От „Черно море“ до „Струма“: Кои инфраструктурни проекти ще финансира Бюджет 2026?
В плана на бюджет за 2026 година влизат редица амбициозни пътни инфраструктурни планове. Само през идната година за всички 73 плана на Министерство на районното развиване са планувани над 1.3 милиарда лева За съпоставяне - в тазгодишния бюджет място откриха 62 плана за над 1 милиарда лева Сега са включени някои изцяло нови обекти – планувани са средства за абстрактен план на автомагистрала „ Черно море “, довършването на Софийския околовръстен път, както и за рехабилитация на лотове от автомагистрала „ Струма “.
Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически пътни планове. Те образуват огромен % от общо заложените средства в проектобюджета на Министерство на регионалното развитие. Като такива сме разпознали 18 огромни плана със заложено финансиране за интервала 2026 – 2028 година в размер на над 5.7 милиарда лева Само за 2026 година са планувани средства в размер на над 1.2 милиарда лева, за 2027 година – повече от 2.2 милиарда лева, а за 2028 година – над 2.3 милиарда лева
Ако би трябвало да се обзет всичките 73 плана на Министерство на районното развиване, сумата би скочила до малко над 6 милиарда лева От тях за 2026 година са планувани над 1.3 милиарда лева, за 2027 година – 2.3 милиарда лева, а за 2028 година – 2.4 милиарда лева. Поне това демонстрира информация в Програма за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за интервала 2026 – 2028 година Това е приложение към проектобюджета.
През предходната година в бюджета влязоха два листата с планове, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от страната. Единият беше предпочитан, а другият – авариен, т.е. какво може да финансира бюджетът в интервала 2025 – 2028 година В предпочитания лист бяха заложени 62 плана за над 1 милиарда лева, а в аварийния място откриха 77 плана (някои, дублиращи се от главния списък) за над 1.3 милиарда лева.
Какви пътни планове ще се финансират?Магистрала „ Черно море “
След като войната в Украйна изкара на фокус свързаността по оста Север – Юг, то в този момент в проектобюджета са заложени средства за автомагистрала „ Черно море “. За да стартират действия, свързани с нея, в проектобюджета са заделени за 2026 година малко над 1.2 млн. лева за изработването на уголемен абстрактен план с осъществяването на цялостни инженерно – геоложки изследвания, както и ПУП-ПП.
Освен да свърже морските градове Варна и Бургас, автомагистралата е от голяма важност и за НАТО, защото е част от така наречен трасе „ Триморие “, директно обвързвано с отбранителните качества на Алианса. Припомняме, че предходната година някогашният районен министър Виолета Коритарова съобщи, че през актуалната се чака решение по Оценка на въздействието върху околната среда, след което ще започват действия по Подробен устройствен план, идейно планиране и отчуждаване.
През юли тази година пък стана ясно, че трасето ще минава през Дюлинския проход. През октомври пък България настоя да се дефинира дефинитивно северната точка на автомагистралата. Това се случи по време на среща сред транспортния министър Гроздан Караджов и представители на Турция, Румъния и Гърция.
Софийският околовръстен път
Друг план, който от години тъпче, е този за довършването на Софийския околовръстен път. За неговата реорганизация и уголемение са заложени общо малко над 2.1 милиарда лева за трите години от 2026 година до 2028 година Само за следващата година са планувани малко над 33.7 млн. лева Най-голяма сума е заложена за 2027 година – над 1.1 милиарда лева
Припомняме, че изчезналата част е с дължина от към 8.5 км и свързва кварталите „ Бъкстон “ и „ Люлин “. Целият сектор е разграничен на два стадия. Първият е с дължина към 6 км – от ул. „ Лазурна “ и „ Киевска “ до автомагистрала „ Струма “. Вторият стадий е с дължина 2 км и обгръща трасето от улиците „ Лазурна “ и „ Киевска “ до ул. „ Ралевица “.
През предходната година АПИ и Министерство на регионалното развитие направиха поръчка, че поръчката за възлагане на строителството ще тръгне до края на 2024 година Това обаче не се случи. Впоследствие, от думите на сегашния районен министър Иван Иванов, стана ясно, че има проблем с отчуждаването на парцелите и че АПИ е установила пропуски в скиците.
В последните няколко месеца Столичният общински съвет гласоподава решения, с които трансферира редица парцели на АПИ, които ще обезпечат първия стадий от плана – т.е. 6-километровото трасе сред улиците „ Лазурна “ и „ Киевска “ до автомагистрала „ Струма “.
Магистрала „ Струма “
Малко над 87.6 млн. лева за идващите три години са заложени за лот 3.1 и 3.3 от автомагистрала „ Струма “, в това число и тунел „ Железница “. Не е ясно защо тъкмо ще се заплаща – дали са поддръжка, дали за ремонт или е планувано заплащане за укрепването в тези сектори, което трябваше да бъде направено. Като индикатор за оценка на резултатите е посочено „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 29.6 км “.
Припомняме, че най-дългият пътен тунел в България бе открит при започване на 2024 година Строителството му срещна проблеми с две свлачища, които забавиха формалното му стартиране с съвсем 2 години. По груби сметки тунелът и укрепването на свлачищата доближи 356 млн. лева, като средствата за свлачищата бяха обезпечени от бюджета. Иначе планът се съфинансира от оперативната транспортна стратегия.
Година след откриването му – при започване на тази година – тунелът трябваше да бъде преасфалтиран. Тъй като оборудването е в гаранция, то дейностите се поеха от строителя – „ Джи Пи Груп “. На процедура не е ясно дали средствата в проектобюджета не са планувани за поддръжка на оборудването или има проблем, който постанова нов ремонт.
Лотовете 3.1 и 3.3, които са заложени дружно с тунела, са трасета надлежно сред Благоевград и Крупник, както и сред Кресна и Сандански. Именно по средата е тунел „ Железница “. Много е евентуално да се ремонтират елементи от тези лотове.
За изчезналото парче от пъзела при „ Струма “ – секторът през Кресненското дефиле, или така наречен лот 3.2 – са планувани над 421.4 млн. лева за трите години до 2028 година За 2026 година е планувана сума от малко над 123 млн. лева, за 2027 година – над 86.2 млн. лева, а най-голямата сума е заложена за 2028 година – над 212.1 млн. лева
За съпоставяне за същия план в Бюджет 2025 година бяха заделени общо към 30 млн. лева От тях обаче към 11 млн. лева бяха заложени в листата с аварийни планове.
Припомняме, че години наред ориста на този сектор не беше ясна. Казусът откри решение, откакто държавното управление одобри пътна карта за довеждане докрай на сектора през февруари тази година. В нея е заложено, че и двете платна на бъдещата автомагистрала ще бъдат изнесени отвън Дефилето, а актуалният път през него ще остане различен. АПИ разгласи и социална поръчка за планиране на платното в посока Кулата отвън дефилето. През май еколозите и кабинетът подписаха съглашение, което планува строителството на обходния път да стартира през септември. До момента не е ясно какво бави старта, само че в края на август държавното управление отчужди парцели за трасето.
Тунелът под Шипка
За обхода на Габрово и тунела под Шипка в проектобюджета общата сума, планувана за идващите три години, е малко над 28 млн. лева За съпоставяне в тазгодишния бюджет за този план бяха заложени общо над 57.2 млн. лева, от които над 21 млн. лева бяха в авариен лист.
Припомняме, че тунелът тъпче на едно място в последната година. След като при започване на 2024 година някогашният районен министър Андрей Цеков съобщи, че „ плеяда от проблеми “ бавят плана, в средата на годината служебният отраслов министър Виолета Коритарова заяви, че заложените действия в идейния план от 2008 година не дават отговор на настоящите правила за строителство на пътища и тунели.
Така освен че тунелът няма да бъде издигнат през 2026 година, каквито бяха първичните периоди, само че и ще нарастне още. Разминаването, обявено тогава от Коритарова, постановяваше изменение на плана, само че и на контракта на стойност 358 млн. лева с Данък добавена стойност, подписан с консорциум, отпред с „ Хидрострой “ – компанията на строителния необут Велико Желев.
През март тази година пък стана ясно, че над 1.1 милиарда лева не доближават на АПИ точно за тунела под Шипка, само че и за автомагистралата „ Русе – Велико Търново “. И двата плана се финансират от „ Транспортна сигурност “.
Последната информация по плана е от август и от нея излиза наяве, че се върви към осъществяване на стадии – нещо, което бе обявено от вицепремиера Томислав Дончев по-рано през годината. Освен това тунелът остава с в двете посоки придвижване в една тръба. Наша информация тогава сподели, че изпълнителят е изискал ново удължение на периода за планиране. Към оня миг още се правиха съгласувателни процедури за обособените сектори.
Магистралата „ Русе – Велико Търново “
Над 397 млн. лева в интервала 2026 година – 2028 г. са планувани за автомагистрала „ Русе – Велико Търново “ и по-конкретно за сектора третия сектор – сред Бяла и Велико Търново с дължина от 57.2 километра.
За съпоставяне в бюджета за тази година бяха заложени над 115 млн. лева, само че за първия сектор – сред Русе и Бяла. Освен това в авариен лист бяха планувани още над 238 млн. лева, само че без конкретизиране за кои сектори.
Припомняме, че автомагистралата по план е заложена да бъде с дължина от над 132 километра, като е разграничена на три лота. Първият е Русе – Бяла, вторият е обхода на град Бяла, а третият е сред Бяла и Велико Търново.
Строежът стартира при обхода на Бяла в края на 2023 година В началото на актуалната година обаче се разбра, че планът за този лот би трябвало да бъде изменен, тъй като в процеса на работа бяха открити льосови почви, т.е. нестабилни с високо наличие на тънък пясък и прахови частици. Още не е ясно това с какъв брой ще оскъпи плана.
Магистралата по този начин и другояче към този момент е много скъпа. Прогнозната й стойност приближава 4.5 милиарда лева, включвайки и цената на последната оповестена поръчка за последния лот на аутобана. Именно за него са заложените пари в проектобюджета в този момент. Търгът започва тази година, като километър от лота доближи 50 млн. лева Заложените средства в този момент подсказват, че в най-скоро време процедурата ще бъде финализирана с избор на реализатор.
Проектиране и СМР
За планиране на пътна мрежа проектобюджетът залага над 165.1 млн. лева до 2028 година Като целева стойност са записани две точки, които дават усещане, че ще се готвят идеини, механически планове за 302 обекта, планувани за съществени поправки.
В тазгодишния бюджет за планиране бяха заложени над 62.6 млн. лева за 248 броя планове. Освен това в аварийния лист попадаха и още над 42.8 млн. лева
За строително-монтажни работи по пътна мрежа в идващите три години се залагат над 1.1 млрд.лв. Като целева стойност е посочено „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 350 “.
За съпоставяне Бюджет 2025 година заложи за същите действия, само че за 185 броя планове към 494.9 млн. лева Освен това в авариен лист бяха заложени и още над 713 млн. лева още веднъж за 185 броя планове.
Автомагистрала „ Хемус “
За доизграждането на „ Хемус “ също има заложени средства. Така да вземем за пример за сектор 9 общо планувани пари до 2028 година са в размер на над 501.7 млн. лева Като целева стойност е записано „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 88.9 км “.
Проектът откри място и тазгодишния бюджет с безусловно същата целева стойност, само че с по-малко заложени средства – съвсем 20 млн. лева, от които 11.7 млн. лева бяха в аварийния лист.
Въпросният 9-ти сектор обаче е дълъг 11.9 километра, като трасето ще се простира сред Лозница и Буховци, включително пътния възел „ Буховци – юг “. Въпросните съвсем 89 км, заложени като целева стойност най-вероятно включват и лотовете 7 и 8.
Припомняме, че реализатор точно на трите лота е държавното сдружение „ Автомагистрали “. Процедурата е по инхаус, като договорът за трите лота е на стойност над 1.1 милиарда лева
За въпросния лот 9 през последните месеци кабинетът отчуждаваше парцели на няколко пъти, тъй че е реалистично строителството да стартира скоро.
За други сектори от автомагистралата – от 1-ви до 6-ти – общата заложена стойност за трите последващи години е над 456.7 млн. лева Срещу тях заложената целева стойност е „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 134.2 км “.
В тазгодишния бюджет общата заложена стойност за същия план бе в размер на над 144.8 млн. лева, от коите 85.2 млн. лева бяха в авариен лист.
Припомняме, че през октомври – след серия дълги отлагания – в употреба бе пуснат лот 1 – сред „ Боаза “ и „ Дерманци “. В градеж е и дребен сектор от лот 4 - с обща дължина от 29.2 км, като стартира от п.в. „ Плевен “ и стига до п.в. „ Летница “. Разделен е на няколко подучастъка. Издаденото позволение за градеж от Иванов бе за частта в източния край, в това число пътен възел „ Летница “.
През февруари министър Иванов заяви, че чака позволения за градеж и на лотовете 5 и 6, чиято дължина е съвсем 56 км. Трасето на двата лота стартира от Летница и свършва сред Куцина и Велико Тръново.
Припомняме, че фиктивен строител на автомагистралата е държавното сдружение „ Автомагистрали “, само че в реалност дейностите се извършват от частни компании под прикритието на контракти за наем на техника и доставка на материали. Темата бе изключително гореща в последните 4 години и поради раздадените задатъци, без действително да има издадена документи и почнали действия по някои от секторите.
Кулминацията бе достигната през 2021 година, когато след акции на Министерство на вътрешните работи и ГДБОП бе разкрита незаконна скица при строителството на автомагистралата. Тогава стана ясно, че 60 млн. лева от лот 5 са изнесени в чували. Според изнесената информация тогава строители на лот 5 и 6, за които се чакат позволение за градеж, са надлежно компаниите „ Водно строителство “ и „ Европейски пътища “.
През последния месец „ Антикорупционният фонд “ разгласява план на обвинителен акт по делото за „ Хемус “. Той обаче в никакъв случай не стига до съда, защото прокурорът Ивайло Занев е бил отхвърлен от следствието.
Скоростният път „ Видин – Ботевград “
Следващ значим план е модернизацията на път I-1 (E79) „ Видин – Ботевград “, за която в проектобюджета за интервала 2026–2028 година са заложени общо над 35.3 млн. лева единствено за първата обособена позиция – сектора от Видин до п.в. Макреш. За съпоставяне, в бюджета за 2025 година за същия план бяха планувани към 55.3 млн. лева, а в аварийния лист – още над 79.2 млн. лева
За другите сектори от направлението – от п.в. Макреш до п.в. Винище – са заложени средства, като общо за петте сектора финансирането доближава съвсем 70.7 млн. лева, само че прави усещане, че не са заложени средства за 2028 година За съпоставяне за същия план тази година бяха заложени 114.1 млн. лева, от които 67.2 млн. лева в авариен лист.
За път I-1 (E79) Мездра – Ботевград, в секторите от км 161+367 до км 194+122 и от км 174+800 до км 194+122 са планувани към 11.2 млн. лева единствено за 2026 година За идващите две години няма заложени средства. В тазгодишния бюджет бяха отделени над 34 млн. лева, от които 20.5 млн. лева бяха в аварийния лист.
Проектът за скоростния път „ Видин – Ботевград “ е един от най-мащабните инфраструктурни обекти в Северозападна България и е разграничен на общо осем сектора, които обгръщат трасето от Дунав мост 2 до автомагистрала „ Хемус “. Началният сегмент – сектор 1 от Видин до п.в. Макреш (км 3+757 – км 33+400) – е част от така наречен Лот 1 и е предоставен на държавната компания „ Автомагистрали “ по инхаус процедура. За него в проектобюджета за 2026–2028 година са заложени над 35.3 млн. лева, като това е първата обособена позиция от направлението. През март 2024 година бяха пуснати в употреба 13.6 км от него - сред Макреш и Бела.
Следващите сектори 2–5 – от п.в. Макреш до п.в. Винище (км 33+400 – км 102+060) – също са предоставени на „ Автомагистрали “ по инхаус контракт, само че все още са в друга степен на подготвеност. Изготвени са механически планове и вървят отчуждителни процедури, само че действително строителство към момента няма. За тях в проектобюджета са планувани съвсем 70.7 млн. лева за 2026 и 2027 година, без средства за 2028 година, което подсказва, че министерството залага привършване на работите по-рано.
Южният завършек на направлението – сектор 6 сред Мездра – Ботевград – се извършва настрана от частни компании по контракти, подписани след публични поръчки още през 2019 – 2020 година Именно тук през 2024 и 2025 година се появиха свлачища и краткотрайни затваряния, които оскъпиха плана.
В целокупност направлението „ Видин – Ботевград “ остава основно за свързаността на Северозападна България.
Укрепване
За подсилване на обекти от републиканската пътна мрежа, наранени от свлачища и геодинамични процеси, са отделени над 56.3 млн. лева за интервала до 2028 година Само през 2026 година са заложени малко над 33.2 млн. лева Като целева стойност са заложени 10 броя такива обекти. За съпоставяне, в бюджета за 2025 година нямаше подобен план. Подобни укрепвания бяха заложени като обособени планове.
Дублиращи трасета на автомагистралите „ Хемус “ и „ Тракия “
Друг интерес план, които влиза за финансиране е път I-1 „ път II-17 – гара Яна “. Този сектор действително съставлява дублиращо трасе на автомагистрала „ Хемус “ в североизточната част на София. Проектът обезпечава връзка сред път II-17 и железопътната гара „ Яна “, като продължава инфраструктурата от първия стадий на СОП към автомагистралата.
През октомври 2023 година АПИ отвори офертите за публичната поръчка за строителството на този сектор, а през ноември 2023 година беше разгласен определеният реализатор – ДЗЗД „ Път I-1 гара Яна “ (в който вземат участие „ ГБС Инфраструктурно строителство “ и „ Пътинженеринг – М “). Стойността на контракта е към 36.6 млн. лева без Данък добавена стойност, а срокът за осъществяване – две години.
Именно по тази причина в проектобюджета са заложени средства единствено за 2026 година (11.9 млн. лева.) и 2027 година (2.7 млн. лева.), без пари за 2028 година – строителството се чака да завърши преди края на двугодишния контракт. В бюджета за 2025 година планът към този момент фигурираше с финансиране от 22.9 млн. лева, част от които – 8.5 млн. лева в аварийния лист.
За път I-8 (Калотина – София – Пловдив), в сектора от км 89+170 до км 147+750, с обща дължина 58.6 км, в проектобюджета са заложени малко над 47.5 млн. лева, като още веднъж няма средства за 2028 година Това е разумно, защото осъществяването на дейностите е заложено да продължи към 2 години. Почти същата сума – 45.3 млн. лева – бяха планувани и в бюджета за тази година.
Проектът е част от модернизацията на първокачествен път I-8, който върви редом на автомагистрала „ Тракия “ и на процедура съставлява нейно дублиращо трасе в посока Пловдив.
През октомври 2023 година АПИ отвори офертите за социална поръчка за строителството на този сектор. През 2024 година АПИ подписа контракт с „ Джи Пи Груп “ АД за осъществяване на стойност 110.7 млн. лева с Данък добавена стойност. По последна информация действия не са почнали, защото се чака утвърждение на техническия план.
Водните планове
Над 137.1 млн. лева в интервала 2026 – 2028 година са планувани за водния план „ Черни Осъм “, включващ реорганизация на магистрални водопроводи на територията на областите Ловеч и Плевен, създаване на язовир и две ВЕЦ-а. Интересното е, че този план отсъстваше в тазгодишния бюджет като предпочитан, като само за него бяха заделени 1.3 млн. лева в аварийния лист. Водната рецесия в Плевен и региона обаче сложи фокуса точно върху него.
За построяването на язовир „ Луда Яна “ са планувани само през 2026 година малко над 20 млн. лева, което навежда на мисълта, че планът скоро ще бъде приключен. Предвидените средства за него в тазгодишния бюджет бяха също в размер на малко над 20 млн. лева, от които 10 млн. лева бяха в аварийния лист.
Пълният лист с всички планове е разполагаем на уеб страницата на МФ.
автомагистрала Хемус Бюджет 2026 Иван Иванов автомагистрала Струма автомагистрала Черно море Министерство на районното развиване и благоустройството Русе - Велико Търново Софийско околовръстно
Екипът на Economic.bg се опита да изведе някои от най-важните и стратегически пътни планове. Те образуват огромен % от общо заложените средства в проектобюджета на Министерство на регионалното развитие. Като такива сме разпознали 18 огромни плана със заложено финансиране за интервала 2026 – 2028 година в размер на над 5.7 милиарда лева Само за 2026 година са планувани средства в размер на над 1.2 милиарда лева, за 2027 година – повече от 2.2 милиарда лева, а за 2028 година – над 2.3 милиарда лева
Ако би трябвало да се обзет всичките 73 плана на Министерство на районното развиване, сумата би скочила до малко над 6 милиарда лева От тях за 2026 година са планувани над 1.3 милиарда лева, за 2027 година – 2.3 милиарда лева, а за 2028 година – 2.4 милиарда лева. Поне това демонстрира информация в Програма за предпочитани стратегически капиталови планове с национално финансиране за интервала 2026 – 2028 година Това е приложение към проектобюджета.
През предходната година в бюджета влязоха два листата с планове, които са стратегически и които трябваше да бъдат финансирани от страната. Единият беше предпочитан, а другият – авариен, т.е. какво може да финансира бюджетът в интервала 2025 – 2028 година В предпочитания лист бяха заложени 62 плана за над 1 милиарда лева, а в аварийния място откриха 77 плана (някои, дублиращи се от главния списък) за над 1.3 милиарда лева.
Какви пътни планове ще се финансират?Магистрала „ Черно море “
След като войната в Украйна изкара на фокус свързаността по оста Север – Юг, то в този момент в проектобюджета са заложени средства за автомагистрала „ Черно море “. За да стартират действия, свързани с нея, в проектобюджета са заделени за 2026 година малко над 1.2 млн. лева за изработването на уголемен абстрактен план с осъществяването на цялостни инженерно – геоложки изследвания, както и ПУП-ПП.
Освен да свърже морските градове Варна и Бургас, автомагистралата е от голяма важност и за НАТО, защото е част от така наречен трасе „ Триморие “, директно обвързвано с отбранителните качества на Алианса. Припомняме, че предходната година някогашният районен министър Виолета Коритарова съобщи, че през актуалната се чака решение по Оценка на въздействието върху околната среда, след което ще започват действия по Подробен устройствен план, идейно планиране и отчуждаване.
През юли тази година пък стана ясно, че трасето ще минава през Дюлинския проход. През октомври пък България настоя да се дефинира дефинитивно северната точка на автомагистралата. Това се случи по време на среща сред транспортния министър Гроздан Караджов и представители на Турция, Румъния и Гърция.
Софийският околовръстен път
Друг план, който от години тъпче, е този за довършването на Софийския околовръстен път. За неговата реорганизация и уголемение са заложени общо малко над 2.1 милиарда лева за трите години от 2026 година до 2028 година Само за следващата година са планувани малко над 33.7 млн. лева Най-голяма сума е заложена за 2027 година – над 1.1 милиарда лева
Припомняме, че изчезналата част е с дължина от към 8.5 км и свързва кварталите „ Бъкстон “ и „ Люлин “. Целият сектор е разграничен на два стадия. Първият е с дължина към 6 км – от ул. „ Лазурна “ и „ Киевска “ до автомагистрала „ Струма “. Вторият стадий е с дължина 2 км и обгръща трасето от улиците „ Лазурна “ и „ Киевска “ до ул. „ Ралевица “.
През предходната година АПИ и Министерство на регионалното развитие направиха поръчка, че поръчката за възлагане на строителството ще тръгне до края на 2024 година Това обаче не се случи. Впоследствие, от думите на сегашния районен министър Иван Иванов, стана ясно, че има проблем с отчуждаването на парцелите и че АПИ е установила пропуски в скиците.
В последните няколко месеца Столичният общински съвет гласоподава решения, с които трансферира редица парцели на АПИ, които ще обезпечат първия стадий от плана – т.е. 6-километровото трасе сред улиците „ Лазурна “ и „ Киевска “ до автомагистрала „ Струма “.
Магистрала „ Струма “
Малко над 87.6 млн. лева за идващите три години са заложени за лот 3.1 и 3.3 от автомагистрала „ Струма “, в това число и тунел „ Железница “. Не е ясно защо тъкмо ще се заплаща – дали са поддръжка, дали за ремонт или е планувано заплащане за укрепването в тези сектори, което трябваше да бъде направено. Като индикатор за оценка на резултатите е посочено „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 29.6 км “.
Припомняме, че най-дългият пътен тунел в България бе открит при започване на 2024 година Строителството му срещна проблеми с две свлачища, които забавиха формалното му стартиране с съвсем 2 години. По груби сметки тунелът и укрепването на свлачищата доближи 356 млн. лева, като средствата за свлачищата бяха обезпечени от бюджета. Иначе планът се съфинансира от оперативната транспортна стратегия.
Година след откриването му – при започване на тази година – тунелът трябваше да бъде преасфалтиран. Тъй като оборудването е в гаранция, то дейностите се поеха от строителя – „ Джи Пи Груп “. На процедура не е ясно дали средствата в проектобюджета не са планувани за поддръжка на оборудването или има проблем, който постанова нов ремонт.
Лотовете 3.1 и 3.3, които са заложени дружно с тунела, са трасета надлежно сред Благоевград и Крупник, както и сред Кресна и Сандански. Именно по средата е тунел „ Железница “. Много е евентуално да се ремонтират елементи от тези лотове.
За изчезналото парче от пъзела при „ Струма “ – секторът през Кресненското дефиле, или така наречен лот 3.2 – са планувани над 421.4 млн. лева за трите години до 2028 година За 2026 година е планувана сума от малко над 123 млн. лева, за 2027 година – над 86.2 млн. лева, а най-голямата сума е заложена за 2028 година – над 212.1 млн. лева
За съпоставяне за същия план в Бюджет 2025 година бяха заделени общо към 30 млн. лева От тях обаче към 11 млн. лева бяха заложени в листата с аварийни планове.
Припомняме, че години наред ориста на този сектор не беше ясна. Казусът откри решение, откакто държавното управление одобри пътна карта за довеждане докрай на сектора през февруари тази година. В нея е заложено, че и двете платна на бъдещата автомагистрала ще бъдат изнесени отвън Дефилето, а актуалният път през него ще остане различен. АПИ разгласи и социална поръчка за планиране на платното в посока Кулата отвън дефилето. През май еколозите и кабинетът подписаха съглашение, което планува строителството на обходния път да стартира през септември. До момента не е ясно какво бави старта, само че в края на август държавното управление отчужди парцели за трасето.
Тунелът под Шипка
За обхода на Габрово и тунела под Шипка в проектобюджета общата сума, планувана за идващите три години, е малко над 28 млн. лева За съпоставяне в тазгодишния бюджет за този план бяха заложени общо над 57.2 млн. лева, от които над 21 млн. лева бяха в авариен лист.
Припомняме, че тунелът тъпче на едно място в последната година. След като при започване на 2024 година някогашният районен министър Андрей Цеков съобщи, че „ плеяда от проблеми “ бавят плана, в средата на годината служебният отраслов министър Виолета Коритарова заяви, че заложените действия в идейния план от 2008 година не дават отговор на настоящите правила за строителство на пътища и тунели.
Така освен че тунелът няма да бъде издигнат през 2026 година, каквито бяха първичните периоди, само че и ще нарастне още. Разминаването, обявено тогава от Коритарова, постановяваше изменение на плана, само че и на контракта на стойност 358 млн. лева с Данък добавена стойност, подписан с консорциум, отпред с „ Хидрострой “ – компанията на строителния необут Велико Желев.
През март тази година пък стана ясно, че над 1.1 милиарда лева не доближават на АПИ точно за тунела под Шипка, само че и за автомагистралата „ Русе – Велико Търново “. И двата плана се финансират от „ Транспортна сигурност “.
Последната информация по плана е от август и от нея излиза наяве, че се върви към осъществяване на стадии – нещо, което бе обявено от вицепремиера Томислав Дончев по-рано през годината. Освен това тунелът остава с в двете посоки придвижване в една тръба. Наша информация тогава сподели, че изпълнителят е изискал ново удължение на периода за планиране. Към оня миг още се правиха съгласувателни процедури за обособените сектори.
Магистралата „ Русе – Велико Търново “
Над 397 млн. лева в интервала 2026 година – 2028 г. са планувани за автомагистрала „ Русе – Велико Търново “ и по-конкретно за сектора третия сектор – сред Бяла и Велико Търново с дължина от 57.2 километра.
За съпоставяне в бюджета за тази година бяха заложени над 115 млн. лева, само че за първия сектор – сред Русе и Бяла. Освен това в авариен лист бяха планувани още над 238 млн. лева, само че без конкретизиране за кои сектори.
Припомняме, че автомагистралата по план е заложена да бъде с дължина от над 132 километра, като е разграничена на три лота. Първият е Русе – Бяла, вторият е обхода на град Бяла, а третият е сред Бяла и Велико Търново.
Строежът стартира при обхода на Бяла в края на 2023 година В началото на актуалната година обаче се разбра, че планът за този лот би трябвало да бъде изменен, тъй като в процеса на работа бяха открити льосови почви, т.е. нестабилни с високо наличие на тънък пясък и прахови частици. Още не е ясно това с какъв брой ще оскъпи плана.
Магистралата по този начин и другояче към този момент е много скъпа. Прогнозната й стойност приближава 4.5 милиарда лева, включвайки и цената на последната оповестена поръчка за последния лот на аутобана. Именно за него са заложените пари в проектобюджета в този момент. Търгът започва тази година, като километър от лота доближи 50 млн. лева Заложените средства в този момент подсказват, че в най-скоро време процедурата ще бъде финализирана с избор на реализатор.
Проектиране и СМР
За планиране на пътна мрежа проектобюджетът залага над 165.1 млн. лева до 2028 година Като целева стойност са записани две точки, които дават усещане, че ще се готвят идеини, механически планове за 302 обекта, планувани за съществени поправки.
В тазгодишния бюджет за планиране бяха заложени над 62.6 млн. лева за 248 броя планове. Освен това в аварийния лист попадаха и още над 42.8 млн. лева
За строително-монтажни работи по пътна мрежа в идващите три години се залагат над 1.1 млрд.лв. Като целева стойност е посочено „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 350 “.
За съпоставяне Бюджет 2025 година заложи за същите действия, само че за 185 броя планове към 494.9 млн. лева Освен това в авариен лист бяха заложени и още над 713 млн. лева още веднъж за 185 броя планове.
Автомагистрала „ Хемус “
За доизграждането на „ Хемус “ също има заложени средства. Така да вземем за пример за сектор 9 общо планувани пари до 2028 година са в размер на над 501.7 млн. лева Като целева стойност е записано „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 88.9 км “.
Проектът откри място и тазгодишния бюджет с безусловно същата целева стойност, само че с по-малко заложени средства – съвсем 20 млн. лева, от които 11.7 млн. лева бяха в аварийния лист.
Въпросният 9-ти сектор обаче е дълъг 11.9 километра, като трасето ще се простира сред Лозница и Буховци, включително пътния възел „ Буховци – юг “. Въпросните съвсем 89 км, заложени като целева стойност най-вероятно включват и лотовете 7 и 8.
Припомняме, че реализатор точно на трите лота е държавното сдружение „ Автомагистрали “. Процедурата е по инхаус, като договорът за трите лота е на стойност над 1.1 милиарда лева
За въпросния лот 9 през последните месеци кабинетът отчуждаваше парцели на няколко пъти, тъй че е реалистично строителството да стартира скоро.
За други сектори от автомагистралата – от 1-ви до 6-ти – общата заложена стойност за трите последващи години е над 456.7 млн. лева Срещу тях заложената целева стойност е „ рехабилитирани и новоизградени сектори – 134.2 км “.
В тазгодишния бюджет общата заложена стойност за същия план бе в размер на над 144.8 млн. лева, от коите 85.2 млн. лева бяха в авариен лист.
Припомняме, че през октомври – след серия дълги отлагания – в употреба бе пуснат лот 1 – сред „ Боаза “ и „ Дерманци “. В градеж е и дребен сектор от лот 4 - с обща дължина от 29.2 км, като стартира от п.в. „ Плевен “ и стига до п.в. „ Летница “. Разделен е на няколко подучастъка. Издаденото позволение за градеж от Иванов бе за частта в източния край, в това число пътен възел „ Летница “.
През февруари министър Иванов заяви, че чака позволения за градеж и на лотовете 5 и 6, чиято дължина е съвсем 56 км. Трасето на двата лота стартира от Летница и свършва сред Куцина и Велико Тръново.
Припомняме, че фиктивен строител на автомагистралата е държавното сдружение „ Автомагистрали “, само че в реалност дейностите се извършват от частни компании под прикритието на контракти за наем на техника и доставка на материали. Темата бе изключително гореща в последните 4 години и поради раздадените задатъци, без действително да има издадена документи и почнали действия по някои от секторите.
Кулминацията бе достигната през 2021 година, когато след акции на Министерство на вътрешните работи и ГДБОП бе разкрита незаконна скица при строителството на автомагистралата. Тогава стана ясно, че 60 млн. лева от лот 5 са изнесени в чували. Според изнесената информация тогава строители на лот 5 и 6, за които се чакат позволение за градеж, са надлежно компаниите „ Водно строителство “ и „ Европейски пътища “.
През последния месец „ Антикорупционният фонд “ разгласява план на обвинителен акт по делото за „ Хемус “. Той обаче в никакъв случай не стига до съда, защото прокурорът Ивайло Занев е бил отхвърлен от следствието.
Скоростният път „ Видин – Ботевград “
Следващ значим план е модернизацията на път I-1 (E79) „ Видин – Ботевград “, за която в проектобюджета за интервала 2026–2028 година са заложени общо над 35.3 млн. лева единствено за първата обособена позиция – сектора от Видин до п.в. Макреш. За съпоставяне, в бюджета за 2025 година за същия план бяха планувани към 55.3 млн. лева, а в аварийния лист – още над 79.2 млн. лева
За другите сектори от направлението – от п.в. Макреш до п.в. Винище – са заложени средства, като общо за петте сектора финансирането доближава съвсем 70.7 млн. лева, само че прави усещане, че не са заложени средства за 2028 година За съпоставяне за същия план тази година бяха заложени 114.1 млн. лева, от които 67.2 млн. лева в авариен лист.
За път I-1 (E79) Мездра – Ботевград, в секторите от км 161+367 до км 194+122 и от км 174+800 до км 194+122 са планувани към 11.2 млн. лева единствено за 2026 година За идващите две години няма заложени средства. В тазгодишния бюджет бяха отделени над 34 млн. лева, от които 20.5 млн. лева бяха в аварийния лист.
Проектът за скоростния път „ Видин – Ботевград “ е един от най-мащабните инфраструктурни обекти в Северозападна България и е разграничен на общо осем сектора, които обгръщат трасето от Дунав мост 2 до автомагистрала „ Хемус “. Началният сегмент – сектор 1 от Видин до п.в. Макреш (км 3+757 – км 33+400) – е част от така наречен Лот 1 и е предоставен на държавната компания „ Автомагистрали “ по инхаус процедура. За него в проектобюджета за 2026–2028 година са заложени над 35.3 млн. лева, като това е първата обособена позиция от направлението. През март 2024 година бяха пуснати в употреба 13.6 км от него - сред Макреш и Бела.
Следващите сектори 2–5 – от п.в. Макреш до п.в. Винище (км 33+400 – км 102+060) – също са предоставени на „ Автомагистрали “ по инхаус контракт, само че все още са в друга степен на подготвеност. Изготвени са механически планове и вървят отчуждителни процедури, само че действително строителство към момента няма. За тях в проектобюджета са планувани съвсем 70.7 млн. лева за 2026 и 2027 година, без средства за 2028 година, което подсказва, че министерството залага привършване на работите по-рано.
Южният завършек на направлението – сектор 6 сред Мездра – Ботевград – се извършва настрана от частни компании по контракти, подписани след публични поръчки още през 2019 – 2020 година Именно тук през 2024 и 2025 година се появиха свлачища и краткотрайни затваряния, които оскъпиха плана.
В целокупност направлението „ Видин – Ботевград “ остава основно за свързаността на Северозападна България.
Укрепване
За подсилване на обекти от републиканската пътна мрежа, наранени от свлачища и геодинамични процеси, са отделени над 56.3 млн. лева за интервала до 2028 година Само през 2026 година са заложени малко над 33.2 млн. лева Като целева стойност са заложени 10 броя такива обекти. За съпоставяне, в бюджета за 2025 година нямаше подобен план. Подобни укрепвания бяха заложени като обособени планове.
Дублиращи трасета на автомагистралите „ Хемус “ и „ Тракия “
Друг интерес план, които влиза за финансиране е път I-1 „ път II-17 – гара Яна “. Този сектор действително съставлява дублиращо трасе на автомагистрала „ Хемус “ в североизточната част на София. Проектът обезпечава връзка сред път II-17 и железопътната гара „ Яна “, като продължава инфраструктурата от първия стадий на СОП към автомагистралата.
През октомври 2023 година АПИ отвори офертите за публичната поръчка за строителството на този сектор, а през ноември 2023 година беше разгласен определеният реализатор – ДЗЗД „ Път I-1 гара Яна “ (в който вземат участие „ ГБС Инфраструктурно строителство “ и „ Пътинженеринг – М “). Стойността на контракта е към 36.6 млн. лева без Данък добавена стойност, а срокът за осъществяване – две години.
Именно по тази причина в проектобюджета са заложени средства единствено за 2026 година (11.9 млн. лева.) и 2027 година (2.7 млн. лева.), без пари за 2028 година – строителството се чака да завърши преди края на двугодишния контракт. В бюджета за 2025 година планът към този момент фигурираше с финансиране от 22.9 млн. лева, част от които – 8.5 млн. лева в аварийния лист.
За път I-8 (Калотина – София – Пловдив), в сектора от км 89+170 до км 147+750, с обща дължина 58.6 км, в проектобюджета са заложени малко над 47.5 млн. лева, като още веднъж няма средства за 2028 година Това е разумно, защото осъществяването на дейностите е заложено да продължи към 2 години. Почти същата сума – 45.3 млн. лева – бяха планувани и в бюджета за тази година.
Проектът е част от модернизацията на първокачествен път I-8, който върви редом на автомагистрала „ Тракия “ и на процедура съставлява нейно дублиращо трасе в посока Пловдив.
През октомври 2023 година АПИ отвори офертите за социална поръчка за строителството на този сектор. През 2024 година АПИ подписа контракт с „ Джи Пи Груп “ АД за осъществяване на стойност 110.7 млн. лева с Данък добавена стойност. По последна информация действия не са почнали, защото се чака утвърждение на техническия план.
Водните планове
Над 137.1 млн. лева в интервала 2026 – 2028 година са планувани за водния план „ Черни Осъм “, включващ реорганизация на магистрални водопроводи на територията на областите Ловеч и Плевен, създаване на язовир и две ВЕЦ-а. Интересното е, че този план отсъстваше в тазгодишния бюджет като предпочитан, като само за него бяха заделени 1.3 млн. лева в аварийния лист. Водната рецесия в Плевен и региона обаче сложи фокуса точно върху него.
За построяването на язовир „ Луда Яна “ са планувани само през 2026 година малко над 20 млн. лева, което навежда на мисълта, че планът скоро ще бъде приключен. Предвидените средства за него в тазгодишния бюджет бяха също в размер на малко над 20 млн. лева, от които 10 млн. лева бяха в аварийния лист.
Пълният лист с всички планове е разполагаем на уеб страницата на МФ.
автомагистрала Хемус Бюджет 2026 Иван Иванов автомагистрала Струма автомагистрала Черно море Министерство на районното развиване и благоустройството Русе - Велико Търново Софийско околовръстно
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ