През последните български села в района на Карлово са .

През последните български села в региона на Карлово са. Събитията извикват асоциации с. За експертна позиция към аргументите за бедствието и връзката с ръководството на горите " Дневник " се свърза с Нели Дончева, координатор на стратегия " Гори " на WWF-България.

От WWF работите по тематиките и за горите, и за водите. Каква е връзката сред двете тематики и виждаме ли я при наводненията в Карловско?

- Между гората и водата съществува неразривна връзка. Горите имат водоохранни и водорегулиращи функционалности - опазват задържането и контролират оттока на водата. Тези на горите имат решаваща роля за попречване на наводнения, надзор на речните течения и качеството
на водата, понижаване на наносите във водните течения и басейни.

Когато гората заема обилни елементи от даден водосбор на река, тя играе сериозна роля при поддържане на количеството и качеството на водата. Колкото водосборът е по-голям от позиция на предотвратяване от наводнения, риск от засушаване или за водоползването в региона, толкоз по-критично е смисъла на гората за поддържане на тези функционалности.

Особено значими са горските територии към реките и язовирите, към горната граница на гората, горски територии с надолнище над 30 градуса, гори, основани по механически планове за битка с ерозията и брегозащитни горски пояси.

Районът на Карловско и Казанлък добре илюстрира връзката сред горите и водите. Там са осъществени едни от най-мащабните залесявания и противоерозионни действия в страната ни преди повече от столетие. Защитните действия против пороите в този завършек на България стартират в далечната 1905 година под управлението на френският лесовъд Феликс Вожели, който оглавява в България. По негови данни в интервала 1900 - 1910 година е имало 163 наводнения в цялата страна, породени от поройни прииждания. Освен вредите върху обитаемоте места е имало и човешки жертви.

Именно в региона на Карлово и Казанлък през предишния век е осъществена огромна активност по обезопасяване на речните водосбори против пороищата и наводненията и възобновяване на горската растителност. Всичко това идва да покаже, че връзката сред гората и водата е добре известна на науката и практиката.

За страдание в наше време сме очевидци на трендове, които компроментират достиженията на лесовъдската просвета и процедура от близкото минало. Тези трендове са мощно повлияни от политически и стопански ползи и не са от изгода нито за гората, нито за елементарните хора. Особено в последно време се вижда превес на смисъла, които се отдава на горите като източник на
дървесина.

За страдание, не толкоз се цени ролята на горите като фактор за предотвратяване и намаляване нездравословното влияние от наводняване, свлачища и ерозия, която е изключително сериозна в подтекста на бедствията и вредите вследствие на измененията в климата.

За да обосновавам това, което споделям ще посоча един образец, а точно, че повече от 5 години отлежава и към момента не е призната Наредбата за горски екосистемни изгоди, създадена взаимно от специалисти на WWF, учени и държавни горски институции. Тя би основала действителна стъпка са възмездяване на регулиращите услуги предоставяни от горите, а и точно способността на екосистемите да контролират значими естествени естествени процеси да вземем за пример контролиране на климата, на качеството и количеството на водите и други Каква е връзката сред противозаконна и несъразмерна сеч и ерозията?

- Незаконната и несъразмерна сеч значи, че се реализира спомагателен напън върху горската екосистема, че се добива повече от регламентираното и стабилно равнище на прилагане на дървесина. Именно този спомагателен напън води до нарушение на салдото в екосистемата и надлежно да утежняване на качеството на услугите, които ни дават горите - включително регулирането на водния отток и предотвратяването на ерозията.

Невъзможността на горите да реализират точно тези регулиращи функционалности основава предпоставки за усилване на отрицателните резултати и вреди от интензивните превалявания и други неподходящи климатични условия.

Това се отразява върху качеството на живота ни, и има съответни финансови измерения. От една страна - осъществените доходи от нелегално добита дървесина потъват в нечий джоб и са директна загуба за страната, а от друга, всички - и най-много директно засегнатите от вредите хора - сме пострадали и ощетени.

Доколко мощните превалявания могат да бъдат арестувани от хубавичко гора и до каква степен при климатичните промени има потребност от повече от нормалните старания?

- Всъщност гората не тъкмо задържа преваляванията, а по-коректно е да се каже, че контролира водния отток. Това е така наречен водорегулиращата функционалност на горските екосистеми, която се показва в способността им да преразпределят детайлите на водния баланс, като усилват каузи на позитивните (продуктивни) пера и понижават непродуктивните (отрицателни) такива.

По този метод горите обезпечават намаляване на резултатите от измененията на климата. Териториите с висока лесистост (повече гора, в сравнение с различен вид земи) и с хетерогенна конструкция на горите (по състав, възраст и структура) извършват по-добре водорегулиращите функционалности в съпоставяне да вземем за пример с разредени, едновъзрастови гори. Прилагането на следните ограничения би спомогнало за това горите да извършват по-добре водорегулиращите си функционалности, включително и в изискванията на климатични промени:

- за понижаване на повърхностния воден отток да се употребяват лесовъдски системи, осигуряващи непрекъснато покритие на горските територии;

- да се подкрепя основаването и поддържането на смесени насаждения с неравномерна пространствена структура;

- пълнотата на насажденията във водосбора да не се понижава под 0.5;

- да не се организират голи сечи;

- да си ползват софтуерни схеми и техника, осигуряващи минимално нарушение на земната повърхнина при дърводобива и при извоза на дървесина;

- след преустановяване на стопанските действия се прави рехабилитация на нарушените терени (напр. извозни горски пътища);

- При потребност (според мястото и съответните условия) да се организират залесителни мероприятия за увеличение на лесистостта на водосбора. Именно поради пороища и наводнения През 1905 година се основава първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване в Казанлък. Залесяванията ли са ключът?

- Когато приказваме за преодоляване на поройни водни течения, основна роля имат залесяванията и противоерозионните съоъжения - например баражи, каменни прагчета, тераси, плетчета и други За благополучие, в предишното за най-рисковите региони са направени както залесявания, по този начин и са построени редица противоерозионни уреди.

Сега е значимо постигнатото да бъде съхранено и поддържано. Специално в залесените тогава гори - най-вече от иглолистни типове - се следят предстоящи процеси, като да вземем за пример естествено настъпване на локални широколистни типове. Това се изяснява с обстоятелството, че на голите ерозирани скатове съвсем без почва или с бедна такава при започване на предишния век са залесявани пионерни типове като бял и черен бор при доста по-ниски надморски височини от тези, при които са естествено публикувани двата типа. Трябва да кажем, обаче, че те са изиграли своята позитивна роля, изразяваща се в основаването на горски микроклимат и почва, позволяваща " завръщането " на локалните, най-вече широколистни представители на дендрофлората на България (дъб, бук, габър, мъждрян, явор и т.н).

Усилията на горските стопани през днешния ден са ориентирани към подкрепяне на естественото обновяване в тези гори от локални типове, защото те са по-адаптирани и устойчиви към към този момент основаната горска микросреда. На тези обновени сектори най-смислено, природосъобразно и стопански преференциално би било да се разчита на естествените възобновителни и залесителни процеси на гората.

На оголени ерозирали терени, където изискванията са сурови, е свястно да се извърши композиция от действия - залесяване и създаване на противоерозионни уреди - по образеца на Феликс Вожели. Основна активност за предварителна защита на наводненията на общините е чистенето на речни корита. Кога това е дейно и по кое време не?

- Съгласно Закона за водите непрекъснатата оперативна отбрана от нездравословното влияние на водите включва и поддържане на проводимостта на речните кревати. Дейностите, които засягат крайречните гори, са конкретизирани в член 140: " унищожаване на израсналите във водното течение дървета, дънери, шубраци и всички паднали или с заплаха да паднат дървета ". За страдание се следят няколко вида проблеми при използването на тези разпореждания:

1. Прочистване на речни корита в планинската зона: Речните корита в планинската зона са относително тесни и практиката демонстрира, че сечта на здрави букови и елшови дървета отвън обитаемоте места по никакъв метод не способства за възстановяване на проводимостта на реката. Дори в противен случай, премахването на такива дървета, които действително укрепват брега, има противоположен резултат. На тяхно място се развива гъст храстов етаж, който в действителност понижава речната проводимост. Така подозренията са, че същинската цел на такова " пречистване " е добивът на дървесина. Единственото пречистване, целесъобразно в горните течения и то в редки случаи, е, когато е нужно унищожаване на паднали или наклонени дървета, които заплашват да нарушат проводимостта на съществуваща инфраструктура - мостове, отточни тръби и други

2. Прочистване на речни корита в долните и междинни течения на реките: Тук проблемите са свързани с изсичането на крайречна растителност, в някои случаи на разстояние до 500 m от леглото на реката, в сектори, в които няма дига. Отново, поддържането на проводимостта на речните кревати е единствено предлог за рандеман на дървесина. Премахването на здравите дървета постоянно води до ерозия и намаление на ерозионното равнище. В резултат се усилва доста рискът от по-големи вреди - свлачища, подкопаванe и сриване на подпорни стени, мостове и други. Световната процедура е тези проблеми да се вземат решение с запазване на крайречната растителност и даже възобновяване ù при увреждане. И у нас, като допустима мярка в Закона за водите, за управление на оттока (чл. 117, алинея 2, т. 5), подсилване и запазване на крайбрежията на реките от ерозия (чл. 140, алинея 4, т. 3, г.) е планувано залесяването. Тази част на закона (почти) в никакъв случай не е прилагана.

3. Изхвърляне на клони в речното корито: Често Областните администрации, които дават отговор за тази активност, нямат средства за поддържане на проводимостта на реките и наемат реализатори против продажба на дървесина. Те от своя страна нямат никакъв различен интерес отвън добитата дървесина, надлежно вършината неведнъж се оказва в реката, което на практика задълбочава казуса с проводимостта и основава предпоставки за затлачване и формиране на " бентове ", които се отприщват при първите по-сериозни порои.

4. Добив на инертни материали, маскиран под благовидното " разчистване на речното корито ". В този случай, в реалност се прави рандеман на пясък и инертни материали под претекст, че се почиства речното корито. Обикновено става дума за корупционна скица, която с нищо не носи изгода на обществото, нито пък понижава желае от порои и наводнения.
Затова е добре да изясним по кое време това почистване на коритата е целесъобразно и по какъв начин да се прави. Първата значима точка е комисиите, виновни за активността според закона, да подсигуряват, че се маркират дърветата, които е нужно да бъдат отстранени, а не да се отстранява напълно дървесната растителност в съответния речен сектор

Прочистването отвън обитаемоте места е целесъобразно, когато има риск за инфраструктурата - при паднали дървета или такива с заплаха да паднат. В редки случаи, да вземем за пример при речни сектори с тесни насипи, параметрите на речното корито не плануват да има растителност. Наличието на горска растителност нарушава параметрите, което би могло да наруши дигите.
Колко дълготраен е процесът по развъждане на здрава гора ?

- Няма повсеместен отговор на този въпрос. По закон след залесяването е належащо в границите на 3 години да се поставят грижи за младите фиданки. От нашия опит със залесяванията, както и по думите на сътрудници от горските стопанства с дългогодишна процедура в залесяванията - 3 години са незадоволителни. Нужни са най-малко 5 с цел да бъде младата просвета относително устойчива и да не се потребност от спомагателни грижи като поливане, плевене, и други

Върху продължителността на влияят редица фактори, като да вземем за пример мястото и съответните условия - вид и благосъстояние на почвата, мокрота, съществуване и равнища на подпочвените води, периодичност на климатични екстремуми, антропогенни въздействия, замърсеност на почвите и водите и доста други). Различни са услугите и съгласно употребяваните дървесни и храстови типове, качество на фиданките/резниците, способ и качество на самото залесяване и така нататък Това е много характерна активност и на нея има посведен профилиран едногодишен курс " Горски култури " в границите на образованието по компетентност Горско стопанство към ЛТУ. Важно е

Също по този начин, значимо е към горските стопанства да се поддържат лесокултурни бригади - лични служащи към стопанствата, които са с опит и ибучени да правят както залесявания, по този начин и поддръжка на противоерозионните уреди, и да построяват нови такива при положение на потребност. В предишното такава беше практиката и работеше, само че след следващите промени и преструктурирания в горския бранш качествената и опитна работна ръка за сходен вид действия съвсем липсва. Естествено, значимо е лесокултурните бригади да бъдат съответно оборудвани.

Колко години обратно можем да търсим аргументите за ерозията и наводненията през днешния ден?

- За да мога да отговоря правилно на този въпрос, е належащо да събера и проучвам голям брой данни от началото на предишния век, че дори и преди този момент. Наводнения, порои и ерозионни процеси постоянно е имало - откак свят светува. През другите интервали от възникването на Земята до през днешния ден тяхната периодичност, активност и мощ е друга. Влияе се както от абиотични (идващи от неживата природа), по този начин и от биотични фактори (тук влизат и антропогенните фактори - въздействието на индивида като използването на изкопаеми горива, например). Ключови са и измененията в климата, повлияни от всички тези фактори.

Доколкото разбрах от изявления в медиите, повода за наводнението в с. Трилистник е резултат от скъсана дига на река Стряма при с. Калековец. Естествено, не съм правила лично следствие, само че в случай че това е фактически по този начин - става дума за несвършена работа от страна на тази, които би трябвало да поддържат дигите и оборудванията в изправно положение. Не съм осведомена, само че има ведомство под името " Напоителни системи " към Министерството на земеделието, което се занимава с това.

По тематиката за връзката на наводненият с климатичните промени и развъждането на горите в обществените мрежи отношение взеха и други природозащитни специалисти.

Дългогодишният специалист по гори и някогашен шеф на Изпълнителната организация по горите Александър Дунчев написа в профила си във фейсбук, че главната причина за бедствените наводнения са климатичните промени, а не сечта. Дунчев отбелязва, че решението в превъзмогването и смекчаването на следствията остава в залесявания.



Природозащитният специалист и някогашен заместник-министър на околната среда и водите Тома Белев пък обясни също в своя фейсбук профил, че екипът на Борислав Сандов в екоминистерството е вложил през последните 7 месеца 60 млн. лв. за нови фиданки, разсадници, залесяване и грижа за горите. Това е 6 пъти повече средства от досегашния годишен бюджет от 10 млн лв. за залесявания.