Когато разводът бил забранен, съпрузите продавали жените си на търг
През Средновековието и до края на 19 век разводът бил неразрешен. Смятал се за небогоугодно дело и по тази причина, когато съпрузите желали да се разделят с дамите си, ги продавали на обществен търг против алегорична цена.
Достатъчно е да си спомним романа Ана Каренина на Лев Толстой, с цел да разберем, че преди няколко века пропукалите се взаимоотношения не са приключвали с бракоразвод. И даже дамата да напусне брачна половинка си, пренебрегвайки църковните закони, репутацията ѝ в обществото се сривала.
Всичко се дължало на така наречен Закон за брака, с който църквата казвала, че дамите са подчинени на своите мъже и един път дадат ли си обет за честност, нямат право да се разведат.
Англичаните обаче разкрили метод да подценен този закон. Мъжът, който желал да се освободи от брачната половинка си, връзвал каишка към шията ѝ и провел обществен търг, на който я продавал.
Жената ставала благосъстоятелност на този, който предложи на най-високата цена. Покупко-продажбата имала регламентирана форма, тъй че дамата не можела да избяга в първия комфортен миг. Формално тя имала покупател, от който не може да се измъкне.
Вестниците в детайли отразявали тези събития. Една от първите записани продажби на съпруги е през 1733 година, когато Самуел Уайнтхаус продал брачната половинка си Мери Уайнтхаус за една лира на Томас Грифитс.
Най-често наддаването започвало от едно пени и се стигало до 5-6 шилинга. Заради шанса да си купят брачна половинка на промоция се стигало до къвави разправии сред по-бедните фермери.
В някои случаи продажбата е била в интерес на дамата, защото любовникът ѝ можел да я купи на алегорична цена от брачна половинка ѝ.
Тази процедура била доста известна сред 1780 и 1850 година. Тогава са регистрирани към 300 публични потвърждения за сходен търг. Последната обществена продажба на брачна половинка е през 1913 година, след което тази процедура е неразрешена.
