Преглед на някои от основните теми в балканския печат
Прищина. Даниел Сервер, американски специалист по Балканите, съобщи в изявление за KTV, че Косово има право да отхвърли използването на съглашението за основаване на Асоциацията на общините със сръбско болшинство, до момента в който Сърбия продължава да отхвърля да сложи признаването на Косово на масата за разговора, написа прищинското издание Koha Ditore . Сервер сподели също, че не чака прогрес в разговора сред Косово и Сърбия преди президентските избори в Сърбия идната година.
„ Мисля, че настоящето държавно управление на Косово даде да се разбере доста ясно, че няма да приложи асоциацията. Това, несъмнено, е нездравословно за разговора, само че би трябвало да призная, че в случай че Сърбия даде да се разбере безусловно ясно, че няма да признае Косово, тогава има логичност от страна на Косово да резервира позицията си по тематиката за асоциацията “, уточни Сервер.
Той сподели, че би желал Съединени американски щати да играят по-голяма роля в разговора. „ Мисля, че Европейски Съюз и Съединени американски щати би трябвало да основат работа, сходна на Международната гражданска работа, която наблюдаваше осъществяването на проекта Ахтисаари след независимостта на Косово, тъй че да следи постигнатите в разговор съглашения. Липсата на използване е това, което тормози разговора повече от всичко и съдействие за наблюдаване сред Европейски Съюз и Съединени американски щати би било доста позитивна стъпка. Прякото присъединяване на Съединени американски щати в разговора също е позитивно, само че мисля, че е по-малко дейно, тъй като Съединени американски щати постоянно участват на назад във времето и тъй като се притеснявам, че наличието на Съединени американски щати в разговора може да докара до искане за включване и на Русия и това би било повече от нежелано “.
Помолен да разяснява неотдавнашното гледище на висшия представител на Европейски Съюз Жозеп Борел към Косово за основаване на Асоциация на общините със сръбско болшинство, Сервер сподели: „ Мисля, че този съответен човек не е другарски надъхан към Косово и доста по-приятелски надъхан към Сърбия и нейните ползи. И не мисля, че би трябвало да приемате, че той съставлява позициите на Европейски Съюз “.
***
Москва. В случай на раздробяване на Русия следствията ще бъдат доста по-драматични и по-кървави, в сравнение с в някогашна Югославия, съобщи съветският президент Владимир Путин в изявление, излъчено по телевизионния канал „ Россия 1 “, написа белградската „ Политика “ .
„ Категорично може да се каже, че ще се усещаме доста зле, бихме се борили да оцелеем, вместо да усилваме раждаемостта. Трагичният образец с Югославия демонстрира, че в случай че минем през същото нещо и познавайки манталитета на нашия народ и освен на руснаците, само че и на всички нации, живеещи в Русия, споровете биха били доста по-опасни и по-кървави, в сравнение с в Югославия “, съобщи Путин.
Той добави, че е имало доста външен напън върху Русия през 90-те години и че страната е изгубила огромна част от суверенитета си по това време.
„ Имаше доста принадлежности за напън, Русия беше много слаба, зависеше от разнообразни финансови принадлежности и механизми, политически и вътрешни. Със страдание може да се каже, че тогава Русия загуби по-голямата част от суверенитета си “, сподели Путин.
Той напомни обстановката през 1999 година, когато беше министър-председател.
Що се отнася до загубата на суверенитет, аз го видях, когато бях министър-председател през 1999 година, когато след началото на нашите бойни дейности в Северен Кавказ задачата на Международния валутен фонд изиска да спрем интервенциите “, разкри Путин.
Той добави, че е попитал какво общо има МВФ с интервенциите в Северен Кавказ и му е казано, че това ще има негативно влияние върху стопанската система.
Твърдяхме, че укрепваме нашата държавност и затова сътворяваме опция за по-ефективна работа в икономическата сфера, само че нашите причини бяха пренебрегнати “, сподели Путин.
***
Атина. Третата по величина група в Народното събрание на Гърция в неделя избра народен представител от Европейския парламент за собствен нов водач, написа Kathimerini . Никос Андрулакис победи някогашния министър председател Йоргос Папандреу, с цел да оглави Движението за смяна, социалистическа коалиция.
Частични резултати малко преди 21 ч. демонстрираха, че 42-годишният Андрулакис получава 68,4% от гласовете против 31,6% за 69-годишния Папандреу. Папандреу се обади на противника си, с цел да го поздрави.
Андрулакис, строителен инженер, стартира политическата си кариера като водач на младежкото крило на Панелинското социалистическо придвижване или ПАСОК, една от партиите в Движението за смяна.
С 22-ма депутати в 300-членния гръцки парламент, Движение за смяна е третата по величина политическа формация в Гърция зад ръководещата консервативна Нова народна власт и лявата СИРИЗА. Тя завоюва 8,1% от гласовете на последните национални избори в Гърция през юли 2019 година
ПАСОК ръководи Гърция от 1981-89, 1993-2004, 2009-11 и 2011-15 - последните четири години в коалиция с Нова Демокрация.
Партията се срина по време на финансовата рецесия в Гърция, която стартира при дясно държавно управление, само че чийто мащаб беше оголен под управлението на Папандреу като министър-председател.
Андрулакис, обявяващ се за социалдемократ, се счита за по-малко евентуално от Папандреу да търси съюз със СИРИЗА.
Състезанието за водачество взе непредвиден поврат със гибелта на водача на Движението за смяна (КИНАЛ) Фофи Генимата, на 56 години, от рак, на 25 октомври.
Повече от 206 000 членове и другари на симпатизанти на партията гласоподаваха в неделя, по-малко от 270 000, които се явиха на първия тур на гласуването предходната седмица.
***
Скопие. „ Както постоянно във времена на рецесия, когато би трябвало да се вземат съдбовни решения за бъдещето на страната, ние сме очевидци на яростна поляризация сред политическите партии. И тъкмо тогава всички търсят избавление в невъзможното – единството. Решаването на македоно-българския спор е такова решение през днешния ден, тъкмо както беше участието в Организация на обединените нации преди 30 години. Казвам на президента Глигоров, че сходни решения се взимат единомислещо в Народното събрание, а той дава отговор на всичките ми причини с четири думи: Това не е допустимо. Аз, пък, си останах на своето. В опит да реализира невъзможното, оставен напълно самичък, изгорях в дебата в Народното събрание и напуснах политиката “, написа първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал, оповестен от скопското издание „ Слободен щемпел “ и предаден без редакторска интервенция.
Президентът, разбирайки политиката като изкуство на вероятното, заобиколи законодателната власт и разреши на великите сили по свое лично решение да вкарат страната в международната организация. Не е нужно доста просветеност, с цел да се разбере кой е бил прав във връзка с държавните ползи на Македония.
Днес опозицията се оплаква, че не взе участие в процеса на решение на въпроса с България и заплашва, че когато пристигна на власт, ще анулира всяко решение, взето без тяхно единодушие и в несъгласие с парламентарна резолюция. Както и преди влизането в Организация на обединените нации, въпросите са същите, отговорите са същите. Най-добре ли е държавното управление и опозицията взаимно да решат комплицирания въпрос със съседа? Да. Това допустимо ли е? Не. Ако единството е невероятно, значи е правилно, че в случай че обединението на напускащия министър председател Заев не реши казуса, той ще остане неуреден, до момента в който управлението на македонските националисти не разбере, че са нужни отстъпки от наша страна, с цел да стартираме договарянията с Европейски Съюз. Това може да значи най-малко един мандат, в който отговорността за ръководството, на първо място отговорността да има самун, мляко и масло на масата на всеки, ще промени мнението им. Има ли Македония толкоз време да чака? Добре знае се, че до момента в който огромните страни могат да следват неверни политики и да се върнат на пътя, дребните страни работят на ръба на ножа и не им е разрешено да вършат доста неточности. А точно те елементарно могат да изчезнат от интернационалната сцена.
Новият урок, който научихме, е, че единството може да бъде и спънка за решаването на казуса. А точно, макар че е реализирано единение в парламентите на двете страни, Македония и България, то е единение за нерешаването на казуса с компромис. „ Влязохме в заешка дупка “, сподели български политик след приемането на резолюцията им в Народното събрание. „ Ние бетонирахме позицията си по отношение на българската ", сподели някой тук. При такова единение няма решение, тъй като е единение към червени линии, а не към компромисно решение. Има единствено неотстъпчивост, само че няма решение. Защото, както споделя един български академик, казусът е, че и двете страни си мислят, че са 100 % прави, а не са.
Демокрацията, система, в която всички съществени политически варианти са показани в Народното събрание, не значи единение и единогласие, а болшинство зад решение, което би трябвало да се ползва в живота. Либералните хора и националистите могат и би трябвало да съжителстват и да си сътрудничат, само че не могат да реализират единение, в случай че не се преструват, че са го постигнали. Как да достигнем до болшинство, а не по какъв начин да се обединим, е алтернативата в демокрацията. Всъщност единствено посредством болшинство е вероятен пробив, когато има поляризация към решението. Българското единогласие беше елементарно постижимо: беше формиран обстоен лист на претенциите към Македония. Такова единение се пропука сега, когато тези дни демократични хора пристигнаха отпред на българското държавно управление и предложиха своето решение, както те споделиха, с цел да не укрепят националистите и в двете страни. Македонското единогласие беше елементарно постижимо: преструвайки се на единодушие, ръководещите подписаха предлагането на националистите, с цел да се харесат на народа в навечерието на локалните избори.
Епилог. С болшинството, което има в Народното събрание, напускащият министър председател анонсира последния си опит да позволи казуса с България преди националистите да вземат властта на идващите избори. Поздравления за смелостта му, само че възможностите той персонално да го реализира са дребни заради времевите ограничавания, в които се озовахме пред дневния ред на Европейския съюз. Новият български претендент за министър-председател, притиснат от съдружниците от НАТО и Европейски Съюз, също е в затруднено състояние. Необходими са шест месеца, преди неговата методология за водене на договаряния, която не е обвързвана с историята, да даде резултати. Това предпочитание за бързо разрешаване на разногласието сред политиците на Македония и България, които имат болшинство в парламентите на двете страни, е нашата вяра. Ако се остави място на националистите и в двете страни да укрепят или да поемат контрола върху държавното управление, решение няма да има дълго.
„ Мисля, че настоящето държавно управление на Косово даде да се разбере доста ясно, че няма да приложи асоциацията. Това, несъмнено, е нездравословно за разговора, само че би трябвало да призная, че в случай че Сърбия даде да се разбере безусловно ясно, че няма да признае Косово, тогава има логичност от страна на Косово да резервира позицията си по тематиката за асоциацията “, уточни Сервер.
Той сподели, че би желал Съединени американски щати да играят по-голяма роля в разговора. „ Мисля, че Европейски Съюз и Съединени американски щати би трябвало да основат работа, сходна на Международната гражданска работа, която наблюдаваше осъществяването на проекта Ахтисаари след независимостта на Косово, тъй че да следи постигнатите в разговор съглашения. Липсата на използване е това, което тормози разговора повече от всичко и съдействие за наблюдаване сред Европейски Съюз и Съединени американски щати би било доста позитивна стъпка. Прякото присъединяване на Съединени американски щати в разговора също е позитивно, само че мисля, че е по-малко дейно, тъй като Съединени американски щати постоянно участват на назад във времето и тъй като се притеснявам, че наличието на Съединени американски щати в разговора може да докара до искане за включване и на Русия и това би било повече от нежелано “.
Помолен да разяснява неотдавнашното гледище на висшия представител на Европейски Съюз Жозеп Борел към Косово за основаване на Асоциация на общините със сръбско болшинство, Сервер сподели: „ Мисля, че този съответен човек не е другарски надъхан към Косово и доста по-приятелски надъхан към Сърбия и нейните ползи. И не мисля, че би трябвало да приемате, че той съставлява позициите на Европейски Съюз “.
***
Москва. В случай на раздробяване на Русия следствията ще бъдат доста по-драматични и по-кървави, в сравнение с в някогашна Югославия, съобщи съветският президент Владимир Путин в изявление, излъчено по телевизионния канал „ Россия 1 “, написа белградската „ Политика “ .
„ Категорично може да се каже, че ще се усещаме доста зле, бихме се борили да оцелеем, вместо да усилваме раждаемостта. Трагичният образец с Югославия демонстрира, че в случай че минем през същото нещо и познавайки манталитета на нашия народ и освен на руснаците, само че и на всички нации, живеещи в Русия, споровете биха били доста по-опасни и по-кървави, в сравнение с в Югославия “, съобщи Путин.
Той добави, че е имало доста външен напън върху Русия през 90-те години и че страната е изгубила огромна част от суверенитета си по това време.
„ Имаше доста принадлежности за напън, Русия беше много слаба, зависеше от разнообразни финансови принадлежности и механизми, политически и вътрешни. Със страдание може да се каже, че тогава Русия загуби по-голямата част от суверенитета си “, сподели Путин.
Той напомни обстановката през 1999 година, когато беше министър-председател.
Що се отнася до загубата на суверенитет, аз го видях, когато бях министър-председател през 1999 година, когато след началото на нашите бойни дейности в Северен Кавказ задачата на Международния валутен фонд изиска да спрем интервенциите “, разкри Путин.
Той добави, че е попитал какво общо има МВФ с интервенциите в Северен Кавказ и му е казано, че това ще има негативно влияние върху стопанската система.
Твърдяхме, че укрепваме нашата държавност и затова сътворяваме опция за по-ефективна работа в икономическата сфера, само че нашите причини бяха пренебрегнати “, сподели Путин.
***
Атина. Третата по величина група в Народното събрание на Гърция в неделя избра народен представител от Европейския парламент за собствен нов водач, написа Kathimerini . Никос Андрулакис победи някогашния министър председател Йоргос Папандреу, с цел да оглави Движението за смяна, социалистическа коалиция.
Частични резултати малко преди 21 ч. демонстрираха, че 42-годишният Андрулакис получава 68,4% от гласовете против 31,6% за 69-годишния Папандреу. Папандреу се обади на противника си, с цел да го поздрави.
Андрулакис, строителен инженер, стартира политическата си кариера като водач на младежкото крило на Панелинското социалистическо придвижване или ПАСОК, една от партиите в Движението за смяна.
С 22-ма депутати в 300-членния гръцки парламент, Движение за смяна е третата по величина политическа формация в Гърция зад ръководещата консервативна Нова народна власт и лявата СИРИЗА. Тя завоюва 8,1% от гласовете на последните национални избори в Гърция през юли 2019 година
ПАСОК ръководи Гърция от 1981-89, 1993-2004, 2009-11 и 2011-15 - последните четири години в коалиция с Нова Демокрация.
Партията се срина по време на финансовата рецесия в Гърция, която стартира при дясно държавно управление, само че чийто мащаб беше оголен под управлението на Папандреу като министър-председател.
Андрулакис, обявяващ се за социалдемократ, се счита за по-малко евентуално от Папандреу да търси съюз със СИРИЗА.
Състезанието за водачество взе непредвиден поврат със гибелта на водача на Движението за смяна (КИНАЛ) Фофи Генимата, на 56 години, от рак, на 25 октомври.
Повече от 206 000 членове и другари на симпатизанти на партията гласоподаваха в неделя, по-малко от 270 000, които се явиха на първия тур на гласуването предходната седмица.
***
Скопие. „ Както постоянно във времена на рецесия, когато би трябвало да се вземат съдбовни решения за бъдещето на страната, ние сме очевидци на яростна поляризация сред политическите партии. И тъкмо тогава всички търсят избавление в невъзможното – единството. Решаването на македоно-българския спор е такова решение през днешния ден, тъкмо както беше участието в Организация на обединените нации преди 30 години. Казвам на президента Глигоров, че сходни решения се взимат единомислещо в Народното събрание, а той дава отговор на всичките ми причини с четири думи: Това не е допустимо. Аз, пък, си останах на своето. В опит да реализира невъзможното, оставен напълно самичък, изгорях в дебата в Народното събрание и напуснах политиката “, написа първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал, оповестен от скопското издание „ Слободен щемпел “ и предаден без редакторска интервенция.
Президентът, разбирайки политиката като изкуство на вероятното, заобиколи законодателната власт и разреши на великите сили по свое лично решение да вкарат страната в международната организация. Не е нужно доста просветеност, с цел да се разбере кой е бил прав във връзка с държавните ползи на Македония.
Днес опозицията се оплаква, че не взе участие в процеса на решение на въпроса с България и заплашва, че когато пристигна на власт, ще анулира всяко решение, взето без тяхно единодушие и в несъгласие с парламентарна резолюция. Както и преди влизането в Организация на обединените нации, въпросите са същите, отговорите са същите. Най-добре ли е държавното управление и опозицията взаимно да решат комплицирания въпрос със съседа? Да. Това допустимо ли е? Не. Ако единството е невероятно, значи е правилно, че в случай че обединението на напускащия министър председател Заев не реши казуса, той ще остане неуреден, до момента в който управлението на македонските националисти не разбере, че са нужни отстъпки от наша страна, с цел да стартираме договарянията с Европейски Съюз. Това може да значи най-малко един мандат, в който отговорността за ръководството, на първо място отговорността да има самун, мляко и масло на масата на всеки, ще промени мнението им. Има ли Македония толкоз време да чака? Добре знае се, че до момента в който огромните страни могат да следват неверни политики и да се върнат на пътя, дребните страни работят на ръба на ножа и не им е разрешено да вършат доста неточности. А точно те елементарно могат да изчезнат от интернационалната сцена.
Новият урок, който научихме, е, че единството може да бъде и спънка за решаването на казуса. А точно, макар че е реализирано единение в парламентите на двете страни, Македония и България, то е единение за нерешаването на казуса с компромис. „ Влязохме в заешка дупка “, сподели български политик след приемането на резолюцията им в Народното събрание. „ Ние бетонирахме позицията си по отношение на българската ", сподели някой тук. При такова единение няма решение, тъй като е единение към червени линии, а не към компромисно решение. Има единствено неотстъпчивост, само че няма решение. Защото, както споделя един български академик, казусът е, че и двете страни си мислят, че са 100 % прави, а не са.
Демокрацията, система, в която всички съществени политически варианти са показани в Народното събрание, не значи единение и единогласие, а болшинство зад решение, което би трябвало да се ползва в живота. Либералните хора и националистите могат и би трябвало да съжителстват и да си сътрудничат, само че не могат да реализират единение, в случай че не се преструват, че са го постигнали. Как да достигнем до болшинство, а не по какъв начин да се обединим, е алтернативата в демокрацията. Всъщност единствено посредством болшинство е вероятен пробив, когато има поляризация към решението. Българското единогласие беше елементарно постижимо: беше формиран обстоен лист на претенциите към Македония. Такова единение се пропука сега, когато тези дни демократични хора пристигнаха отпред на българското държавно управление и предложиха своето решение, както те споделиха, с цел да не укрепят националистите и в двете страни. Македонското единогласие беше елементарно постижимо: преструвайки се на единодушие, ръководещите подписаха предлагането на националистите, с цел да се харесат на народа в навечерието на локалните избори.
Епилог. С болшинството, което има в Народното събрание, напускащият министър председател анонсира последния си опит да позволи казуса с България преди националистите да вземат властта на идващите избори. Поздравления за смелостта му, само че възможностите той персонално да го реализира са дребни заради времевите ограничавания, в които се озовахме пред дневния ред на Европейския съюз. Новият български претендент за министър-председател, притиснат от съдружниците от НАТО и Европейски Съюз, също е в затруднено състояние. Необходими са шест месеца, преди неговата методология за водене на договаряния, която не е обвързвана с историята, да даде резултати. Това предпочитание за бързо разрешаване на разногласието сред политиците на Македония и България, които имат болшинство в парламентите на двете страни, е нашата вяра. Ако се остави място на националистите и в двете страни да укрепят или да поемат контрола върху държавното управление, решение няма да има дълго.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ