При тълпите преувеличението се отразява само на чувствата и по

„ При тълпите преувеличението се отразява единствено на възприятията и по никакъв метод на интелигентността. Само тъй като индивидът е част от навалица, интелектуалното му ниво спада доста. “

~ „ Психология на тълпите ”, 1895 година

(The Boulevard des Capuchine,1873, by Claude Monet)

Чувства и морал на тълпите

~ Импулсивност, пъргавина и раздразнимост на тълпите

Както посочихме при разбора на основните й белези, тълпата се води извънредно от несъзнаваното. Действията й търпят доста повече въздействието на гръбначния, в сравнение с основния мозък. Действията може да са изрядни като осъществяване, само че защото не са направени от мозъка, индивидът постъпва съгласно прищевките на възбудата. Играчка на всички външни източници на възбуденост, тълпата е отражение на безкрайните им разновидности. Така че тя е плебей на получените импулси. Отделният човек може да бъде подложен на действието на същите дразнители, както индивидът от тълпата; само че откакто разсъдъкът му подсказва неприятните последици от отстъпването пред тях, той не се поддава, физиологически видяно, това събитие може да се дефинира с извода, че обособената персона има умеенето да управлява рефлексите си, до момента в който тълпата е лишена от него.

Разнообразните импулси, на които тълпите се подчиняват, ще бъдат, според от дразнителите, великодушни или жестоки, героични или малодушни, само че във всички случаи ще са толкоз властни, че самият интерес от предпазване ще отстъпва пред тях.

Поради многообразието на дразнителите, способни да насаждат внушения на тълпите, и откакто те постоянно им се подчиняват, тълпите са извънредно преносими. Виждаме ги да минават за момент от най-кръвожадна свирепост до напълно милосърдие или подвиг. Тълпата елементарно става главорез, само че не по-малко елементарно - мъченик. От нейната гръд са изтекли потоците кръв, нужни за тържеството на която и да е религия. Не е належащо да се връщаме към героичните времена, с цел да разберем на какво са способни тълпите. По време на безредици те в никакъв случай не се пазарят за живота си и не беше толкоз от дълго време, когато един военачалник, добил ненадейно известност, можеше елементарно да откри 100 хиляди души, подготвени да загинат за неговата идея.

Следователно нищо при тълпите не би могло да бъде авансово премислено. Под въздействие на моментни възбуди те могат да преминат цялата гама от най-противоречиви усеща. Те са като листата, които ураганът подвига, разпилява на всички направления, след това ги оставя да паднат. Анализът на някои видове революционни тълпи ще ни даде редица образци за изменчивостта на възприятията им.

Тази пъргавина на тълпите ги прави доста мъчно управляеми, изключително когато част от формалната власт се е оказала в ръцете им. Ако условията на ежедневния живот не създаваха нещо като незабележим регулатор, демокрациите нямаше въобще да просъществуват. Само че тълпите, които френетично желаят нещата, не ги желаят прекомерно дълго. Те са неспособни както на трайно предпочитание, по този начин и на размисъл.

Тълпата е освен импулсивна и преносима. Подобно на дивака, за нея няма бариера сред желанието й и реализирането му и тази убеденост се укрепва от цифрата хора, придаващо й чувство за неудържима мощност. За индивида в тълпата понятието „ неспособност “ изчезва. Отделният човек добре схваща, че не би могъл самичък да опожари замък, да разграби магазин; затова такова предпочитание изобщо няма да му пристигна мислено. Влезе ли в тълпата, той осъзнава силата, дължаща се на множеството, и незабавно ще отстъпи на първия повод към ликвидиране или обир. Неочакваната бариера ще бъде френетично сломена. Ако човешкият организъм позволяваше яростта да е непрекъсната, би могло да се каже, че естественото положение на разсърдената навалица е яростта.

~ Преувеличеност и елементарност на възприятията на тълпите

Чувствата, които демонстрира една навалица, положителни или неприятни, имат двойното свойство на последна елементарност и последна преувеличеност. По този индикатор, както и по доста други индивидът измежду тълпата се доближава до първобитните същества. Тънкостите са недостижими за него и по тази причина той вижда нещата в тяхната цялост и не познава преходите. В тълпата пресиленото възприятие се укрепва още повече от събитието, че разпространявайки се доста бързо посредством подстрекателство и предаване от човек на човек, утвърждението, което го обгръща, доста усилва силата му.

Простотата и преувеличението на възприятията на тълпите ги защищават от подозрение и неустановеност. Подобно на дамите, те незабавно отиват до крайности. Изразеното съмнение на часа се трансформира в безспорна нагледност. Зараждащи се неприязън или отрицание, които не биха се изострили у обособения човек, бързо прерастват в дива ненавист у индивида в тълпата.

Силата на възприятията на тълпите - и това важи най-много за разнородните тълпи - е пресилена и от отсъствието на отговорност. Благодарение на сигурната ненаказуемост, чувството за която се укрепва, колкото по-многобройна е тълпата, и на визията за забележителна моментна власт, дължаща се на цифрата хора, невъзможни за обособения човек усеща и дейности стават вероятни за общността. В обкръжението на тълпите тъпакът, невежата и завистникът са освободени от възприятието за своето безличие и беззащитност, заместено от визията за груба, краткотрайна, но голяма мощ.

За страдание преувеличението при тълпите се демонстрира постоянно при неприятните усеща, атавистичен излишък от инстинктите на първобитния човек, който усеща боязън от наказване, което кара обособения и вменяем човек да се възпира. Така се изяснява лекотата, с която тълпите се отдават на най-лошите крайности.

Умело обработени по пътя на внушението, тълпите получават дарба за подвиг и мъжество. Те дори са доста по-надарени за това от обособения човек. Скоро ще имаме опция да се върнем на въпроса, когато преглеждаме морала на тълпите.

Понеже е податлива единствено на крайни усеща, ораторът, който желае да съблазни тълпата, би трябвало да злоупотребява със мощните изказвания. Преувеличавай, твърди, повтаряй и в никакъв случай не се опитвай да доказваш каквото и да било по рационален път - такива са обичаните средства за мотивиране на ораторите от националните сборища.

Освен това тълпата желае същото пресилване в възприятията на своите герои. Видимите им качества и добродетели би трябвало постоянно да са раздути. В театъра тълпата изисква от героя на пиесата такива добродетели, такава смелост и морал, каквито в живота не се срещат в никакъв случай.

С съображение се говореше за специфичното отношение на театъра. Съществува някакво отношение, без подозрение, само че разпоредбите му най-често нямат нищо общо със здравия разсъдък и логиката. Изкуството да приказваш на тълпите е от по-нисък разряд, само че изисква изключително умеене. Понякога, четейки ги, мъчно си обясняваме триумфа на някои пиеси. При приемането им самите шефове на театрите са като цяло много несигурни в триумфа, защото, с цел да могат да преценяват, би трябвало да се трансфорат в навалица.

Няма смисъл да прибавяме, че при тълпите преувеличението се отразява единствено на възприятията и по никакъв метод на интелигентността. Показах към този момент, че единствено тъй като индивидът е част от навалица, интелектуалното му ниво спада доста. И господин Тард стигна до същия извод след изследванията си над закононарушенията на тълпите. Така че само в региона на възприятията те са в положение да стигнат доста надалеч или, назад, да слязат доста ниско.

Из: „ Психология на тълпите ”, Густав Льо Бон, изд. „ Жарава ”, 2002 г. 
Картина: The Boulevard des Capuchine,1873, by Claude Monet; chinaoilpaintinggallery