Историческа победа за Макрон в поляризираната Франция
Привържениците на Макрон са щастливи - само че дали той не принуди тези, които му се опълчват, да се озоват в крайностите на политическия набор?
Преди всичко заслужено е да признаем мащаба на достижението на президента Макрон.
Не се приказва задоволително за това, само че за първи път в историята ръководещ президент на Петата република е избран отново.
Да, и преди президентите са оставали за дълго в Елисейския замък. Но както Франсоа Митеран през 1988 година, по този начин и Жак Ширак през 2002 година бяха дейно в съпротива в интервала преди гласуването.
И в двата случая, вследствие на междинните парламентарни избори, действителното ръководство беше в ръцете на съперниците на президента. Въпреки че бяха на власт, Митеран и Ширак бяха политически безсилни - само че това им оказа помощ, когато колелото се завъртя още веднъж и те още веднъж се оказаха в удобна позиция.
Що се отнася до успеха на Шарл дьо Гол през 1965 година, той въобще не е бил избиран от народа.
И по този начин, Еманюел Макрон е първият президент в актуалната френска история, който, откакто е бил деен в ръководенето на всички аспекти на външната и вътрешната политика в продължение на цялостен мандат, още веднъж е спечелил доверието на народа.
Той го реализира посредством два метода, първият от които е положително предвещание за идващите пет години, а вторият - не толкоз.
Резултатите сочат, че под кипящата изобилна маса от карикатури в обществените мрежи - на арогантните парижки богаташи и гневната провинциална навалица, се крият милиони французи от междинната класа, които считат, че Еманюел Макрон напълно не е бил неприятен президент.
Тези хора правят оценка обстоятелството, че безработицата към този момент не е политически въпрос, значително с помощта на промените на Макрон. Те считат, че той се е справил умело с пандемията от ковид и са съгласни, че увеличението на пенсионната възраст е неизбежно.
Те също по този начин разпознават в него водач, който може повече от добре да се оправи на интернационалната сцена и може би се радват, че в Елисейския замък има човек с престиж, който може да приказва непосредствено с Путин, даже в случай че това се окаже безплодно начинание.
Тези французи са на мнение, че под управлението на Макрон Франция може да се стреми да заеме водеща позиция в Европа в миг, когато неговата визия за по-голяма военна и икономическа автономност на Европейски Съюз наподобява все по-актуална. Контрастът с Марин льо Пен в тази област не би могъл да бъде по-ярък.
Тези хора може и да не харесват изключително Еманюел Макрон - той е прекомерно друг, само че задоволително огромен % от тях сигурно са почнали да го почитат.
Вторият аспект на методологията на Макрон обаче е по-проблематичен - и тук се появяват опасенията.
Преди пет години Макрон направи блестяща прогноза за положението на актуалната политика.
Като се намести в центъра, той унищожи остарялата двойка " безконечни съперници " -консерватори и социалдемократи, и употребявайки пълномощията, заложени от Дьо Гол, откри мощно персонализирана и мощно съсредоточена система на ръководство от Елисейския замък.
Опозицията беше изтласкана в " крайностите ": на лявото и дясното, за които Макрон вярваше, че в никакъв случай няма да могат да съставлява същинска опасност. Досега той се оказа прав, както демонстрират тези избори.
Но изборите демонстрираха и нещо друго: че от ден на ден хора във Франция към този момент са подготвени да се заиграят точно с " крайностите ". Те го вършат, тъй като - с помощта на сполучливата гражданска война на Макрон - няма къде другаде да отидат, в случай че желаят да му се опълчват.
Много от тези гласоподаватели - изключително милионите, които избраха крайнолевия претендент Жан-Люк Меленшон, в този момент желаят да си " отмъстят " на новоизбрания държавен глава.
Те се надяват, че ще могат да го създадат на парламентарните избори, които ще се проведат през юни тази година. Но в случай че това не се получи, те мечтаят за обществен " трети тур " през септември под формата на улични демонстрации против Макрон, изключително в случай че до тогава той ще е почнал нова вълна от промени.
Еманюел Макрон безспорно ще стартира втория си мандат с заричане за нов тип ръководство. Той ще бъде по-скоро деликатен слушател. Той знае, че има рани, които би трябвало да се излекуват. Проблемът е, че актуалният президент и преди е казвал сходни неща, а доста хора просто към този момент не му имат вяра.
" Тези избори освен демонстрираха, че има две противоположни групи французи. Те разкриха и възходящата податливост на хората да споделят, че противоположният лагер не е законен ", споделя коментаторът Наташа Полони.
" В предишното изборите постоянно завършваха с избирането на някой, който хората признаваха за президент на всички французи. Не съм сигурна, че това към момента е по този начин ", добавя тя.
Превод БГНЕС
Преди всичко заслужено е да признаем мащаба на достижението на президента Макрон.
Не се приказва задоволително за това, само че за първи път в историята ръководещ президент на Петата република е избран отново.
Да, и преди президентите са оставали за дълго в Елисейския замък. Но както Франсоа Митеран през 1988 година, по този начин и Жак Ширак през 2002 година бяха дейно в съпротива в интервала преди гласуването.
И в двата случая, вследствие на междинните парламентарни избори, действителното ръководство беше в ръцете на съперниците на президента. Въпреки че бяха на власт, Митеран и Ширак бяха политически безсилни - само че това им оказа помощ, когато колелото се завъртя още веднъж и те още веднъж се оказаха в удобна позиция.
Що се отнася до успеха на Шарл дьо Гол през 1965 година, той въобще не е бил избиран от народа.
И по този начин, Еманюел Макрон е първият президент в актуалната френска история, който, откакто е бил деен в ръководенето на всички аспекти на външната и вътрешната политика в продължение на цялостен мандат, още веднъж е спечелил доверието на народа.
Той го реализира посредством два метода, първият от които е положително предвещание за идващите пет години, а вторият - не толкоз.
Резултатите сочат, че под кипящата изобилна маса от карикатури в обществените мрежи - на арогантните парижки богаташи и гневната провинциална навалица, се крият милиони французи от междинната класа, които считат, че Еманюел Макрон напълно не е бил неприятен президент.
Тези хора правят оценка обстоятелството, че безработицата към този момент не е политически въпрос, значително с помощта на промените на Макрон. Те считат, че той се е справил умело с пандемията от ковид и са съгласни, че увеличението на пенсионната възраст е неизбежно.
Те също по този начин разпознават в него водач, който може повече от добре да се оправи на интернационалната сцена и може би се радват, че в Елисейския замък има човек с престиж, който може да приказва непосредствено с Путин, даже в случай че това се окаже безплодно начинание.
Тези французи са на мнение, че под управлението на Макрон Франция може да се стреми да заеме водеща позиция в Европа в миг, когато неговата визия за по-голяма военна и икономическа автономност на Европейски Съюз наподобява все по-актуална. Контрастът с Марин льо Пен в тази област не би могъл да бъде по-ярък.
Тези хора може и да не харесват изключително Еманюел Макрон - той е прекомерно друг, само че задоволително огромен % от тях сигурно са почнали да го почитат.
Вторият аспект на методологията на Макрон обаче е по-проблематичен - и тук се появяват опасенията.
Преди пет години Макрон направи блестяща прогноза за положението на актуалната политика.
Като се намести в центъра, той унищожи остарялата двойка " безконечни съперници " -консерватори и социалдемократи, и употребявайки пълномощията, заложени от Дьо Гол, откри мощно персонализирана и мощно съсредоточена система на ръководство от Елисейския замък.
Опозицията беше изтласкана в " крайностите ": на лявото и дясното, за които Макрон вярваше, че в никакъв случай няма да могат да съставлява същинска опасност. Досега той се оказа прав, както демонстрират тези избори.
Но изборите демонстрираха и нещо друго: че от ден на ден хора във Франция към този момент са подготвени да се заиграят точно с " крайностите ". Те го вършат, тъй като - с помощта на сполучливата гражданска война на Макрон - няма къде другаде да отидат, в случай че желаят да му се опълчват.
Много от тези гласоподаватели - изключително милионите, които избраха крайнолевия претендент Жан-Люк Меленшон, в този момент желаят да си " отмъстят " на новоизбрания държавен глава.
Те се надяват, че ще могат да го създадат на парламентарните избори, които ще се проведат през юни тази година. Но в случай че това не се получи, те мечтаят за обществен " трети тур " през септември под формата на улични демонстрации против Макрон, изключително в случай че до тогава той ще е почнал нова вълна от промени.
Еманюел Макрон безспорно ще стартира втория си мандат с заричане за нов тип ръководство. Той ще бъде по-скоро деликатен слушател. Той знае, че има рани, които би трябвало да се излекуват. Проблемът е, че актуалният президент и преди е казвал сходни неща, а доста хора просто към този момент не му имат вяра.
" Тези избори освен демонстрираха, че има две противоположни групи французи. Те разкриха и възходящата податливост на хората да споделят, че противоположният лагер не е законен ", споделя коментаторът Наташа Полони.
" В предишното изборите постоянно завършваха с избирането на някой, който хората признаваха за президент на всички французи. Не съм сигурна, че това към момента е по този начин ", добавя тя.
Превод БГНЕС
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ