Откриха предполагаем вампир на Перперикон
При разкопки на Акропола на Перперикон бе открит мъжки скелет със забит в лявата страна на тялото – сред шията и гърдите, солиден палешник. Археолозите откриха, че при при погребението на този мъж е осъществен обред срещу вампирясване.
През епохата на Средновековието в България се правили няколко обреда на персони, които будели подозрение, че след гибелта си ще се трансфорат във вампири.
Едно от наложителните дейности било пробождането, като се вярвало, че по този начин ще се спре възможното преобразяване във върколак. В тялото се забивали вретена, пирони и тръни, а гробът се маркирал с чесън, фасул и просо.
След определяне на гибелта тялото се пазело, с цел да не бъде прескочено от котка, коза или друго „ дяволско животно “.
Погребението ставало на третия ден след гибелта. Опечалените наложително се спирали на 3 кръстопътя и хвърляли монети. Вярвало се, че с тези пари мъртвият ще заплати пътя си към Отвъдното.
Спазвайки традициите, живите си осигурявали покровителството на умрелия.
Според археолозите заровеният мъж на Перперикон е на към 35-40 години.
Ръководителят на експедицията - проф. Николай Овчаров, допуска, че гробът е от XIII-XIV-ти век съгласно откритите на гроба монети. Изследванията върху находката не престават.
Това заравяне припомня на открития преди година гроб в Созопол. До античен храм бяха открити остатъци на мъж с прободени колове в гърдите.
Наскоро вампирът от Созопол стана част от експонатите на локалния археологически музей. Любопитните гости могат да видят човешкия скелет през стъклена витрина.
Според националните вярвания за вампири били нарочвани злите хора. В историческите летописи се загатва за един от управниците на Созопол, който се отличавал със злобен темперамент.
Антропологът Йордан Йорданов направи възстановка на главата и лицето на хипотетичния върколак. Установи се, че личността е живяла в края на XIV в.
От Созопол се надяват градът им да стане част от така наречен „ вампирски туризъм “, станал известен посредством нашата съседка Румъния.
