Президентът атакува 7 текста от конституцията, но без съдебната реформа
Президентът Румен Радев нападна пред Конституционния съд (КС) седем от текстовете в последните промени на Конституцията, които бяха обнародвани в края на декември.
Държавният глава желае да бъдат оповестени за противоконституционни измененията, свързани с новите периоди за конституиране на Народното събрание и опцията за застъпване на мандатите на два поредни Народното събрание, двойното поданство на депутатите и министрите, новите правила за служебното държавно управление, опцията Народното събрание със закон да трансформира болшинството, с което се избират членове на регулаторите, както и новата процедура за назначение на " тримата огромни " в правосъдната власт - ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Прави усещане, че отвън тази последна процедура, настояването на Радев не визира текстовете, свързани със правосъдната промяна, макар неведнъж изказаните от него рецензии против някои от нейните параметри, по-специално опцията за политически надзор върху прокуратурата.
В настояването на президента обаче се излагат причини за противоконституционност на цялата процедура по приемане на измененията в Конституцията, без да се прави категорично искане до Конституционен съд поради това да се обявяви целият закон за противоконституционен. Най-общо президентът счита, че когато се вършат промени в конституцията, подкрепени с по-ниско болшинство от 3/4 от народните представители, то това изисква и да се остави по-голям период сред всички четения, а освен сред първото и второто четене, тъй като единствено това подсигурява съществено разискване и осмисляне на измененията (вижте карето най-долу).
Очевидно обаче президентът се въздържа да нападна целия закон за промени в конституцията поради правосъдната промяна - Радев не желае да бъде упрекнат, че проваля промяната в правораздаването, която е и ангажимент на България пред европейските сътрудници. От друга страна обаче, според от това какви съображения ще изложи Конституционен съд по по този начин дефинираната теза за противоконституционност на процедурата, няма никаква спънка президентът да насочи второ искане пред Конституционен съд. Освен това, част от парламентарната съпротива - " Възраждане " и Има Такъв Народ, към този момент направи поръчка, че ще сезира Конституционен съд за оповестяване на целия закон за противоконституционен поради неспазената процедура, в този смисъл съображенията в настояването на президента ги улесняват. Право да сезират Конституционен съд имат също по този начин и висшите съдилища и основният прокурор.
Реклама
Прави усещане, че настояването на президента до Конституционен съд е грижливо и обширно стимулирано, което внезапно кореспондира с практическата липса на претекстове на плана за промени в Конституцията, маркирана и от Венецианската комисия.
Конституционният съд няма период за изговаряне по делата, а това дело слага редица комплицирани въпроси. Освен това, се чака в Конституционен съд да постъпят и други претенции против измененията в Конституцията, каквито поръчки бяха направени. При всички положения в Конституционен съд няма да бавят делото, само че ще бъдат доста деликатни, в това число и по тематиката за резултата от оповестяването на дадена наредба от измененията в конституцията за противоконституционна. Преди 3 години Конституционен съд внезапно промени процедура си и одобри, че оповестяването на една правна норма за противоконституционна не възвръща действието на миналата норма, а оставя бяло леке в закона. Сега конституционните съдии би трябвало да решат дали това се отнася и до измененията в Конституцията и дали анулацията на една норма ще остави бяло леке в главния закон, което може да се попълни вероятно единствено от Велико национално заседание (както съобщи проф. Пламен Киров по време на дискусиите) или това не важи за измененията в Конституцията (както счита проф. Пенчо Пенев). За мандата на Народното събрание На първо място, Радев нападна смяната на интервала, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното Народно заседание, както до момента, изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Предвижда се и предписание, съгласно което пълномощията на предходното Народно заседание се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. В настояването се отбелязва, че по този начин или другояче сходна смяна е в компетенциите на Велико национално заседание, доколкото Конституционен съд към този момент тълкувал, че " методът на образуване и мандата " на висшите държавни институции са детайли от формата на държавно ръководство (прословутото и доста подложено на критика Решение на Конституционен съд № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.) .
От друга страна новата уредба е доста непрецизна, тя основава неизясненост и даже риск да се застъпят мандатите на два поредни Народното събрание, като се редуцира изтичащият мандат на предходния, доколкото Конституционен съд към този момент се е произнасял, че четиригодишният мандат на Народното събрание стартира да тече от датата на изборите, се споделя в настояването. За двойното поданство на депутати и министри С измененията в конституцията се сътвори опция за народен представител и за министър да бъде избиран и български жител, който има и друго поданство. За депутатите се вкарва и ограничаване, че претендентът би трябвало да е живял през последните осемнайсе т месеца в страната ".
" Гарантирането на равни правни благоприятни условия и приобщаването на българската общественост зад граница са законни цели отвън всякакво подозрение, само че единствено Велико национално заседание може да преразгледа хипотезите, в които да се ползва или да се анулира ограничаването за съществуването единствено на българско поданство като изискване за избиране като депутат или министър ", се споделя в настояването. Този въпрос е обвързван с упражняването на властта в страната и признак на държавния суверенитет. " Конституционен съд към този момент се е произнасял, че обвързва общия парламентарен аршин за въвеждане на условието за българско поданство с характера на самите връзки, в които съответните органи вземат участие. " Този общ аршин е съществуването на избрани господарски пълномощия и упражняването на власт. По своя темперамент упражняването на властта във всяка страна е детайл от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се показва като господство и самостоятелност при упражняването на властта " , се споделя в настояването. Напомня се, че " в пълномощията на Народното събрание е да взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир, да позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили отвън страната, както и пребиваването на непознати войски на територията на страната или прекосяването им през нея, а като част от дилемите на Министерския съвет са предоставени обезпечаването на националната сигурност и реализирането на общото управление на Въоръжените сили. "
Реклама
Не е инцидентен фактът, че при утвърждението на Европейската спогодба за поданството, 40-то Народно заседание е направило запаса по член 17 и " по смисъла на тази запаса Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които и законите изискват единствено българско поданство ", се сочи още в настояването на президента. Мнозинство от ⅔ за избор на членове на регулатори Новият член 91б, алинея 2 от Конституцията основава опция със закон да се вкарва болшинство от ⅔ от депутатите за избор на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание. Това опонира на правилото на правна сигурност, се споделя в настояването.
От една страна с новия текст се вкарва квалифицирано болшинство само за избора на членове на органи от Народното събрание, само че не и за прекратяването на мандата им. Това основава двусмислие и прави допустима на процедура догадка, при която членове на даден орган да се избират от Народното събрание с квалифицирано болшинство, а освобождението им да се случва с друго болшинство, което " значително обезсмисля мандата като институт на конституционното право и юриспруденция ".
Освен това, новата наредба е в несъгласие с различен текст от конституцията 1чл. 81, алинея 2), съгласно който актовете на Народното събрание се одобряват се одобряват с нормално болшинство от присъстващите народни представители, с изключение на когато самата Конституция изисква друго болшинство.
Възможността за избор на разнообразни органи с разнообразни болшинства слага с огромна заостреност въпроса и за критериите, въз основа на които ще се дефинира нуждата от сходни разлики в болшинствата и дава прекомерно необятна дискреционна власт на законодателя, който да " планува в друго време, в разнообразни легислатури за разнообразни органи разнообразни болшинства при техния избор ".
Държавният глава желае да бъдат оповестени за противоконституционни измененията, свързани с новите периоди за конституиране на Народното събрание и опцията за застъпване на мандатите на два поредни Народното събрание, двойното поданство на депутатите и министрите, новите правила за служебното държавно управление, опцията Народното събрание със закон да трансформира болшинството, с което се избират членове на регулаторите, както и новата процедура за назначение на " тримата огромни " в правосъдната власт - ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Прави усещане, че отвън тази последна процедура, настояването на Радев не визира текстовете, свързани със правосъдната промяна, макар неведнъж изказаните от него рецензии против някои от нейните параметри, по-специално опцията за политически надзор върху прокуратурата.
В настояването на президента обаче се излагат причини за противоконституционност на цялата процедура по приемане на измененията в Конституцията, без да се прави категорично искане до Конституционен съд поради това да се обявяви целият закон за противоконституционен. Най-общо президентът счита, че когато се вършат промени в конституцията, подкрепени с по-ниско болшинство от 3/4 от народните представители, то това изисква и да се остави по-голям период сред всички четения, а освен сред първото и второто четене, тъй като единствено това подсигурява съществено разискване и осмисляне на измененията (вижте карето най-долу).
Очевидно обаче президентът се въздържа да нападна целия закон за промени в конституцията поради правосъдната промяна - Радев не желае да бъде упрекнат, че проваля промяната в правораздаването, която е и ангажимент на България пред европейските сътрудници. От друга страна обаче, според от това какви съображения ще изложи Конституционен съд по по този начин дефинираната теза за противоконституционност на процедурата, няма никаква спънка президентът да насочи второ искане пред Конституционен съд. Освен това, част от парламентарната съпротива - " Възраждане " и Има Такъв Народ, към този момент направи поръчка, че ще сезира Конституционен съд за оповестяване на целия закон за противоконституционен поради неспазената процедура, в този смисъл съображенията в настояването на президента ги улесняват. Право да сезират Конституционен съд имат също по този начин и висшите съдилища и основният прокурор.
Реклама
Прави усещане, че настояването на президента до Конституционен съд е грижливо и обширно стимулирано, което внезапно кореспондира с практическата липса на претекстове на плана за промени в Конституцията, маркирана и от Венецианската комисия.
Конституционният съд няма период за изговаряне по делата, а това дело слага редица комплицирани въпроси. Освен това, се чака в Конституционен съд да постъпят и други претенции против измененията в Конституцията, каквито поръчки бяха направени. При всички положения в Конституционен съд няма да бавят делото, само че ще бъдат доста деликатни, в това число и по тематиката за резултата от оповестяването на дадена наредба от измененията в конституцията за противоконституционна. Преди 3 години Конституционен съд внезапно промени процедура си и одобри, че оповестяването на една правна норма за противоконституционна не възвръща действието на миналата норма, а оставя бяло леке в закона. Сега конституционните съдии би трябвало да решат дали това се отнася и до измененията в Конституцията и дали анулацията на една норма ще остави бяло леке в главния закон, което може да се попълни вероятно единствено от Велико национално заседание (както съобщи проф. Пламен Киров по време на дискусиите) или това не важи за измененията в Конституцията (както счита проф. Пенчо Пенев). За мандата на Народното събрание На първо място, Радев нападна смяната на интервала, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното Народно заседание, както до момента, изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Предвижда се и предписание, съгласно което пълномощията на предходното Народно заседание се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. В настояването се отбелязва, че по този начин или другояче сходна смяна е в компетенциите на Велико национално заседание, доколкото Конституционен съд към този момент тълкувал, че " методът на образуване и мандата " на висшите държавни институции са детайли от формата на държавно ръководство (прословутото и доста подложено на критика Решение на Конституционен съд № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.) .
От друга страна новата уредба е доста непрецизна, тя основава неизясненост и даже риск да се застъпят мандатите на два поредни Народното събрание, като се редуцира изтичащият мандат на предходния, доколкото Конституционен съд към този момент се е произнасял, че четиригодишният мандат на Народното събрание стартира да тече от датата на изборите, се споделя в настояването. За двойното поданство на депутати и министри С измененията в конституцията се сътвори опция за народен представител и за министър да бъде избиран и български жител, който има и друго поданство. За депутатите се вкарва и ограничаване, че претендентът би трябвало да е живял през последните осемнайсе т месеца в страната ".
" Гарантирането на равни правни благоприятни условия и приобщаването на българската общественост зад граница са законни цели отвън всякакво подозрение, само че единствено Велико национално заседание може да преразгледа хипотезите, в които да се ползва или да се анулира ограничаването за съществуването единствено на българско поданство като изискване за избиране като депутат или министър ", се споделя в настояването. Този въпрос е обвързван с упражняването на властта в страната и признак на държавния суверенитет. " Конституционен съд към този момент се е произнасял, че обвързва общия парламентарен аршин за въвеждане на условието за българско поданство с характера на самите връзки, в които съответните органи вземат участие. " Този общ аршин е съществуването на избрани господарски пълномощия и упражняването на власт. По своя темперамент упражняването на властта във всяка страна е детайл от държавния суверенитет. Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се показва като господство и самостоятелност при упражняването на властта " , се споделя в настояването. Напомня се, че " в пълномощията на Народното събрание е да взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир, да позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили отвън страната, както и пребиваването на непознати войски на територията на страната или прекосяването им през нея, а като част от дилемите на Министерския съвет са предоставени обезпечаването на националната сигурност и реализирането на общото управление на Въоръжените сили. "
Реклама
Не е инцидентен фактът, че при утвърждението на Европейската спогодба за поданството, 40-то Народно заседание е направило запаса по член 17 и " по смисъла на тази запаса Република България няма да ползва във връзка с жителите на Република България, притежаващи друго поданство и които обитават на нейна територия, правата и отговорностите, за които и законите изискват единствено българско поданство ", се сочи още в настояването на президента. Мнозинство от ⅔ за избор на членове на регулатори Новият член 91б, алинея 2 от Конституцията основава опция със закон да се вкарва болшинство от ⅔ от депутатите за избор на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание. Това опонира на правилото на правна сигурност, се споделя в настояването.
От една страна с новия текст се вкарва квалифицирано болшинство само за избора на членове на органи от Народното събрание, само че не и за прекратяването на мандата им. Това основава двусмислие и прави допустима на процедура догадка, при която членове на даден орган да се избират от Народното събрание с квалифицирано болшинство, а освобождението им да се случва с друго болшинство, което " значително обезсмисля мандата като институт на конституционното право и юриспруденция ".
Освен това, новата наредба е в несъгласие с различен текст от конституцията 1чл. 81, алинея 2), съгласно който актовете на Народното събрание се одобряват се одобряват с нормално болшинство от присъстващите народни представители, с изключение на когато самата Конституция изисква друго болшинство.
Възможността за избор на разнообразни органи с разнообразни болшинства слага с огромна заостреност въпроса и за критериите, въз основа на които ще се дефинира нуждата от сходни разлики в болшинствата и дава прекомерно необятна дискреционна власт на законодателя, който да " планува в друго време, в разнообразни легислатури за разнообразни органи разнообразни болшинства при техния избор ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ