Защо проектът Mars One претърпя провал?
Проектът на Бас Лансдорп за колонизиране на Марс с име Mars One стартира с огромно медийно внимание през 2012 година. За пръв път изглеждаше, че най-сетне е открито решение на казуса с прословутото финансиране на амбициозна колонизаторска стратегия на Червената планета. Всичко изглеждаше, че е гениално замислено. Маскирай задачата до Марс като риалити формат и парите безусловно ще дойдат! Лансдорп бе уверен, че първият човешки крайник ще стъпи на Марс още през 2023 година.
Оттогава изминаха три години. Съответно и първият пилотиран полет до Марс беше отсрочен от 2023 до 2026 година – също с три години. Mars One претърпя сериозна рецензия както извън, по този начин и от вътрешната страна. И в случай че в миналото към плана се гледаше с оптимизъм, в този момент доминиращ е скептицизмът и към този момент малко на брой са тези, които имат вяра, че има самун в цялата тази работа. Mars One се трансформира просто в един от десетките планове за задачи до Марс, жертван от самото си начало.
Защо това е по този начин? Преди две седмици Майкъл Листнър и Кристофър Нюман написаха детайлна публикация в TheSpaceReview () за какво Mars One е провален план. Още в самото начало на публикацията двамата създатели предизвестяват: това не е опит да бъдат дискредитирани Лансдорп и неговия екип. Това не е следващото журналистическо оплюване. Напротив, създателите се прекланят пред откровения възторг на тези пионери. Тук става въпрос по-скоро за проблеми, които касаят опити да бъде доближат Марс. Всяка пилотирана задача до Марс ще се изправи пред тези проблеми. А от своя страна екипът на Mars One няма нито потенциала, нито ресурсите да преодолее тези съществени проблеми.
На първо място, пишат създателите, планът позволява неточност още разчитайки на. Че няма потребност от създаването на никакви нови технологии. За страдание единственият галактически транспортен съд, който постоянно изпраща хора в космоса, е съветският “Союз ”. Mars One от своя страна твърди, че ще се разчита на капсулата на СпейсЕкс “Драгън ”, която към момента не се употребява в пилотируем вид. Нито пък можем да кажем, че “Драгън ” е подготвен за дългогодишно странствуване в междупланетното пространство. Да назовем изследванията в тази тенденция с израза “съществуваща технология ” е мощно подценяване на казуса.
Същото е ситуацията и с проблемите към самото кацане на Марс. Да, правилно е, че през последните 15 години беше реализиран незабравим прогрес и в границите на този интервал няколко безпилотни апарата кацнаха сполучливо на Червената планета един след различен, без неуспех. Проблемът е, че тази надеждна технология, която се употребява за роботизирани кацания, е несъответствуваща за пилотирани задачи. Невъзможно е просто да бъдат мащабирани спускаемите капсули и спускаемите апарати, както е правено в интервала сред “Сървеър ” и “Аполо ”. Луната няма атмосфера, с цел да се кацне на луната са нужни единствено ретроракети. А пък атмосферата на Марс е извънредно тънка и дава сериозна спънка пред създаването на огромен спускаем уред – колкото по-голям е той, толкоз по-голям парашут е нужен, толкоз повече време е нужно на този парашут да се разтвори и когато се разтвори. За този проблем към този момент съм писал в книгата “Космическа колонизация – неосъществената фантазия ”. За всеки проблем има решение и свръхзвуковата ретропропулсия, пишат двамата създатели, към този момент наподобява най-предпочитаната опция за решение. Но тази технология още не е доразработена. С други думи: трябват нови технологии!
Mars One не просто недоглежда софтуерните провокации,. През 2010-2011 година беше извършена симулативна задача до Марс с име “Марс 500 ”. Проектът като цяло завърши с триумф и сподели, че при строга дисциплинираност полетът до Марс е преживяем от психична позиция. Но при този план бяха открити съществени спънки по отношение на запазването на душевното здраве на участниците. Тази опасност непрестанно зрее при галактическите полети и един спор на борда на галактическия транспортен съд може да се окаже толкоз рисков, колкото и механически проблем. За страдание методът, по който Mars One разчита на финансиране, т.е. телевизионният риалити формат, изисква театър, изисква драматизъм, изисква екстраполиране на проблемите. Всичко ще стане под надзора на телевизионните камери и милионите фенове. Как биха се почувствали астронавтите освен това настъпление в персоналното им пространство? Дългосрочните галактически задачи с тяхната изолираност в тесни галактически кораби са предизвикателство по принцип, а методът на Mars One прибавя доста рисков психичен микс!
Като изключим етичните и софтуерните провокации, имаме проблем и със. Има прекалено много нерешени правни и политически въпроси. Mars One приказва не просто за полети до Марс, а за колонизиране. Може ли Mars One да стане въобще колония в юридически и исторически аспект? На пръв взор тук не става въпрос за колония в същинския смисъл на думата – частниците споделят: ами то планът е частен и не може да предстои на юрисдикцията на никое държавно управление. Но това е в спор с сегашния интернационален галактически закон, съгласно който планът Mars One, който е почнал в Нидерландия, предстои на нидерландска пълномощия. Ако Mars One работи и в Съединени американски щати, той ще е под юрисдикцията и на Щатите. Това значи, че Mars One ще се възприема като колония както на Съединени американски щати, по този начин и на Нидерландия. Но на колониализма не се гледа с положително око в обществото. Ще се решат ли двете страни да се натоварят със стигмата да бъдат колонизатори?
Наближава 50-годишнината от пилотираните полети на НАСА до Луната. Измина прекалено много време, а от този момент до ден сегашен към момента никой не е полетял до Марс. Не е като да кажем, че не се работи по въпроса. Работи се, само че от първата огромна стъпка до втората огромна крачка има доста съществено пространство. Луната не е Марс. Марс е неведнъж по-сложен за асимилиране от Луната. “Международната галактическа станция ” е основана като тестов полигон, където в близкия космос могат да бъдат отработени нужните технологии за по-нататъшното асимилиране на Слънчевата система, включително и на Марс. На 27 март ще излети първият екипаж на целогодишна задача и резултатите от тая задача ще са сериозно значими. Нито досегашните полети до околоземна орбита (с дребни изключения), нито предходните полети на хора до Луната не са се сблъскали с същинското измерение на дългосрочността, на това да живееш в космоса. Една задача до Марс ще отнеме години. На доста въпроси следва да бъде отговорено, доста провокации решени преди човек в действителност да полети до Марс.
Едно е несъмнено – няма да стане в околните 10 години.
