Звездна експлозия отпреди 350 години е била много по-мощна, отколкото сме предполагали
През юни 1670-та – доскоро повече от 350 години – френският астроном Воатюре Антелм записва „ нова “ звезда на небосклона. В северното съзвездие Малка лисица се появила дребна блестяща точка, която последователно избледняла и година по-късно към този момент не била забележима за невъоръженото око.
Това събитие е класифицирано като нова и през последните години учените се пробват да схванат какво е предизвикало този звезден прелом. Ново изобретение обаче отхвърля множеството догатки, направени досега.
Според наблюдения, направени от обсерваторията „ Джемини “, звездата CK Vulpeculae в действителност е 5 пъти по-далече, в сравнение с астрономите са предполагали. Това значи, че детонацията е била и доста по-мощна – до 25 пъти по-енергична. А облакът от блестящ материал, изхвърлен от галактическото тяло, се е уголемявал към него с доста по-бързи темпове.
От 2015-а насам астрономите изследват опцията новата CK Vulpeculae да е резултат от конфликт на две звезди. Първото доказателство за това е намерено от Томас Камински от Европейската южна обсерватория и института за радиоастрономия „ Макс Планк “ в Германия. Става дума за извънредно високата маса и химическия състав на газа към звездата. Според учените те са консистентни с катаклизмично обединение на две звезди от основната поредност.
През 2018-а бяха направени нови изследвания. Камински и неговият екип откриват радиоактивен изотоп на алуминия, който астрономите търсят от много дълго време в междузведното пространство. Според тях той е артикул на звездно обединение.
Друг екип, управителен от астронома Стюаър Айрес от университета на Нов южен Уелс в Астралия, изследва химическия състав на мъглявината CK Vulpeculae и открива молекули, които не биха могли да оцелеят на обединение на две звезди от основната поредност. Според тези учени става въпрос за друго събитие – конфликт сред бяло и кафяво джудже.
Наличието на изотоп на алуминия притегля вниманието на учените. Ето за какво интернационален екип от астрономи вземат решение да употребяват съвсем инфрачервения спектроскоп на „ Джемини “, с цел да проучат мъглявината в по-голяма целокупност.
Именно тогава нещата стартират да стават странни – изключително при по-крайните райони на мъглявината, където учените откриват, че облакът се уголемява доста по-бързо, в сравнение с са показвали предходните измервания.
„ Не чакахме, че ще намерим тъкмо това – разясняват учените. – Бе вълнуващо, когато се натъкнахме на газ, пътуващ с ненадейно висока скорост – към 7 млн. км/ч. Това подсказва, че историята на CK Vulpeculae е по-различна, в сравнение с теоретизирахме. “
Ако материалът се движи по-бързо от хипотетичното, това значи, че обектът също е по-голям от първичните упования. Ето екипът се залавя на работа. Учените учат деликатно скоростта на мъглявината и темпото ѝ на уголемение за интервал от 10 години и въз основата на разположението ѝ на небето откриват, че тя се намира на към 10 000 светлинни години.
Това е доста по-голямо разстояние от в началото изчислените 1630 светлинни години. А в случай че обектът е доста по-далече, това значи, че е бил и доста по-енергичен, с цел да създаде светлина, забележима от Земята през 1670-а – към 25 пъти по-енергичен от първичните калкулации.
Това е доста повече сила, в сравнение с една нова може да образува. С други думи – към момента нямаме никаква визия какво тъкмо е произвело тази детонация.
„ На базата на освободената сила нашите находки нареждат CK Vulpeculae сред нова и свръхнова – споделят Най Евънс от университета Кийл във Англия. – Това е един от дребното сходни обекти в Млечния път и повода (или причините) за детонацията на този междинен клас обекти остава незнайна. Мисля, че всички знаем какво CK Vulpeculae не е, само че нямаме визия какво в действителност съставлява. "
Изследването е признато за обява в The Astrophysical Journal Letters и може да бъде прочетено в arXiv.
