Румен Радев ще приеме президента на Косово
Президентът на България Румен Радев ще одобри сътрудника си от Косово Вьоса Османи-Садриу. Тя ще бъде на публично посещаване в страната ни по покана на президента.
Вьоса Османи-Садриу е втората жена президент на Косово, след Атифете Яхяга. Избрана е публично от Народното събрание на 4 април предходната година. На 38 години все още на избирането си, тя става най-младият президент на страната и един от най-младите в света.
Днес президентът на Косово ще бъде посрещната с публична гала на пл. " Св. Александър Невски ". Президентът Османи-Садриу ще отдаде респект пред Паметника на Незнайния боец.
На " Дондуков " 2 ще се състоят срещата " на четири очи " сред държавните глави и пленарните диалози сред делегациите. Президентите Радев и Османи-Садриу ще обсъдят тематики от двустранния и районния дневен ред, европейската вероятност на Косово, опциите за усилване на съдействието в стопанската система, вложенията, енергетиката, превоза, туризма, образованието, науката и културата.
На гала в Гербовата зала в наличието на държавните глави ще бъде връчен почетен орден на президента на Косово на български военнослужещи, взели участие в задачата на Международните сили за сигурност в Косово (КФОР). Отличието ще получи командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов. След награждаването президентите Радев и Османи-Садриу ще създадат взаимни изказвания за медиите.
В рамките на визитата си у нас президентът на Косово ще бъде удостоена с почетен знак на Софийския университет " Св. Климент Охридски " с огърлица. Вьоса Османи-Садриу ще има срещи с ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов и с кмета на София Йорданка Фандъкова.
България призна Косово с решение на Министерски съвет от 20 март 2008 година Откритото през 2002 година Бюро за взаимозависимост в Прищина бе издигнато в сан посолство с решение на Министерския съвет от 10 юли 2009 година
През последните години се вижда усилване на политическия разговор сред двете страни. В качеството си на президент на Косово, Хашим Тачи е идвал два пъти у нас - на 1 юни 2016 година за присъединяване в срещата в София на държавните и държавни ръководители на страните от Процеса за съдействие в Югоизточна Европа. Тачи има среща с президента Росен Плевнелиев, на която са разисквани опциите за увеличение на икономическия продан и задълбочаването на бизнес контактите сред двете страни. Второто му посещаване е на 7 декември 2017 година в София за присъединяване във форума в поддръжка на районната интеграция на Западните Балкани. Президентът Тачи се среща с президента Румен Радев, с който разискват въпроса за усилване на комерсиалния продан и увеличение на броя на косовските студенти в българските университети. Президентът Радев слага и въпроса за формалното признание на българското малцинство в Косово.
Хашим Тачи е идвал и два пъти в България в качеството си на министър-председател на Косово - на 18 и 19 юни 2012 година, което е и първа аудиенция на министър председател на Косово у нас, и на 15 май 2013 г.
У нас е била и президентът Атифете Яхяга. Тя идва в София за поклонението на първия демократично определен президент Желю Желев на 1 февруари 2015 година Яхяга се среща с президента Росен Плевнелиев, с който разискват процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани и усилването на двустранното търговско-икономическо съдействие.
Росен Плевнелиев е първият български държавен глава, който посещава Косово след признание от България на независимостта на страната. Той е на публично посещаване в Прищина на 21 и 22 април 2015 година С президента Атифете Яхяга разискват съдействието сред двете страни в стопанската система, вложенията, фармацевтиката, енергетиката, селското стопанство, производството на храни, туризма, инфраструктурата. Президентът Плевнелиев се среща и с ръководителя на Народното събрание Кадри Весели, както и посещава Щаба на Мироопазващите сили на НАТО в Косово (КФОР) в базата " Филм сити ", където има среща с командващия генерал-майор Паоло Филиуоло и с българските военни там.
Стокообменът сред България и Косово през 2021 година е 114, 4 млн. евро. Износът от България за Косово е 92 млн. евро. Вносът е в размер на 21, 5 млн. евро.
Българска общественост в Косово
Българите в Косово са историческа общественост в страната. Съставена е от няколко субетнически групи - горани, жупци, торлаци. По публични оценки българите в регионите на Гора и Жупа са 15 000 души. Според оценки на българите там импровизирано техният сбор е доста по-голям. Хора с български генезис живеят в общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общественост има в община Раховец. В община Краковища (Драгаш) има 19 напълно български села.
През май 2018 година към 500 души, които исторически се самоопределят като българи, живеещи в Косово, внасят петиция в Народното събрание на страната, в която упорстват за публично признание на българската общественост и включването ѝ в Закона за малцинствата. На 14 юни т. година Комисията по външни работи в Европейския парламент приема Годишния отчет за напредъка на Косово за 2021 година В утвърждения текст е гласувана корекция, препоръчана от българските представители в делегациите на Европейската национална партия и Европейските консерватори и реформисти в Европарламента, в която се показва, че Конституцията на Косово е доста прогресивна във връзка с правата на малцинствата и че в това отношение петицията на близо 500 души, която е записана в Народното събрание на Косово през май 2018 година, към момента не е прегледана и предлага тези права да бъдат предпазени в законовата рамка и да бъдат обезпечени на процедура.
Вьоса Османи-Садриу е втората жена президент на Косово, след Атифете Яхяга. Избрана е публично от Народното събрание на 4 април предходната година. На 38 години все още на избирането си, тя става най-младият президент на страната и един от най-младите в света.
Днес президентът на Косово ще бъде посрещната с публична гала на пл. " Св. Александър Невски ". Президентът Османи-Садриу ще отдаде респект пред Паметника на Незнайния боец.
На " Дондуков " 2 ще се състоят срещата " на четири очи " сред държавните глави и пленарните диалози сред делегациите. Президентите Радев и Османи-Садриу ще обсъдят тематики от двустранния и районния дневен ред, европейската вероятност на Косово, опциите за усилване на съдействието в стопанската система, вложенията, енергетиката, превоза, туризма, образованието, науката и културата.
На гала в Гербовата зала в наличието на държавните глави ще бъде връчен почетен орден на президента на Косово на български военнослужещи, взели участие в задачата на Международните сили за сигурност в Косово (КФОР). Отличието ще получи командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов. След награждаването президентите Радев и Османи-Садриу ще създадат взаимни изказвания за медиите.
В рамките на визитата си у нас президентът на Косово ще бъде удостоена с почетен знак на Софийския университет " Св. Климент Охридски " с огърлица. Вьоса Османи-Садриу ще има срещи с ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов и с кмета на София Йорданка Фандъкова.
България призна Косово с решение на Министерски съвет от 20 март 2008 година Откритото през 2002 година Бюро за взаимозависимост в Прищина бе издигнато в сан посолство с решение на Министерския съвет от 10 юли 2009 година
През последните години се вижда усилване на политическия разговор сред двете страни. В качеството си на президент на Косово, Хашим Тачи е идвал два пъти у нас - на 1 юни 2016 година за присъединяване в срещата в София на държавните и държавни ръководители на страните от Процеса за съдействие в Югоизточна Европа. Тачи има среща с президента Росен Плевнелиев, на която са разисквани опциите за увеличение на икономическия продан и задълбочаването на бизнес контактите сред двете страни. Второто му посещаване е на 7 декември 2017 година в София за присъединяване във форума в поддръжка на районната интеграция на Западните Балкани. Президентът Тачи се среща с президента Румен Радев, с който разискват въпроса за усилване на комерсиалния продан и увеличение на броя на косовските студенти в българските университети. Президентът Радев слага и въпроса за формалното признание на българското малцинство в Косово.
Хашим Тачи е идвал и два пъти в България в качеството си на министър-председател на Косово - на 18 и 19 юни 2012 година, което е и първа аудиенция на министър председател на Косово у нас, и на 15 май 2013 г.
У нас е била и президентът Атифете Яхяга. Тя идва в София за поклонението на първия демократично определен президент Желю Желев на 1 февруари 2015 година Яхяга се среща с президента Росен Плевнелиев, с който разискват процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани и усилването на двустранното търговско-икономическо съдействие.
Росен Плевнелиев е първият български държавен глава, който посещава Косово след признание от България на независимостта на страната. Той е на публично посещаване в Прищина на 21 и 22 април 2015 година С президента Атифете Яхяга разискват съдействието сред двете страни в стопанската система, вложенията, фармацевтиката, енергетиката, селското стопанство, производството на храни, туризма, инфраструктурата. Президентът Плевнелиев се среща и с ръководителя на Народното събрание Кадри Весели, както и посещава Щаба на Мироопазващите сили на НАТО в Косово (КФОР) в базата " Филм сити ", където има среща с командващия генерал-майор Паоло Филиуоло и с българските военни там.
Стокообменът сред България и Косово през 2021 година е 114, 4 млн. евро. Износът от България за Косово е 92 млн. евро. Вносът е в размер на 21, 5 млн. евро.
Българска общественост в Косово
Българите в Косово са историческа общественост в страната. Съставена е от няколко субетнически групи - горани, жупци, торлаци. По публични оценки българите в регионите на Гора и Жупа са 15 000 души. Според оценки на българите там импровизирано техният сбор е доста по-голям. Хора с български генезис живеят в общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общественост има в община Раховец. В община Краковища (Драгаш) има 19 напълно български села.
През май 2018 година към 500 души, които исторически се самоопределят като българи, живеещи в Косово, внасят петиция в Народното събрание на страната, в която упорстват за публично признание на българската общественост и включването ѝ в Закона за малцинствата. На 14 юни т. година Комисията по външни работи в Европейския парламент приема Годишния отчет за напредъка на Косово за 2021 година В утвърждения текст е гласувана корекция, препоръчана от българските представители в делегациите на Европейската национална партия и Европейските консерватори и реформисти в Европарламента, в която се показва, че Конституцията на Косово е доста прогресивна във връзка с правата на малцинствата и че в това отношение петицията на близо 500 души, която е записана в Народното събрание на Косово през май 2018 година, към момента не е прегледана и предлага тези права да бъдат предпазени в законовата рамка и да бъдат обезпечени на процедура.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ