Град на повече от 6000 години е обект на НИМ
През месец септември 2021 година екип от Националният исторически музей организира за втора година постоянни археологически изследвания на обект от извънредно значение за историята на земите в региона на югозападна България. Укрепеният обект в м. „ Св. Архангел “ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи е непрестанно населяван през интервал от близо 6000 години – от каменно-медната ера до късното средновековие.
Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната ера, късната бронзова ера, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието демонстрират непрестанно обитаване на този естествено предпазен рид. През миналият сезон бях открити размерите и интервала на битие на две здания от късната древност, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била построена като акропол леговище на наоколо намиращия се римски град Никополис пъкъл Нестум по отношение на набезите на племена, навлизащи в рамките на империята през интервала на късната древност. Сред находките има многочислени монети от VI в, което и потвърждава построяването на напълно нова укрепителна система и здания, планувани по отношение на терена. Освен монетите се намират и огромно количество предмети от бита: железни принадлежности и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, декориран с кръстове от двете страни.
Сградите са били построени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многочислени находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват огромно количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с извънредно значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. прочие Хр. и монета на македонския държател Деметрий Полиоркет от началото на III в. прочие Хр. В пластовете история се откриха и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от интервала IV-II в. прочие Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в региона само че до момента не са откривани в археологически подтекст.
През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от ранно християнски храм, върху който след това, през средновековието е била построена друга черква. В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от интервала преди приемане на християнството. Това може да приказва за по-ранна храмова сграда под основите на църквата.
На към километър в северна посока от „ Св. Архангел “ беше открито и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни уреди от разнообразни столетия и мащабите на развиване, демонстрират недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е наранена мощно от иманярски нападения и в тази връзка екипа, проучващ „ Св. Архангел “ ще търси финансиране за изследването и опазването му.
Археологическото изследване на обект „ Св. Архангел “, над с. Дъбница е проведено и извършено от екип на Националния исторически музей в състав: теоретичен началник – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. доктор Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „ Св. Климент Охридски “), и студенти, компетентност „ Археология “, от Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ и Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “. Проучването е осъществено посредством план за целева финансова поддръжка от Министерството на културата и поддръжката на Националния исторически музей.
Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната ера, късната бронзова ера, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието демонстрират непрестанно обитаване на този естествено предпазен рид. През миналият сезон бях открити размерите и интервала на битие на две здания от късната древност, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била построена като акропол леговище на наоколо намиращия се римски град Никополис пъкъл Нестум по отношение на набезите на племена, навлизащи в рамките на империята през интервала на късната древност. Сред находките има многочислени монети от VI в, което и потвърждава построяването на напълно нова укрепителна система и здания, планувани по отношение на терена. Освен монетите се намират и огромно количество предмети от бита: железни принадлежности и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, декориран с кръстове от двете страни.
Сградите са били построени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многочислени находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват огромно количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с извънредно значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. прочие Хр. и монета на македонския държател Деметрий Полиоркет от началото на III в. прочие Хр. В пластовете история се откриха и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от интервала IV-II в. прочие Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в региона само че до момента не са откривани в археологически подтекст.
През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от ранно християнски храм, върху който след това, през средновековието е била построена друга черква. В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от интервала преди приемане на християнството. Това може да приказва за по-ранна храмова сграда под основите на църквата.
На към километър в северна посока от „ Св. Архангел “ беше открито и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни уреди от разнообразни столетия и мащабите на развиване, демонстрират недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е наранена мощно от иманярски нападения и в тази връзка екипа, проучващ „ Св. Архангел “ ще търси финансиране за изследването и опазването му.
Археологическото изследване на обект „ Св. Архангел “, над с. Дъбница е проведено и извършено от екип на Националния исторически музей в състав: теоретичен началник – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. доктор Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „ Св. Климент Охридски “), и студенти, компетентност „ Археология “, от Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ и Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “. Проучването е осъществено посредством план за целева финансова поддръжка от Министерството на културата и поддръжката на Националния исторически музей.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ