Новият Близък изток: Израел с все по-важна роля в него
През последната година станахме очевидци на оформянето на нов Близък изток, в който Израел играе значима роля. Терминът " Нов Близък Изток " е въведен от Шимон Перес, който след споразуменията от Осло, подписани с палестинците през 1990 година, планува нова епоха, в която Израел ще бъде интегриран в Близкия изток в политическата и икономическата област, написа Ели Подех от Jerusalem Post, представен от БГНЕС. Въпреки че арабският свят отхвърли този проект като израелски опит за реализиране на превъзходство в района посредством невоенни средства, израелската дипломация реализира прогрес по тази цел, реализирайки основни достижения.
Днес обаче не приносът на Израел провокира образуването на настоящия Нов Близък изток. Той е артикул на редица развития, в това число американската окупация на Ирак през 2003 година, възхода на Иран като районна мощ, търсеща надмощие и нуклеарната сила, както и на вълната на революцията Арабска пролет, които задействаха хаоса в няколко основни (Египет, Сирия) и не толкоз (Либия, Йемен, Тунис, Бахрейн) страни.
Раздробяването на арабския свят принуди някои от неговите детайли да търсят външни съдружници за битка със закани от вътрешната страна и извън. Заедно тези развития сътвориха нова архитектура на съюзи и обединения, основаващи се на общи ползи.
Една от присъщите особености на Новия Близък Изток е, че съюзите не се основават само на религиозни или етнически позиции. Например, няколко сунитски страни като Йордания, Саудитска Арабия и Египет са загрижени от експанзията на Иран и шиитския ислям и неговите съдружници, до момента в който сунитските страни от Катар и Турция поддържат положителни връзки с Иран. Освен това сунитският арабски свят освен сплотява сили против Катар, заради поддръжката на последния за „ Мюсюлманското приятелство “ и неговата проиранска политика, само че и против редица разнообразни сунитски организации, които се смятат за терористични групи като „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “ (ИД), „ Мюсюлманското приятелство “ и други
Друга индикация за разделянето сред сунитите е разделянето сред палестинците, които са разграничени освен географски, само че и идеологически и политически сред Палестинската власт (ПВ) на Западния бряг и Хамас в Газа. Ако това не е задоволително, иракските кюрди (които са мюсюлмани сунити, само че не и араби) оповестиха референдум за независимостта си, оказвайки напън върху федералното държавно управление в Багдад и върху прилежаща Турция, която има огромно кюрдско малцинство.
Конфликтът сред сунитския и шиитския ислям и споровете сред самите сунити са една от аргументите, заради които огромните играчи в арабския свят се сближават със страни отвън арабската система. Тъй като прагматичните сунитски арабски страни одобряват политика, насочена към Запада и техните армии разчитат на западната технология, доближаването с Русия не се смята за действителна опция.
Въпреки това, Западът като цяло - Съединени американски щати и Европа - лимитира неговата роля. Освен това са нужни външни съдружници, с цел да заменят Иран и Турция, които бяха локални съдружници в рамките на арабската система и през днешния ден са станали врагове (в случая с Иран) или се двоумят да сътрудничат (Турция).
Така Израел ненадейно се озова по дифолт в ситуацията да бъде ухажван от огромните страни в сунитския арабски свят. Това развиване предлага на Израел няколко достижения: първо, признаването му като значим състезател на близкоизточната сцена. Второ, в случай че съдействието в предишното се съсредоточаваше върху малцинствата (като друзи, кюрди, маронити и др.) и периферията (Турция, Иран), в този момент Израел проникна в главния сунитски арабски свят. Трето, до момента в който израелско-арабското съдействие се прави основно зад кулисите, някои детайли сега се издигат на повърхността. Новата социална бистрота на съдействието сред Израел и Саудитска Арабия и страните от Персийския залив е съзнателно проектирана да сплаши своя общ зложелател, Иран.
Ако съдействието с Израел остане скрито, той няма да може да се употребява като възпираща карта. За ПВ или по-скоро за президента на ПВ Махмуд Абас общественото съдействие с Израел против Хамас е рисково, макар че новата политическа настройка, която твърдо слага Хамас дружно с Катар и Иран от страната на " неприятните " наподобява смекчи опасенията на Абас от публични индикации за съдействие с Израел.
Въпреки че днешният Нов Близък Изток слага по-големи закани за сигурността спрямо някогашния Нов Близък Изток, той е по-податлив за Израел, тъй като арабските страни не считат, че те са принудени да сътрудничат с Израел. По-скоро това ново съзвездие съставлява умишлено решение, основаващо се на реален разбор на ползите, и дългогодишната логичност " врагът на моя зложелател е мой другар " - мото, което служи на Израел през годините.
Отговорните за решенията във властта на Израел видяха появяването на тази неповторима районна опция относително късно, макар че когато я откриха, те връхлетяха върху нея като съкровищница. Все отново е прекомерно рано да честваме: съдействието сред Израел и арабските страни остава лимитирано от един безспорен " стъклен таван ", чиято височина и дебелина мъчно може да се дефинира, само че главният му съставен елемент е явно палестинският въпрос.
През 90-те години на предишния век на Израел беше разрешено да проникне в арабския свят и да откри дипломатически и стопански връзки с страните в Близкия изток и Северна Африка в сходство с напредъка по палестинския въпрос, само че тези връзки избледняха с рухването на процеса от Осло и експлоадирането на Втората интифада през 2000 година Урокът от този интервал е, че забележителният пробив сред израелците и палестинците може да отстрани бариерите и да усили фрапантно районната интеграция на Израел.
Повечето сунитски арабски страни изоставиха идеологията в интерес на политическия натурализъм. Време е и израелското държавно управление да направи това и да реализира прогрес към израелско-палестинския мир.
Днес обаче не приносът на Израел провокира образуването на настоящия Нов Близък изток. Той е артикул на редица развития, в това число американската окупация на Ирак през 2003 година, възхода на Иран като районна мощ, търсеща надмощие и нуклеарната сила, както и на вълната на революцията Арабска пролет, които задействаха хаоса в няколко основни (Египет, Сирия) и не толкоз (Либия, Йемен, Тунис, Бахрейн) страни.
Раздробяването на арабския свят принуди някои от неговите детайли да търсят външни съдружници за битка със закани от вътрешната страна и извън. Заедно тези развития сътвориха нова архитектура на съюзи и обединения, основаващи се на общи ползи.
Една от присъщите особености на Новия Близък Изток е, че съюзите не се основават само на религиозни или етнически позиции. Например, няколко сунитски страни като Йордания, Саудитска Арабия и Египет са загрижени от експанзията на Иран и шиитския ислям и неговите съдружници, до момента в който сунитските страни от Катар и Турция поддържат положителни връзки с Иран. Освен това сунитският арабски свят освен сплотява сили против Катар, заради поддръжката на последния за „ Мюсюлманското приятелство “ и неговата проиранска политика, само че и против редица разнообразни сунитски организации, които се смятат за терористични групи като „ Ал Кайда “, „ Ислямска страна “ (ИД), „ Мюсюлманското приятелство “ и други
Друга индикация за разделянето сред сунитите е разделянето сред палестинците, които са разграничени освен географски, само че и идеологически и политически сред Палестинската власт (ПВ) на Западния бряг и Хамас в Газа. Ако това не е задоволително, иракските кюрди (които са мюсюлмани сунити, само че не и араби) оповестиха референдум за независимостта си, оказвайки напън върху федералното държавно управление в Багдад и върху прилежаща Турция, която има огромно кюрдско малцинство.
Конфликтът сред сунитския и шиитския ислям и споровете сред самите сунити са една от аргументите, заради които огромните играчи в арабския свят се сближават със страни отвън арабската система. Тъй като прагматичните сунитски арабски страни одобряват политика, насочена към Запада и техните армии разчитат на западната технология, доближаването с Русия не се смята за действителна опция.
Въпреки това, Западът като цяло - Съединени американски щати и Европа - лимитира неговата роля. Освен това са нужни външни съдружници, с цел да заменят Иран и Турция, които бяха локални съдружници в рамките на арабската система и през днешния ден са станали врагове (в случая с Иран) или се двоумят да сътрудничат (Турция).
Така Израел ненадейно се озова по дифолт в ситуацията да бъде ухажван от огромните страни в сунитския арабски свят. Това развиване предлага на Израел няколко достижения: първо, признаването му като значим състезател на близкоизточната сцена. Второ, в случай че съдействието в предишното се съсредоточаваше върху малцинствата (като друзи, кюрди, маронити и др.) и периферията (Турция, Иран), в този момент Израел проникна в главния сунитски арабски свят. Трето, до момента в който израелско-арабското съдействие се прави основно зад кулисите, някои детайли сега се издигат на повърхността. Новата социална бистрота на съдействието сред Израел и Саудитска Арабия и страните от Персийския залив е съзнателно проектирана да сплаши своя общ зложелател, Иран.
Ако съдействието с Израел остане скрито, той няма да може да се употребява като възпираща карта. За ПВ или по-скоро за президента на ПВ Махмуд Абас общественото съдействие с Израел против Хамас е рисково, макар че новата политическа настройка, която твърдо слага Хамас дружно с Катар и Иран от страната на " неприятните " наподобява смекчи опасенията на Абас от публични индикации за съдействие с Израел.
Въпреки че днешният Нов Близък Изток слага по-големи закани за сигурността спрямо някогашния Нов Близък Изток, той е по-податлив за Израел, тъй като арабските страни не считат, че те са принудени да сътрудничат с Израел. По-скоро това ново съзвездие съставлява умишлено решение, основаващо се на реален разбор на ползите, и дългогодишната логичност " врагът на моя зложелател е мой другар " - мото, което служи на Израел през годините.
Отговорните за решенията във властта на Израел видяха появяването на тази неповторима районна опция относително късно, макар че когато я откриха, те връхлетяха върху нея като съкровищница. Все отново е прекомерно рано да честваме: съдействието сред Израел и арабските страни остава лимитирано от един безспорен " стъклен таван ", чиято височина и дебелина мъчно може да се дефинира, само че главният му съставен елемент е явно палестинският въпрос.
През 90-те години на предишния век на Израел беше разрешено да проникне в арабския свят и да откри дипломатически и стопански връзки с страните в Близкия изток и Северна Африка в сходство с напредъка по палестинския въпрос, само че тези връзки избледняха с рухването на процеса от Осло и експлоадирането на Втората интифада през 2000 година Урокът от този интервал е, че забележителният пробив сред израелците и палестинците може да отстрани бариерите и да усили фрапантно районната интеграция на Израел.
Повечето сунитски арабски страни изоставиха идеологията в интерес на политическия натурализъм. Време е и израелското държавно управление да направи това и да реализира прогрес към израелско-палестинския мир.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ