Енергийната криза в Сирия - причини и възможни изходи от задънената улица
През последните няколко месеца Сирия е изправена пред енергийна рецесия. Липсата на съответно количество доставки на съществени енергийни запаси като петрол и природен газ продължава да дава отрицателно отражение, както върху сирийската промишленост, по този начин и върху елементарните жители, написа в коментар за анализаторът Борислав Боев .
Отличителна характерност на сегашната рецесия е, че тя се случва в интервал на мъртвило на бойните дейности . Причините за предходните рецесии с горивата бяха подбудени от справедливи фактори като водените военни акции, които значително повредиха енергийната инфраструктура на страната. Сега обстановката е друга, тъй като 70% от страната към този момент се намира под контрола на сирийското държавно управление . Тази зима дефицитът на бензин, пропан бутан и електричество удари всички огромни градове в Сирия – от столицата Дамаск до тогавашното индустриално „ сърце “ – Алепо. Според сирийското енергийно министерство, едни от главните аргументи за разразилата се рецесия са корупцията и търговията на черно с горивата . Всъщност обаче в сърцевината на рецесията с горивата се крият освен настоящи, само че и систематични проблеми.
Факторите, които въздействат върху енергийните проблеми в Сирия, са няколко. Външните фактори са свързани най-много със санкционния режим, натрапен от по-голямата част от западния свят в лицето на Съединените щати и редица страни от Европейския съюз. Трябва да се означи, че икономическите наказания против Сирия са в действие още от 2011 година, когато обстановката беше радикално друга спрямо това, което е в този момент.
За да бъдат показани оптимално ясно резултатите от икономическите наказания върху енергийния бранш, е нужно да бъде изяснена ролята на енергетиката за стопанската система на Сирия. Не е изненадващо, че енергийният бранш постоянно е бил основополагащ. Страната е богата на находища от природен газ и нефт, макар че петролните находища съставляват едвам 0,5% от световното произвеждане. Въпреки това тези залежи за значими за петролните доставки навътре в страната. Традиционно за страните от този район тези запаси се ръководят директно от сирийската страна. Идването на Башар Асад на власт през 2000 година внася известно разведряване и отваряне на сирийската стопанска система към задгранични вложения. Голяма част от икономическата либерализация се състои в интензивно съдействие с страни като Франция и Англия, изключително във връзка с вложенията в енергетиката.
Това е и повода главните купувачи на сирийския нефт да бъдат водещите стопански системи в Европейския съюз – Германия, Франция и Италия. През 2010 година приходите от петролната промишленост образуват 25% от държавния бюджет на Сирия. За страдание, комерсиалните връзки сред Дамаск и страните от Европейски Съюз бяха прекратени след началото на войната през 2011 година Сирия попадна под групови санкционни режими, които не престават и до през днешния ден. Съвсем резонно енергийният бранш е един от най-потърпевшите . Износът на сирийски нефт за страните от Европейски Съюз понижа фрапантно, което мощно ограничи постъпленията за държавния бюджет. Забраната на западни компании да търгуват със сирийската страна пък лимитира достъпа на страната до външни доставки на нефт и петролни артикули. През септември 2018 година финансовото министерство на Съединени американски щати вкара спомагателни наказания против Сирия, възпрепятстващи доставките на нефт от Иран. Това в допълнение усложни снабдяването с по този начин значимите за сирийското държавно управление енергийни първични материали.
Санкционните режими удрят и по електроенергийния бранш на страната. Сирийските електроцентрали са мощно лимитирани във опциите си да купуват аварийни елементи и материали от западни компании. Това основава спънки при отстраняването на зародили повреди и модернизацията на съществуващите мощности.
Другата съществена група фактори, влияещи върху настоящата енергийна рецесия, са вътрешните. Те са свързани най-много с употребата на личните енергийни залежи и обезпечаването на тяхната сигурност. Сирийските залежи на природен газ се намират основно в централната и източна част на страната. Те дълго време бяха под контрола на терористичната формация „ Ислямска страна “. Въпреки че благодарение на Русия и Иран тези залежи бяха върнати под контрола на сирийското държавно управление, огромна част от тях към момента не могат да възстановят до равнищата на предвоенния си индустриален потенциал. Причините за това са, че възобновяване на индустриалната и транспортна инфраструктура с изключение на вложения изисква и сигурност. По всяка възможност Русия и Иран ще се заемат с възобновяване на енергийните залежи, само че рискът от нападения на кафези на ИДИЛ в сирийската пустиня не е отстранен изцяло, а това попречва реализирането на огромни вложения в газовата инфраструктура.
Икономическото възобновяване на Сирия е идващото огромно предизвикателство пред държавното управление на Башар Асад. Този развой не би бил вероятен, в случай че сирийската войска, благодарение на нейните съдружници, не беше освободила цяла южна Сирия и предградията на Дамаск от ръцете на терористичните групировки. Но работата на сирийското държавно управление надалеч не свършва дотук, таман противоположното – в този момент следва още по-трудният и провокационен развой по полагане основите на стопански напредък и възобновяване.
За да се случи реконструкцията на Сирия е нужно едно незаобиколимо изискване – сигурен достъп до евтини енергийни запаси . Доставките от Русия и Иран по море са в помощ на сирийските жители, само че са извънредно незадоволителни за обезпечаването на рухналата и изтощена промишленост. Само непрекъснатият достъп до електрическа енергия, природен газ, петрол и петролни артикули би дал нужния подтик на сирийските предприятия, правейки ги по-ефективни, оттова и по-конкурентоспособни. По публични данни на сирийските управляващи все още дневното ползване на пропан бутан в страната възлиза на към 130 000 газови бутилки. Цената на една такава бутилка е 2,700 сирийски паунда (5 щ.д.), само че оскъдното предложение кара купувачите да търсят газ от снабдители на черния пазар, които продават два пъти по-скъпо от избраната от държавното управление цена. Тези трендове въздействат отрицателно освен върху промишлеността, само че и върху дребния бизнес. Високата цена на енергийните първични материали неизбежно се отразява в покачване крайните цена на предлаганите артикули или услуги, а от това страда потреблението.
С идването на топлите месеци потребностите от електричество и газ ще намалеят. В това време възобновяване на енергийната инфраструктура на страната би трябвало да се трансформира в топ приоритет на сирийското държавно управление. Проблемите с енергийните доставки не останаха незабелязани и от президента Асад, който призна за казуса в телевизионна тирада, излъчена на 17 февруари. В нея той даде обещание за смяна в логистичната система на енергийните доставки в териториите на сирийското държавно управление. Ключът към разрешаването на енергийната рецесия е в съдействието с страни и компании, които могат да оказват помощ. Засега единствените му сътрудници в това начинание могат да бъдат Русия, Иран и частично Китай. През октомври 2018 година иранската страна към този момент подписа няколко съглашения с Дамаск за построяването на нови електроцентрали край средиземноморския град Латакия. Русия пък влага във възобновяване на газовите залежи в централната част на страната. Затоплянето на връзките с страни от Арабската лига като Бахрейн и Обединените арабски емирства също основава предпоставки за съдействие в енергийната сфера.
За Башар Асад е значимо енергийната рецесия от 2018-2019 година да не се повтаря, тъй като това би породило отрицателни настроения против неговата власт в миг, в който той би трябвало да натрупа политически дивиденти . Нуждата от политическа поддръжка е жизненоважна с оглед идните промени в Конституцията на страната и наближаващите президентски избори през 2021 година Рейтингът на Асад ще зависи в немалка степен от разрешаването и на енергийните проблеми на страната. Сирийското държавно управление би трябвало да предприеме енергични ограничения против контрабандата и корупцията в енергийния бранш.
Външнополитическите процеси също са значими за разрешаването на енергийните проблеми на Сирия. За страдание, все още няма изгледи за стопляне на връзките сред Башар Асад и Западния свят. Евентуално възобновяване на икономическите взаимовръзки ще бъде извънредно сложна задача както за управляващите в Дамаск, по този начин и за европейските страни. Но действителностите на терен са такива, че Асад завоюва войната и присъединяване му в политическия живот на Сирия към този миг е неизбежно. С оглед на обстоятелството, че в Европа предстоят избори за нов Европарламент, не е невероятно новата власт в Брюксел да покаже по-различно отношение към държавното управление в Дамаск. Не би трябвало обаче да се заблуждаваме - подобен развой по разведряване сигурно ще бъде извънредно сложен, тъй като сега Сирия гледа от ден на ден на Изток.
Едно е несъмнено – разразилата се енергийна рецесия в страната идва да покаже, че сирийското държавно управление е изправено пред съществено предизвикателство. То е обвързвано както със способността на Асад да се пребори с вътрешните проблеми в страната, по този начин и с умеенето му да води икономическа дипломация на интернационалната сцена.
Отличителна характерност на сегашната рецесия е, че тя се случва в интервал на мъртвило на бойните дейности . Причините за предходните рецесии с горивата бяха подбудени от справедливи фактори като водените военни акции, които значително повредиха енергийната инфраструктура на страната. Сега обстановката е друга, тъй като 70% от страната към този момент се намира под контрола на сирийското държавно управление . Тази зима дефицитът на бензин, пропан бутан и електричество удари всички огромни градове в Сирия – от столицата Дамаск до тогавашното индустриално „ сърце “ – Алепо. Според сирийското енергийно министерство, едни от главните аргументи за разразилата се рецесия са корупцията и търговията на черно с горивата . Всъщност обаче в сърцевината на рецесията с горивата се крият освен настоящи, само че и систематични проблеми.
Факторите, които въздействат върху енергийните проблеми в Сирия, са няколко. Външните фактори са свързани най-много със санкционния режим, натрапен от по-голямата част от западния свят в лицето на Съединените щати и редица страни от Европейския съюз. Трябва да се означи, че икономическите наказания против Сирия са в действие още от 2011 година, когато обстановката беше радикално друга спрямо това, което е в този момент.
За да бъдат показани оптимално ясно резултатите от икономическите наказания върху енергийния бранш, е нужно да бъде изяснена ролята на енергетиката за стопанската система на Сирия. Не е изненадващо, че енергийният бранш постоянно е бил основополагащ. Страната е богата на находища от природен газ и нефт, макар че петролните находища съставляват едвам 0,5% от световното произвеждане. Въпреки това тези залежи за значими за петролните доставки навътре в страната. Традиционно за страните от този район тези запаси се ръководят директно от сирийската страна. Идването на Башар Асад на власт през 2000 година внася известно разведряване и отваряне на сирийската стопанска система към задгранични вложения. Голяма част от икономическата либерализация се състои в интензивно съдействие с страни като Франция и Англия, изключително във връзка с вложенията в енергетиката.
Това е и повода главните купувачи на сирийския нефт да бъдат водещите стопански системи в Европейския съюз – Германия, Франция и Италия. През 2010 година приходите от петролната промишленост образуват 25% от държавния бюджет на Сирия. За страдание, комерсиалните връзки сред Дамаск и страните от Европейски Съюз бяха прекратени след началото на войната през 2011 година Сирия попадна под групови санкционни режими, които не престават и до през днешния ден. Съвсем резонно енергийният бранш е един от най-потърпевшите . Износът на сирийски нефт за страните от Европейски Съюз понижа фрапантно, което мощно ограничи постъпленията за държавния бюджет. Забраната на западни компании да търгуват със сирийската страна пък лимитира достъпа на страната до външни доставки на нефт и петролни артикули. През септември 2018 година финансовото министерство на Съединени американски щати вкара спомагателни наказания против Сирия, възпрепятстващи доставките на нефт от Иран. Това в допълнение усложни снабдяването с по този начин значимите за сирийското държавно управление енергийни първични материали.
Санкционните режими удрят и по електроенергийния бранш на страната. Сирийските електроцентрали са мощно лимитирани във опциите си да купуват аварийни елементи и материали от западни компании. Това основава спънки при отстраняването на зародили повреди и модернизацията на съществуващите мощности.
Другата съществена група фактори, влияещи върху настоящата енергийна рецесия, са вътрешните. Те са свързани най-много с употребата на личните енергийни залежи и обезпечаването на тяхната сигурност. Сирийските залежи на природен газ се намират основно в централната и източна част на страната. Те дълго време бяха под контрола на терористичната формация „ Ислямска страна “. Въпреки че благодарение на Русия и Иран тези залежи бяха върнати под контрола на сирийското държавно управление, огромна част от тях към момента не могат да възстановят до равнищата на предвоенния си индустриален потенциал. Причините за това са, че възобновяване на индустриалната и транспортна инфраструктура с изключение на вложения изисква и сигурност. По всяка възможност Русия и Иран ще се заемат с възобновяване на енергийните залежи, само че рискът от нападения на кафези на ИДИЛ в сирийската пустиня не е отстранен изцяло, а това попречва реализирането на огромни вложения в газовата инфраструктура.
Икономическото възобновяване на Сирия е идващото огромно предизвикателство пред държавното управление на Башар Асад. Този развой не би бил вероятен, в случай че сирийската войска, благодарение на нейните съдружници, не беше освободила цяла южна Сирия и предградията на Дамаск от ръцете на терористичните групировки. Но работата на сирийското държавно управление надалеч не свършва дотук, таман противоположното – в този момент следва още по-трудният и провокационен развой по полагане основите на стопански напредък и възобновяване.
За да се случи реконструкцията на Сирия е нужно едно незаобиколимо изискване – сигурен достъп до евтини енергийни запаси . Доставките от Русия и Иран по море са в помощ на сирийските жители, само че са извънредно незадоволителни за обезпечаването на рухналата и изтощена промишленост. Само непрекъснатият достъп до електрическа енергия, природен газ, петрол и петролни артикули би дал нужния подтик на сирийските предприятия, правейки ги по-ефективни, оттова и по-конкурентоспособни. По публични данни на сирийските управляващи все още дневното ползване на пропан бутан в страната възлиза на към 130 000 газови бутилки. Цената на една такава бутилка е 2,700 сирийски паунда (5 щ.д.), само че оскъдното предложение кара купувачите да търсят газ от снабдители на черния пазар, които продават два пъти по-скъпо от избраната от държавното управление цена. Тези трендове въздействат отрицателно освен върху промишлеността, само че и върху дребния бизнес. Високата цена на енергийните първични материали неизбежно се отразява в покачване крайните цена на предлаганите артикули или услуги, а от това страда потреблението.
С идването на топлите месеци потребностите от електричество и газ ще намалеят. В това време възобновяване на енергийната инфраструктура на страната би трябвало да се трансформира в топ приоритет на сирийското държавно управление. Проблемите с енергийните доставки не останаха незабелязани и от президента Асад, който призна за казуса в телевизионна тирада, излъчена на 17 февруари. В нея той даде обещание за смяна в логистичната система на енергийните доставки в териториите на сирийското държавно управление. Ключът към разрешаването на енергийната рецесия е в съдействието с страни и компании, които могат да оказват помощ. Засега единствените му сътрудници в това начинание могат да бъдат Русия, Иран и частично Китай. През октомври 2018 година иранската страна към този момент подписа няколко съглашения с Дамаск за построяването на нови електроцентрали край средиземноморския град Латакия. Русия пък влага във възобновяване на газовите залежи в централната част на страната. Затоплянето на връзките с страни от Арабската лига като Бахрейн и Обединените арабски емирства също основава предпоставки за съдействие в енергийната сфера.
За Башар Асад е значимо енергийната рецесия от 2018-2019 година да не се повтаря, тъй като това би породило отрицателни настроения против неговата власт в миг, в който той би трябвало да натрупа политически дивиденти . Нуждата от политическа поддръжка е жизненоважна с оглед идните промени в Конституцията на страната и наближаващите президентски избори през 2021 година Рейтингът на Асад ще зависи в немалка степен от разрешаването и на енергийните проблеми на страната. Сирийското държавно управление би трябвало да предприеме енергични ограничения против контрабандата и корупцията в енергийния бранш.
Външнополитическите процеси също са значими за разрешаването на енергийните проблеми на Сирия. За страдание, все още няма изгледи за стопляне на връзките сред Башар Асад и Западния свят. Евентуално възобновяване на икономическите взаимовръзки ще бъде извънредно сложна задача както за управляващите в Дамаск, по този начин и за европейските страни. Но действителностите на терен са такива, че Асад завоюва войната и присъединяване му в политическия живот на Сирия към този миг е неизбежно. С оглед на обстоятелството, че в Европа предстоят избори за нов Европарламент, не е невероятно новата власт в Брюксел да покаже по-различно отношение към държавното управление в Дамаск. Не би трябвало обаче да се заблуждаваме - подобен развой по разведряване сигурно ще бъде извънредно сложен, тъй като сега Сирия гледа от ден на ден на Изток.
Едно е несъмнено – разразилата се енергийна рецесия в страната идва да покаже, че сирийското държавно управление е изправено пред съществено предизвикателство. То е обвързвано както със способността на Асад да се пребори с вътрешните проблеми в страната, по този начин и с умеенето му да води икономическа дипломация на интернационалната сцена.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ