Среща на бизнеса с правителството | Как България ще привлича инвеститори
През последните години. Дори преди пандемията страната изоставаше по отношение на прилежащите страни в борбата за непознати вложители, а последвалият срив и войната в Украйна не способстваха по никакъв начин за положителната бизнес среда. Част от повода за това обаче несъмнено е в ръководството.
" Мисленето (в администрацията - б.р.) също е остаряло, а мотивацията през днешния ден на една компания да мигрира и да потърси бизнес благоприятни условия в страната е радикално друга отпреди 20 години ", съобщи министърът на стопанската система и промишлеността Богдан Богданов на срещата на бизнеса с държавното управление, проведена от " Капитал ". " Ако преди България привличаше с достъпа до фрагменти, по-ниското възнаграждение и по-ниските оперативни разноски, тези запаси към този момент са изчерпани. Ние към този момент не сме евтина дестинация ", уточни той.
Инвеститорите чакат плановете им да се случват бързо, а това изисква съвременни институции и процедури. В момента, твърди той, министерството създава капиталов портал, който ще сплоти всички обществени структури и процесът ще бъде цифров. " Това е и способ да успеем да ограничим корупцията ", сподели Богданов.
По думите на министъра, който е някогашен началник на Агенцията за непознати вложения, е създаден и явен механизъм по кое време и при какви условия се отпуска държавна помощ. " Ще сме по-щедри към тези, които вършат R&D и заплащат по-високи заплати ", посочи той. Индустриалните зони: приоритет за " Доброславци " и Стара Загора
Реклама
За да могат да се случат капиталовите планове обаче, би трябвало да има готови терени, а един от инструментите за това са държавните индустриалните зони, които към този момент се оформят на доста места в страната. Богданов изясни, че те ще се развиват с явен фокус върху съответна промишленост. Две са предпочитаните зони, които страната счита да развие: " Доброславци ", която ще е ориентирана към автомобилната промишленост и произвеждане с висока добавена стойност, и бившето летище в Стара Загора, където ще се развиват енергоемки предприятия, които изискват повече работни места и където ще се заместят въглищните мини.
Богданов даде образец с досегашното развиване в Божурище, където има привлечени вложения за стотици милиони, само че то е станало най-вече логистичен център и това води до обстоятелството, че на входа и изхода от зоната сега има запушване от над час за влизане и излизане.
За да се развият по-балансирано индустриалните зони ще се разчита на външна помощ - разбор ще бъде изработен благодарение на интернационална институция като Европейска банка за възстановяване и развитие или Световната банка, а ръководството на зоните ще става посредством публично-частни партньорства с оператори, които имат опит в такива планове. Изборът им ще става при ясни условия и конкурсна процедура, безапелационен е Богданов. " Не би трябвало да опорочаваме публично-частните партньорства. Много страни съумяха по този начин да развият своята стопанска система и инфраструктура ", уточни той. Иновационно ребрандиране с 2.1 милиарда лева България би трябвало да се ребрандира като място за нововъведения, разяснява министърът на нововъведенията и растежа Милена Стойчева. В момента министерството ѝ работи по нов закон за поощряване на вложенията, който ще отрази (които изискват страните да предизвестяват за евентуално рискови за сигурността непознати инвестиции).
Стойчева уточни кои са стратегическите браншове, в които България желае да се отличи и за които има капацитет и потенциал, и към които ще се насочат финансовите принадлежности. " Говорим за високотехнологични браншове - аутомотив, мехатроника, биотехнологии, биоикономика и здравословен метод на живот, просвета и изобретателни промишлености, ИКТ ". Според нея би трябвало да бъде основана сложна конструкция с другите министерства и общините, тъй че вложителите да получават обслужване на едно гише, само че не уточни дали министерството ѝ работи в тази тенденция.
Реклама
Това, което сега се случва в МИР е, че върви, която е може би най-тихата европрограма. Нейната цел е да свързва образованието с бизнеса и ревизираният ѝ бюджет е към 2.1 милиарда лева От тях 500 млн. ще бъдат вложени още тази година, се твърди на уеб страницата на самото министерство - в центровете за върхови достижения и подготвеност, които бяха спонсорирани от предходния европериод и в иновационна котловина в Стара Загора.
Стойчева е уверена, че страната има задоволително огромен потенциал за научна и развойна активност. Според нея, центровете за подготвеност и за върхови достижения ще имат за цел с тези пари да предизвикват дребните и междинните предприятия да бъдат по-иновативни.
" Залагаме на университетите, развойните центрове, изследователската активност като основа, на която да стъпим. След това тези проучвания би трябвало да се комерсиализират и да стигнат до пазара, тъй че да вземат решение същински проблеми и провокации ", уточни тя. Пари има Стойчева уточни, че до края на годината ще бъдат отворени още две благоприятни условия - за създаване на нововъведения и за внедряване на нововъведения, които са с бюджет надлежно 127 млн. лева и 293 млн. лева " Те имат за цел да открият на пазара тези решения, които до момента не са припознавани, и да дадат подтик на фирмите да стартират да ориентират част от активността си към своето развиване през нови решения ", уточни тя.
Достатъчно средства има и във Фонда на фондовете и Българска банка за развиване - в поддръжка на зелена и кръгова стопанска система, както и през дялово присъединяване и вложения за напредък. " Не може единствено грантове. Трябва да стартираме да мислим и като среда, и като просвета, и като предприятия, и като представители на стопанската система, че би трябвало да влагаме с всички форми, които са налични на пазара ", уточни Стойчева. За образец тя даде метода, по който работят стартъпите. Проблемът с служащите България в действителност не е по-лошо място за вложения от Румъния и Гърция, счита Петър Щурм Константинов, изпълнителен шеф на сладкарници " Неделя " в Румъния. " Разликите в средата са минимални - Румъния просто е три пъти по-голям пазар. Но компликациите за бизнеса са съвсем същите като в България - административна тежест, намиране на работна ръка ", уточни той. Независимо от статистиката, наблюденията му демонстрират, че заплатите в Румъния не са по-високи, само че има по-големи районни разлики.
" Мисленето (в администрацията - б.р.) също е остаряло, а мотивацията през днешния ден на една компания да мигрира и да потърси бизнес благоприятни условия в страната е радикално друга отпреди 20 години ", съобщи министърът на стопанската система и промишлеността Богдан Богданов на срещата на бизнеса с държавното управление, проведена от " Капитал ". " Ако преди България привличаше с достъпа до фрагменти, по-ниското възнаграждение и по-ниските оперативни разноски, тези запаси към този момент са изчерпани. Ние към този момент не сме евтина дестинация ", уточни той.
Инвеститорите чакат плановете им да се случват бързо, а това изисква съвременни институции и процедури. В момента, твърди той, министерството създава капиталов портал, който ще сплоти всички обществени структури и процесът ще бъде цифров. " Това е и способ да успеем да ограничим корупцията ", сподели Богданов.
По думите на министъра, който е някогашен началник на Агенцията за непознати вложения, е създаден и явен механизъм по кое време и при какви условия се отпуска държавна помощ. " Ще сме по-щедри към тези, които вършат R&D и заплащат по-високи заплати ", посочи той. Индустриалните зони: приоритет за " Доброславци " и Стара Загора
Реклама
За да могат да се случат капиталовите планове обаче, би трябвало да има готови терени, а един от инструментите за това са държавните индустриалните зони, които към този момент се оформят на доста места в страната. Богданов изясни, че те ще се развиват с явен фокус върху съответна промишленост. Две са предпочитаните зони, които страната счита да развие: " Доброславци ", която ще е ориентирана към автомобилната промишленост и произвеждане с висока добавена стойност, и бившето летище в Стара Загора, където ще се развиват енергоемки предприятия, които изискват повече работни места и където ще се заместят въглищните мини.
Богданов даде образец с досегашното развиване в Божурище, където има привлечени вложения за стотици милиони, само че то е станало най-вече логистичен център и това води до обстоятелството, че на входа и изхода от зоната сега има запушване от над час за влизане и излизане.
За да се развият по-балансирано индустриалните зони ще се разчита на външна помощ - разбор ще бъде изработен благодарение на интернационална институция като Европейска банка за възстановяване и развитие или Световната банка, а ръководството на зоните ще става посредством публично-частни партньорства с оператори, които имат опит в такива планове. Изборът им ще става при ясни условия и конкурсна процедура, безапелационен е Богданов. " Не би трябвало да опорочаваме публично-частните партньорства. Много страни съумяха по този начин да развият своята стопанска система и инфраструктура ", уточни той. Иновационно ребрандиране с 2.1 милиарда лева България би трябвало да се ребрандира като място за нововъведения, разяснява министърът на нововъведенията и растежа Милена Стойчева. В момента министерството ѝ работи по нов закон за поощряване на вложенията, който ще отрази (които изискват страните да предизвестяват за евентуално рискови за сигурността непознати инвестиции).
Стойчева уточни кои са стратегическите браншове, в които България желае да се отличи и за които има капацитет и потенциал, и към които ще се насочат финансовите принадлежности. " Говорим за високотехнологични браншове - аутомотив, мехатроника, биотехнологии, биоикономика и здравословен метод на живот, просвета и изобретателни промишлености, ИКТ ". Според нея би трябвало да бъде основана сложна конструкция с другите министерства и общините, тъй че вложителите да получават обслужване на едно гише, само че не уточни дали министерството ѝ работи в тази тенденция.
Реклама
Това, което сега се случва в МИР е, че върви, която е може би най-тихата европрограма. Нейната цел е да свързва образованието с бизнеса и ревизираният ѝ бюджет е към 2.1 милиарда лева От тях 500 млн. ще бъдат вложени още тази година, се твърди на уеб страницата на самото министерство - в центровете за върхови достижения и подготвеност, които бяха спонсорирани от предходния европериод и в иновационна котловина в Стара Загора.
Стойчева е уверена, че страната има задоволително огромен потенциал за научна и развойна активност. Според нея, центровете за подготвеност и за върхови достижения ще имат за цел с тези пари да предизвикват дребните и междинните предприятия да бъдат по-иновативни.
" Залагаме на университетите, развойните центрове, изследователската активност като основа, на която да стъпим. След това тези проучвания би трябвало да се комерсиализират и да стигнат до пазара, тъй че да вземат решение същински проблеми и провокации ", уточни тя. Пари има Стойчева уточни, че до края на годината ще бъдат отворени още две благоприятни условия - за създаване на нововъведения и за внедряване на нововъведения, които са с бюджет надлежно 127 млн. лева и 293 млн. лева " Те имат за цел да открият на пазара тези решения, които до момента не са припознавани, и да дадат подтик на фирмите да стартират да ориентират част от активността си към своето развиване през нови решения ", уточни тя.
Достатъчно средства има и във Фонда на фондовете и Българска банка за развиване - в поддръжка на зелена и кръгова стопанска система, както и през дялово присъединяване и вложения за напредък. " Не може единствено грантове. Трябва да стартираме да мислим и като среда, и като просвета, и като предприятия, и като представители на стопанската система, че би трябвало да влагаме с всички форми, които са налични на пазара ", уточни Стойчева. За образец тя даде метода, по който работят стартъпите. Проблемът с служащите България в действителност не е по-лошо място за вложения от Румъния и Гърция, счита Петър Щурм Константинов, изпълнителен шеф на сладкарници " Неделя " в Румъния. " Разликите в средата са минимални - Румъния просто е три пъти по-голям пазар. Но компликациите за бизнеса са съвсем същите като в България - административна тежест, намиране на работна ръка ", уточни той. Независимо от статистиката, наблюденията му демонстрират, че заплатите в Румъния не са по-високи, само че има по-големи районни разлики.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ