Ритуали за свързване с природата
Природата е най-ценният подарък за хората. Затова още от древността се зараждат разнообразни национални ритуали, посредством които племената се свързват с естествените блага и им отдават нужната респект.
Връзката сред природата и индивидът съставлява изконна мощ, неразрушима от времето и пространството. Поради тази причина народите сътворяват ритуали, с които да укрепват тази връзка.
Различните народите основават разнообразни ритуали, с които да реализират връзка с природата. Някои употребяват танци, други музика, трети молебствия и по този начин в името на свята цел – респект и самопризнание пред естествените богатства, които стоят в основата на живота. Ето някои сходни ритуали, за кои има непокътнати свидетелства и до през днешния ден:
Виетнамски обред. Този обред се заражда още през 16-ти век и носи названието „ Дао Мау “. Неговото предопределение е да отдаде респект на Трите божии майки, а точно – водата, земята и небето. Философията на този национален обред е, че трите божии майки съставляват трите естествени стихии, владеещи света.
Според вярванията, ритуалът има за цел да ги уважи и да сервира положително към тях, с цел да могат и те надлежно да бъдат благосклонни и положителни с хората. Свързването с природата протича радостно с забавление, танци, песни и носене на обичайни костюми.
Ритуалът цели да насърчи установяването на човешки взаимоотношения, другарства и обич. Виетнамските нации считат, че хармонията и сплотяването спомагат за предотвратяването на злините и бедствията.
Българският обред Лазаруване. Лазаруването е българската форма на обред за свързване с природата. Ритуалът се състои седмица преди празника Великден и се организира, като млади девойки обикалят домовете на хората, пеейки национални песни.
Същината на тази национална традиция се състои в това, че девойките се трансформират в дами и узряват с настъпването на пролетта. Те се назовават лазарки, тъй като заемат името на Лазар, който в античната митология е този, който прави орници и сее шубраците.
Той се счита за човек, който съумява да покори дивата природа и да култивира нейните богатства. Затова се счита, че Лазаруването е обред за свързване с националните благосъстояния и отдаване на респект към земята и плодородието. Освен това, тази традиция се извършва и за здраве, шанс, любов и наслада във всеки дом.
