5 причини да не празнувам Свети Валентин
Признавам, че въобще не ми е мъчно да го кажа: не чествам Свети Валентин. Не влагам в това нито грам страст, не ме нервират нито почитателите на празника, нито съперниците му. Всеки самичък си взема решение и няма драма. Имам си моите аргументи и те са напълно рационални.
1.Не мога да чествам Ден на любовта, Ден на труда, Ден на дамата... Защо не и Ден на въздуха и водата? Нямам никакви заслуги за случването им. Всъщност никой няма. Празникът би трябвало да има мотив, база, пиедестал, традиция, предмет. Дори в Уикипедия против празник написа - "ден в памет на значимо събитие или персона ". Любовта не е нито едно от двете. Тя е нищо и всичко. От всеки един от нас зависи какво наличие ще ѝ придадем. Личната обич не може да има групов дух, точно тъй като е нещо интимно и съкровено. Не като любовта към отечеството, за което си има 3 март.
2. Дразни ме откровената комерсиалност на този ден. Едва ли има различен сходен в годината, в който с лекост да се купуват такива невероятни отпадъци. Ако след 14 февруари някой реши да рециклира тоновете плюшени мечета, увехнали рози, балони, кутии от парфюми и червени гащи, някой Топлоелектрическа централа би имал гориво за 100 години напред. Факт, че в случай че има кой да чества на този ден, това са търговците и ресторантьорите, които на 15-и предостатъчно потриват ръце, радвайки се на оборота си. Какво ни дават в подмяна на парите ни, това е друга работа: нещо скъпо, нещо надценено, нещо пред повреждане или нещо залежало...
3. 14 февруари е ден на огромното мерене - кой какво е получил като подарък, какво е ял и пил, къде са го завели на екскурзия. Това е още едно доказателство, че не е никакъв празник, а мотив за пазаруване и консумация, при който не сме сложени в равни условия. Любовта се трансформира в нещо количествено и качествено измеримо. Това, че на една жена са подарили единствено цвете, на друга нова кола, а на трета - целувка, не значи, че мъжете им ги обичат повече или по-малко. Означава, че някои хора имат повече, а други по-малко пари...Или схващат нещата по друг метод. Спирам дотук. Каква обич, щом отново намесихме финикийските знаци и касовите апарати?!
4. За да празнуваш 14 февруари, има изискване: да си влюбен. Ами в случай че си самичък, нямаш гадже, половинката ти те е зарязала, не дай си Боже - отишла си е от този свят, този ден ще е печален за теб. Положението е като в оня анекдот, дето се чудели по какъв начин да кажат на Иванчо, че е умряла майка му. И с цел да не го наранят, споделили на всички с майки да излязат една крачка напред. "Иванчо, а ти къде? " е малко ситуацията за половината човечество. Празникът би трябвало да сплотява хората, а не да ги разделя по някакъв принцип. В този смисъл 14 февруари е непочтен, преходен и нечовечен.
5. Този ден основава напрежение, колкото и да не си го признаваме. Обикновено то е обвързвано с огромните упования другият да направи за нас нещо извънредно. Ако не го стори, значи не ме обича...Факт, само че на този ден доста двойки излизат от нормалното си русло на естествени делнични хора и се карат - я поради кофти вечеря, я поради несъответствуващ подарък или липса на особено внимание. Дали е редно да честваме непознати празници, това е обособен въпрос.
Като резюме: всеки има своите аргументи да харесва или не Свети Валентин. Важно е да не ги натрапва и да не напряга близките. Ако искаш - празнуваш, в случай че не искаш - пий си бирата и не се присмивай на влюбените с балони от прилежащите маси. Защото след 14-и следва 15-и, а той е ден като ден, най-обикновен.
1.Не мога да чествам Ден на любовта, Ден на труда, Ден на дамата... Защо не и Ден на въздуха и водата? Нямам никакви заслуги за случването им. Всъщност никой няма. Празникът би трябвало да има мотив, база, пиедестал, традиция, предмет. Дори в Уикипедия против празник написа - "ден в памет на значимо събитие или персона ". Любовта не е нито едно от двете. Тя е нищо и всичко. От всеки един от нас зависи какво наличие ще ѝ придадем. Личната обич не може да има групов дух, точно тъй като е нещо интимно и съкровено. Не като любовта към отечеството, за което си има 3 март.
2. Дразни ме откровената комерсиалност на този ден. Едва ли има различен сходен в годината, в който с лекост да се купуват такива невероятни отпадъци. Ако след 14 февруари някой реши да рециклира тоновете плюшени мечета, увехнали рози, балони, кутии от парфюми и червени гащи, някой Топлоелектрическа централа би имал гориво за 100 години напред. Факт, че в случай че има кой да чества на този ден, това са търговците и ресторантьорите, които на 15-и предостатъчно потриват ръце, радвайки се на оборота си. Какво ни дават в подмяна на парите ни, това е друга работа: нещо скъпо, нещо надценено, нещо пред повреждане или нещо залежало...
3. 14 февруари е ден на огромното мерене - кой какво е получил като подарък, какво е ял и пил, къде са го завели на екскурзия. Това е още едно доказателство, че не е никакъв празник, а мотив за пазаруване и консумация, при който не сме сложени в равни условия. Любовта се трансформира в нещо количествено и качествено измеримо. Това, че на една жена са подарили единствено цвете, на друга нова кола, а на трета - целувка, не значи, че мъжете им ги обичат повече или по-малко. Означава, че някои хора имат повече, а други по-малко пари...Или схващат нещата по друг метод. Спирам дотук. Каква обич, щом отново намесихме финикийските знаци и касовите апарати?!
4. За да празнуваш 14 февруари, има изискване: да си влюбен. Ами в случай че си самичък, нямаш гадже, половинката ти те е зарязала, не дай си Боже - отишла си е от този свят, този ден ще е печален за теб. Положението е като в оня анекдот, дето се чудели по какъв начин да кажат на Иванчо, че е умряла майка му. И с цел да не го наранят, споделили на всички с майки да излязат една крачка напред. "Иванчо, а ти къде? " е малко ситуацията за половината човечество. Празникът би трябвало да сплотява хората, а не да ги разделя по някакъв принцип. В този смисъл 14 февруари е непочтен, преходен и нечовечен.
5. Този ден основава напрежение, колкото и да не си го признаваме. Обикновено то е обвързвано с огромните упования другият да направи за нас нещо извънредно. Ако не го стори, значи не ме обича...Факт, само че на този ден доста двойки излизат от нормалното си русло на естествени делнични хора и се карат - я поради кофти вечеря, я поради несъответствуващ подарък или липса на особено внимание. Дали е редно да честваме непознати празници, това е обособен въпрос.
Като резюме: всеки има своите аргументи да харесва или не Свети Валентин. Важно е да не ги натрапва и да не напряга близките. Ако искаш - празнуваш, в случай че не искаш - пий си бирата и не се присмивай на влюбените с балони от прилежащите маси. Защото след 14-и следва 15-и, а той е ден като ден, най-обикновен.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ