СпейсЕкс успява, защото компанията поема рискове и търпи провали
Причината, заради която СпейсЕкс е най-иновативната галактическа компания в света и заради която добива международна популярност около постоянните товарни транспорти до МКС, изстрелванията на свръхтежките ракети “Фолкън Хеви ” и кацанията на ракетни степени върху плаващи платформи е, че компанията прегръща опцията да търпи провали по пътя си. Днес множеството ракетни степени се завръщат – и когато някоя от тях пропусне да го направи, както бе предишния месец, събитието се трансформира в вест. В предишното не беше по този начин. Тогава съвсем всяка ракетна степен се взривяваше при опита си за кацане. И единствено СпейсЕкс имаше смелостта да разгласява видеоклип How Not to Land an Orbital Booster Rocket, наличен в Youtube. Да, това е видеоклип, оповестен от формалния канал на компанията!
Днес СпейсЕкс строи мега ракети “Супер Хеви ” и кораби “Старшип ” за пилотирани задачи до Марс в откритото пространство, пред очите на всички. И от време на време компанията търпи неуспехи. Преди два дни първообраз на “Старшип ”, обозначен като SN1, се пръсна по време на подлагането на резервоарите му на високо налягане. Това, което е удивително е, че на СпейсЕкс не им пука. Този първообраз бе издигнат единствено за четири седмици. Нов първообраз SN2 е към този момент подготвен, а компанията скоро ще стартира да го изпитва и него – без да се минава през безкрайни следствия и разбори какво не е било наред.
Какво в действителност се случва?
Случва се това, че СпейсЕкс работи по радикално друг метод от този, който е общопризнат в аерокосмическата промишленост. При обичайния метод, откакто се даде ход на даден план, стартира дълъг интервал на чертежи, компютърни модели и чак когато се одобри решение за финален дизайн, тогава се пристъпва към градеж на дадена ракета или галактически транспортен съд. СпейсЕкс не постъпва по този начин – компанията работи по така наречен “итеративен дизайн ”, при който още в самото начало се пристъпва към рязане на метал, градеж на ракети, ракетите се изстрелват, от време на време изстрелванията се провалят, пресмята се какво не е било наред, още веднъж се строи, още веднъж се изстрелва, още веднъж настава някакъв провал… и по този начин цикълът се затваря и повтаря, до момента в който се стигне до финален триумф.
Подходът доста припомня на тогавашния руски екип на Корольов, когато смели инженери са строяли ракети, изпитвали са ги, доста от тях са се проваляли още на стартовите си площадки, само че по-късно незабавно се е пристъпвало към работа и възстановяване на дизайна.
Това е и повода, заради които СпейсЕкс е толкоз известна компания в днешни дни. Космическите запалянковци са изтощени от обичайния метод – показват се проекти, следват чертежи в продължение на дълги години и най-после планът се приключва, още преди да е напуснал чертожната дъска… Обещания, чертежи, отмятане от обещанията… и това продължи в продължение на десетилетия – откогато завърши програмата “Аполо ” до появяването на Мъск. Да, през днешния ден има прекалено много хора, които подлагат на критика Мъск и това, което той прави. И до момента в който аз не знам дали той ще стигне до Марс, едно наподобява несъмнено – в СпейсЕкс се работи. Здраво се работи, а не се чака, до момента в който изискванията станат подобаващи – т.е. до момента в който си сигурен, че когато почнеш да работиш, няма да преживееш неуспех. Защото в случай че доста мислиш за неуспеха, до средата няма да стигнеш. Сами виждате какво се случва с Боинг – започнаха да работят по “Старлайнър ” по обичайния метод, минаха години, преди да се стигне до първите изпитателни полети. Убеждаваха ни, че когато тези изпитателни полети стартират, те ще завършат с цялостен триумф, тъй като обичайният метод на дълго изпипване е по-добър. И най-после какво се случи? СпейсЕкс изпревари Боинг!
Итеративният метод на СпейсЕкс към този момент се отплати – компанията е основала най-хубавите и най-евтините ракети в международен мащаб – “Фолкън 9 ”. Вярно е, че итерациите във връзка с “Фолкън 9 ” спаднаха в интервала сред 2010 и 2018-та, надлежно и нововъведенията – това е по този начин, тъй като тези ракети станаха прекомерно значими за НАСА, военните и комерсиалните клиенти, а те търсят непоклатимост, а не опасности. При “Старшип ” обаче не е по този начин – първичните ракети няма да транспортират никакъв потребен товар. СпейсЕкс може да си разреши да ги строи и да ги изстрелва, без да се опасява от това дали ще има провали. Пък и да има, огромна работа – ще бъдат усвоени уроци.
Безспорно СпейсЕкс прави живота на галактическия запалянко по-разнообразен. Но и по-малко спокоен
