Каква е истината за феномена на плачещите икони
През последните 100 години са маркирани най-малко 50 случая на плачещи и скулптури на светци по целия свят. Обикновено изображенията са на Дева Мария, която пуска сълзи от кръв, лой или вода.
Религиозните общества ги афишират за същинско знамение и доказателство за съществуването на по-висша мощ, само че тестванията и изследванията демонстрират тези явления в друга светлина.
Първият разгласен случай на плачеща икона в историята е преди 1527 година, когато статуетка в Италия проляла сълзи. Това се случило малко след ограбването на Рим от войските на Карл V. Въпреки че достоверността на феномена не е потвърдена, римокатолическата черква го афишира за знамение.
През XX век обаче настъпва същински взрив на плачещи икони. Документирани са случаи, при които от очите на светци потичат кръв, вода и ароматни масла. Но в последици излиза наяве, че зад тези чудеса се крият добре планувани измами.
Първата разкрита машинация е била през 1995 година. Италианско семейство от Чивитавекия оповестява, че от статуята на Дева Мария в двора им текли кървави сълзи. Статуята била занесена при локалния духовник, а оттова – във Ватикана, където ме подложена на подробен разбор.
Оказало се, че кръвта е човешка и когато фамилията било помолено за проби, бащата Фабио Грегори отказала, което пък потвърдило, че това не е никакво знамение. Подобен е и казусът с кървавите сълзи на Дева Мария в италианска черква. Тестовете посочили, че кръвта принадлежи на клисаря Винченцо ди Костанцо, който бил изправен на съд и жигосан от Ватикана.
Разобличаването на това знамение не стопира до тук. През 2004 година анализите на гипсова скулптура, от които се стичали ароматни масла. Спектроскопия и рентгенови фотоси обаче демонстрират, че това е розово масло и то розово масло на известна марка, предлагана на пазара.
В статуята са открити две дребни дупки, пробити със свредел, а в тях са бил подложен памук, пропит с течността.
При други от разкритите случаи е употребявано лепило, които се разтичало или пък статуята е овлажнявана редовно при специфични температурни условия, с цел да се проявят по нея капчици вода.
И въпреки че постоянно зад измамите с ридаещите скулптури да стоят единствено положителни планове – да се излекува болен човек, да се съберат пари за благородна идея или просто да се укрепи вярата на хората в един материален век, тази процедура носи своята доза цинизъм и като цяло не е одобрявана от църквата.
