Примерът на първото българско изложение от 1892 година доказва, че

Примерът на първото българско ревю от 1892 година потвърждава, че българите могат да реализират знамение, стига да изискат. В момента обезверено ни е нужна национална концепция, която да сплоти обществото. То е болно, разединено и опълчено. Последното, което сплоти нацията по безподобен метод, беше футболното състезание през 1994-a в Америка. Еуфорията продължи месец и...после стихна. Това беше просто игра. В българската история е имало моменти, когато целият народ се сплотява като един и реализира неща, изумителни и до през днешния ден. Като първото българско земеделско-промишлено ревю от 1892 година. Примерът, който дава, е изумителен. Как млада, неопитна и изостанала България прави знамение На мода тогава са международните изложби. Просветени българи вървят по света и по-късно описват. В младата българска страна, единствено 13 години след Освобождението и седем след Съединението, се ражда концепцията за Първо българско ревю. Първо се ражда в кабинета на Стамболов, след това стартира и нейното реализиране. България тогава е изостанала, има 80% селско население, съвсем никаква рационализация или първи проблясъци на публичен живот. Но това събитие изиграва съдбовна роля. Дори концепцията да се повтори видяното в Париж и Виена звучи чудато. Изпълнението пък е другото знамение. След като се взема решение ревюто да се организира в Пловдив, градът стартира подготовка. Обособява се терен от 80 декара, заеман до тогава от запустели турски гробища, отчуждават се още десетина декара в близост. Започва планировка и работа. Главен проектант на ревюто е Хайнрих Майер, до него са инженерите Иван Несторов и Стефан Гешов. Концепцията е за парк с павилиони. Само за 10 месеца са издигнати 35 павилиона, два ресторанта, здания за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Успоредно се основава парковата среда - под управлението на Люсиен Шевалас са засадени 264 десетгодишни дървета на 6 алеи, доста цветя. Когато на 15 август 1892 година ревюто се открива, хората не имат вяра на очите си. А чудото продължава. Изложението поставя началото на туризма в Пловдив " Направих си опит с мои другари, които са в строителния отрасъл ", споделя шефът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. " Зададох им въпроса: " Може ли за 10 месеца в този момент да се извърши цялата тази активност по отчуждаването на терена, построяването на градина, на павилионите и всичко, което е направено тогава преди 130 години? " Те бяха безапелационни, че в този момент от официална позиция не можем да го създадем, тъй като има ужасно доста законови спънки ", изяснява Шивачев. " Тогава ръководството на Стефан Стамболов е обвързвано с малко по-различен взор върху пречките и тяхното превъзмогване. Разбира се, и законодателството е било друго. " Енергията и мотивацията, с които планът е осъществен тогава, са вдъхновяващи. " За мен Първото българско ревю е идеалният образец, че ние българите, тогава, когато една концепция е възприета от обществото, когато има желанието и волята да бъде осъществена, когато са обезпечени нужните запаси - можем да изпълним тази концепция, колкото и огромна да е. Това, което постоянно ме е поразявало, е по какъв начин по този начин цялото общество тогава възприема концепцията за ревюто ", споделя шефът на музея в Пловдив. Пловдив, градът хазаин, хвърля огромни старания за облагородяването на средата, за нов тръбопровод от Родопите, за настилката на улицата от гарата, за положителния тип на постройките, за обезпечаването на положителни условия за нощуване. Може да се каже, че ревюто поставя началото на туризма в града. При съществуването единствено на два хотела, частните квартири са били мощно нужни. Те са били разграничени в пет категории, а едно от условията за първа категория било стопаните да знаят най-малко два западни езика. Цените във всички гостилници и заведения за хранене са били нормирани, с цел да няма злоупотреби. 167 922 души посещават ревюто Още от есента на 1891 година в Пловдив стартира да излиза вестникът на ревюто, който се популяризира в цялата страна. Така хората се приготвят, наблюдават и другите какво вършат. " Първото българско ревю основава стопански профил на другите райони ", споделя Стефан Шивачев. " От броевете на вестника хората схващат кое е най-ценното в техния край, виждат го след това и в Пловдив по павилионите. Това повлиява и на промишлеността след ревюто, целите се резервират и развиват. " На ревюто в непознатите павилиони бъдещите български индустриалци за първи път виждат техниката, която им е нужна. 167 922 души от България и чужбина са посетили ревюто до закриването му при започване на ноември 1892-а. Интересното е, че делегациите от другите окръзи у нас не отиват просто на екскурзия. Всеки окръг преценя кои са почтени да отидат и да видят, също така би трябвало да са облечени уместно и да се държат добре. Делегации от аграрни региони са идвали облечени с национални носии, с цел да показват края си. На процедура те преглеждат ревюто и ревюто преглежда тях. Още когато се чува за подготовката на ревюто, българската концепция е подложена на подбив от съседите ни на Балканския полуостров, най-много от Османската империя. Изненадата им след това е огромна. Защото тази дръзка родолюбива концепция, обединила толкоз неимоверни старания, дава своя резултат. След ревюто стартира икономическият и културен напредък на България " Еуфорията измежду народа е огромна, само че еуфорията и голямото предпочитание за бизнес, което обгръща стопанските дейци, е по-важното ", споделя Стефан Шивачев. " Създават се търговско-индустриалните камари, стартира покровителствената политика на българската страна - в случай че искаш да направиш фабрика, страната ти дава терен гратис. Държавата понижава митата, позволява безмитния импорт. Влиянието на ревюто във времето е очевидно ", добавя той. " През идващите години в Пловдив се основава тютюневата промишленост, тогава се основава първата българска консервна фабрика, първата парфюмерийна фабрика на Папазов, настава взрив в промишлеността. Най-важното удостоверение за това е, че някъде в края на първото десетилетие на ХХ век светът, даже и от Япония, стартират да приказват за българското стопанско знамение. " В началото на ХХ век България играе водеща политическа и стопанска роля на Балканите. " Индустрията на България тогава е доста по-добра, по-значима и по-голяма от промишлеността в Сърбия, Гърция, Румъния, да не приказваме за Османската империя. Това е основното следствие от ревюто. Оттам нататък нещата получават по-различни измерения, идват националните произшествия, които режат крилете на този български напредък ", обобщава Шивачев. Не единствено промишлеността получава мощен повод от първото българско ревю. От него води началото си и проведеният живописен живот у нас. Тогава е показана първата галерия на 16 български художници. Тя бе възобновена и показана още веднъж и през 2019 година в Пловдив по време на семейството му на Европейска столица на културата. През 1933 година Пловдив още веднъж е определен за панаирен град и това оформя неговия профил десетилетия наред. Тогава изборът е необорим с прелестното реализиране на първото българско ревю. За него има доста документи, доста фотоси, постоянно има какво още да се научи. След закриването на ревюто, страната подарява парка на пловдивчани и до през днешния ден Цар Симеоновата градина се поддържа и обича. Тя съхранява белези от чудото отпреди 130 години - допреди няколко години в нея беше оригиналът на фонтана Деметра, подарен от княз Фердинанд, в този момент е сменен с тъкмо копие. Тези дни Регионалният исторически музей откри по алеите на градината фотоизложба с забавни фотоси от първото българско ревю. Спомен за прелестния образец, който дават от дълго време отишлите си българи на днешните. Пример, от който те имат обезверена потребност.