Проектът Манхатън (Manhattan Project) е кодовото име на програмата за

Проектът Манхатън (Manhattan Project) е кодовото име на програмата за работа по основаването на нуклеарни оръжия в Съединени американски щати. Приета е от президента на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт през август 1942 година

Изследвания в региона на военните приложения на атомната сила по-рано са провеждани в американски лаборатории в Ню Йорк, Принстън, Бъркли и Чикаго. През декември 1941 година Рузвелт взема решение да разшири и ускори работата по основаването на атомната бомба под егидата на Националния комитет за проучвания на защитата, ръководен от Ванивар Буш.

През лятото на 1942 година, вследствие на съглашение с английското държавно управление, на американското военно министерство е предоставено да провежда взаимни действия на експерти от двете страни по потреблението на нуклеарната сила за военни цели. За задачата на 13 август 1942 година публично е основан Инженерният окръг Манхатън към Инженерния корпус на американската войска и всички проучвателен групи стартират да работят по един проект, който е наименуван Проектът Манхатън.

Генерал Л. Гроувс е назначен за административен началник на плана, а професор Р. Опенхаймер, който оглавява суперлабораторията за създаване на атомната бомба, ситуирана на платото Лос Аламос в Ню Мексико, е назначен за теоретичен началник на плана.

В научния град Лос Аламос цялата работа, обвързвана основно с проблемите на потреблението на нуклеарната сила за военни цели, се прави в атмосфера на безспорна секретност. Населението на Лос Аламос през интервала на Проекта Манхатън е 6-9 хиляди души. В работата е включена интернационална група физици (включително емигранти от Германия и други европейски страни), измежду които са световноизвестните учени Н. Бор, А. Комптън, Е. Ферми, Дж. Франк, Е. Лорънс, Х. Юри, Х. Бете, Е.Сегре, Дж. Чадуик, Глен Сиборг, Р. Файман, О. Юембърлейн, Ю. Уигнър, Лео Силард, С. Улам, Е. Телер, Р. Пейерлс и други.

Интензивните старания за основаване на атомна бомба в началото са оправдани от нуждата да се изпревари Германия, където също се работи по основаването на нуклеарно оръжие. Когато провалянето на Германия става неизбежно, работата продължава в още по-голям мащаб, с цел да се укрепи военно-техническото предимство на Съединени американски щати и да се нанесе нуклеарен удар против Япония. В началото на април 1945 година ръководителите на плана Манхатън показват отчет на военния министър Х. Стимсън за времето на подготвеност на атомните бомби.

Намерението на американското държавно управление да употребява атомната бомба против Япония провокира опълчване от страна на доста учени, взели участие в нейното основаване. Комисията, управлявана от Дж. Франк, приготвя петиция, адресирана до президента на Съединени американски щати, в която предизвестява управлението на страната за неустойчивостта на американския нуклеарен монопол и предложи да не се употребява атомната бомба за военни цели.

На 16 юли 1945 година обаче в пустинния регион на Ню Мексико, покрай авиобазата Аламогордо, е направена първата по рода си детонация на нуклеарно устройство. Президентът на Съединени американски щати Х. Труман, прибягвайки до алегории, осведоми ръководителя на руската делегация Йосиф Сталин на конференцията в Берлин (Потсдам) през 1945 година Това е началото на „ атомната дипломация “ и на 6 и 9 август 1945 година

Съединени американски щати хвърлят атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Според доста учени и политици потреблението на нуклеарно оръжие против японските градове не е породено от военна нужда и има за цел да показва политическата и военна надмощие на Съединени американски щати в света. Атомните бомбардировки са едно от първите актове на експлоадирането на Студената война и конкуренцията за нуклеарни оръжия.

През август 1946 година в Съединени американски щати влиза в действие Законът за атомната сила. В сходство с него е основана гражданска комисия по атомна сила, на която от 31 декември 1946 година са предадени всички документи от Проекта в Манхатън.