Управляващите ще търсят начини за намаляване доплащането на лекарства
Проблемът с високото доплащане на медикаменти у нас ще бъде разискван в парламентарната здравна комисия в идващите седмици. Това стана ясно от думите на проф. Асена Сербезова пред депутатите от комисията през днешния ден.
Министърът уточни, че българският пациент, дружно с пациентите от още 2-3 страни, доплаща най-вече за медикаменти, а и за други медицински услуги. Тя осведоми, че това е открито и от Световната здравна организация, която е изготвила отчет във връзка с финансовата досегаемост до лекуване и в частност до лекарствени артикули.
„ Докладът на СЗО е „ Могат ли хората да си разрешат да заплащат за здравни услуги “, като се смята, че за към 20% от популацията тези разноски са тревожни и когато това е обвързвано с отвод от лекуване, с цел да не се осъществя по-високо доплащане, се компрометира предварителна защита и профилактика, качествено лекуване и т. н. “, разяснява проф. Сербезова.
По думите ѝ настоящата нормативна уредба, касаеща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени артикули, обгръща законодателство в Европейски Съюз, което години наред се е фокусирало върху понижаване на цената, само че не и върху надзор на разноските, което довежда до това, че от време на време в някои групи медикаменти това доплащане се усилва. „ Въведени са ограничения за обезпечен достъп до лекарствени артикули, външното ценово рефериране, само че тези механизъм би трябвало доста деликатно да се разиска “, означи министърът.
Тя уточни и различен фактор за огромния % доплащане за медикаменти у нас: „ В България се ползва едно вътрешно ценово рефериране, каквато е практиката в огромна част от страните, членки на Европейски Съюз. Много постоянно доплащането се дължи на практики на определяне, защото лекарите несъмнено са престижи в очите на пациентите и когато бъде постановен артикул по комерсиално название, пациентът не задава въпроси какъв брой би доплатил, а това го открива в аптеката, където пък сътрудниците, в случай че сменят лекарствения артикул, ще бъдат санкционирани. Така че неналичието на генерично определяне също е част от това високо доплащане “, акцентира проф. Сербезова.
Министърът посочи още, че по данни на НЗОК в разнообразни групи от едно INN се оказва, че за някои групи медикаменти с повече продажби и повече приложимост са медикаменти с по-висока стойност, т.е. пациентите доплащат. „ Значително доплащане се следи в групи медикаменти за сърдечносъдови болести, там реимбурсирането е едвам 25% - може да се разиска нужно ли е да има такова равнище на реимбурсиране – 25%, защото тези артикули се изписват и отпускат на огромен брой пациенти и то за обществено значими болести “, добави тя.
Здравният министър осведоми, че съгласно рекомендациите на СЗО цялото население, обхванато от НЗОК, би трябвало да има еднакъв достъп и не би трябвало да има толкоз висок % доплащане. Освен това държавното управление следва да прегледа какъв брой коства санкционирането за неплатени вноски на здравноосигурени лица за ограничавания достъп до здравни грижи, да се укрепи политиката на доплащане посредством въвеждане на изключения за по-бедни семейства и хронично заболели, както и годишен таван за всички доплащания, основаващ се на приходите. Друга рекомендация е да се усъвършенства методът за реимбурсиране на медикаменти в извънболничната помощ и да се усилят заплащанията от държавния бюджет към НЗОК през идващите години, заяви още проф. Сербезова.
Министърът уточни, че българският пациент, дружно с пациентите от още 2-3 страни, доплаща най-вече за медикаменти, а и за други медицински услуги. Тя осведоми, че това е открито и от Световната здравна организация, която е изготвила отчет във връзка с финансовата досегаемост до лекуване и в частност до лекарствени артикули.
„ Докладът на СЗО е „ Могат ли хората да си разрешат да заплащат за здравни услуги “, като се смята, че за към 20% от популацията тези разноски са тревожни и когато това е обвързвано с отвод от лекуване, с цел да не се осъществя по-високо доплащане, се компрометира предварителна защита и профилактика, качествено лекуване и т. н. “, разяснява проф. Сербезова.
По думите ѝ настоящата нормативна уредба, касаеща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени артикули, обгръща законодателство в Европейски Съюз, което години наред се е фокусирало върху понижаване на цената, само че не и върху надзор на разноските, което довежда до това, че от време на време в някои групи медикаменти това доплащане се усилва. „ Въведени са ограничения за обезпечен достъп до лекарствени артикули, външното ценово рефериране, само че тези механизъм би трябвало доста деликатно да се разиска “, означи министърът.
Тя уточни и различен фактор за огромния % доплащане за медикаменти у нас: „ В България се ползва едно вътрешно ценово рефериране, каквато е практиката в огромна част от страните, членки на Европейски Съюз. Много постоянно доплащането се дължи на практики на определяне, защото лекарите несъмнено са престижи в очите на пациентите и когато бъде постановен артикул по комерсиално название, пациентът не задава въпроси какъв брой би доплатил, а това го открива в аптеката, където пък сътрудниците, в случай че сменят лекарствения артикул, ще бъдат санкционирани. Така че неналичието на генерично определяне също е част от това високо доплащане “, акцентира проф. Сербезова.
Министърът посочи още, че по данни на НЗОК в разнообразни групи от едно INN се оказва, че за някои групи медикаменти с повече продажби и повече приложимост са медикаменти с по-висока стойност, т.е. пациентите доплащат. „ Значително доплащане се следи в групи медикаменти за сърдечносъдови болести, там реимбурсирането е едвам 25% - може да се разиска нужно ли е да има такова равнище на реимбурсиране – 25%, защото тези артикули се изписват и отпускат на огромен брой пациенти и то за обществено значими болести “, добави тя.
Здравният министър осведоми, че съгласно рекомендациите на СЗО цялото население, обхванато от НЗОК, би трябвало да има еднакъв достъп и не би трябвало да има толкоз висок % доплащане. Освен това държавното управление следва да прегледа какъв брой коства санкционирането за неплатени вноски на здравноосигурени лица за ограничавания достъп до здравни грижи, да се укрепи политиката на доплащане посредством въвеждане на изключения за по-бедни семейства и хронично заболели, както и годишен таван за всички доплащания, основаващ се на приходите. Друга рекомендация е да се усъвършенства методът за реимбурсиране на медикаменти в извънболничната помощ и да се усилят заплащанията от държавния бюджет към НЗОК през идващите години, заяви още проф. Сербезова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ