ФАЦ посочи Ахилесовата пета на НАТО
През юли американската войска взе участие във военни учения в Румъния. И дислоцираните в Германия подразделения и до момента чакат по кое време ще се върнат пренасочените там въоръжения. Поради дефицита на благоприятни условия за железопътна връзка, този товар заседна там. Логистиката постоянно наподобява скучна работа, само че без нея в супермаркетите нямаше да има никакви артикули. Без нея и войските на НАТО няма да могат да отидат там, където има потребност от тях.коментира Елизабет Брав, във в. „ Франкфуртер алгемайне цайтунг “, представен от БГНЕС.
„ Способността на въоръжените сили свободно и без трудности да се реалокират из Европа “има голямо стратегическо значение “, сподели генерал-лейтенант Бен Ходжис. „ Ние сме длъжни да се придвижваме бързо или още по-бързо от съветските въоръжени сили. Тогава политиците ще имат повече разновидности за деяние, в сравнение с, да речем, освободителна война в Прибалтика. “
В качеството си на командващ американските сухопътни войски в Европа, ген. Ходжис носи огромна отговорност за това НАТО да успее да отрази нахлуване на Русия, стига това да се случи. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа е американският сътрудник на Ходжис ген. Къртис Скапароти. Само че Ходжис е на острието на европейската защита с 30 000 бойци и внушително въоръжение.
Но бойците на Ходжис и техните сътрудници от други страни от НАТО могат единствено лимитирано да се придвижват из Европа. В интервала на студената война въоръжените сили на НАТО постоянно организираха огромни военни учения, по време на които войскови подразделения се предислоцираха на огромни дистанции, в това число и през границите на други страни. Командирите знаеха тъкмо по какви пътища и мостове и с какъв товар е допустимо бързо придвижване, кои тунели имат подобаващи параметри за танковете. Те знаеха къде има подготвени железопътни вагони за превозване.
Днес никой не знае нищо тъкмо. „ Натовските батальони с предно базиране в Прибалтика и Полша - eFP(Enhanced Forward Presence) — са сигнал, не опасност “, споделя ген. Сър Ричард Барънс, който до предходната година беше пълководец на английските войски Joint Forces Command. „ За опасност ни би трябвало мобилизационен проект. Трябва да знаем къде се намират войската и въоръженията, и по какъв начин мога да ги активизирам “. През 90-те години НАТО престана да събира сведения за инфраструктурата, т.е. за мостовете, пътищата и тунелите на територията на съюза.
Днес алиансът още веднъж събира тези данни. Само че това би трябвало да се прави много бързо, с цел да може да бъде осъществен и ремонт, в случай че на командирите не им доближава задоволително надеждно функционираща инфраструктура. Само един мост в германия може да издържи огромна военна колона. А другите страни от НАТО изобщо нямат нито един подобен мост. Отсъствието на подобаващи мостове не е прост проблем, защото с цел да попаднат в Прибалтика, въоръжените сили на НАТО би трябвало да пресекат няколко огромни реки. Иначе няма по какъв начин да бъдат употребявани бойните подразде3ления, даже и да се намират в подготвеност.
НАТО изостава от Русия и в провеждането на военни учения: от началото на 2015 година Русия организира три пъти по-големи военни учения, в сравнение с НАТО в Европа. Днес не е належащо НАТО постоянно да предислоцира десетки хиляди бойци от Съединените щати в Европа и да организира със седмици учения, както се правеше по време на студената война. Само че в по-малки мащаби такива учения са нужни.
Предстои НАТО да реши доста разнородни проблеми: кой и защо би трябвало да заплаща? Колко огромни би трябвало да бъдат въоръжените сили на страните от алианса и от какви системи едро въоръжение и съоръжение се нуждаят те? Въобще би трябвало ли американските въоръжени сили да оказват помощ на европейците?
Ако не, то по какъв начин би трябвало да се провежда европейската защита? Как ще се борим против хакерските атаки и другите хибридни закани? А по какъв начин ще се борим с тероризма? В отбранителния алианс към този момент има алено равнище на заплаха: съгласно един конфиденциален отчет съюзът не може да се опълчи на съветско нахлуване. На войските за бързо реагиране на НАТО ще са нужни от три до четири седмици, с цел да дойдат да вземем за пример в Прибалтика, да не приказваме за главните въоръжени сили.
При това логистиката играе основната роля. Днес ахилесовата пета на въоръжените сили на НАТО са мостовете, железопътните вагони и бюрокрацията, доколкото, без значение от съкращенията в съвсем всяка страна от съюза, на послушание в НАТОнсе още има съвсем 3 млн. бойци. Именно в логистиката може доста бързо да се направи доста – и това дори няма да коства доста скъпо. Събирането на данни от алианса за транспортната инфраструктура във всяка държава-член на НАТО би могло да се форсира, а изоставащите би трябвало да бъдат призовани към въвеждане на ред.
Още по-бърза и евтина би била промяната в канцеларския бранш. Сега да вземем за пример за прекосяването на военна колона в Германия, Румъния или Словакия би трябвало да се подаде заявление 10 работни дни преди идването й. В Чехия са нужни дори 14 работни дни. И даже в случай че конвоят е деклариран в точния момент, митническият служител на границата може да се захване с контрола на всички документи, както това се случи наскоро с един американски полк на границата сред Румъния и България.
В случай на непосредствена офанзива съществуващите бюрократични бариери падат. Само че без надеждна инфраструктура въоръжените сили на НАТО няма да могат да се придвижват толкоз бързо, както да вземем за пример доставчиците на ябълки. АО без постоянни военни учения може да настъпи безпорядък. Създаването на „ Шенгенска зона на НАТО “, в която въоръжените сили да могат да се придвижват толкоз елементарно, колкото и туристите в Европа или камионите с ябълки, също е една от задачите на обсъжданата самодейност за защита в Европейски Съюз в границите на така наречен непрекъснато структурно съдействие (PESCO).
През този месец министрите на защитата на страните от НАТО се договориха, с изключение на всичко друго, и за основаване на командване на логистиката. Това е значима крачка, единствено че командирът на новия екип няма да се занимава с ремонта на мостове и промените в бюрокрацията. Поради това националните държавни управления са длъжни на първо място сами да се погрижат за това, освен това колкото е допустимо по-бързо. Надежда вдъхва и създадената този месец самодейност на Европейски Съюз, съгласно която до март идната година би трябвало да бъде показан проект за ефикасни военни транспорти вътре в границите на Европейски Съюз.
Източна Европа от дълго време не съставлява незнайна територия за НАТО. Войските на алианса организират военни учения от Прибалтика до Румъния по суша, въздух и вода. Освен това редица съдружници държат в Естония, Латвия, Литва и Полша военни батальони с предно базиране в качеството на алегорично наличие. Само че при положение на отбранителни дейности ще е належащо освен това. В това число – бързи пътища за връзки със Запада.
Защото съперникът няма да чака никакви закрити договаряния на НАТО или Европейски Съюз. В края на краищата руснаците прелестно знаят по какъв начин стоят работите с преместването, а това значи, с с бойната мощност на нашите въоръжени сили. С такива планове като PESCO не можеш да уплашиш в този момент нито един съперник. Но това може да се направи с подготвени за пердах бойци, които в границите на няколко дни да бъдат подготвени да се опълчват на въоръжените сили на врага. При това на Германия се отрежда основната роля. „ Германия е незаместим съдружник на Съединени американски щати в Европа и тя съставлява сама по себе си решаваща директна зона “, сподели Ходжис.
Още занапред американците постоянно изпращат военни в Европа за взаимни учения с бойците на Ходжис. Тези сили идват първо в Германия. Освен това бундесверът от 2016 година е разположил един батальон в Литва. В околните години бундесверът няма да може да управлява защитата на Европа, за което няма нужните благоприятни условия. Само че в качеството на началник по логистиката Германия би могла бързо да играе една доста значима роля.
От това би спечелило и цивилното население, доколкото огромна част от немската инфраструктура не наподобява по най-хубавия метод. Остарели са на първо място автомобилните и ж.п. мостове, а също по този начин цялата мрежа от стоманени пътища. През август се наложи за няколко седмици да б де затворена най-важната ж.п. връзка с Швейцария. Министерството на защитата също по този начин би трябвало да упорства за провеждането на огромно количество взаимни военни учения с НАТО, доколкото „ ученията дават сигнал освен за това, че можем да се пазиме, само че и че желаеме това “, сподели сър Ричард.
„ Опасността се състои в това, че няма да можем да пристигнем в точния момент в Литва, с цел да поддържаме германците и техните интернационалните съдружници “, сподели Ходжис. Независимо дали става дума за отбранителна интеграция или за разпределение на дилемите, НАТО би трябвало да реши всички централни проблеми. С релативно малко количество пари алиансът би могъл, концентрирайки се върху логистиката, бързо да превключи сигналът за степента на заплаха от „ червен “ на “жълт “.
„ Способността на въоръжените сили свободно и без трудности да се реалокират из Европа “има голямо стратегическо значение “, сподели генерал-лейтенант Бен Ходжис. „ Ние сме длъжни да се придвижваме бързо или още по-бързо от съветските въоръжени сили. Тогава политиците ще имат повече разновидности за деяние, в сравнение с, да речем, освободителна война в Прибалтика. “
В качеството си на командващ американските сухопътни войски в Европа, ген. Ходжис носи огромна отговорност за това НАТО да успее да отрази нахлуване на Русия, стига това да се случи. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа е американският сътрудник на Ходжис ген. Къртис Скапароти. Само че Ходжис е на острието на европейската защита с 30 000 бойци и внушително въоръжение.
Но бойците на Ходжис и техните сътрудници от други страни от НАТО могат единствено лимитирано да се придвижват из Европа. В интервала на студената война въоръжените сили на НАТО постоянно организираха огромни военни учения, по време на които войскови подразделения се предислоцираха на огромни дистанции, в това число и през границите на други страни. Командирите знаеха тъкмо по какви пътища и мостове и с какъв товар е допустимо бързо придвижване, кои тунели имат подобаващи параметри за танковете. Те знаеха къде има подготвени железопътни вагони за превозване.
Днес никой не знае нищо тъкмо. „ Натовските батальони с предно базиране в Прибалтика и Полша - eFP(Enhanced Forward Presence) — са сигнал, не опасност “, споделя ген. Сър Ричард Барънс, който до предходната година беше пълководец на английските войски Joint Forces Command. „ За опасност ни би трябвало мобилизационен проект. Трябва да знаем къде се намират войската и въоръженията, и по какъв начин мога да ги активизирам “. През 90-те години НАТО престана да събира сведения за инфраструктурата, т.е. за мостовете, пътищата и тунелите на територията на съюза.
Днес алиансът още веднъж събира тези данни. Само че това би трябвало да се прави много бързо, с цел да може да бъде осъществен и ремонт, в случай че на командирите не им доближава задоволително надеждно функционираща инфраструктура. Само един мост в германия може да издържи огромна военна колона. А другите страни от НАТО изобщо нямат нито един подобен мост. Отсъствието на подобаващи мостове не е прост проблем, защото с цел да попаднат в Прибалтика, въоръжените сили на НАТО би трябвало да пресекат няколко огромни реки. Иначе няма по какъв начин да бъдат употребявани бойните подразде3ления, даже и да се намират в подготвеност.
НАТО изостава от Русия и в провеждането на военни учения: от началото на 2015 година Русия организира три пъти по-големи военни учения, в сравнение с НАТО в Европа. Днес не е належащо НАТО постоянно да предислоцира десетки хиляди бойци от Съединените щати в Европа и да организира със седмици учения, както се правеше по време на студената война. Само че в по-малки мащаби такива учения са нужни.
Предстои НАТО да реши доста разнородни проблеми: кой и защо би трябвало да заплаща? Колко огромни би трябвало да бъдат въоръжените сили на страните от алианса и от какви системи едро въоръжение и съоръжение се нуждаят те? Въобще би трябвало ли американските въоръжени сили да оказват помощ на европейците?
Ако не, то по какъв начин би трябвало да се провежда европейската защита? Как ще се борим против хакерските атаки и другите хибридни закани? А по какъв начин ще се борим с тероризма? В отбранителния алианс към този момент има алено равнище на заплаха: съгласно един конфиденциален отчет съюзът не може да се опълчи на съветско нахлуване. На войските за бързо реагиране на НАТО ще са нужни от три до четири седмици, с цел да дойдат да вземем за пример в Прибалтика, да не приказваме за главните въоръжени сили.
При това логистиката играе основната роля. Днес ахилесовата пета на въоръжените сили на НАТО са мостовете, железопътните вагони и бюрокрацията, доколкото, без значение от съкращенията в съвсем всяка страна от съюза, на послушание в НАТОнсе още има съвсем 3 млн. бойци. Именно в логистиката може доста бързо да се направи доста – и това дори няма да коства доста скъпо. Събирането на данни от алианса за транспортната инфраструктура във всяка държава-член на НАТО би могло да се форсира, а изоставащите би трябвало да бъдат призовани към въвеждане на ред.
Още по-бърза и евтина би била промяната в канцеларския бранш. Сега да вземем за пример за прекосяването на военна колона в Германия, Румъния или Словакия би трябвало да се подаде заявление 10 работни дни преди идването й. В Чехия са нужни дори 14 работни дни. И даже в случай че конвоят е деклариран в точния момент, митническият служител на границата може да се захване с контрола на всички документи, както това се случи наскоро с един американски полк на границата сред Румъния и България.
В случай на непосредствена офанзива съществуващите бюрократични бариери падат. Само че без надеждна инфраструктура въоръжените сили на НАТО няма да могат да се придвижват толкоз бързо, както да вземем за пример доставчиците на ябълки. АО без постоянни военни учения може да настъпи безпорядък. Създаването на „ Шенгенска зона на НАТО “, в която въоръжените сили да могат да се придвижват толкоз елементарно, колкото и туристите в Европа или камионите с ябълки, също е една от задачите на обсъжданата самодейност за защита в Европейски Съюз в границите на така наречен непрекъснато структурно съдействие (PESCO).
През този месец министрите на защитата на страните от НАТО се договориха, с изключение на всичко друго, и за основаване на командване на логистиката. Това е значима крачка, единствено че командирът на новия екип няма да се занимава с ремонта на мостове и промените в бюрокрацията. Поради това националните държавни управления са длъжни на първо място сами да се погрижат за това, освен това колкото е допустимо по-бързо. Надежда вдъхва и създадената този месец самодейност на Европейски Съюз, съгласно която до март идната година би трябвало да бъде показан проект за ефикасни военни транспорти вътре в границите на Европейски Съюз.
Източна Европа от дълго време не съставлява незнайна територия за НАТО. Войските на алианса организират военни учения от Прибалтика до Румъния по суша, въздух и вода. Освен това редица съдружници държат в Естония, Латвия, Литва и Полша военни батальони с предно базиране в качеството на алегорично наличие. Само че при положение на отбранителни дейности ще е належащо освен това. В това число – бързи пътища за връзки със Запада.
Защото съперникът няма да чака никакви закрити договаряния на НАТО или Европейски Съюз. В края на краищата руснаците прелестно знаят по какъв начин стоят работите с преместването, а това значи, с с бойната мощност на нашите въоръжени сили. С такива планове като PESCO не можеш да уплашиш в този момент нито един съперник. Но това може да се направи с подготвени за пердах бойци, които в границите на няколко дни да бъдат подготвени да се опълчват на въоръжените сили на врага. При това на Германия се отрежда основната роля. „ Германия е незаместим съдружник на Съединени американски щати в Европа и тя съставлява сама по себе си решаваща директна зона “, сподели Ходжис.
Още занапред американците постоянно изпращат военни в Европа за взаимни учения с бойците на Ходжис. Тези сили идват първо в Германия. Освен това бундесверът от 2016 година е разположил един батальон в Литва. В околните години бундесверът няма да може да управлява защитата на Европа, за което няма нужните благоприятни условия. Само че в качеството на началник по логистиката Германия би могла бързо да играе една доста значима роля.
От това би спечелило и цивилното население, доколкото огромна част от немската инфраструктура не наподобява по най-хубавия метод. Остарели са на първо място автомобилните и ж.п. мостове, а също по този начин цялата мрежа от стоманени пътища. През август се наложи за няколко седмици да б де затворена най-важната ж.п. връзка с Швейцария. Министерството на защитата също по този начин би трябвало да упорства за провеждането на огромно количество взаимни военни учения с НАТО, доколкото „ ученията дават сигнал освен за това, че можем да се пазиме, само че и че желаеме това “, сподели сър Ричард.
„ Опасността се състои в това, че няма да можем да пристигнем в точния момент в Литва, с цел да поддържаме германците и техните интернационалните съдружници “, сподели Ходжис. Независимо дали става дума за отбранителна интеграция или за разпределение на дилемите, НАТО би трябвало да реши всички централни проблеми. С релативно малко количество пари алиансът би могъл, концентрирайки се върху логистиката, бързо да превключи сигналът за степента на заплаха от „ червен “ на “жълт “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ