вид е с най-дълъг тунел – над 14 километра. Това разумно го прави и най-скъпия, с планирана стойност над 2.2 милиарда лева.„ Зеленият “ вид е с дължина на тунела от малко над 10 километра, като цената му е към 1.6 милиарда лева.„ Червеният “ вид е с най-къс тунел от малко над 7.2 километра, като неговата стойност е над 1.3 милиарда лева.Основните параметри на бъдещото трасе
Скрийншотите от презентацията демонстрират, че цялостната разработка на трасето стартира от края на обходния път на град Монтана и доближава до Софийския околовръстен път или автомагистрала „ Европа “.
Всички обсъждани разновидности – условно наречени Тъмно-син, Зелен и Червен – следват модела, общопризнат още през 2019 година, а точно: да бъдат проектирани с две тръби на тунела и с по две ленти за придвижване в посока.
За цялото трасе Монтана-София е заложена висока планова скорост от 120 км/ч, като само при „ Червения “ вид е планувана опция за 100-120 км/ч. Габаритът на пътя във всички случаи е Г23.5, което е стандарт за автомагистрали и скоростни пътища.
Интересно е, че „ Тъмно-синият “ вид е най-къс като изцяло трасе (95.499 км), до момента в който „ Зеленият “ е най-дълъг (99.23 км). Освен това, „ Червеният “ вид планува максимален оптимален надлъжен надолнище от 5.5%, за разлика от другите два, които са с 4.5%, което може да се дължи на по-късия тунел, налагащ по-стръмно изкачване/спускане по трасето. „ Червеният “ вид също по този начин изисква максимален размер на изкопни работи – над 17.4 милиона кубични метра.
Проектът е ориентиран към „ доста тежко придвижване “, което постанова здрава структура на пътната настилка. Тя е проектирана с обща дебелина 110 сантиметра, включваща няколко пласта.
Според Кирова, след разискването два от разновидностите ще бъдат определени и подадени за цялостна Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Именно екологичните условия са посочени като главно предизвикателство пред спазването на периодите за реализация на плана.
Хоризонт за реализация
След като бъде определен един финален вид и бъде получена позитивна оценка по Оценка на въздействието върху околната среда, следва правене на Парцеларен и Подробен организационен проект (ПУП). Работата по идейния план, в това число и създаването на проекта, ще завърши, откакто бъдат разпознати почти 2600 парцела, за които предстоят отчуждителни процедури.
Надеждите на народния представител са процесът да се форсира, като се чака Оценка на въздействието върху околната среда да бъде предоставен и завършен в границите на 2026 година, а в края на 2027 година или при започване на 2028 година да бъде предоставено и построяването на тунела. Като различно трасе, остарелият път през прохода Петрохан ще бъде непокътнат напълно.
Скоростния път Видин – Ботевград
На този декор Кирова разяснява и последното преразпределение на средства в проектобюджета за 2026 година Припомняме, че единствено преди дни стана ясно, че 400 млн. лева не доближават за разнообразни сектори от скоростния път Видин – Ботевград. Така депутати от ръководещата коалиция взеха решение да пренасочат 1.8 милиарда лева от Софийското околовръстно към автомагистрала „ Хемус “ и скоростния път Видин – Ботевград.
Според Кирова това би трябвало да подсигурява, че секторите Видин - Монтана и Мездра - Ботевград ще бъдат приключени напълно до края на 2027 година или началото на 2028 година
Агенция Пътна инфраструктура Видин-Ботевград Министерство на районното развиване и благоустройството Росица Кирова скоростен път тунел Петрохан тунел под Петрохан
На него са разисквани разновидностите по предварителни планове, само че крайната сума за строителството на целия план – тунелът и скоросният път – ще станe яснa едвам откакто цялата процедура се докара до край.
Припомняме, че преди 2 седмици по време на Регионална комисия в Народното събрание стана ясно, че планът изостава и върви към концесия. Тогава ръководителят на АПИ инж. Йордан Вълчев разяснява, че разновидностите за дължините на тунела са три – 7, 10 или 14 километра, като по думите му и при трите разновидността „ цената е почти идентична “.
От слайдовете, които е качила Кирова, ясно обаче си проличава, че стойностите не са по никакъв начин близки. Разликата сред най-скъпия и най-евтиния вид е забележителна – близо 931 млн. лева. Сравнението на разновидностите, показано в таблицата, демонстрира обилни разлики в дължината на тунелите и надлежно в общата цена на осъществяване.
„ Тъмно-синият “ вид е с най-дълъг тунел – над 14 километра. Това разумно го прави и най-скъпия, с планирана стойност над 2.2 милиарда лева.„ Зеленият “ вид е с дължина на тунела от малко над 10 километра, като цената му е към 1.6 милиарда лева.„ Червеният “ вид е с най-къс тунел от малко над 7.2 километра, като неговата стойност е над 1.3 милиарда лева.Основните параметри на бъдещото трасе
Скрийншотите от презентацията демонстрират, че цялостната разработка на трасето стартира от края на обходния път на град Монтана и доближава до Софийския околовръстен път или автомагистрала „ Европа “.
Всички обсъждани разновидности – условно наречени Тъмно-син, Зелен и Червен – следват модела, общопризнат още през 2019 година, а точно: да бъдат проектирани с две тръби на тунела и с по две ленти за придвижване в посока.
За цялото трасе Монтана-София е заложена висока планова скорост от 120 км/ч, като само при „ Червения “ вид е планувана опция за 100-120 км/ч. Габаритът на пътя във всички случаи е Г23.5, което е стандарт за автомагистрали и скоростни пътища.
Интересно е, че „ Тъмно-синият “ вид е най-къс като изцяло трасе (95.499 км), до момента в който „ Зеленият “ е най-дълъг (99.23 км). Освен това, „ Червеният “ вид планува максимален оптимален надлъжен надолнище от 5.5%, за разлика от другите два, които са с 4.5%, което може да се дължи на по-късия тунел, налагащ по-стръмно изкачване/спускане по трасето. „ Червеният “ вид също по този начин изисква максимален размер на изкопни работи – над 17.4 милиона кубични метра.
Проектът е ориентиран към „ доста тежко придвижване “, което постанова здрава структура на пътната настилка. Тя е проектирана с обща дебелина 110 сантиметра, включваща няколко пласта.
Според Кирова, след разискването два от разновидностите ще бъдат определени и подадени за цялостна Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Именно екологичните условия са посочени като главно предизвикателство пред спазването на периодите за реализация на плана.
Хоризонт за реализация
След като бъде определен един финален вид и бъде получена позитивна оценка по Оценка на въздействието върху околната среда, следва правене на Парцеларен и Подробен организационен проект (ПУП). Работата по идейния план, в това число и създаването на проекта, ще завърши, откакто бъдат разпознати почти 2600 парцела, за които предстоят отчуждителни процедури.
Надеждите на народния представител са процесът да се форсира, като се чака Оценка на въздействието върху околната среда да бъде предоставен и завършен в границите на 2026 година, а в края на 2027 година или при започване на 2028 година да бъде предоставено и построяването на тунела. Като различно трасе, остарелият път през прохода Петрохан ще бъде непокътнат напълно.
Скоростния път Видин – Ботевград
На този декор Кирова разяснява и последното преразпределение на средства в проектобюджета за 2026 година Припомняме, че единствено преди дни стана ясно, че 400 млн. лева не доближават за разнообразни сектори от скоростния път Видин – Ботевград. Така депутати от ръководещата коалиция взеха решение да пренасочат 1.8 милиарда лева от Софийското околовръстно към автомагистрала „ Хемус “ и скоростния път Видин – Ботевград.
Според Кирова това би трябвало да подсигурява, че секторите Видин - Монтана и Мездра - Ботевград ще бъдат приключени напълно до края на 2027 година или началото на 2028 година
Агенция Пътна инфраструктура Видин-Ботевград Министерство на районното развиване и благоустройството Росица Кирова скоростен път тунел Петрохан тунел под Петрохан
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ