Руски закон. Как се стигна до сблъсъци между протестиращи и полицаи в Грузия
Полицията в Грузия употребява сълзотворен газ, пикантен спрей и водни оръдия против протестиращите в центъра на Тбилиси късно във вторник. Това се случи, до момента в който депутатите в Народното събрание обсъждаха законопроекта за задграничните сътрудници.
Протестите се случват на фона на предизвестия, че законопроектът прилича този, употребен в Кремъл за заглушаване на опозицията. Той беше препоръчан при започване на 2023 година , само че след бурни митинги. Година по-късно той беше препоръчан още веднъж и
Приемането на законопроекта може да попречи на приемането на Грузия в Европейския съюз (ЕС), откакто тя получи статут на държава-членка през декември. Англия и Съединени американски щати също се оповестиха против него, до момента в който Унгария и Русия го опазиха.
Във вторник вечерта хиляди стачкуващи останаха по улиците даже откакто служители на реда се пробваха да разпилян митинга със сълзотворен газ и водни оръдия.
По-рано част от протестиращите се опитваха да попречат на депутатите да излязат от задния вход на Народното събрание, а полицията употребява палки и пикантен спрей, с цел да им попречи. Вследствие на конфликтите има задържани и ранени, като броят им е с незнаен.
Ако бъде признат, законът ще изисква от организациите и групите да се записват като " задгранични сътрудници ", в случай че получават повече от 20% от финансирането си от чужбина.
Демонстрация и контрадемонстрация
През последните две седмици десетки хиляди хора стачкуваха против законопроекта, препоръчан от ръководещата партия " Грузинска фантазия " . На 29 април тя провежда огромна контрадемонстрация, в която се включиха хора от цялата страна.
Местни медии цитираха върховен представител на ръководещата партия, който споделя, че тя е осигурила превоз на свои поддръжници, с цел да вземат участие в демонстрацията. Въпреки това той оповестява, че те са там по свое предпочитание.
Бившият министър-председател - Иракли Гарибашвили , сега ръководител на " Грузинска фантазия ", и други партийни водачи споделят, че законът има за цел да увеличи прозрачността на неправителствените организации и битката против по този начин наречените от нея " псевдолебирални полезности ", налагани от чужденци.
Противниците на законопроекта от грузинската съпротива и гражданското общество обаче го назовават " съветски закон ". Президентката на страната Саломе Зурабишвили сподели, че ще наложи несъгласие, в случай че той бъде публично признат на трето четене, както се чака. Правителството обаче има нужният брой гласове, с цел да отхвърли ветото.
Отношенията с Русия
Споровете и митингите за законопроекта насочиха вниманието към несигурните връзки на Грузия с Русия.
Антируските настроения в Грузия постоянно са мощни. Москва към момента управлява към една пета от грузинската територия, като по-голямата част от нея беше завзета по време на къса война през 2008 година , която видимо беше обвързвана с напъните за разединение на два североизточни района - Абхазия и Южна Осетия .
Въпреки че държавното управление продължава да е срещу съветската окупация и също по този начин поддържа Украйна във войната ѝ с Русия, то също подхваща стъпки, с цел да се сближи стопански с Москва. Заради това опозицията счита, че създателят на " Грузинска фантазия " Бидзина Иванишвили употребява въздействието си, с цел да тласне страната в проруска посока.
" Изглежда, че сега Грузия се намира сред авторитаризма и опцията да стане част от Европа ", сподели Корнели Какачия – началник на мозъчния концерн Грузински институт по политика.
Според него социологическите изследвания демонстрират, че по-голямата част от грузинската общност поддържа присъединението на страната в Европейски Съюз, а това ускорява чувството ѝ, че " Грузинска фантазия " към този момент не съставлява нейните ползи.
На 29 април двама американски законодатели също предизвестиха, че законопроектът е огледален на този, прокаран от съветския президент Владимир Путин , нарекоха го " извънредно обезпокоителен " и приканиха грузинското държавно управление да се вслуша в народа си и да го анулира.
Обсъждането на законопроекта на последно, трето, четене е планувано за 17 май.
Протестите се случват на фона на предизвестия, че законопроектът прилича този, употребен в Кремъл за заглушаване на опозицията. Той беше препоръчан при започване на 2023 година , само че след бурни митинги. Година по-късно той беше препоръчан още веднъж и
Приемането на законопроекта може да попречи на приемането на Грузия в Европейския съюз (ЕС), откакто тя получи статут на държава-членка през декември. Англия и Съединени американски щати също се оповестиха против него, до момента в който Унгария и Русия го опазиха.
Във вторник вечерта хиляди стачкуващи останаха по улиците даже откакто служители на реда се пробваха да разпилян митинга със сълзотворен газ и водни оръдия.
По-рано част от протестиращите се опитваха да попречат на депутатите да излязат от задния вход на Народното събрание, а полицията употребява палки и пикантен спрей, с цел да им попречи. Вследствие на конфликтите има задържани и ранени, като броят им е с незнаен.
Ако бъде признат, законът ще изисква от организациите и групите да се записват като " задгранични сътрудници ", в случай че получават повече от 20% от финансирането си от чужбина.
Демонстрация и контрадемонстрация
През последните две седмици десетки хиляди хора стачкуваха против законопроекта, препоръчан от ръководещата партия " Грузинска фантазия " . На 29 април тя провежда огромна контрадемонстрация, в която се включиха хора от цялата страна.
Местни медии цитираха върховен представител на ръководещата партия, който споделя, че тя е осигурила превоз на свои поддръжници, с цел да вземат участие в демонстрацията. Въпреки това той оповестява, че те са там по свое предпочитание.
Бившият министър-председател - Иракли Гарибашвили , сега ръководител на " Грузинска фантазия ", и други партийни водачи споделят, че законът има за цел да увеличи прозрачността на неправителствените организации и битката против по този начин наречените от нея " псевдолебирални полезности ", налагани от чужденци.
Противниците на законопроекта от грузинската съпротива и гражданското общество обаче го назовават " съветски закон ". Президентката на страната Саломе Зурабишвили сподели, че ще наложи несъгласие, в случай че той бъде публично признат на трето четене, както се чака. Правителството обаче има нужният брой гласове, с цел да отхвърли ветото.
Отношенията с Русия
Споровете и митингите за законопроекта насочиха вниманието към несигурните връзки на Грузия с Русия.
Антируските настроения в Грузия постоянно са мощни. Москва към момента управлява към една пета от грузинската територия, като по-голямата част от нея беше завзета по време на къса война през 2008 година , която видимо беше обвързвана с напъните за разединение на два североизточни района - Абхазия и Южна Осетия .
Въпреки че държавното управление продължава да е срещу съветската окупация и също по този начин поддържа Украйна във войната ѝ с Русия, то също подхваща стъпки, с цел да се сближи стопански с Москва. Заради това опозицията счита, че създателят на " Грузинска фантазия " Бидзина Иванишвили употребява въздействието си, с цел да тласне страната в проруска посока.
" Изглежда, че сега Грузия се намира сред авторитаризма и опцията да стане част от Европа ", сподели Корнели Какачия – началник на мозъчния концерн Грузински институт по политика.
Според него социологическите изследвания демонстрират, че по-голямата част от грузинската общност поддържа присъединението на страната в Европейски Съюз, а това ускорява чувството ѝ, че " Грузинска фантазия " към този момент не съставлява нейните ползи.
На 29 април двама американски законодатели също предизвестиха, че законопроектът е огледален на този, прокаран от съветския президент Владимир Путин , нарекоха го " извънредно обезпокоителен " и приканиха грузинското държавно управление да се вслуша в народа си и да го анулира.
Обсъждането на законопроекта на последно, трето, четене е планувано за 17 май.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ