По Коледа небето се отваря, но само за праведните
Приказката, че по Коледа стават чудеса, не е по никакъв начин инцидентна. Вярва се, че точно на Рождество Христово небето се отваря и за момент светва. Това обаче могат да видят единствено същински вярващите християни.
По Коледа желанията на хората се сбъдват и то освен за тези, които са предани към Исус Христос.
Нощна преди Коледа, наречена Бъдни вечер, е един от най-големите християнски празници. Посветен е на фамилията, на фамилното огнище, на дома, а също и на умрелите роднини, които не престават да бъдат част от фамилията.
Старата българска традиция повелява на Бъдни вечер стопанинът на дома да пали в печката авансово умишлен дънер - Бъдник. Дървото би трябвало да е от круша, дъб или бук. И назовава: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом! ".
Преди Бъдникът да се постави в огъня, в него се издълбава дупка, в която се сипва алено вино, тамян и зехтин за изобилие и благодат. След което се запечатва с пчелен восък и се сервира в жертва на божествата.
На Бъдни вечер на трапезата би трябвало да има 7, 9 или 12 гозби. Тези цифри са свещени за древноюдейската Кабала. Гозбите наложително са постни - сарми, пълнени чушки, варено жито, варен боб, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино и компот от сушени плодове.
По-старите българи още съблюдават обичая да вечерят върху плява на земята. Върху нея има и баници - зелник, тиквеник и питка с паричка. Според поверието, в чийто залък се падне монетката, той ще е късметлията през идната година.
В някои елементи на България в четирите ъгъла на стаята слагат по един орех. Вярва се, че по този начин се освещават четирите краища на света.
Преди фамилията да седна на трапезата, най-възрастният мъж прекажда дома с тамян. По този метод се гонят дяволите от масата, а тъмните сили на Сатаната отслабват. По този метод злото е безсилно по Коледа и по тази причина се случват чудеса.
В другите краища на България коледният самун се назовава Боговица, Вечерник или Коледник. Главата на фамилията го разчупва с думите " Ела, Боже, да вечеряме ". Първият резен е за Света Богородица и се поставя пред нейната икона.
Задължителни за коледната софра са и колачетата. Те се месят от домакинята, с цел да се дарят коледарите, които обикалят домовете и поздравяват фамилиите с рождеството на Христос на 25 декември.
След като фамилията завърши с вечерята на Бъдни вечер, трапезата се оставя до сутринта непокътната. Според вярването умрелите близки изват през нощта, с цел да вкусят ог коледните гозби.
