The Guardian: Си Цзинпин играе сериозна политическа игра
Президентът на Китай Си Цзинпин и неговата стратегия за вложения в световната инфраструктура заплашва Запада освен с икономическото владичество на Китай. Си играе сериозна политическа игра.
По-рано тази година първият пряк товарен трен от Китай за Обединеното кралство дойде на терминала в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с разнообразни потребителски артикули, написа в собствен разбор The Guardian, представен от БГНЕС.
Влакът, който се споделя „ Източен вятър “ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 страни за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е належащо за доставянето на същите тези артикули по море. Няколко месеца по-късно влакът се върна назад в Китай, доставяйки шотландско уиски, медикаменти и детски артикули за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие. През предходната година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака – това е два пъти повече, в сравнение с през 2015 година
Влакът „ Източен вятър “ е получил името си с помощта на фамозното изявление на Мао Цзедун. „ Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток “ е споделил Мао през 1957 година След 60 години днешните китайски водачи вършат всичко допустимо, с цел да може източният вятър да победи западния. Влаковете, движещи се през цялата територия на Евразия, са част от техните опити да основат Нов път на коприната, който би трябвало да стане модерна инкарнация на античните кервани пътища, пресичащи далечната пустиня и степите на Средна Азия. Китайските водачи са водени от устрема за икономическа мощност и национална популярност. Изграждайки и финансирайки автомобилни автомагистрали, железници и пристанища, китайските водачи в дословния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин.
По географски и стопански мащаб Новият път на коприната доста изпреварва своя античен съименник, който е представлявал сухопътен маршрут, употребен извънредно за търговски цели. На сушата Новият път на коприната планува строителството на нова транспортна инфраструктура и индустриални коридори, разпростряли се през цяла Средна Азия и Близкия изток и в Европа. По море той планува строителството на нови пристанища и основаването на търговски направления, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и през Индийския океан и Суецкия канал в Средиземно море. Пекин твърди, че към неговата самодейност са подготвени да се причислят към 65 страни, само че за момента към момента няма финален лист.
Тази самодейност интензивно се пропагандира от китайския президент Си Цзинпин, който към този момент пет години укрепва въздействието на Китай на интернационалната сцена. Новият път на коприната се трансформира в централен детайл на неговата „ китайска фантазия “, която той разгласи по време на своята първа обществена демонстрация като водач на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън. След като прегледа изложбата, която би трябвало да демонстрира по какъв начин 6 десетилетия комунистическо ръководство са трансформирали Китай в процъфтяваща страна след „ епохи на национално оскърбление “, Си се закле да реализира „ великото възобновяване на китайския народ “. Това е комунистическата версия на „ още веднъж да създадем Китай популярен “.
През октомври партийните водачи още веднъж ще се срещнат на 19 конгрес, с цел да решат кой ще ръководи Китай през идващите 5 години и по-късно. Вече е известно, че Си ще си резервира поста и че счита още повече да укрепи своя режим. По негово време Китай се трансформира в още по-мрачен и наказателен, само че Си може изцяло обосновано да съобщи, че неговата страна е станала по-силна, в сравнение с преди, и че нея е почитат още повече на интернационалната сцена. Наблюдавайки отслабването на позициите на Съединени американски щати при Доналд Тръмп, Си употребява икономическата мощност на Китай, с цел да възвърне неговите исторически позиции в качеството му на водеща страна в района.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата идея на Си и Пекин употребява своята икономическа мощност за стратегически цели. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се пробва да изплете мрежа от икономическа взаимозависимост и да придърпа другите страни още по-близо до себе си. Интересите на Китай, без подозрение, се взимат под внимание преди всичко, само че единствено малко едва развити страни могат да пренебрегват неговите обещания да построи по този начин нужната им инфраструктура. Единственото изключение е Северна Корея, където икономическото въздействие на Китай, най-големият търговски сътрудник на тази затворена страна, сега не може да си съперничи с нуклеарната опасност и автаркистичните упоритости на Ким Чен Ун.
Ключовите сектори на Новия път на коприната, като сухопътните товарни направления, водещи от Китай за Европа, към този момент са издигнати. По данни на китайското управление, размерът на директните задгранични вложения през 2015-2016 година е достигнал 30 милиарда $, а китайските компании са подписали контракти за строителство на обща стойност 189 милиарда $ с над 60 страни. Въпреки това съществуват много подозрение по отношение на сигурността и комерсиалната доходност на пътя. Според някои информации пакистанските управляващи са изпратили 14 500 чиновници от сигурността за защитата на 7000 китайски жители, работещи върху основаването на икономическия кулоар. Заплашващата ги заплаха стана явна през май, когато двама преподаватели по китайски език бяха похитени и убити от въоръжени лица в град Квета – далечен, само че в това време доста значим сектор от коридора.
Товарните композиции, пътуващи сред Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, макар забележителното икономисване на време за път. Страните, които в предишното са враждували с Китай, като Индия и Виетнам, да вземем за пример, се опасяват от стратегическите последствия от разширението на китайската инфраструктура. Индийските управляващи осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за боен експанзионизъм – „ перлена шнур “ към шията на Индия. Военният конфликт с Китай, който се развихри това лято край противоречивата граница в Хималаите, още повече усили съмненията на Индия.
Заплахата от спор сред азиатските колоси помрачи деветата годишна среща на върха на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – която започва на 3 септември в китайския пристанищен град Сямън. Срещата на Си с индийския министър председател Нарендра Моди евентуално ще помогне за отслабването на напрежението, само че стратегическото съревнование сред тези страни ще се резервира.
В други елементи на Азия инфраструктурната дипломация на Китай към този момент носи дивиденти на Филипините, където техният президент Родриго Дутерте в края на предходната година се върна вкъщи от Пекин с пакет от капиталови и търговски контракти на стойност 24 милиарда $, по-рано той скъса със Съединени американски щати – и Малайзия, чийто министър председател Наджиб Разак се назова „ същински другар “ на Китай, подписвайки контракти на стойност 34 милиарда $. Малки страни, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят доста от Китай, който им доставя най-важните артикули и услуги.
Геополитическата тежест на Китай пораства. След края на Втората международна война /1939-1945 г./ господстваща страна в Азиатско-Тихоокеанския район бяха Съединени американски щати, само че дипломатическите неточности на Тръмп играят в интерес на Китай. Неговото решение да извади Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство – търговски съюз на 12 страни, в който Китай не влиза – понижи въздействието на Вашингтон в района. Идеята за Транстихоокеанско партньорство беше създадена от администрацията на президента Барак Обама, с цел да закрепи икономическото и дипломатическо наличие на Съединени американски щати в Азия в ущърб на Китай. Сега Пекин прокарва различен план, в който взе участие Китай, само че не и Съединени американски щати.
Днес, когато Съединени американски щати при президента Тръмп се обръща към вътрешните проблеми, нарасналият своята мощност Китай се пробва да ги размени. По-рано тази година на един от форумите в Пекин, отдаден на Новия път на коприната, Си прикани делегатите да се откажат от протекционизма и да одобряват подобен вид за световна търговия, който китайската агитация назовава „ Глобализация 2.0 “. По-голямата част в него са единствено гръмки думи, само че Си играе сериозна дипломатическа игра. На този конгрес участваха държавните глави на 30 страни – това не е толкоз доста, както биха желали в Пекин, само че е изцяло задоволително, с цел да може Си да се прогласи за интернационален политик.
Китайското управление знае, че следва да бъде осъществена сериозна дипломатическа работа, тъй като малко страни са подготвени да повярват в неговата дипломатическа мантра за „ взаимната полза “. По-лесно казано, на Пекин не му имат вяра. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е доста по-смела, далновидна и практична спрямо всевъзможни нейни други възможности. При Тръмп Съединени американски щати нямат поредна азиатска политика и те престанаха да бъдат възприемани като благонадежден сътрудник. Дори от техните районни съдружници. Япония до ден-днешен остава огромен източник за вложения в Азия, само че нейната стопанска система в забележителна степен отстъпва на китайската. По тази причина тя не може да си съперничи с нея като вложител.
От позиция на Англия, демонстрацията на мощ на Китай в Азия – това е нещо доста далечно. Ако Новият път на коприната разрешава да се доставят във Англия няколко спомагателни контейнера с евтини потребителски артикули, то това ще е прелестно. Но всички ние ще почувстваме последствията, в случай че икономическата дипломация на Китай се окаже ефикасна. Както сподели решението на издателството Cambridge University Press, взето това лято, да удовлетвори молбата на Пекин за премахването на 300 политически спорни публикации, икономическата тежест поражда политическа мощ. Само възмущението на интернационалната общественост подбуди най-старото английско издателство да се откаже от своето решение. И икономическият напън върху Запада за да бъде заставен да се подчинява на нелибералните претенции на Пекин единствено ще пораства.
В Азия и отвън нейните лимити възходящата мощност на Китай основава маса стопански благоприятни условия, само че нейните политически последствия могат да се окажат много разрушителни. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи западния. Ако той се окаже прав, тогава ние скоро ще почувстваме силата на този вятър.
По-рано тази година първият пряк товарен трен от Китай за Обединеното кралство дойде на терминала в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с разнообразни потребителски артикули, написа в собствен разбор The Guardian, представен от БГНЕС.
Влакът, който се споделя „ Източен вятър “ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 страни за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е належащо за доставянето на същите тези артикули по море. Няколко месеца по-късно влакът се върна назад в Китай, доставяйки шотландско уиски, медикаменти и детски артикули за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие. През предходната година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака – това е два пъти повече, в сравнение с през 2015 година
Влакът „ Източен вятър “ е получил името си с помощта на фамозното изявление на Мао Цзедун. „ Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток “ е споделил Мао през 1957 година След 60 години днешните китайски водачи вършат всичко допустимо, с цел да може източният вятър да победи западния. Влаковете, движещи се през цялата територия на Евразия, са част от техните опити да основат Нов път на коприната, който би трябвало да стане модерна инкарнация на античните кервани пътища, пресичащи далечната пустиня и степите на Средна Азия. Китайските водачи са водени от устрема за икономическа мощност и национална популярност. Изграждайки и финансирайки автомобилни автомагистрали, железници и пристанища, китайските водачи в дословния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин.
По географски и стопански мащаб Новият път на коприната доста изпреварва своя античен съименник, който е представлявал сухопътен маршрут, употребен извънредно за търговски цели. На сушата Новият път на коприната планува строителството на нова транспортна инфраструктура и индустриални коридори, разпростряли се през цяла Средна Азия и Близкия изток и в Европа. По море той планува строителството на нови пристанища и основаването на търговски направления, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и през Индийския океан и Суецкия канал в Средиземно море. Пекин твърди, че към неговата самодейност са подготвени да се причислят към 65 страни, само че за момента към момента няма финален лист.
Тази самодейност интензивно се пропагандира от китайския президент Си Цзинпин, който към този момент пет години укрепва въздействието на Китай на интернационалната сцена. Новият път на коприната се трансформира в централен детайл на неговата „ китайска фантазия “, която той разгласи по време на своята първа обществена демонстрация като водач на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън. След като прегледа изложбата, която би трябвало да демонстрира по какъв начин 6 десетилетия комунистическо ръководство са трансформирали Китай в процъфтяваща страна след „ епохи на национално оскърбление “, Си се закле да реализира „ великото възобновяване на китайския народ “. Това е комунистическата версия на „ още веднъж да създадем Китай популярен “.
През октомври партийните водачи още веднъж ще се срещнат на 19 конгрес, с цел да решат кой ще ръководи Китай през идващите 5 години и по-късно. Вече е известно, че Си ще си резервира поста и че счита още повече да укрепи своя режим. По негово време Китай се трансформира в още по-мрачен и наказателен, само че Си може изцяло обосновано да съобщи, че неговата страна е станала по-силна, в сравнение с преди, и че нея е почитат още повече на интернационалната сцена. Наблюдавайки отслабването на позициите на Съединени американски щати при Доналд Тръмп, Си употребява икономическата мощност на Китай, с цел да възвърне неговите исторически позиции в качеството му на водеща страна в района.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата идея на Си и Пекин употребява своята икономическа мощност за стратегически цели. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се пробва да изплете мрежа от икономическа взаимозависимост и да придърпа другите страни още по-близо до себе си. Интересите на Китай, без подозрение, се взимат под внимание преди всичко, само че единствено малко едва развити страни могат да пренебрегват неговите обещания да построи по този начин нужната им инфраструктура. Единственото изключение е Северна Корея, където икономическото въздействие на Китай, най-големият търговски сътрудник на тази затворена страна, сега не може да си съперничи с нуклеарната опасност и автаркистичните упоритости на Ким Чен Ун.
Ключовите сектори на Новия път на коприната, като сухопътните товарни направления, водещи от Китай за Европа, към този момент са издигнати. По данни на китайското управление, размерът на директните задгранични вложения през 2015-2016 година е достигнал 30 милиарда $, а китайските компании са подписали контракти за строителство на обща стойност 189 милиарда $ с над 60 страни. Въпреки това съществуват много подозрение по отношение на сигурността и комерсиалната доходност на пътя. Според някои информации пакистанските управляващи са изпратили 14 500 чиновници от сигурността за защитата на 7000 китайски жители, работещи върху основаването на икономическия кулоар. Заплашващата ги заплаха стана явна през май, когато двама преподаватели по китайски език бяха похитени и убити от въоръжени лица в град Квета – далечен, само че в това време доста значим сектор от коридора.
Товарните композиции, пътуващи сред Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, макар забележителното икономисване на време за път. Страните, които в предишното са враждували с Китай, като Индия и Виетнам, да вземем за пример, се опасяват от стратегическите последствия от разширението на китайската инфраструктура. Индийските управляващи осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за боен експанзионизъм – „ перлена шнур “ към шията на Индия. Военният конфликт с Китай, който се развихри това лято край противоречивата граница в Хималаите, още повече усили съмненията на Индия.
Заплахата от спор сред азиатските колоси помрачи деветата годишна среща на върха на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – която започва на 3 септември в китайския пристанищен град Сямън. Срещата на Си с индийския министър председател Нарендра Моди евентуално ще помогне за отслабването на напрежението, само че стратегическото съревнование сред тези страни ще се резервира.
В други елементи на Азия инфраструктурната дипломация на Китай към този момент носи дивиденти на Филипините, където техният президент Родриго Дутерте в края на предходната година се върна вкъщи от Пекин с пакет от капиталови и търговски контракти на стойност 24 милиарда $, по-рано той скъса със Съединени американски щати – и Малайзия, чийто министър председател Наджиб Разак се назова „ същински другар “ на Китай, подписвайки контракти на стойност 34 милиарда $. Малки страни, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят доста от Китай, който им доставя най-важните артикули и услуги.
Геополитическата тежест на Китай пораства. След края на Втората международна война /1939-1945 г./ господстваща страна в Азиатско-Тихоокеанския район бяха Съединени американски щати, само че дипломатическите неточности на Тръмп играят в интерес на Китай. Неговото решение да извади Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство – търговски съюз на 12 страни, в който Китай не влиза – понижи въздействието на Вашингтон в района. Идеята за Транстихоокеанско партньорство беше създадена от администрацията на президента Барак Обама, с цел да закрепи икономическото и дипломатическо наличие на Съединени американски щати в Азия в ущърб на Китай. Сега Пекин прокарва различен план, в който взе участие Китай, само че не и Съединени американски щати.
Днес, когато Съединени американски щати при президента Тръмп се обръща към вътрешните проблеми, нарасналият своята мощност Китай се пробва да ги размени. По-рано тази година на един от форумите в Пекин, отдаден на Новия път на коприната, Си прикани делегатите да се откажат от протекционизма и да одобряват подобен вид за световна търговия, който китайската агитация назовава „ Глобализация 2.0 “. По-голямата част в него са единствено гръмки думи, само че Си играе сериозна дипломатическа игра. На този конгрес участваха държавните глави на 30 страни – това не е толкоз доста, както биха желали в Пекин, само че е изцяло задоволително, с цел да може Си да се прогласи за интернационален политик.
Китайското управление знае, че следва да бъде осъществена сериозна дипломатическа работа, тъй като малко страни са подготвени да повярват в неговата дипломатическа мантра за „ взаимната полза “. По-лесно казано, на Пекин не му имат вяра. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е доста по-смела, далновидна и практична спрямо всевъзможни нейни други възможности. При Тръмп Съединени американски щати нямат поредна азиатска политика и те престанаха да бъдат възприемани като благонадежден сътрудник. Дори от техните районни съдружници. Япония до ден-днешен остава огромен източник за вложения в Азия, само че нейната стопанска система в забележителна степен отстъпва на китайската. По тази причина тя не може да си съперничи с нея като вложител.
От позиция на Англия, демонстрацията на мощ на Китай в Азия – това е нещо доста далечно. Ако Новият път на коприната разрешава да се доставят във Англия няколко спомагателни контейнера с евтини потребителски артикули, то това ще е прелестно. Но всички ние ще почувстваме последствията, в случай че икономическата дипломация на Китай се окаже ефикасна. Както сподели решението на издателството Cambridge University Press, взето това лято, да удовлетвори молбата на Пекин за премахването на 300 политически спорни публикации, икономическата тежест поражда политическа мощ. Само възмущението на интернационалната общественост подбуди най-старото английско издателство да се откаже от своето решение. И икономическият напън върху Запада за да бъде заставен да се подчинява на нелибералните претенции на Пекин единствено ще пораства.
В Азия и отвън нейните лимити възходящата мощност на Китай основава маса стопански благоприятни условия, само че нейните политически последствия могат да се окажат много разрушителни. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи западния. Ако той се окаже прав, тогава ние скоро ще почувстваме силата на този вятър.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ