Русия да се тревожи, а не да задава въпроси
През последнaта седмица Казахстан претърпява своята цветна гражданска война. Пламнаха митинги против цените на газа за коли, оповестено беше изключително състояние, държавното управление е в оставка, а президентът Касим-Жомарт Токаев смени някогашния началник Нурсултан Назарбаев от поста ръководител на Съвета по сигурността. От това излиза наяве, че Токаев упреква Назарбаев в съглашателство с външни сили и ангажимент към митингите. Стигна се до такава степен, че президентът изиска помощ от ОДКБ – Организация на Договора за групова сигурност сред Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан.
Интересно е да се означи, че Узбекистан два пъти влиза и излиза от ОДКБ, съгласно подобряването или утежняването на връзките си със Съединени американски щати. През 2005 година Узбекистан приключи контракта си със Съединени американски щати, по силата на който осигуряваше подпомагане на американците в битката им с тероризма, като предоставяше въздушни бази за удари против Афганистан. И ненадейно на тогавашния президент Ислам Каримов му се наложи да потушава протести в град Андижан, откакто посредством погроми бяха пуснати да избягат от пандиза към 4 хиляди нарушители, в това число и ислямски екстремисти, беше атакуван боен гарнизон и конфискувано огромно количество оръжие. Малко преди този момент всеобщи безредици бяха довели до промяната на държавното управление в прилежащ Киргизстан. Защо напомням тези обстоятелства?! Защото през същата 2005 година Узбекистан внесе предложение в ОДКБ, да се основат „ антиреволюционни “ сили, както и разследваща и контраразузнавателна конструкция, които да подкрепят страните членки да се оправят с технологиите на цветните революции, инструментите на радикалния ислям, механизмите на външна хибридна намеса. По това време обаче Русия не беше подготвена за подобен отговор, опитваше да се хареса на Съединени американски щати, които бяха обрисували нов зложелател – ислямския тероризъм, считайки Русия за прекомерно слаба.
Днес няма страна от постсъветското пространство, която да не е претърпяла всеобщи митинги и опити за прелом. Съединени американски щати доста добре инванзират района, където заради ниския витален стандарт на популацията, заради непотизъм и кронизъм на алчните елити е елементарно да се предизвикат протести, кадифени революции и груби майдани. Свидетели сме по какъв начин през последните 20 години на всеки две години се вършат по четири цветни революции и една трета от младежите в някогашните руски републики си изкарват прехраната в неправителствени организации, спонсорирани от външни ползи. Трябва да признаем и истината, че в тези страни няма народна власт, има някакви властови кланове и съвсем пожизнени властнически ръководители, практикуващи груба и безобразна реплика на демократични процеси. Отделен е обаче въпросът, както малко обидно, само че пък паметно споделя английският мъдрец Бертранд Ръсел, дали въобще героите на Фьодор Достоевски е допустимо да се ръководят по различен метод.
Всъщност да работят с властнически режими в никакъв случай не е било проблем за западните демокрации. Проблем е, в случай че режимът не е безрезервно надъхан към външния напън. Президентът на Казахстан стартира да се сближава с Китай, Русия и Узбекистан по развиването на стратегическия транспортен кулоар, част от плана „ Новия път на коприната “. Опитвайки се да реши икономическата рецесия в страната, Токаев предяви и ред искания към английските и американските вложители и концесионери в нефтогазовата промишленост като Shell, Chevron, BP и други, а и раздаде някои залежи на китайски концесионери. Отгоре на всичко президентът на Казахстан съобщи, че ще строи атомна централа и към този момент разисква това с „ Росатом “.
Пускови аргументи за „ майдан “ елементарно се намират. По калкулации на МВФ дотациите на нефтените артикули в Казахстан са към 13 милиарда $ на година, което е два пъти и половина повече от междинното за разрастващите се стопански системи. Още от 2018-а ръководещите в Казахстан бяха решили, че ще либерализират цените на пропан-бутана поетапно и от 1 януари 2022 година ще се продава напълно по цени на борсата. В същото време в Казахстан минималната заплата до началото на тази година беше по-малко от 100 $. А за последните няколко години националната валута се е обезценила четири пъти. Икономическите рецесии дават опция на Китай да придобива въздействие посредством даване на вероятен излаз през вложения и дълготрайно обвързване. Това не се харесва на западния фактор.
Хаотизирането на постсъветското пространство постоянно е имало няколко цели: близки стопански – преодоляване на ресурсите, с цел да не бъдат експлоатирани от Русия; по-далечни стратегически – икономическото наличие да провежда договорни военни връзки, бази, взаимно образование, присъединяване в съюзи и прочие Хаосът в прилежащите републики принуждава Русия незабавно да се занимава с проблемите на сигурността към границите си. А не да задава въпроси на НАТО и Съединени американски щати за световната сигурност, не да търси преразпределение на сфери на въздействие и не да търси ползи в Африка, в Близкия изток, в Латинска Америка и в някои елементи на Азия. Няма по-подходящ миг за проблеми в Казахстан от този, когато Русия чака отговор от Съединени американски щати за НАТО и Украйна. Защо?! Първо, тъй като Казахстан на север и северозапад граничи с Русия с над 7 хиляди километра обща граница. Второ, в Казахстан има 26 залежи на уран, страната има 12% от международните ресурси и е най-големият експортьор на уран, суровина, която през последните години непрестанно нараства, изключително откогато Китай реши да строи голям брой атомни централи. Трето, в Казахстан се намира космодрумът Байконур. Русия има контракт за аренда на Байконур до 2050 година. Самият град Байконур има краткотраен статут на послушание на Руската федерация, там работи законодателството на Русия, кметът не се избира, а се назначава от президентите на двете страни – Русия и Казахстан. Това е обект със значение за националната сигурност на Русия, откакто единствено от там се изстрелват галактически кораби и спътници на геостационарна орбита. Така че напълно разумно е Русия да се напрегне доста при опит за хаотизиране на Казахстан...
Интересно е да се означи, че Узбекистан два пъти влиза и излиза от ОДКБ, съгласно подобряването или утежняването на връзките си със Съединени американски щати. През 2005 година Узбекистан приключи контракта си със Съединени американски щати, по силата на който осигуряваше подпомагане на американците в битката им с тероризма, като предоставяше въздушни бази за удари против Афганистан. И ненадейно на тогавашния президент Ислам Каримов му се наложи да потушава протести в град Андижан, откакто посредством погроми бяха пуснати да избягат от пандиза към 4 хиляди нарушители, в това число и ислямски екстремисти, беше атакуван боен гарнизон и конфискувано огромно количество оръжие. Малко преди този момент всеобщи безредици бяха довели до промяната на държавното управление в прилежащ Киргизстан. Защо напомням тези обстоятелства?! Защото през същата 2005 година Узбекистан внесе предложение в ОДКБ, да се основат „ антиреволюционни “ сили, както и разследваща и контраразузнавателна конструкция, които да подкрепят страните членки да се оправят с технологиите на цветните революции, инструментите на радикалния ислям, механизмите на външна хибридна намеса. По това време обаче Русия не беше подготвена за подобен отговор, опитваше да се хареса на Съединени американски щати, които бяха обрисували нов зложелател – ислямския тероризъм, считайки Русия за прекомерно слаба.
Днес няма страна от постсъветското пространство, която да не е претърпяла всеобщи митинги и опити за прелом. Съединени американски щати доста добре инванзират района, където заради ниския витален стандарт на популацията, заради непотизъм и кронизъм на алчните елити е елементарно да се предизвикат протести, кадифени революции и груби майдани. Свидетели сме по какъв начин през последните 20 години на всеки две години се вършат по четири цветни революции и една трета от младежите в някогашните руски републики си изкарват прехраната в неправителствени организации, спонсорирани от външни ползи. Трябва да признаем и истината, че в тези страни няма народна власт, има някакви властови кланове и съвсем пожизнени властнически ръководители, практикуващи груба и безобразна реплика на демократични процеси. Отделен е обаче въпросът, както малко обидно, само че пък паметно споделя английският мъдрец Бертранд Ръсел, дали въобще героите на Фьодор Достоевски е допустимо да се ръководят по различен метод.
Всъщност да работят с властнически режими в никакъв случай не е било проблем за западните демокрации. Проблем е, в случай че режимът не е безрезервно надъхан към външния напън. Президентът на Казахстан стартира да се сближава с Китай, Русия и Узбекистан по развиването на стратегическия транспортен кулоар, част от плана „ Новия път на коприната “. Опитвайки се да реши икономическата рецесия в страната, Токаев предяви и ред искания към английските и американските вложители и концесионери в нефтогазовата промишленост като Shell, Chevron, BP и други, а и раздаде някои залежи на китайски концесионери. Отгоре на всичко президентът на Казахстан съобщи, че ще строи атомна централа и към този момент разисква това с „ Росатом “.
Пускови аргументи за „ майдан “ елементарно се намират. По калкулации на МВФ дотациите на нефтените артикули в Казахстан са към 13 милиарда $ на година, което е два пъти и половина повече от междинното за разрастващите се стопански системи. Още от 2018-а ръководещите в Казахстан бяха решили, че ще либерализират цените на пропан-бутана поетапно и от 1 януари 2022 година ще се продава напълно по цени на борсата. В същото време в Казахстан минималната заплата до началото на тази година беше по-малко от 100 $. А за последните няколко години националната валута се е обезценила четири пъти. Икономическите рецесии дават опция на Китай да придобива въздействие посредством даване на вероятен излаз през вложения и дълготрайно обвързване. Това не се харесва на западния фактор.
Хаотизирането на постсъветското пространство постоянно е имало няколко цели: близки стопански – преодоляване на ресурсите, с цел да не бъдат експлоатирани от Русия; по-далечни стратегически – икономическото наличие да провежда договорни военни връзки, бази, взаимно образование, присъединяване в съюзи и прочие Хаосът в прилежащите републики принуждава Русия незабавно да се занимава с проблемите на сигурността към границите си. А не да задава въпроси на НАТО и Съединени американски щати за световната сигурност, не да търси преразпределение на сфери на въздействие и не да търси ползи в Африка, в Близкия изток, в Латинска Америка и в някои елементи на Азия. Няма по-подходящ миг за проблеми в Казахстан от този, когато Русия чака отговор от Съединени американски щати за НАТО и Украйна. Защо?! Първо, тъй като Казахстан на север и северозапад граничи с Русия с над 7 хиляди километра обща граница. Второ, в Казахстан има 26 залежи на уран, страната има 12% от международните ресурси и е най-големият експортьор на уран, суровина, която през последните години непрестанно нараства, изключително откогато Китай реши да строи голям брой атомни централи. Трето, в Казахстан се намира космодрумът Байконур. Русия има контракт за аренда на Байконур до 2050 година. Самият град Байконур има краткотраен статут на послушание на Руската федерация, там работи законодателството на Русия, кметът не се избира, а се назначава от президентите на двете страни – Русия и Казахстан. Това е обект със значение за националната сигурност на Русия, откакто единствено от там се изстрелват галактически кораби и спътници на геостационарна орбита. Така че напълно разумно е Русия да се напрегне доста при опит за хаотизиране на Казахстан...
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ