Какво е причастие?
Причастието е глаголно деяние, което се приписва на разположение или предмет като негов симптом, който се демонстрира във времето. Причастията нормално стоят сред глагола и прилагателното име.
Залогът и времето ги свързва с глагола, а родът и определеността – с имената.
Причастията съставляват признаци вследствие от глаголно деяние. Нелични глаголни форми са:
Сегашно деятелно причестяване
Образува се от настоящето време на глаголите от недовършен тип с наставки: -ащ, -ящ, -ещ. Напр. седнал съм – седящ, вървя – ходещ, увисвам – провесен, мия – миещ, стърча – стърчащ, бъркам – грешащ. Значението му се свързва с изразяването на деяние, възприемано като симптом на предмет, който го прави по едно и също време с действието на главния спрегаем глагол (Виждам мъж, изравен до дървото).
Роля в изречението:
1. Определение. Вървящият човек забърза.
2. Подлог. Вървящият забърза.
3. Допълнение. Казаха на вървящия да забърза.
4. Сказуемно определение. Видях те вървяща в парка.
5. Обстоятелствено разяснение. Спортистите тържествуващо крещяха.
6. Сегашното деятелно причестяване може да влиза в състава на сказуемото, само че независимо използвано не може да е в работа на сказуемо.
Правопис на негативната парченце „ не ”.
Отрицателната парченце „ не ” се написа слято със настоящо деятелно причестяване (немузикален човек, неможещ човек, невиждащ човек, неумеещ човек).
Минало свършено деятелно причестяване
Образува се от основата на минало свършено време, като окончанието “х ”, се размени с наставката “л ”.
чета (сег. вр.) – четох (мин. свършено вр.) – чел (мин. св. деятелно причастие)
заставам стоях стоял
нося носих носил.
