Проектобюджетът залага близо милиард за жп проекти през 2026 г.
В плана на бюджет за 2026 година влизат редица амбициозни железопътни инфраструктурни планове. Само през идната година Министерството на превоза (МТС) е планувало близо 1 милиарда лева за всички 55 обекта. За съпоставяне, в тазгодишния бюджет място откриха 42 плана за малко над 320 млн. лева Сега са включени някои изцяло нови – да вземем за пример жп линиите София – Перник, Перник – Радомир, Радомир – Гюешево. На процедура това е съвсем цялото направление от столицата към границата със Северна Македония. За първи път в проектобюджета влиза и жп сектора Видин – Срацимир. Всички те са включени за дофинансиране в този момент, защото стъпки към тяхното осъществяване бяха направени едвам през тази година.
Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически жп плана, които образуват огромен % от общо заложените средства в проектобюджета на МТС. Като такива сме разпознали 18 огромни плана със заложено финансиране за интервала 2026 – 2028 година в размер малко над 1.2 милиарда лева Само за 2026 година са планувани над 719 млн. лева, за 2027 година – към 239 млн. лева, а за 2028 година – над 264 млн. лева
Ако би трябвало да се обзет всичките 55 плана на Министерство на превоза, сумата би скочила до съвсем 1.5 милиарда лева От тях за 2026 година са планувани над 817 млн. лева, за 2027 година – съвсем 312 млн. лева, а за 2028 година – съвсем 352 млн. лева Поне това демонстрира информация в Програма за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за интервала 2026 – 2028 година Това е приложение към проектобюджета.
През предходната година в бюджета влязоха два листата с планове, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от страната. Единият беше предпочитан, а другият – авариен, т.е. какво може да финансира бюджетът в интервала 2025 – 2028 година В предпочитания бяха заложени 42 плана за над 320 млн. лева, а в аварийния място откриха 31 плана (някои, дублиращи се от главния списък) за над 931 млн. лева
Какви жп планове ще се финансират?Жп линията до Северна Македония
Новите обекти, които намират място в проектабюджета, са главно свързани с жп линията до Северна Македония. Като дофинансиране влизат 3 плана – рационализация на жп сектора София – Перник, жп сектора Перник – Радомир, както и жп линията от Радомир до Гюешево.
За модернизацията на жп сектора от София до Перник не са планувани средства за 2026 година, само че за сметка на това има заложени такива за идващите две години – за 2027 година са 17.5 млн. лева, а за 2028 година – малко над 20.6 млн. лева Като целева стойност са записани рационализация на 27.8 км стоманен път, като това е точната дължина на сектора. Влизат още 9.5 км тунели, реорганизация на 4 гара и 4 пътни подлези и надлези.
За момента няма доста изчерпателна информация какво се случва с плана. По информация на „ Медиапул “ социална поръчка за жп сектора ще бъде стартирана до края на тази година. В края на 2024 година Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ започва търг за реорганизация на гарите в Перник и Радомир.
Продължението на направлението – сектора сред Перник и Радомир – също е залегнал в проектобюджета. Това е разумно, защото НКЖИ разгласи поръчка за избор на реализатори на стойност 462 млн. лева Като дофинансиране за 2026 година са заложени над 66.5 млн. лева, за 2027 година – над 21 млн. лева, а за 2028 година – малко над 22.7 млн. лева
Дължината на сектора е 17 километра, като главното финансиране идва от стратегия „ Транспортна съгласуваност “. Заложеният период за привършване на дейностите е доникъде на 2029 година, съгласно заложеното в търга. Интерес към този момент демонстрираха и български, и интернационалните компании.
Като дофинансиране влиза и идващият жп сектор – от Радомир до Гюешево. За него също не са планувани средства за 2026 година, само че за сметка на това има заложени такива за 2027 година – в размер на над 11.6 млн. лева, както и за 2028 година – в размер на над 12.3 млн. лева
Участъкът Радомир – Гюешево е с обща дължина 87.9 км. Линията е разграничена на два сектора: Радомир – Кюстендил, както и Кюстендил – Гюешево. Търг за въпросния сектор се чака да започва в средата на 2026 година, заяви „ Медиапул “ преди дни. Така неналичието на финансиране за идната година е напълно разумно, защото поръчките са дълги и постоянно обжалвани.
Припомняме, че единствено преди дни бе подписано съглашение със Северна Македония за довеждане докрай на линията. В ход е поръчка и за сектора Гюешево – граница със Северна Македония.
Видин – Срацимир
Друг план, който влиза за финансиране за първи път в проектобюджета, е жп секторът сред Видин и Срацимир. Той е част от по-голямото направление сред Видин и София. Заложени са средства за дофинансиране още за идната година в размер на 60.1 млн. лева, което е сигнал, че планът ще бъде задвижен. За 2027 година плануваните средства са над 7.7 млн. лева, а за 2028 година – над 11.5 млн. лева
Като знаци са посочени нова железопътна линия с дължина 21 км, макар че самият сектор е единствено 19 километра, нови мостове – 8, един нов тунел, както и нова гара Видбол.
Припомняме, че Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ при започване на годината качи няколко предварителни обявления за идни поръчки. Така стана ясно, че възнамерява търг за въпросния сектор с планирана стойност над 485.8 млн. лева без Данък добавена стойност със период за осъществяване 42 месеца. Такъв търг досега не е разгласен.
Междувременно бяха определени реализатори за другите сектори от жп линията Видин – Медковец. Модернизацията приближи 1 милиарда лева за 44-километровата права сред Срацимир и Медковец.
Жп възел Пловдив
Друг значим план, за който има заложено дофинансиране, е развиването на жп възел Пловдив. Средства са планувани само за 2026 година в размер на 76.3 млн. лева Най-вероятно няма заложени такива за идващите две години, защото се чака планът да приключи.
За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът откри място с финансиране малко над 20.4 млн. лева, а в авариен лист попадаха още 12.1 млн. лева
Припомняме, че инвестицията по плана е в размер на 298 млн. лева, като средства са обезпечени от Механизма за свързване на Европа. Във вторник стана ясно, че пробивът под Централна гара в Пловдив ще е подготвен до юни 2026 г. По време на ревизия транспортният министър Гроздан Караджов дефинира 800-метровия тунел като „ един от най-мащабните и комплицирани в страната “, като посочи, че досега са изпълнени към 85% от строително-монтажните работи. Според него, работата сега се движи с „ рекордно бързи периоди “, което е от основно значение, поради сериозното закъснение, записано преди.
Жп направлението от София през Елин Пелин до Септември
Друг основен план, заложен в проектобюджета, е жп сектора София – Елин Пелин. За 2026 година плануваните средства са над 41.6 млн. лева, за 2027 година – над 11.5 млн. лева, а за 2028 година – малко над 9 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе с над 24.5 млн. лева финансиране, а в аварийния лист имаше още 9 млн. лева
Важно е да уточним, че жп линията София – Елин Пелин е разграничена на два сектора – единият е сред София и Искър, а другият – сред Искър и Елин Пелин. Общата им дължина е 23 километра.
Припомняме, че договорът с в началото определеният реализатор бе преустановен през 2022 година поради постепенно осъществяване. След това първият сектор бе поверен на държавната ТСВ, като договорът е за над 63.3 млн. лева За сектора Искър – Елин Пелин поръчка бе оповестена с планирана стойност 54.3 млн. лева, само че към момента няма публично разгласен реализатор и подписан контракт. По информация на „ Медиапул “ от август 2024 година оферта е постъпила на стойност 87 млн. лева, което доста надвишава индикативната цена, и това е евентуалната причина планът да се бави. Дейностите се финансират от Механизма за Свързана Европа и Програма „ Транспортна съгласуваност “.
Продълженията на тази линия също са със заложено финансиране в проектобюджета. Става въпрос за жп сектора Елин Пелин – Костенец, както и сектора Костенец – Септември.
За Елин Пелин – Костенец през идната година са планувани съвсем 82 млн. лева, за 2027 година – над 21.3 млн. лева, а през 2028 година – над 22.7 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе със записано финансиране само в аварийния лист на стойност 107.4 млн. лева
Припомняме, че секторът е с обща дължина към 51 километра, като е разграничен на три по-малки лота – Елин Пелин – Вакарел, Вакарел – Ихтиман и Ихтиман – Костенец. Това е един от най-сложните инфраструктурни планове в България, който включва построяването на 20 тунела, 24 моста и виадукта, както и редица нови гарови уреди и пътни надлези.
През юни стана ясно, че планът е поскъпнал с над 122 млн. лева без Данък добавена стойност, главно поради нуждата от нови укрепителни решения по тунела край Вакарел, както и поради инфлацията и индексацията на строителните материали. От тях 71 млн. лева са единствено за новите инженерни укрепвания, а останалите средства покриват индексация на цените и непредвидени действия.
Общата стойност към този момент надвишава 1.02 милиарда лева без Данък добавена стойност, което го прави най-големият железопътен инфраструктурен план в страната, финансиран по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
По последна информация строителството по трите подучастъка напредва с друго движение – най-значим напредък има при тунела „ Елин Пелин “ (около 6.8 км) и при тунела „ Вакарел “ (около 7 км), където се правят по едно и също време изкопни и укрепителни работи. Завършването на целия сектор се чака в границите на 2029 година, което значи, че и през идващите няколко бюджета ще са нужни обилни дофинансирания, с цел да бъде обезпечено цялостното му осъществяване, изключително след проблемите при тунела край Вакарел.
За жп сектора Костенец – Септември за идната година са планувани над 84.6 млн. лева, за 2027 година – над 16.3 млн. лева, а за 2028 година – над 21.3 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе със заложено финансиране 57.4 млн. лева, както и още над 52.2 млн. лева в аварийния лист.
Припомняме, че планът потегли още през 2019 година с контракт за 379.9 млн. лева без Данък добавена стойност, само че сред края на 2022 и средата на 2025 година цената набъбна с над 66.8 млн. лева без Данък добавена стойност. Според министър Гроздан Караджов, секторът би трябвало да е приключен до 2029 година, макар че строителството бе замразено през 2024 година и беше обновено с интензивен ритъм през 2025 година
Жп секторът сред София и Волуяк
За жп сектора сред София и Волуяк, който е част от по-големия план за развиване на жп възел „ София “, са заложени средства само за 2027 и 2028 година – надлежно над 11.5 млн. лева и над 10.1 млн. лева Не е ясно за какво не са заложени средства за 2026 година
В тазгодишния бюджет планът фигурираше, само че без заложено финансиране. Такова имаше планувано само в аварийния лист – към над 3.6 млн. лева
Жп секторът сред София и Волуяк е част от огромния план за развиване на железопътния възел „ София “, който цели цялостна реорганизация на трасето от Централна гара София до гара Волуяк, в това число нови гарови уреди, сигнализация и електрификация. Дължината на правата е към 10 км, а планът е на обща стойност към 245 млн. лева без Данък добавена стойност, от които близо 199.8 млн. лева са за строителство и 45.5 млн. лева – за системи за сигнализация и телекомуникации. Финансирането е по Механизма за свързване на Европа.
Карнобат – Синдел
За удвояването и електрификацията на жп линията Карнобат – Синдел са планувани над 67.4 млн. лева през 2026 година, над 12.5 млн. лева за 2027 година, както и над 10.7 млн. лева за 2028 година За съпоставяне, в бюджета за тази година бяха планувани над 17.5 млн. лева, както и още над 18 млн. лева в авариен лист.
Жп линията Карнобат – Синдел е с дължина към 120 километра и е част от направлението Варна – Бургас. Проектът планува удвояване на съществуващата линия и цялостна електрификация, както и рационализация на гарите, прелезите и системите за сигнализация и телекомуникации.
Това е един от най-старите, само че към момента незавършени инфраструктурни планове в България. Строителството е стартирано още през 80-те години, само че след това замразено, като част от оборудванията – в това число тунелът край село Лозарево с дължина 2.8 км – са останали неизползваеми. През последните години НКЖИ възобнови дейностите. Според Националния проект за развиване на железопътната инфраструктура, удвояването и електрификацията на линията Карнобат – Синдел се правят оценка на 460 млн. лева, като реализацията е планувана до 2027 – 2029 година
Русе – Варна
За плана за възобновяване на параметрите по жп линията Русе – Варна са заложени над 18.6 млн. лева за 2026 година Освен това са планувани средства и за 2027, и за 2028 година – надлежно 12.7 и 17.1 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет отделеното финансиране бе малко над 27.7 млн. лева, а в авариен лист имаше още 31.3 млн. лева
Като целева стойност против плана са записани възобновяване на стоманен път с обща дължина 54 км, както и пресъоръжаване на 4 прелеза. Заложена е рационализация на 8 гари, в това число възобновяване на коловозното и стрелковото развиване, както и ремонт на 8 приемни здания. Допълнително планът включва създаване на уреди за досегаемост за лица в неравностойно състояние на 3 обекта, ограничения за енергийна успеваемост на 1 постройка, както и монтиране на фотоволтаични съоръжения на 2 гари.
Последните години на фокус е секторът Русе – Каспичан, който е включен за финансиране по Програма „ Транспортна съгласуваност “ 2021 – 2027 година По последни данни, общата планирана стойност на плана е 165 млн. лева, а реализацията би трябвало да завърши до 2029 година Предвижда се внедряване на Европейската система за ръководство на железопътното придвижване (ERTMS), с което ще се обезпечи цялостна оперативна съгласуемост на линията и ще се понижат разноските за поддръжка и употреба.
Система за издаване на билети
За внедряване и поддръжка на билетоиздаваща система има планувани средства само за идната година – 16 млн. лева За съпоставяне за нея тази година средства имаше само в аварийния лист (малко над 15.4 млн. лева.), само че не и в главния.
Припомняме, че „ БДЖ – Пътнически транспорти “ от няколко години приготвя въвеждането на нова единна билетоиздаваща система, която да сплоти онлайн продажбите, резервациите и контрола във влаковете. През предходната година стартираха пилотни проби с ръчни устройства за издаване на електронни билети във влаковете по посоки София – Враца – Видин и София – Варна, като задачата бе до края на 2026 година системата да обхване всички пътнически линии. Новата система би трябвало да разреши на пасажерите да купуват билети онлайн, през мобилно приложение или непосредствено във влака.
Ремонт на депа
В проектобюджета са планувани средства за ремонт и рационализация на локомотивни и вагонни депа. Ако се съди по целевата стойност, ремонтираните депа ще бъдат 6 броя. За идната година плануваното финансиране е съвсем 50 млн. лева, за 2027 година – 31.3 млн. лева, а за 2028 година – 40.8 млн. лева
Такъв план фигурираше и в бюджета за тази година, само че без заложена сума. През 2024 година към този момент бяха извършени пазарни съвещания за планиране на хранилище „ Надежда “ в София. Целта на инвестицията е да се основат по-модерни и ефикасни ремонтни бази, които да разрешат по-бърза поддръжка на локомотивите и вагоните, в това число на нов преносим състав.
Ремонт на пътно-железопътен преносим състав (ПЖПС)
В проектобюджета за 2026 година са заложени 41.8 млн. лева за ремонт на пътно-железопътен преносим състав. През 2027 година финансирането е планувано да бъде по 15 млн. лева и за 2027, и за 2028 година Такъв план не фигурираше в бюджета за 2025 година, нито в аварийния лист.
Ремонт на стоманения път
За поддържането на постигнатите скорости по към този момент осъвременените линии в проектобюджета са планувани 28.2 млн. лева през 2026 година, малко над 18 млн. лева за 2027 година и 21.7 млн. лева за 2028 година За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът бе заложен с към 5.6 млн. лева в главния лист и към 40.8 млн. лева в аварийния.
Според проектобюджета, целевите стойности включват 68 км възобновен стоманен път; 3 пресъоръжени железопътни прелеза; 2 укрепени „ слаби “ участъка; 4 укрепени земно-скални откоса; 80 осъвременени прелезни настилки. Основната цел е да се обезпечи резистентност на скоростите по натоварените посоки и да се предотврати деградация на инфраструктурата сред обособените огромни планове за рационализация.
Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства
Проектът за модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства е с едно от по-големите финансови пера в проектобюджета. За 2026 година са планувани 37 млн. лева, за 2027 година – 15.8 млн. лева, а за 2028 година – 16.3 млн. лева В бюджета за 2025 година финансиране бе заложено единствено с по 14 млн. лева в главния и авариен лист.
Като знаци в проектобюджета са посочени пресъоръжаване на 31 автоматизирани прелезни устройства; създаване на 4 нови междугарови комуникационно-контролни центъра (МКЦ); рационализация на 6 гарови осигурителни инсталации; създаване на 283 км оптична кабелна мрежа.
Проектът цели повишение на сигурността на придвижването е от огромно значение предвид на случаите, които се случиха през последните 2 години. Един от най-тежките бе челният конфликт на два товарни влака сред гарите Световрачене и Кремиковци през януари 2025 година, при който починаха двама души, а няколко бяха ранени. Разследването на министерството сподели, че съществуващите осигурителни системи не са съумели да предотвратят неточност в ръководството на придвижването, което акцентира нуждата от ускорена рационализация на прелезите и сигнализационното съоръжение по мрежата на НКЖИ.
Доставка на жп машинизация
В проектобюджета за 2026 година е планувано финансиране в размер на 44.8 млн. лева, а за 2027 година – над 12.5 млн. лева, до момента в който за 2028 година средствата възлизат на 11.3 млн. лева За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът бе заложен с към 41 млн. лева в главния лист и 35.5 млн. лева в аварийния.
Според проектобюджета, плануваните действия включват доставка на 12 броя тежка пътно-механична техника (ТПМ) за ремонт и поддръжка на стоманения път; 5 броя машинизация за поддръжка на контактната мрежа; 3 машини за теснопътната линия Септември – Добринище; 6 платформи, оборудвани с кран на жп ход; профилирана техника на двоен ход (железопътен и пътен режим).
Придобиване на транспортни средства
За придобиване на транспортни средства за потребностите на железопътната инфраструктура и поддържащите звена са заложени 8.9 млн. лева за 2026 година, 1.9 млн. лева за 2027 година и 547 хиляди лева за 2028 година В бюджета за 2025 година планът бе включен, само че без съответна сума, като финансиране фигурираше само в аварийния лист – към 7.2 млн. лева
Индикаторите по плана плануват доставка на 3 автоцистерни; 3 възстановителни средства; 83 нови автотранспортни единици – главно високопроходими и профилирани коли за поддръжка на железопътната инфраструктура и спешни действия.
Пълният лист с всички планове е разполагаем на уеб страницата на МФ.
БДЖ БДЖ – Пътнически транспорти Бюджет 2026 Вакарел Гроздан Караджов Елин Пелин Костенец – Септември Министерство на превоза НКЖИ проектобюджет Република Северна Македония
Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически жп плана, които образуват огромен % от общо заложените средства в проектобюджета на МТС. Като такива сме разпознали 18 огромни плана със заложено финансиране за интервала 2026 – 2028 година в размер малко над 1.2 милиарда лева Само за 2026 година са планувани над 719 млн. лева, за 2027 година – към 239 млн. лева, а за 2028 година – над 264 млн. лева
Ако би трябвало да се обзет всичките 55 плана на Министерство на превоза, сумата би скочила до съвсем 1.5 милиарда лева От тях за 2026 година са планувани над 817 млн. лева, за 2027 година – съвсем 312 млн. лева, а за 2028 година – съвсем 352 млн. лева Поне това демонстрира информация в Програма за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за интервала 2026 – 2028 година Това е приложение към проектобюджета.
През предходната година в бюджета влязоха два листата с планове, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от страната. Единият беше предпочитан, а другият – авариен, т.е. какво може да финансира бюджетът в интервала 2025 – 2028 година В предпочитания бяха заложени 42 плана за над 320 млн. лева, а в аварийния място откриха 31 плана (някои, дублиращи се от главния списък) за над 931 млн. лева
Какви жп планове ще се финансират?Жп линията до Северна Македония
Новите обекти, които намират място в проектабюджета, са главно свързани с жп линията до Северна Македония. Като дофинансиране влизат 3 плана – рационализация на жп сектора София – Перник, жп сектора Перник – Радомир, както и жп линията от Радомир до Гюешево.
За модернизацията на жп сектора от София до Перник не са планувани средства за 2026 година, само че за сметка на това има заложени такива за идващите две години – за 2027 година са 17.5 млн. лева, а за 2028 година – малко над 20.6 млн. лева Като целева стойност са записани рационализация на 27.8 км стоманен път, като това е точната дължина на сектора. Влизат още 9.5 км тунели, реорганизация на 4 гара и 4 пътни подлези и надлези.
За момента няма доста изчерпателна информация какво се случва с плана. По информация на „ Медиапул “ социална поръчка за жп сектора ще бъде стартирана до края на тази година. В края на 2024 година Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ започва търг за реорганизация на гарите в Перник и Радомир.
Продължението на направлението – сектора сред Перник и Радомир – също е залегнал в проектобюджета. Това е разумно, защото НКЖИ разгласи поръчка за избор на реализатори на стойност 462 млн. лева Като дофинансиране за 2026 година са заложени над 66.5 млн. лева, за 2027 година – над 21 млн. лева, а за 2028 година – малко над 22.7 млн. лева
Дължината на сектора е 17 километра, като главното финансиране идва от стратегия „ Транспортна съгласуваност “. Заложеният период за привършване на дейностите е доникъде на 2029 година, съгласно заложеното в търга. Интерес към този момент демонстрираха и български, и интернационалните компании.
Като дофинансиране влиза и идващият жп сектор – от Радомир до Гюешево. За него също не са планувани средства за 2026 година, само че за сметка на това има заложени такива за 2027 година – в размер на над 11.6 млн. лева, както и за 2028 година – в размер на над 12.3 млн. лева
Участъкът Радомир – Гюешево е с обща дължина 87.9 км. Линията е разграничена на два сектора: Радомир – Кюстендил, както и Кюстендил – Гюешево. Търг за въпросния сектор се чака да започва в средата на 2026 година, заяви „ Медиапул “ преди дни. Така неналичието на финансиране за идната година е напълно разумно, защото поръчките са дълги и постоянно обжалвани.
Припомняме, че единствено преди дни бе подписано съглашение със Северна Македония за довеждане докрай на линията. В ход е поръчка и за сектора Гюешево – граница със Северна Македония.
Видин – Срацимир
Друг план, който влиза за финансиране за първи път в проектобюджета, е жп секторът сред Видин и Срацимир. Той е част от по-голямото направление сред Видин и София. Заложени са средства за дофинансиране още за идната година в размер на 60.1 млн. лева, което е сигнал, че планът ще бъде задвижен. За 2027 година плануваните средства са над 7.7 млн. лева, а за 2028 година – над 11.5 млн. лева
Като знаци са посочени нова железопътна линия с дължина 21 км, макар че самият сектор е единствено 19 километра, нови мостове – 8, един нов тунел, както и нова гара Видбол.
Припомняме, че Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ при започване на годината качи няколко предварителни обявления за идни поръчки. Така стана ясно, че възнамерява търг за въпросния сектор с планирана стойност над 485.8 млн. лева без Данък добавена стойност със период за осъществяване 42 месеца. Такъв търг досега не е разгласен.
Междувременно бяха определени реализатори за другите сектори от жп линията Видин – Медковец. Модернизацията приближи 1 милиарда лева за 44-километровата права сред Срацимир и Медковец.
Жп възел Пловдив
Друг значим план, за който има заложено дофинансиране, е развиването на жп възел Пловдив. Средства са планувани само за 2026 година в размер на 76.3 млн. лева Най-вероятно няма заложени такива за идващите две години, защото се чака планът да приключи.
За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът откри място с финансиране малко над 20.4 млн. лева, а в авариен лист попадаха още 12.1 млн. лева
Припомняме, че инвестицията по плана е в размер на 298 млн. лева, като средства са обезпечени от Механизма за свързване на Европа. Във вторник стана ясно, че пробивът под Централна гара в Пловдив ще е подготвен до юни 2026 г. По време на ревизия транспортният министър Гроздан Караджов дефинира 800-метровия тунел като „ един от най-мащабните и комплицирани в страната “, като посочи, че досега са изпълнени към 85% от строително-монтажните работи. Според него, работата сега се движи с „ рекордно бързи периоди “, което е от основно значение, поради сериозното закъснение, записано преди.
Жп направлението от София през Елин Пелин до Септември
Друг основен план, заложен в проектобюджета, е жп сектора София – Елин Пелин. За 2026 година плануваните средства са над 41.6 млн. лева, за 2027 година – над 11.5 млн. лева, а за 2028 година – малко над 9 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе с над 24.5 млн. лева финансиране, а в аварийния лист имаше още 9 млн. лева
Важно е да уточним, че жп линията София – Елин Пелин е разграничена на два сектора – единият е сред София и Искър, а другият – сред Искър и Елин Пелин. Общата им дължина е 23 километра.
Припомняме, че договорът с в началото определеният реализатор бе преустановен през 2022 година поради постепенно осъществяване. След това първият сектор бе поверен на държавната ТСВ, като договорът е за над 63.3 млн. лева За сектора Искър – Елин Пелин поръчка бе оповестена с планирана стойност 54.3 млн. лева, само че към момента няма публично разгласен реализатор и подписан контракт. По информация на „ Медиапул “ от август 2024 година оферта е постъпила на стойност 87 млн. лева, което доста надвишава индикативната цена, и това е евентуалната причина планът да се бави. Дейностите се финансират от Механизма за Свързана Европа и Програма „ Транспортна съгласуваност “.
Продълженията на тази линия също са със заложено финансиране в проектобюджета. Става въпрос за жп сектора Елин Пелин – Костенец, както и сектора Костенец – Септември.
За Елин Пелин – Костенец през идната година са планувани съвсем 82 млн. лева, за 2027 година – над 21.3 млн. лева, а през 2028 година – над 22.7 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе със записано финансиране само в аварийния лист на стойност 107.4 млн. лева
Припомняме, че секторът е с обща дължина към 51 километра, като е разграничен на три по-малки лота – Елин Пелин – Вакарел, Вакарел – Ихтиман и Ихтиман – Костенец. Това е един от най-сложните инфраструктурни планове в България, който включва построяването на 20 тунела, 24 моста и виадукта, както и редица нови гарови уреди и пътни надлези.
През юни стана ясно, че планът е поскъпнал с над 122 млн. лева без Данък добавена стойност, главно поради нуждата от нови укрепителни решения по тунела край Вакарел, както и поради инфлацията и индексацията на строителните материали. От тях 71 млн. лева са единствено за новите инженерни укрепвания, а останалите средства покриват индексация на цените и непредвидени действия.
Общата стойност към този момент надвишава 1.02 милиарда лева без Данък добавена стойност, което го прави най-големият железопътен инфраструктурен план в страната, финансиран по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).
По последна информация строителството по трите подучастъка напредва с друго движение – най-значим напредък има при тунела „ Елин Пелин “ (около 6.8 км) и при тунела „ Вакарел “ (около 7 км), където се правят по едно и също време изкопни и укрепителни работи. Завършването на целия сектор се чака в границите на 2029 година, което значи, че и през идващите няколко бюджета ще са нужни обилни дофинансирания, с цел да бъде обезпечено цялостното му осъществяване, изключително след проблемите при тунела край Вакарел.
За жп сектора Костенец – Септември за идната година са планувани над 84.6 млн. лева, за 2027 година – над 16.3 млн. лева, а за 2028 година – над 21.3 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет планът бе със заложено финансиране 57.4 млн. лева, както и още над 52.2 млн. лева в аварийния лист.
Припомняме, че планът потегли още през 2019 година с контракт за 379.9 млн. лева без Данък добавена стойност, само че сред края на 2022 и средата на 2025 година цената набъбна с над 66.8 млн. лева без Данък добавена стойност. Според министър Гроздан Караджов, секторът би трябвало да е приключен до 2029 година, макар че строителството бе замразено през 2024 година и беше обновено с интензивен ритъм през 2025 година
Жп секторът сред София и Волуяк
За жп сектора сред София и Волуяк, който е част от по-големия план за развиване на жп възел „ София “, са заложени средства само за 2027 и 2028 година – надлежно над 11.5 млн. лева и над 10.1 млн. лева Не е ясно за какво не са заложени средства за 2026 година
В тазгодишния бюджет планът фигурираше, само че без заложено финансиране. Такова имаше планувано само в аварийния лист – към над 3.6 млн. лева
Жп секторът сред София и Волуяк е част от огромния план за развиване на железопътния възел „ София “, който цели цялостна реорганизация на трасето от Централна гара София до гара Волуяк, в това число нови гарови уреди, сигнализация и електрификация. Дължината на правата е към 10 км, а планът е на обща стойност към 245 млн. лева без Данък добавена стойност, от които близо 199.8 млн. лева са за строителство и 45.5 млн. лева – за системи за сигнализация и телекомуникации. Финансирането е по Механизма за свързване на Европа.
Карнобат – Синдел
За удвояването и електрификацията на жп линията Карнобат – Синдел са планувани над 67.4 млн. лева през 2026 година, над 12.5 млн. лева за 2027 година, както и над 10.7 млн. лева за 2028 година За съпоставяне, в бюджета за тази година бяха планувани над 17.5 млн. лева, както и още над 18 млн. лева в авариен лист.
Жп линията Карнобат – Синдел е с дължина към 120 километра и е част от направлението Варна – Бургас. Проектът планува удвояване на съществуващата линия и цялостна електрификация, както и рационализация на гарите, прелезите и системите за сигнализация и телекомуникации.
Това е един от най-старите, само че към момента незавършени инфраструктурни планове в България. Строителството е стартирано още през 80-те години, само че след това замразено, като част от оборудванията – в това число тунелът край село Лозарево с дължина 2.8 км – са останали неизползваеми. През последните години НКЖИ възобнови дейностите. Според Националния проект за развиване на железопътната инфраструктура, удвояването и електрификацията на линията Карнобат – Синдел се правят оценка на 460 млн. лева, като реализацията е планувана до 2027 – 2029 година
Русе – Варна
За плана за възобновяване на параметрите по жп линията Русе – Варна са заложени над 18.6 млн. лева за 2026 година Освен това са планувани средства и за 2027, и за 2028 година – надлежно 12.7 и 17.1 млн. лева За съпоставяне, в тазгодишния бюджет отделеното финансиране бе малко над 27.7 млн. лева, а в авариен лист имаше още 31.3 млн. лева
Като целева стойност против плана са записани възобновяване на стоманен път с обща дължина 54 км, както и пресъоръжаване на 4 прелеза. Заложена е рационализация на 8 гари, в това число възобновяване на коловозното и стрелковото развиване, както и ремонт на 8 приемни здания. Допълнително планът включва създаване на уреди за досегаемост за лица в неравностойно състояние на 3 обекта, ограничения за енергийна успеваемост на 1 постройка, както и монтиране на фотоволтаични съоръжения на 2 гари.
Последните години на фокус е секторът Русе – Каспичан, който е включен за финансиране по Програма „ Транспортна съгласуваност “ 2021 – 2027 година По последни данни, общата планирана стойност на плана е 165 млн. лева, а реализацията би трябвало да завърши до 2029 година Предвижда се внедряване на Европейската система за ръководство на железопътното придвижване (ERTMS), с което ще се обезпечи цялостна оперативна съгласуемост на линията и ще се понижат разноските за поддръжка и употреба.
Система за издаване на билети
За внедряване и поддръжка на билетоиздаваща система има планувани средства само за идната година – 16 млн. лева За съпоставяне за нея тази година средства имаше само в аварийния лист (малко над 15.4 млн. лева.), само че не и в главния.
Припомняме, че „ БДЖ – Пътнически транспорти “ от няколко години приготвя въвеждането на нова единна билетоиздаваща система, която да сплоти онлайн продажбите, резервациите и контрола във влаковете. През предходната година стартираха пилотни проби с ръчни устройства за издаване на електронни билети във влаковете по посоки София – Враца – Видин и София – Варна, като задачата бе до края на 2026 година системата да обхване всички пътнически линии. Новата система би трябвало да разреши на пасажерите да купуват билети онлайн, през мобилно приложение или непосредствено във влака.
Ремонт на депа
В проектобюджета са планувани средства за ремонт и рационализация на локомотивни и вагонни депа. Ако се съди по целевата стойност, ремонтираните депа ще бъдат 6 броя. За идната година плануваното финансиране е съвсем 50 млн. лева, за 2027 година – 31.3 млн. лева, а за 2028 година – 40.8 млн. лева
Такъв план фигурираше и в бюджета за тази година, само че без заложена сума. През 2024 година към този момент бяха извършени пазарни съвещания за планиране на хранилище „ Надежда “ в София. Целта на инвестицията е да се основат по-модерни и ефикасни ремонтни бази, които да разрешат по-бърза поддръжка на локомотивите и вагоните, в това число на нов преносим състав.
Ремонт на пътно-железопътен преносим състав (ПЖПС)
В проектобюджета за 2026 година са заложени 41.8 млн. лева за ремонт на пътно-железопътен преносим състав. През 2027 година финансирането е планувано да бъде по 15 млн. лева и за 2027, и за 2028 година Такъв план не фигурираше в бюджета за 2025 година, нито в аварийния лист.
Ремонт на стоманения път
За поддържането на постигнатите скорости по към този момент осъвременените линии в проектобюджета са планувани 28.2 млн. лева през 2026 година, малко над 18 млн. лева за 2027 година и 21.7 млн. лева за 2028 година За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът бе заложен с към 5.6 млн. лева в главния лист и към 40.8 млн. лева в аварийния.
Според проектобюджета, целевите стойности включват 68 км възобновен стоманен път; 3 пресъоръжени железопътни прелеза; 2 укрепени „ слаби “ участъка; 4 укрепени земно-скални откоса; 80 осъвременени прелезни настилки. Основната цел е да се обезпечи резистентност на скоростите по натоварените посоки и да се предотврати деградация на инфраструктурата сред обособените огромни планове за рационализация.
Модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства
Проектът за модернизиране на осигурителни системи и прелезни устройства е с едно от по-големите финансови пера в проектобюджета. За 2026 година са планувани 37 млн. лева, за 2027 година – 15.8 млн. лева, а за 2028 година – 16.3 млн. лева В бюджета за 2025 година финансиране бе заложено единствено с по 14 млн. лева в главния и авариен лист.
Като знаци в проектобюджета са посочени пресъоръжаване на 31 автоматизирани прелезни устройства; създаване на 4 нови междугарови комуникационно-контролни центъра (МКЦ); рационализация на 6 гарови осигурителни инсталации; създаване на 283 км оптична кабелна мрежа.
Проектът цели повишение на сигурността на придвижването е от огромно значение предвид на случаите, които се случиха през последните 2 години. Един от най-тежките бе челният конфликт на два товарни влака сред гарите Световрачене и Кремиковци през януари 2025 година, при който починаха двама души, а няколко бяха ранени. Разследването на министерството сподели, че съществуващите осигурителни системи не са съумели да предотвратят неточност в ръководството на придвижването, което акцентира нуждата от ускорена рационализация на прелезите и сигнализационното съоръжение по мрежата на НКЖИ.
Доставка на жп машинизация
В проектобюджета за 2026 година е планувано финансиране в размер на 44.8 млн. лева, а за 2027 година – над 12.5 млн. лева, до момента в който за 2028 година средствата възлизат на 11.3 млн. лева За съпоставяне, в бюджета за 2025 година планът бе заложен с към 41 млн. лева в главния лист и 35.5 млн. лева в аварийния.
Според проектобюджета, плануваните действия включват доставка на 12 броя тежка пътно-механична техника (ТПМ) за ремонт и поддръжка на стоманения път; 5 броя машинизация за поддръжка на контактната мрежа; 3 машини за теснопътната линия Септември – Добринище; 6 платформи, оборудвани с кран на жп ход; профилирана техника на двоен ход (железопътен и пътен режим).
Придобиване на транспортни средства
За придобиване на транспортни средства за потребностите на железопътната инфраструктура и поддържащите звена са заложени 8.9 млн. лева за 2026 година, 1.9 млн. лева за 2027 година и 547 хиляди лева за 2028 година В бюджета за 2025 година планът бе включен, само че без съответна сума, като финансиране фигурираше само в аварийния лист – към 7.2 млн. лева
Индикаторите по плана плануват доставка на 3 автоцистерни; 3 възстановителни средства; 83 нови автотранспортни единици – главно високопроходими и профилирани коли за поддръжка на железопътната инфраструктура и спешни действия.
Пълният лист с всички планове е разполагаем на уеб страницата на МФ.
БДЖ БДЖ – Пътнически транспорти Бюджет 2026 Вакарел Гроздан Караджов Елин Пелин Костенец – Септември Министерство на превоза НКЖИ проектобюджет Република Северна Македония
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ