Магическите свойства на анемонията
Природата ни е дала в подарък доста прелестни цветя и запленени от тяхната хубост и благовоние, хората са им дали прелестни имена.
Едно от тях обаче носи изключително поетично наименование. Това цвете е анемонията.
На гръцки anemos значи вятър и оттова името анемония се разчита като дъщерята напразно. Неземното цвете е като че ли сътворено от вятъра и отнесено от него - нежно, само че прелестно.
Легендите за произхода на анемонията са по-красиви от приказка. Една от тях споделя, че първото цвете е поникнало от капките кръв на Адонис, смъртният обичан на богинята Афродита. Докато плачела за мъртвия си обичан, покосен от стрелите на Персефона, Афродита се заклела, че той ще живее постоянно и доказателство за това е нежното цвете. За гърците това е цветето на любовта.
Според различен мит Анемоне е името на русалка в която сладкият пролетен вятър - Зефир и западният вятър - Борей, били влюбени. Затова Хлорис - богинята на цветята, от злоба я трансформирала в цвете, което повяхва преди зефирът да повее.
В Палестина има вярване, че анемонията е библейското цвете полски крин. То се появило под кръста на Исус, на мястото, където капнали капки от кръвта на Божия наследник.
Други поверия трансформират анемонията в цвете - знак на заболяванията. Древните египтяни възприемали по този метод нежното цвете поради влакънцата по гърба на листата. Китайците пък назовават ефирната анемония Цвете на гибелта.
В някои европейски страни селяните вярвали, че е неприятен знак да видиш по пътя си анемония. В някои райони на Стария континент хората сдържали дъха си, до момента в който минават около цветето, тъй като се бояли, че даже въздухът в близост е токсичен.
Анемонията е цвете - талисман против заболявания. Носи се към врата или ръката. В Англия имат вяра, че растението има вълшебен сили и предлагат първото срещнато цвете са се откъсне и резервира като амулет против заболявания. Цветето се увива в коприна и се носи за отбрана.
Гърците имат вяра, че вятърът изпраща прелестното цвете, с цел да извести за неговото идване. Плиний акцентира, че цветето се отваря единствено от вятъра и оттова идват тези именити показа.
У нас анемонията е позната с името съсънка. Това цвете е от фамилията на Лютиковите и по тази причина билкарите я назовават също и горско лютиче. Листата му имат формата на някои лютичета, а цветето се употребява като лекарство против тресчица още от римляните.
Красивото и нежно цвете радва човешкото око в ранна пролет, зажадняло за цвят през дългата еднообразна зима. А цветовете на съсънката стартират от бял, минават през нюанси на синия, чак до виолетов и стигат до розов и червен.
На езика на цветята анемонията е знак на постоянството на любовното възприятие, само че и на тяхната краткотрайност, на изменящи се пристрастености в любовта. В християнството символизира грижите и скръбта, тъй като се асоциира с Христовите Страсти на кръста.
