Президентът Георги Първанов (2002-2012) покани във вторник цялата Бълграска социалистическа

Президентът Георги Първанов (2002-2012) предложения във вторник цялата Бълграска социалистическа партия (БСП) да се причисли към готвеното ново ляво обединяване.

За новата самодейност заяви преди ден, призовавайки своите “бивши приятели ” да се върнат в партията.

“Ще бъде добре Българска социалистическа партия да взе участие в обединяването вляво ”, разяснява пред медиите Първанов, откакто взе участие в кръглата маса “Лява България - хрумвания, политики, единство ”, събрала водачи на леви политически обединения и доста някогашни знакови фигури от Българска социалистическа партия.

" При това с цялата Българска социалистическа партия, а не с обособени единици, само че всичко зависи от управлението на " Позитано ", добави Първанов.

Очаква се в лявото обединяване да се включат основаната от Първанов партия АБВ с водач Румен Петков, “Изправи се, България ” на Мая Манолова, “Движение 21 ” на Татяна Дончева, “Българска програсивна линия ” на Красимир Янков, “Нормална страна ” на Георги Кадиев и партия МИР на Симеон Славчев.

На кръглата маса участваха още съперникът на Нинова в Българска социалистическа партия Кирил Добрев, някогашният парламентарен ръководител Георги Пирински от “Социализъм 21 век ”, председателката на конгрес “България - Русия ” Светлана Шаренкова, известна с прокремълските си позиции, както и някогашният кмет на Благоевград от Българска социалистическа партия Костадин Паскалев.

“Всяка страна, без значение от размера на стопанската система си, от броя на популацията си, има еднакъв глас с всички останали ”, разяснява по време на събитието Кадиев, съгласно който ляво обединяване без Българска социалистическа партия ще бъде едва.

Според Дончева обаче до момента в който левицата е актуалното си управление, с нея ще бъде мъчно да се водят договаряния.

Когато през 2013 година Татяна Дончева напускаше Българска социалистическа партия, разгласи, че не е надалеч денят, в който партията ще се бори да прескочи 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание. Девет години по-късно Българска социалистическа партия се срина от съществена опозиционна мощ до резултат от малко над 9% на последните парламентарни избори на 2 октомври.