Ще има ли негативни последствия от вдигането на минималната заплата
През идната година да се организира договаряне на минималната работна заплата по стопански действия, които да надградят законово открития в този момент механизъм за страната, както и да се реализира тестване на адекватността на размера със Заплата за прехрана.
За това упорстват от КНСБ по отношение на нарастването на минималната заплата, което се предлага от държавното управление. То планува тя да стане 933 лв. от 1 януари следващата година.
През последните две години действителният растеж на минималната работна заплата беше негативен, което се дължи на достигнатите високи равнища на средногодишна инфлация от 15.3% през 2022 година и 14,3% през 2023 година (м. юли). Разбира се, тук става въпрос за общия показател на потребителските цени, до момента в който редица витално значими артикули от първа нужда нарастват с двуцифрени проценти.
Тези артикули са част от дребната потребителска кошница, към която е насочено обичайно по-голямата част от потреблението на българските семейства, изключително на минимални приходи. Това от своя страна докара до спад на действителната покупателна дарба на работещите на минимална заплата за първи път от 10 години, през които имаше повишаване, въпреки то да бе гладко и незадоволително, показват още от КНСБ.
Според синдиката растежът на МРЗ през 2023 година с 12.2%, не съумя да покрие насъбраната средногодишна инфлация, което значи, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са изгубили покупателна дарба и се постанова да лимитират своето ползване. Ограничаването на това ползване ясно се вижда и от формалните статистки за динамичността на вътрешното търсене по доходните децилни групи.
Според КНСБ повишаването на размера на МРЗ с 19.6% за 2024 година се чака да компенсира тези загуби и да ограничи рисковете от възходящото неравноправие, беднотия измежду работещите и стесняване на вътрешното ползване. Прогнозните калкулации за 2024 година при предстояща средногодишна инфлация от към 5.2%, дават прочут оптимизъм. При тези условия действителният растеж на МРЗ през 2024 година по отношение на миналата се чака да бъде от 13.7%, а по отношение на 2020 от 11%. Това прави по 2,75% действителен растеж приблизително за всяка от годините, което съгласно КНСБ е недопустимо от позиция на задачите за конвергенция към средноевропейските стойности по възнаграждение на труда, задачите в Директивата за съответни минимални работни заплати и издръжката на живота.
istock
Негативно въздействие от повишението на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните служащи не се открива, а придвижването на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в поддръжка на изказванието, че е налице подтикващ резултат на МРЗ върху заетостта, настояват от синдиката. Възможно е това да се дължи и на редица други конюнктурни фактори или подхванати ограничения или политики, само че никога не може да става въпрос за рисково повишаване на МРЗ, ограничаващо опцията за претовареност на нискоквалифицираните служащи.
Предлагат да няма налози върху минималната заплата
В досегашния ни 33 година опит е имало аналогични и даже надалеч по-големи растежи на МРЗ, без да са настъпили някакви съществени разстройства в заетостта (2005 година – 25%; 2008 година – 22.2%), се показва в мнението.
И се добавя, че за следващ път се стартира „ нездравословното въздействие “ на растежа на МРЗ в районен аспект, което неведнъж стига даже до неуместното предложение за районни МРЗ. Подобна процедура няма в Европа, а за мащабите на дребна България тя е просто немислима. Задържането на растежа на МРЗ ще задълбочи проблемите в районен аспект и ще ускори още повече диспропорциите, доходните разлики и бедността.
По отношение член 244 от КТ, КНСБ смята, че текстът би трябвало да се уточни, тъй като МРЗ се базира на 12-месечен интервал на размера на СРЗ, т.е. интервал от миналата година се ползва две години по-късно. За 2024 година упованията за СРЗ е да бъде малко над 2000 лв. или този размер от 933 лв. ще съставлява към 46% от СРЗ. Затова член 244 от КТ би трябвало да се актуализира, като МРЗ се дефинира за интервал от 6 месеца от миналата година. Също по този начин МРЗ би трябвало да се придържа и към Заплатата за прехрана, като по този метод ще бъде съответна и ще покрива нужните средства за прехрана на живот. Ще отбележим, че доста по-важно е напъните предпочитано да се насочат към договаряне на МРЗ по стопански действия, които да надграждат законовоустановената по този механизъм МРЗ за страната.
istock
КНСБ не приема едностранната оценка за отрицателно въздействие на растежа на МРЗ върху консолидирания държавен бюджет – показват се нужните спомагателни разноски, без да се регистрира предстоящото усъвършенстване на стимулативната ѝ роля, както и покачването на приходите от налози и социално-осигурителни вноски.
За това упорстват от КНСБ по отношение на нарастването на минималната заплата, което се предлага от държавното управление. То планува тя да стане 933 лв. от 1 януари следващата година.
През последните две години действителният растеж на минималната работна заплата беше негативен, което се дължи на достигнатите високи равнища на средногодишна инфлация от 15.3% през 2022 година и 14,3% през 2023 година (м. юли). Разбира се, тук става въпрос за общия показател на потребителските цени, до момента в който редица витално значими артикули от първа нужда нарастват с двуцифрени проценти.
Тези артикули са част от дребната потребителска кошница, към която е насочено обичайно по-голямата част от потреблението на българските семейства, изключително на минимални приходи. Това от своя страна докара до спад на действителната покупателна дарба на работещите на минимална заплата за първи път от 10 години, през които имаше повишаване, въпреки то да бе гладко и незадоволително, показват още от КНСБ.
Според синдиката растежът на МРЗ през 2023 година с 12.2%, не съумя да покрие насъбраната средногодишна инфлация, което значи, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са изгубили покупателна дарба и се постанова да лимитират своето ползване. Ограничаването на това ползване ясно се вижда и от формалните статистки за динамичността на вътрешното търсене по доходните децилни групи.
Според КНСБ повишаването на размера на МРЗ с 19.6% за 2024 година се чака да компенсира тези загуби и да ограничи рисковете от възходящото неравноправие, беднотия измежду работещите и стесняване на вътрешното ползване. Прогнозните калкулации за 2024 година при предстояща средногодишна инфлация от към 5.2%, дават прочут оптимизъм. При тези условия действителният растеж на МРЗ през 2024 година по отношение на миналата се чака да бъде от 13.7%, а по отношение на 2020 от 11%. Това прави по 2,75% действителен растеж приблизително за всяка от годините, което съгласно КНСБ е недопустимо от позиция на задачите за конвергенция към средноевропейските стойности по възнаграждение на труда, задачите в Директивата за съответни минимални работни заплати и издръжката на живота.
istock Негативно въздействие от повишението на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните служащи не се открива, а придвижването на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в поддръжка на изказванието, че е налице подтикващ резултат на МРЗ върху заетостта, настояват от синдиката. Възможно е това да се дължи и на редица други конюнктурни фактори или подхванати ограничения или политики, само че никога не може да става въпрос за рисково повишаване на МРЗ, ограничаващо опцията за претовареност на нискоквалифицираните служащи.
Предлагат да няма налози върху минималната заплата
В досегашния ни 33 година опит е имало аналогични и даже надалеч по-големи растежи на МРЗ, без да са настъпили някакви съществени разстройства в заетостта (2005 година – 25%; 2008 година – 22.2%), се показва в мнението.
И се добавя, че за следващ път се стартира „ нездравословното въздействие “ на растежа на МРЗ в районен аспект, което неведнъж стига даже до неуместното предложение за районни МРЗ. Подобна процедура няма в Европа, а за мащабите на дребна България тя е просто немислима. Задържането на растежа на МРЗ ще задълбочи проблемите в районен аспект и ще ускори още повече диспропорциите, доходните разлики и бедността.
По отношение член 244 от КТ, КНСБ смята, че текстът би трябвало да се уточни, тъй като МРЗ се базира на 12-месечен интервал на размера на СРЗ, т.е. интервал от миналата година се ползва две години по-късно. За 2024 година упованията за СРЗ е да бъде малко над 2000 лв. или този размер от 933 лв. ще съставлява към 46% от СРЗ. Затова член 244 от КТ би трябвало да се актуализира, като МРЗ се дефинира за интервал от 6 месеца от миналата година. Също по този начин МРЗ би трябвало да се придържа и към Заплатата за прехрана, като по този метод ще бъде съответна и ще покрива нужните средства за прехрана на живот. Ще отбележим, че доста по-важно е напъните предпочитано да се насочат към договаряне на МРЗ по стопански действия, които да надграждат законовоустановената по този механизъм МРЗ за страната.
istock КНСБ не приема едностранната оценка за отрицателно въздействие на растежа на МРЗ върху консолидирания държавен бюджет – показват се нужните спомагателни разноски, без да се регистрира предстоящото усъвършенстване на стимулативната ѝ роля, както и покачването на приходите от налози и социално-осигурителни вноски.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ