През последната година арменците в Кавказ изгубиха напълно своите завоевания

През последната година арменците в Кавказ изгубиха изцяло своите завоевания от прилежащ Азербайджан след 1989 година Окупирането на региона Нагорни Карабах (Арцах), обитаема най-вече с арменци, само че дадена на азерите от болшевиките, бе значима победа на арменския шовинизъм, подкрепена от Москва и отстоявана повече от 30 години. Създаден като квази самостоятелна страна благодарение на Армения и Русия, анклавът съумя да окупира и прилежащите на Карабах области на Азербайджан за максимизиране на сигурността на дребната република (формално отделена от Армения). Азербайджан преглъщаше унижението от тази окупация, както и наследения от нея бежански проблем на огромна общественост азери, прокудени от Карабах, заради невъзможността да се опълчи на Русия. Москва публично заемаше позата на „посредник“ и изпращаше „миротворци“, само че на процедура бе стратегическия спонсор на арменската победа в Карабах/Арцах. Баку се опираше на поддръжката на Турция, която обаче нямаше ресурса да помогне за деокупация на региона в директен конфликт с Русия. Подкрепата на Москва за Ереван имаше своята цена – както нормално, прекомерно горчива. На арменска територия, в Гюмри бе разширена и укрепена най-голямата съветска военна база в Кавказ – на линията на наследената стратегическа делимитация сред Руската и Османската империя от 19 век. Армения се разви като (полу) самостоятелна страна напълно в ролята на стратегически придатък на съветските ползи в района. Това означаваше също властнически режим по съветски пример, цялостна стопанска и енергийна взаимозависимост от Москва, отвод от съдействие с Европейски Съюз и Запада – отвън помощтта, която арменската диаспора можеше индиректно да оказва на Ереван. Това, което Украйна не изтърпя като оскърбление от Янукович – и излезе на майдана, Армения безропотно търпеше 30 години. Самоизолира се от света в интерес на Москва – единствено и единствено да резервира контрола си върху Арцах. Всичко това рухна като картонена кула през 2020 година Азербайджан реформира своята войска с големите приходи от износа на нефт и газ и благодарение на Турция реализира ефикасна намеса за деокупация на Карабах. Арменците от региона, за три десетилетия отстояли с доста кръв и ограничения свободата си, трябваше да претърпят проваляне, а огромна част от тях да се окажат още веднъж бежанци. Москва перфидно „посредничи“ в тази арменска покруса. Ако някой си мисли, че неговата лоялност към Русия поражда ответен ангажимент – прочувствен и политически – значи този някой е необразован и доверчив съвсем като български русофил. Русия невъзмутимо съобщи Армения и Арцах – все едно заради какви съответни стратегически учредения и причини. Преди броени дни Азербайджан разшири своя надзор, окупирайки на процедура цялата област на Карабах. Арменските анклави в избрани зони се съхраняват, само че напълно под стратегическия надзор на Баку. Кремълският „спонсор“ на арменските победи от последните 30 години се разсея – той си има по-големи проблеми от цялостната деокупация на Карабах от страна на Баку. Армения още веднъж е губещата страна в този основен за стратегическото развиване на Южен Кавказ спор в постсъветската ера. Но с изключение на загубата на Арцах, Ереван ще би трябвало да регистрира невъзвратимите загуби на 30 години пропуснато стопанско, публично и политическо развиване, през каквото минаха редица други постсъветски републики. Съседна Грузия – при всичките си люшкания нагоре и надолу – има отчетливи достижения в своето национално строителство. За Азербайджан към този момент споменахме – властническият режим на Алиев процъфтява на основата на приходите от петрол и газ. Армения си остава бедна, публично нестабилна страна, понасяща следствията от властническото националистическо ръководство на карабахските кланове под покровителството на Кремъл. Страна, която занапред ще би трябвало да се институционализира по стандартите на цивилизования свят, да търси районни и надрегионални запаси за партньорство, развиване, непоклатимост и сигурност. Трагедията на Армения е трагично предизвестие към всеки, който си фантазира, че може да устрои живота си под покровителството на съветския имперски стратегически интерес. Москва употребява Армения и захвърли Армения на произвола на ориста. В България има голям брой гласовити властолюбци, които пропагандират или пък „тихичко“ работят за „преориентация“ на България под евразийски ботуш. Съдбата на дребна Армения дано бъде сурово предизвестие към всички, които споделят сходни илюзии. Русия е примитивна, безскрупулна и ориентирана към проваляне и разпад квази имперска сянка на предишното великолепие на Златната Орда и нейните наследници. България е европейска страна и европейски народ. Всички приказки за „братство“ с наследниците на Ордата са лъжлива имперска агитация, която тече от епохи. Събудете се! Вземете се в ръце! Освободете се от кремълските марионетки на „Дондуков“, на „Позитано“, измежду олигархичните върхове, които забогатяват от директно изменничество на България в интерес на Москва. Съдбата на Армения е сурово предизвестие – не го подминавайте с лека ръка! Огнян Минчев, коментар във фейсбук