Президентът на Швейцарската национална банка (SNB) - Томас Йордан, е

Президентът на Швейцарската национална банка (SNB) - Томас Йордан, е изправен още веднъж до стената. Швейцарският франк, който е най-скъп към еврото за последните две години, евентуално ще продължи нагоре, в случай че Европейската централна банка вкара нови парични тласъци в поддръжка на стопанството на еврозоната. Драматичният поврат към паритет с еврото може даже да подтикне Йордан към изненадващи акции преди плануваното през септември публично заседание на банковия ръб. Всъщност, сходен акт въобще не би го тормозил - да напомним шоковото му решение от средата на януари 2015-а да отстрани прага от 1.2 франка за едно евро.

Капиталовите потоци, които се вливат във франка, са резултат от забавянето на международното стопанство, което притиска вложителите да търсят избавителни убежища за вложенията си. SNB обаче към този момент работи с рекордно ниски негативни лихви по депозитите (минус 0.75%) и раздут баланс, който лимитира опциите й за маневри. Швейцарската валута се е повишила с 3% към единната европейска парична единица през последните три месеца - до към 1.10 евро. Валутните стратези на "Ай Ен Джи банк " позволяват, че котировките могат да доближат даже до 1.05 франка за евро, в случай че пазарите решат да тестват опциите на SNB при възможни ответни дейности. Швейцарският банков водач "Ю Би Ес " пък към този момент е закрил късите си позиции във франкове с претекст, че рискът от повишаване на валутата в отговор на възможни нови парични тласъци на ЕЦБ и на Федералния запас "в момента е доста висок ". В следобедната европейска търговия на 24 юли обменният курс беше 1.098 франка за едно евро.

Ако SNB бъде принудена да работи, валутните интервенции евентуално ще са първата фаза на офанзивата, въпреки че макар изхарчените милиарди франкове и мощния растеж на задграничните валутни запаси на институцията през последното десетилетие, франкът нарастна сензитивно. А това допуска, че швейцарските централни банкери не могат да лимитират дълготрайното му покачване и съумяват да овладеят единствено огромните съмнения.

Налице е и рискът "Доналд Тръмп ". Швейцария едвам през тази година съумя да напусне листата на щатското финансово министерство съдържащ имената на евентуалните валутни манипулатори.

Йордан сигурно ще посегне и на лихвените проценти по депозитите, които така и така са на шеметно ниските минус 0.75 %. Според банкера обаче към момента има място за маневри, а вложителите към този момент усилват залозите, че сходен сюжет ще се случи. Той сигурно ще е с по-ниски предели, тъй като от избрана точка нататък отрицателните лихви са контрапродуктивни. От една страна, става все по-евтино за хората да натрупат кеш, от друга - вредите за финансовите институции са мъчителни.

Чертата, която не би трябвало да бъде прекрачвана, не е ясна. Швейцарските банки и пенсионни фондове към този момент се оплакват от настоящите минус 0.75 %. Същевременно, последните изследвания за придвижването на банкноти с висок номинал демонстрират растеж на парите в брой, макар изказванията на паричните стратези, че няма систематични данни за това.

Според в този момент настоящата нормативна система в Швейцария не всичките подадени в SNB пари се олихвяват с минус 0.75 %. Сумите, които са до 20 пъти над изискваните по закон минимални запаси, са освободени от този "данък ". Експерти на "Креди Сюис " са пресметнали, че към края на 2018-а над 50% от депозитите на поискване в SNB не са били наранени от негативния лихвен %. За ЕЦБ този дял е едвам 6.2 %.

Един от методите за по-нататъшно разхлабване на паричната политика е да се предприеме по-рестриктивен таван за депозитите на поискване, примерно 10-15 пъти над минималните банкови запаси. Тази концепция се поддържа и от МВФ, който счита за допустимо по-дълбокото нахлуване в негативна територия, "включително с въвеждането на втори, по-нисък лихвен ред ".