Ранговете на духовете - Втори ранг. Духове на доброто, добри духове
При тези духове има доминиране на духа над материята; предпочитание за положително. Техните качества и тяхната мощ да творят положително се намират в директна взаимозависимост от степента на съвършенството, която са достигнали: едни имат познание, други - мъдрост и доброта; най-напредналите съчетават знанието с нравствените добродетели.
Тъй като още не са се дематериализирали изцяло, те резервират (в взаимозависимост от ранга си) следи от телесно битие или в формата на езика, или в навиците си, у тях даже може да се видят някои странности и прищевки; в случай че не е това, те биха били съвършени духове. Те схващат Боги безпределността и се любуват от блаженството на положителните. Те са щастливи от положителното, което вършат, и от това, че пречат на злото.
Любовта, която ги свързва, е за тях източник на неизразимо благополучие, което не е помрачено нито от злоба, нито от скрупули на съвестта, нито от някакви долни пристрастености, терзаещи несъвършените духове. Но пред тях към момента има тествания, през които следва да преминат до тогава, до момента в който не реализиран безусловно съвършенство.
Като духове те пораждат положителни мисли, държат хората настрани от пътеките на злото, пазят по пътищата на живота тези, които са почтени за тяхната отбрана, и обезвреждат въздействието на несъвършените духове върху тези, които не желаят да го изпитват.
Хората, в които те са въплътени, са положителни и доброжелателни към себеподобните; тях не ги движи нито горделивостта, нито егоизмът, нито честолюбието; те не хранят нито ненавист, нито завист, нито злоба, нито ревнивост и вършат положително поради самото положително.
Към този сан принадлежат духовете, наричани в елементарните поверия положителни гении, ангели хранители и духове на положителното. Във времената на предубеждения и незнание от тях са правели положителни божества.
Те могат да бъдат разграничени на четири съществени групи:
Първият тип са доброжелателните духове. Тяхно преобладаващо качество е добротата; те обичат да вършат услуги на хората и да ги пазят, само че знанието им е лимитирано: техният напредък е повече в честен, в сравнение с в интелектуален смисъл.
Вторият тип са учените духове. Тяхна отличителна специфичност е широтата на знанията. Те се занимават не толкоз с нравствени, колкото с научни въпроси, към които имат огромни предпочитания; само че те преглеждат науката единствено от позиция на полезността и не внасят в нея нито една от пристрастеностите, които са свойство на несъвършените духове.
Третият тип са мъдрите духове. Тяхна отличителна линия са нравствените качества от най-високо естество. Без да имат неограничени познания, те са надарени с интелектуална дарба, която им дава трезви съждения за хората и нещата.
Четвъртият тип са висшите духове. Те сплотяват в себе си познание, мъдрост и добрина. От речта им лъха единствено доброжелателност; тя постоянно е изпълнена с достолепие, постоянно е възвишена.
Тяхното предимство ги прави по-способни от всички останали да ни дадат най-верни показа за нещата от безтегловния свят в тези граници, в които на индивида е разрешено да знае това.
Те на драго сърце контактуват с тези, които с чиста съвест търсят истината и чиято душа е задоволително освободена от земните вериги, с цел да разбере истината; само че те се отдалечават от тези, които се движат от чисто любознание или при които въздействието на материята ги отвлича от вършенето на положително.
Когато в изключителни случаи се въплътяват на Земята, това става постоянно единствено с цел да изпълнят тук задачата на напредъка и тогава те ни демонстрират вида съвършенство, към който човечеството може да се стреми в този свят.
