Волгин, слушателите, избирателите. Какво е мястото на политиката в журналистиката
Не е укоримо един публицист да има политически убеждения. Укоримо е, в случай че те стартират да стават забележими в работата му. Това е общоприето предписание в медиите. При подозрения, че то е нарушено, би трябвало да се вземат ограничения. БНР се бави с реакцията, откакто водещият Петър Волгин отиде при " Възраждане ". Защо?
Комбинацията от думи сама по себе си звучи скучно: „ отслабени журналистически стандарти “. За да е по-интересно, представете си ги по този начин – те са част от магическа запарка, която пиеш дълго време на дребни глътки и най-после се случва видоизменение. Журналисти и водещи се трансформират в политици. А слушатели и фенове, без да знаят, се трансформират в единствено гласоподаватели.
Точно това се случи преди десетина дни за повторно в границите на към половин година. Тогава водещият от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин публично за евродепутат от партия „ Възраждане “.
Преди това през есента на предходната година Антон Хекимян единствено в границите на няколко дни в бТВ с тази на претендент за кмет на София от ГЕРБ . Остана политик - общински консултант от партията в столицата.
Между двата случая обаче има значими разлики. Докато издигането на Хекимян провокира подозрения за политическo въздействие върху наличие на цялата бТВ поради ръкoводната позиция, като заема преди да смени попришето, при Волгин обвиняванията за пристрастност са свързани с неговата лична работа. Докато при Хекимян става дума за хипотези, то при Волгин през годините контролните органи неведнъж са установявали нарушавания на журналистическите стандарти.
Въпреки тези съществени разлики и двата случая с идентична тежест слагат въпроса за мястото на политическите пристрастия в публицистиката и опазването на едно главно условие в специалността – за неутралитет и самостоятелност. В тази връзка ролята на БНР като социална медия е основна. По предписание публичните медии би трябвало да бъдат пример за журналистическо качество.
Въпреки това реакцията на националното радио остава неразбираема, а управлението споделя, че анализът евентуално ще се отсрочи във времето. Защо?
Да вървиш „ против тренда “
Включването на публицисти в политиката не е изключение и единствено по себе си не е проблем, като в България през годините има голям брой образци. Въпросът е персоналните политически убеждения да не личат, до момента в който съответните публицисти към момента не са минали в областта на политиката, a още извършват работата си в медиите, споделя преподавателката в Софийския университет и председателка на Комисията по журналистическа нравственос проф. Нели Огнянова .
Те могат да водят акция, да демонстрират политическа поддръжка или да поддържат съответен претендент в политическа акция
Това ясно е записано и в. Според тях „ публицистите не могат да се включват в политиката. […] По-специално, те не могат да водят акция, да демонстрират политическа поддръжка или да поддържат съответен претендент в политическа акция ”.
Съмненията, че водещият на предаванията „ 12 плюс 3 “ и „ Политически НЕкоректно “ Петър Волгин престъпва тези стандарти, не са нови. От години той е упрекван, че се е трансформирал повече в деятел, в сравнение с в публицист поради проруските си позиции.
През 2022 година БНР го за разпространение на погрешна информация. Причината тогава беше, че по време на посещение на водача на проруската партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов водещият популяризира погрешната информация, че българският транспортен съд „ Царевна “ , който към оня миг се намираше на пристанището в Мариупол, е превзет от Украйна.
През 2023 година пък Съвет за електронни медии изпрати на БНР отчет от съвсем тримесечен мониторинг на предаването, в което журналистът води - „ Политически НЕкоректно “. По мотив стила на водене на Волгин в отчета се отбелязваше, че „ еднопосочността и разгръщането на мненията “ по избрани политически тематики „ основава чувство за пропагандни внушения “.
Освен това доста чест посетител в предаванията му беше водачът точно на партията, от която в този момент Волгин се кандидатира за евродепутат – Костадин Костадинов. По този мотив в пред БНР след съобщаването на новината Волгин беше запитан за обвиняванията, че води комфортни и бекритични изявленията с Костадинов. Водещият на процедура не отхвърли, като сподели, че стилът му е в отговор на „ тренда “ на другите медии да вършат комфортни диалози с политиците, които са на власт.
В края на 2023 година спазването на журналистическите стандарти от страна на Волгин още веднъж беше сложено под въпрос, този път поради изявление с посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова . Тогава Програмният съвет на БНР взе решение да не излъчва диалога с аргумента, че в противоположен случай ще бъдат нарушени публицистичните стандарти.
От думите на тогавашната програмна директорка, която по-късно, се разбра, че в изявлението е имало агитация, която не е разпозната като такава от водещия, както и че съветското посолство единствено е избрало кой да води диалога с посланичката.
От „ 50% сърдит “ до кандидат-евродепутат
На фона на към този момент откритите несъответствия сред работата на Волгин и публицистичните стандарти на БНР, още при започване на годината се появи информация, че той може да бъде претендент на „ Възраждане “ на изборите за европейски парламент на 9 юни.
Самият Волгин още през януари пред уеб страницата actualno.com, че с него към момента не са провеждани диалози, само че е допустимо да обмисли подобен ход.
„ В момента съм на половина сърдит - в случай че ме ядосат над 50%, мога да помисля и за други неща “, сподели той.
На 2 април по време на предаването „ 12 плюс 3 “ водещият удостовери, че е номиниран от структурите на „ Възраждане “ и обмисля дали да одобри, или да отхвърли кандидатурата. Едва 6 дни по-късно - на 8 април - той поради номинацията си, а на 16 април публично удостовери, че я е приел.
Междувременно през март Волгин организира най-малко две изявленията с Костадин Костадинов в ефира на националното радио, единствено две седмици преди формалното съобщаване на кандидатурата му.
Свободна Европа потърси Волгин по телефона, с цел да го попитаме дали този интервал, в който е интервюирал Костадинов, съответствува с времето, в което е обмислял дали да взе участие в европейските избори от името на " Възраждане ". Искахме да потърсим позицията му и по други въпроси, само че Волгин отхвърли коментар за Свободна Европа.
По думите му повода е, че при предходно такова позвъняване за различен материал позициите му не са били отразени в цялост, а „ единствено с едно изречение “. Той отхвърли отводът му да е поради общата процедура на „ Възраждане “ да отхвърля мнения за Свободна Европа.
По-рано пред медията той спор на ползи.
Как реагира БНР
След оповестяването на номинацията на Волгин за евродепутат, БНР заяви само, че той е излязъл в заплатен отпуск до изборите, и не разгласява друга по-подробна позиция. Решението на водещия да се отдръпна единствено краткотрайно обаче провокира въпроси дали това е задоволително.
За Свободна Европа генералният шеф на БНР Милен Митев сподели, че не знае дали е обсъждан съответен период за отпуска на Волгин, само че добави, че за него „ не стои въпросът, че оттук нататък той може да бъде водещ. Това, че се впуска в политиката, би било изцяло несъвместимо с качеството му на водещ в БНР “.
По думите му радиото е упълномощило правенето на мониторингови отчети на всяко предаване, което Волгин води, откогато е излязла информацията, че обмисля кандидатурата си.
„ Естествено това, че беше поканил Костадин Костадинов, слага голям брой въпроси, хубавото беше, че не беше единствен събеседник в това съответно предаване, само че, несъмнено, въпросите си остават “, сподели Митев във връзка предаването от 30 март, когато, с изключение на Костадинов, при Волгин имаше още един посетител.
Митев обаче добави, че не чака скоро да има умозаключение дали всичко дава отговор на стандартите на БНР за безпристрастност.
„ На места има моменти, при които могат в действителност да се слагат съществени въпроси по отношение на събеседниците и полемиката, само че той по този начин или другояче е в отпуск, допускам, че този въпрос ще се отсрочи във времето “, сподели той.
Случаят на бТВ и Хекимян
По-рано предходната година бТВ попадна в сходна обстановка след кандидатурата на шефа на новините и настоящите излъчвания Антон Хекимян за кмет на София от ГЕРБ. Тогава публицисти и наблюдаващи разясниха, че казусът хвърля леке върху медията. При първото му изявление в бТВ след съобщаването на новината първият въпрос към Хекимян беше дали счита, че с дейностите си нанася „ репутационна вреда “ на бТВ.
Хекимян беше освободен незабавно от медията, която разгласява и подробна позиция, каквато в тази ситуация на БНР досега няма. В позицията се споделяше, че малкия екран вкарва ограничения, с цел да „ отбрани името и репутацията “ си, а външен на екипа човек от публицистичната гилдия на Central European Media Enterprises (собственост на капиталовата група PPF) ще дава отговор на медийни въпроси по отношение на предизборното отразяване.
бТВ заяви още, че ще употребява „ трета страна - външна организация, която да следи за обективността на новинарското отразяване “ по време на предизборната акция.
Политическите убеждения – отвън публицистиката
На този декор по-неясната реакция на БНР прави усещане. Това се случва, макар че при бТВ става въпрос за частна, а при националното радио – за социална медия, поради което и процесите в нея подлежат на още по-голям разбор.
БНР безусловно нищо не е направило, те не считат, че се е случило нещо, което да докара до институционална реакция
„ За разлика от бТВ, където реагираха мигновено, БНР безусловно нищо не е направило, те не считат, че се е случило нещо, което да докара до институционална реакция “, разяснява пред Свободна Европа проф. Нели Огнянова .
„ По-скоро радиото изчаква “, добави тя.
По думите на медийния специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов анализът на работата на Волгин е още по-наложителен, като се има поради, че става дума за публицист, за който Съвет за електронни медии и самите контролни органи на БНР в предишното са установявали нарушавания.
„ Да се позволява агитация е фрапантно нарушаване на закона и публицистичните стандарти. И по тази причина е значимо да има самостоятелен одит “, счита той.
Огнянова прибавя още, че подозренията за безпристрастността на публицистите са свързани с това, че с цел да отиде някой в листа на политическа мощ, се допуска той да има прочут актив, който да разреши на тази политическата мощ да го включи в номинациите си.
„ Остава за нас да гадаем какъв е бил активът на Хекимян във връзка с ГЕРБ в качеството му на шеф на вести и настоящи излъчвания и какъв е бил активът на Волгин към „ Възраждане “ в качеството му на водещ на новинарско и коментарно-обзорно предаване. “
„ Защото не е укоримо човек да има убеждения, укоримо стартира да става, в случай че той не извършва публицистичните стандарти и убежденията му личат в самата му работа “, отбелязва Нели Огнянова.
Комбинацията от думи сама по себе си звучи скучно: „ отслабени журналистически стандарти “. За да е по-интересно, представете си ги по този начин – те са част от магическа запарка, която пиеш дълго време на дребни глътки и най-после се случва видоизменение. Журналисти и водещи се трансформират в политици. А слушатели и фенове, без да знаят, се трансформират в единствено гласоподаватели.
Точно това се случи преди десетина дни за повторно в границите на към половин година. Тогава водещият от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин публично за евродепутат от партия „ Възраждане “.
Преди това през есента на предходната година Антон Хекимян единствено в границите на няколко дни в бТВ с тази на претендент за кмет на София от ГЕРБ . Остана политик - общински консултант от партията в столицата.
Между двата случая обаче има значими разлики. Докато издигането на Хекимян провокира подозрения за политическo въздействие върху наличие на цялата бТВ поради ръкoводната позиция, като заема преди да смени попришето, при Волгин обвиняванията за пристрастност са свързани с неговата лична работа. Докато при Хекимян става дума за хипотези, то при Волгин през годините контролните органи неведнъж са установявали нарушавания на журналистическите стандарти.
Въпреки тези съществени разлики и двата случая с идентична тежест слагат въпроса за мястото на политическите пристрастия в публицистиката и опазването на едно главно условие в специалността – за неутралитет и самостоятелност. В тази връзка ролята на БНР като социална медия е основна. По предписание публичните медии би трябвало да бъдат пример за журналистическо качество.
Въпреки това реакцията на националното радио остава неразбираема, а управлението споделя, че анализът евентуално ще се отсрочи във времето. Защо?
Да вървиш „ против тренда “
Включването на публицисти в политиката не е изключение и единствено по себе си не е проблем, като в България през годините има голям брой образци. Въпросът е персоналните политически убеждения да не личат, до момента в който съответните публицисти към момента не са минали в областта на политиката, a още извършват работата си в медиите, споделя преподавателката в Софийския университет и председателка на Комисията по журналистическа нравственос проф. Нели Огнянова .
Те могат да водят акция, да демонстрират политическа поддръжка или да поддържат съответен претендент в политическа акция
Това ясно е записано и в. Според тях „ публицистите не могат да се включват в политиката. […] По-специално, те не могат да водят акция, да демонстрират политическа поддръжка или да поддържат съответен претендент в политическа акция ”.
Съмненията, че водещият на предаванията „ 12 плюс 3 “ и „ Политически НЕкоректно “ Петър Волгин престъпва тези стандарти, не са нови. От години той е упрекван, че се е трансформирал повече в деятел, в сравнение с в публицист поради проруските си позиции.
През 2022 година БНР го за разпространение на погрешна информация. Причината тогава беше, че по време на посещение на водача на проруската партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов водещият популяризира погрешната информация, че българският транспортен съд „ Царевна “ , който към оня миг се намираше на пристанището в Мариупол, е превзет от Украйна.
През 2023 година пък Съвет за електронни медии изпрати на БНР отчет от съвсем тримесечен мониторинг на предаването, в което журналистът води - „ Политически НЕкоректно “. По мотив стила на водене на Волгин в отчета се отбелязваше, че „ еднопосочността и разгръщането на мненията “ по избрани политически тематики „ основава чувство за пропагандни внушения “.
Освен това доста чест посетител в предаванията му беше водачът точно на партията, от която в този момент Волгин се кандидатира за евродепутат – Костадин Костадинов. По този мотив в пред БНР след съобщаването на новината Волгин беше запитан за обвиняванията, че води комфортни и бекритични изявленията с Костадинов. Водещият на процедура не отхвърли, като сподели, че стилът му е в отговор на „ тренда “ на другите медии да вършат комфортни диалози с политиците, които са на власт.
В края на 2023 година спазването на журналистическите стандарти от страна на Волгин още веднъж беше сложено под въпрос, този път поради изявление с посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова . Тогава Програмният съвет на БНР взе решение да не излъчва диалога с аргумента, че в противоположен случай ще бъдат нарушени публицистичните стандарти.
От думите на тогавашната програмна директорка, която по-късно, се разбра, че в изявлението е имало агитация, която не е разпозната като такава от водещия, както и че съветското посолство единствено е избрало кой да води диалога с посланичката.
От „ 50% сърдит “ до кандидат-евродепутат
На фона на към този момент откритите несъответствия сред работата на Волгин и публицистичните стандарти на БНР, още при започване на годината се появи информация, че той може да бъде претендент на „ Възраждане “ на изборите за европейски парламент на 9 юни.
Самият Волгин още през януари пред уеб страницата actualno.com, че с него към момента не са провеждани диалози, само че е допустимо да обмисли подобен ход.
„ В момента съм на половина сърдит - в случай че ме ядосат над 50%, мога да помисля и за други неща “, сподели той.
На 2 април по време на предаването „ 12 плюс 3 “ водещият удостовери, че е номиниран от структурите на „ Възраждане “ и обмисля дали да одобри, или да отхвърли кандидатурата. Едва 6 дни по-късно - на 8 април - той поради номинацията си, а на 16 април публично удостовери, че я е приел.
Междувременно през март Волгин организира най-малко две изявленията с Костадин Костадинов в ефира на националното радио, единствено две седмици преди формалното съобщаване на кандидатурата му.
Свободна Европа потърси Волгин по телефона, с цел да го попитаме дали този интервал, в който е интервюирал Костадинов, съответствува с времето, в което е обмислял дали да взе участие в европейските избори от името на " Възраждане ". Искахме да потърсим позицията му и по други въпроси, само че Волгин отхвърли коментар за Свободна Европа.
По думите му повода е, че при предходно такова позвъняване за различен материал позициите му не са били отразени в цялост, а „ единствено с едно изречение “. Той отхвърли отводът му да е поради общата процедура на „ Възраждане “ да отхвърля мнения за Свободна Европа.
По-рано пред медията той спор на ползи.
Как реагира БНР
След оповестяването на номинацията на Волгин за евродепутат, БНР заяви само, че той е излязъл в заплатен отпуск до изборите, и не разгласява друга по-подробна позиция. Решението на водещия да се отдръпна единствено краткотрайно обаче провокира въпроси дали това е задоволително.
За Свободна Европа генералният шеф на БНР Милен Митев сподели, че не знае дали е обсъждан съответен период за отпуска на Волгин, само че добави, че за него „ не стои въпросът, че оттук нататък той може да бъде водещ. Това, че се впуска в политиката, би било изцяло несъвместимо с качеството му на водещ в БНР “.
По думите му радиото е упълномощило правенето на мониторингови отчети на всяко предаване, което Волгин води, откогато е излязла информацията, че обмисля кандидатурата си.
„ Естествено това, че беше поканил Костадин Костадинов, слага голям брой въпроси, хубавото беше, че не беше единствен събеседник в това съответно предаване, само че, несъмнено, въпросите си остават “, сподели Митев във връзка предаването от 30 март, когато, с изключение на Костадинов, при Волгин имаше още един посетител.
Митев обаче добави, че не чака скоро да има умозаключение дали всичко дава отговор на стандартите на БНР за безпристрастност.
„ На места има моменти, при които могат в действителност да се слагат съществени въпроси по отношение на събеседниците и полемиката, само че той по този начин или другояче е в отпуск, допускам, че този въпрос ще се отсрочи във времето “, сподели той.
Случаят на бТВ и Хекимян
По-рано предходната година бТВ попадна в сходна обстановка след кандидатурата на шефа на новините и настоящите излъчвания Антон Хекимян за кмет на София от ГЕРБ. Тогава публицисти и наблюдаващи разясниха, че казусът хвърля леке върху медията. При първото му изявление в бТВ след съобщаването на новината първият въпрос към Хекимян беше дали счита, че с дейностите си нанася „ репутационна вреда “ на бТВ.
Хекимян беше освободен незабавно от медията, която разгласява и подробна позиция, каквато в тази ситуация на БНР досега няма. В позицията се споделяше, че малкия екран вкарва ограничения, с цел да „ отбрани името и репутацията “ си, а външен на екипа човек от публицистичната гилдия на Central European Media Enterprises (собственост на капиталовата група PPF) ще дава отговор на медийни въпроси по отношение на предизборното отразяване.
бТВ заяви още, че ще употребява „ трета страна - външна организация, която да следи за обективността на новинарското отразяване “ по време на предизборната акция.
Политическите убеждения – отвън публицистиката
На този декор по-неясната реакция на БНР прави усещане. Това се случва, макар че при бТВ става въпрос за частна, а при националното радио – за социална медия, поради което и процесите в нея подлежат на още по-голям разбор.
БНР безусловно нищо не е направило, те не считат, че се е случило нещо, което да докара до институционална реакция
„ За разлика от бТВ, където реагираха мигновено, БНР безусловно нищо не е направило, те не считат, че се е случило нещо, което да докара до институционална реакция “, разяснява пред Свободна Европа проф. Нели Огнянова .
„ По-скоро радиото изчаква “, добави тя.
По думите на медийния специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов анализът на работата на Волгин е още по-наложителен, като се има поради, че става дума за публицист, за който Съвет за електронни медии и самите контролни органи на БНР в предишното са установявали нарушавания.
„ Да се позволява агитация е фрапантно нарушаване на закона и публицистичните стандарти. И по тази причина е значимо да има самостоятелен одит “, счита той.
Огнянова прибавя още, че подозренията за безпристрастността на публицистите са свързани с това, че с цел да отиде някой в листа на политическа мощ, се допуска той да има прочут актив, който да разреши на тази политическата мощ да го включи в номинациите си.
„ Остава за нас да гадаем какъв е бил активът на Хекимян във връзка с ГЕРБ в качеството му на шеф на вести и настоящи излъчвания и какъв е бил активът на Волгин към „ Възраждане “ в качеството му на водещ на новинарско и коментарно-обзорно предаване. “
„ Защото не е укоримо човек да има убеждения, укоримо стартира да става, в случай че той не извършва публицистичните стандарти и убежденията му личат в самата му работа “, отбелязва Нели Огнянова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ