Борислав Цеков: „Кристалната нощ“ на либералния фашизъм в САЩ
През нощта на 9 ноември 1938 година в Германия са осъществени погроми над хиляди магазини, синагоги, жилища. Осквернени са гробища. Хиляди хора са бити, унизени, убивани, написа в собствен разбор Борислав Цеков,
Тази видимо некоординирана акция на щурмоваците на нацистката партия, е добре готова от върхушката към Хитлер и Гьобелс. Претекстът е „ националното неодобрение " от убийството на немски посланик в Париж, осъществено от един 17-годишен юноша с еврейски генезис.
Целта на акцията е да бъде стигматизирано еврейското население, което не се вписва в глайхшалтунг-а – унификацията на всички под тоталитарния монопол на националсоциализма.
След това на евреите е неразрешено да посещават музеи, публични паркове, спортни площадки, а децата им са изключени от учебната система. Cancel-култура.
Тези отвратителни събития са към момента единствено далечна въведения към кошмарите на „ окончателното решение “, формализирано на Ванзейската конференция от 1942 година
„ Кристалната нощ “ е необятно отразена в международните медии. Действа като шокова терапия за свободния свят и изключително в Америка, анихилирайки наивните илюзии у някои за „ прогресивната същина “ на нацизма.
Извън трагичния си исторически подтекст, метафората за „ кристалната нощ “ нееднократно е била употребена, подходящо или не, с цел да се илюстрират релефно избрани събития или процеси като фрапантна опасност за Свободата.
Но в никакъв случай след Втората международна война не е имало събитие в Западния свят, а още по-малко в Съединени американски щати, което да изпълва до прекаленост тази метафора с действително наличие. Така беше до 8 януари 2021 година
След нападателни апели на върхушката на Демократическата партия, мастодонтите на цифровия свят - Фейсбук, Twitter, Гугъл, Amazon и още няколко, направиха серия от погроми против няколко милиона последователи на Доналд Тръмп.
Самият Тръмп и акцията му бяха неразрешени. Погромите засегнаха и стотици групи, които не споделят прогресистко-либералните канони или показват сериозно отношение към Джо Байдън - групата „ Байдън не е моя президент “ с повече от един милион членове, беше изтрита от Фейсбук.
Същата орис сполетя и страницата WalkAway, в която повече от половин милион някогашни последователи на Демократическата партия описват за какво я напущат.
Тяхното „ закононарушение “? Подкрепят Доналд Тръмп и неговата политика и не са съгласни с либерали и прогресисти. Всъщност, на 8 януари се случи „ кристалната нощ “ в цифровия свят.
Претекстът беше нахлуването в Конгреса от част от протестиращите против изборните измами на 6 януари. Изявленията на Тръмп насърчавали принуждение и това нарушавало „ разпоредбите на общността “.
В тях обаче няма и сричка, която предизвиква насилието. Има единствено такава политическа тълкования, тиражирана от ляво-либералните медии.
За разлика от писанията на всевъзможни демократи от Александрия Окасио-Кортес, през Камала Харис до Мишел Обама, които най-буквално зоват за уволнения, кавга и репресии против републиканци, сформират описи за гонене и прочие
Техните изявления са христоматиен образец за език на омразата, който основава токсична атмосфера на политическа непоносимост и предизвикат принуждение. Но те явно не нарушават „ разпоредбите на общността “. Не ги нарушават и хилядите мародери от „ Антифа “ и Black Lives Matter, които редовно тиражират своите погроми и покушения.
Не са в несъгласие с въпросните „ правила “ и систематичните апели в Twitter на иранския аятолах Хаменей за джихад против „ неверниците “, за геноцид и заличаване на Израел, за ликвидиране на американския президент.
Но изявленията на президента Тръмп им опонират. До степен да бъде заличен от тези платформи. Кому не е ясно, че в тази ситуация софтуерните олигарси не са водени от угриженост за обществото, а целят налагане на политически дневен ред.
Цялата куха словосъчетание за „ правила “ в тези интернет платформи е храна за наивници. За да бъде един текст предписание за държание, той би трябвало да е явен, безпротиворечив, да формулира съответни критерии и условия, които получателите на това предписание би трябвало да следват.
Когато обаче с етикета „ предписание “ е обозначен текст, който оставя най-широко поле за случайни дейности от този, който ползва „ правилото “, това е произвол, облечен в псевдонормативни одежди.
Това са не-правила, не-право. Защото с цел да бъде едно предписание законно, то с изключение на да е официално открито, би трябвало да има и ценностно наличие, което го отграничава от произвола и не-свободата. „ Правилата на общността “, за които приказваме, са не-правила, тъй като са инструмент за произвол.
Какво друго, в случай че не произвол, е така наречен инспекция на обстоятелства (fact-checking) в тези платформи? Как по този начин анонимни хора с неразбираемо обучение и още по-неясна подготвеност се произнасят, да вземем за пример, като последна инстанция кои научни или политически възгледи са верни?
Как по този начин тези обществени мрежи се слагат над закона и над институциите - без даже да изчакат решения на съд или на различен способен орган, стигматизираха всяко изказване за изборни нарушавания още от първите секунди след изборите? И тук аргументът „ те са частни “, е неплатежоспособен.
Над всичко е публичният интерес от реализация на гражданските права в плуралистична демократична полемика. Щом частни корпорации непосредствено повреждат този публичен интерес и засягат най-висша конституционни полезности, то тези частни корпорации са законен обект на наказания и ограничавания.
Проявна форма на тази подчиненост на полезности, която подчинява автономията на частните корпорации на гражданските права, са да вземем за пример всички анти-дискриминационни правила или пък гаранциите за трудовите права на хората, отбраната от полов тормоз на работното място и прочие
Някой оспорва ли ги с аргумента „ корпорациите са частни и си имат правила “? Същото от конституционно становище се отнася до свободата на съвестта и на словото. Частните корпорации не могат да ги лимитират случайно. Още повече, когато въвежданите от тях ограничавания не засягат единствено техни вътрешни връзки, а се отразяват огромно на публичната полемика.
Срамно е, че има хора, които се изживяват като другари на демокрацията, а в действителност носят незаконния нагон на нейните убийци. Подкрепата за възбраната на Тръмп и неговите последователи, без значение от аргументацията за това, е симптом на бездънен крах на демократичните нрави.
Но и освен това. Някога, през 1932 година, на една своя лекция в Оксфорд Хърбърт Уелс първи използва понятието „ демократичен фашизъм “.
Тогава увисва в празното пространство, тъй като либерализмът е към момента идеология на свободата. Днес от този демократизъм няма и помен.
И пророческите думи на Роналд Рейгън, че в случай че в миналото фашизмът стъпи в Америка, това ще е под маската на либерализма, получават действителни контури. Колкото и конформизмът и незнанието да не ги разпознават.
Но фашизмът във всички свои проявления има едно качество - жертван е. Защото Свободата е от Бога, а тиранията от сатаната. Казано е - което е от Бога, ще остане; което не е от Бога, ще отмине.
Тази видимо некоординирана акция на щурмоваците на нацистката партия, е добре готова от върхушката към Хитлер и Гьобелс. Претекстът е „ националното неодобрение " от убийството на немски посланик в Париж, осъществено от един 17-годишен юноша с еврейски генезис.
Целта на акцията е да бъде стигматизирано еврейското население, което не се вписва в глайхшалтунг-а – унификацията на всички под тоталитарния монопол на националсоциализма.
След това на евреите е неразрешено да посещават музеи, публични паркове, спортни площадки, а децата им са изключени от учебната система. Cancel-култура.
Тези отвратителни събития са към момента единствено далечна въведения към кошмарите на „ окончателното решение “, формализирано на Ванзейската конференция от 1942 година
„ Кристалната нощ “ е необятно отразена в международните медии. Действа като шокова терапия за свободния свят и изключително в Америка, анихилирайки наивните илюзии у някои за „ прогресивната същина “ на нацизма.
Извън трагичния си исторически подтекст, метафората за „ кристалната нощ “ нееднократно е била употребена, подходящо или не, с цел да се илюстрират релефно избрани събития или процеси като фрапантна опасност за Свободата.
Но в никакъв случай след Втората международна война не е имало събитие в Западния свят, а още по-малко в Съединени американски щати, което да изпълва до прекаленост тази метафора с действително наличие. Така беше до 8 януари 2021 година
След нападателни апели на върхушката на Демократическата партия, мастодонтите на цифровия свят - Фейсбук, Twitter, Гугъл, Amazon и още няколко, направиха серия от погроми против няколко милиона последователи на Доналд Тръмп.
Самият Тръмп и акцията му бяха неразрешени. Погромите засегнаха и стотици групи, които не споделят прогресистко-либералните канони или показват сериозно отношение към Джо Байдън - групата „ Байдън не е моя президент “ с повече от един милион членове, беше изтрита от Фейсбук.
Същата орис сполетя и страницата WalkAway, в която повече от половин милион някогашни последователи на Демократическата партия описват за какво я напущат.
Тяхното „ закононарушение “? Подкрепят Доналд Тръмп и неговата политика и не са съгласни с либерали и прогресисти. Всъщност, на 8 януари се случи „ кристалната нощ “ в цифровия свят.
Претекстът беше нахлуването в Конгреса от част от протестиращите против изборните измами на 6 януари. Изявленията на Тръмп насърчавали принуждение и това нарушавало „ разпоредбите на общността “.
В тях обаче няма и сричка, която предизвиква насилието. Има единствено такава политическа тълкования, тиражирана от ляво-либералните медии.
За разлика от писанията на всевъзможни демократи от Александрия Окасио-Кортес, през Камала Харис до Мишел Обама, които най-буквално зоват за уволнения, кавга и репресии против републиканци, сформират описи за гонене и прочие
Техните изявления са христоматиен образец за език на омразата, който основава токсична атмосфера на политическа непоносимост и предизвикат принуждение. Но те явно не нарушават „ разпоредбите на общността “. Не ги нарушават и хилядите мародери от „ Антифа “ и Black Lives Matter, които редовно тиражират своите погроми и покушения.
Не са в несъгласие с въпросните „ правила “ и систематичните апели в Twitter на иранския аятолах Хаменей за джихад против „ неверниците “, за геноцид и заличаване на Израел, за ликвидиране на американския президент.
Но изявленията на президента Тръмп им опонират. До степен да бъде заличен от тези платформи. Кому не е ясно, че в тази ситуация софтуерните олигарси не са водени от угриженост за обществото, а целят налагане на политически дневен ред.
Цялата куха словосъчетание за „ правила “ в тези интернет платформи е храна за наивници. За да бъде един текст предписание за държание, той би трябвало да е явен, безпротиворечив, да формулира съответни критерии и условия, които получателите на това предписание би трябвало да следват.
Когато обаче с етикета „ предписание “ е обозначен текст, който оставя най-широко поле за случайни дейности от този, който ползва „ правилото “, това е произвол, облечен в псевдонормативни одежди.
Това са не-правила, не-право. Защото с цел да бъде едно предписание законно, то с изключение на да е официално открито, би трябвало да има и ценностно наличие, което го отграничава от произвола и не-свободата. „ Правилата на общността “, за които приказваме, са не-правила, тъй като са инструмент за произвол.
Какво друго, в случай че не произвол, е така наречен инспекция на обстоятелства (fact-checking) в тези платформи? Как по този начин анонимни хора с неразбираемо обучение и още по-неясна подготвеност се произнасят, да вземем за пример, като последна инстанция кои научни или политически възгледи са верни?
Как по този начин тези обществени мрежи се слагат над закона и над институциите - без даже да изчакат решения на съд или на различен способен орган, стигматизираха всяко изказване за изборни нарушавания още от първите секунди след изборите? И тук аргументът „ те са частни “, е неплатежоспособен.
Над всичко е публичният интерес от реализация на гражданските права в плуралистична демократична полемика. Щом частни корпорации непосредствено повреждат този публичен интерес и засягат най-висша конституционни полезности, то тези частни корпорации са законен обект на наказания и ограничавания.
Проявна форма на тази подчиненост на полезности, която подчинява автономията на частните корпорации на гражданските права, са да вземем за пример всички анти-дискриминационни правила или пък гаранциите за трудовите права на хората, отбраната от полов тормоз на работното място и прочие
Някой оспорва ли ги с аргумента „ корпорациите са частни и си имат правила “? Същото от конституционно становище се отнася до свободата на съвестта и на словото. Частните корпорации не могат да ги лимитират случайно. Още повече, когато въвежданите от тях ограничавания не засягат единствено техни вътрешни връзки, а се отразяват огромно на публичната полемика.
Срамно е, че има хора, които се изживяват като другари на демокрацията, а в действителност носят незаконния нагон на нейните убийци. Подкрепата за възбраната на Тръмп и неговите последователи, без значение от аргументацията за това, е симптом на бездънен крах на демократичните нрави.
Но и освен това. Някога, през 1932 година, на една своя лекция в Оксфорд Хърбърт Уелс първи използва понятието „ демократичен фашизъм “.
Тогава увисва в празното пространство, тъй като либерализмът е към момента идеология на свободата. Днес от този демократизъм няма и помен.
И пророческите думи на Роналд Рейгън, че в случай че в миналото фашизмът стъпи в Америка, това ще е под маската на либерализма, получават действителни контури. Колкото и конформизмът и незнанието да не ги разпознават.
Но фашизмът във всички свои проявления има едно качество - жертван е. Защото Свободата е от Бога, а тиранията от сатаната. Казано е - което е от Бога, ще остане; което не е от Бога, ще отмине.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ