Преди повече от век: когато България въведе задължителната ваксинация
През май 1980 година Световната здравна организация (СЗО) афишира цялостна победа над едрата шарка. Смъртоносна болест, която върлува от епохи и взема милиони жертви. Последният регистриран болен е готвач от Найроби, Кения. Спечелената борба против заболяването вариола е най-голямото достижение в историята на СЗО. Ваксината против нея е открита от английския доктор Едуард Дженар през 1796 година и това е общоизвестен факт. В България имунизацията против едра шарка става наложителна през 1903 година, а последният случай датира от 1926. Много преди този момент обаче е прилагана сходна техника, която по-късно застава в основата на откритието.
" Първите данни за имунизация против вариола са от Китай и датират от 15 век - съгласно записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император ", споделя доцент доктор Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала много по-различно от днешната: материал от струпеи на заболели, оставени да поизсъхнат, се смилат на прахуляк или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това инфектираният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. " Това е било специфичен обред, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата ", изяснява доктор Томов. След процедурата ваксинираните са третирани като заразни, оставали са на легло, само че са карали заболяването доста по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на инфектиран материал са прибягвали и до одраскване.
Първи свидетелства за имунизации по българските земи
Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този интервал България е в границите на империята и методът се популяризира и тук. Най-силното удостоверение за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките персони на Августинската ера, брачна половинка на английския дипломат в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са книжовен бестселър, издадени в книга.
В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю написа следното: " С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, поради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкоз съдбовна и публикувана измежду нас, тук е напълно безвредна поради едно одраскване, както те го назовават. Има дами, които вършат тая процедура всеки септември и хората ги викат, с цел да я създадат на фамилиите им. Събират се с тая цел - нормално 15-16 души, и идва остарялата жена с черупка от орех, в която има най-хубави мостри от вариола. Отваря вените с игла и след това на върха на иглата поставя малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от елементарна драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5. " В писмото си лейди Монтагю в действителност цитира директни усещания на френския дипломат от това време. По-нататък тя написа, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им създадат раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, само че това не е изключително подходящо в тази ситуация, тъй като остават белези. След одраскването, " децата не престават да играят дружно в положително здраве до вечерта, когато стартира тресчица и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се бледен обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, само че след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя бит... Няма данни някой да е починал след него и можеш да си представяш какъв брой съм удовлетворена, че опитът е толкоз сигурен, тъй като имам намерение да подложа на него и дребния си наследник. Аз съм задоволително огромен родолюбец, с цел да пренеса тази потребна процедура като мода в Англия... ".
" Първите данни за имунизация против вариола са от Китай и датират от 15 век - съгласно записите, които са водили дворцовите лекари на китайския император ", споделя доцент доктор Георги Томов, отговорник за Медицинския музей на Медицинския университет в Пловдив. Процедурата е изглеждала много по-различно от днешната: материал от струпеи на заболели, оставени да поизсъхнат, се смилат на прахуляк или се смесват със зърно мускус и се овалват в памук. След това инфектираният материал се вдухва с тръба в ноздрите на пациента. " Това е било специфичен обред, при момчетата са вдухвали в дясната ноздра, при момичетата- в лявата ", изяснява доктор Томов. След процедурата ваксинираните са третирани като заразни, оставали са на легло, само че са карали заболяването доста по-леко. Наред с вдухването, за вкарване на инфектиран материал са прибягвали и до одраскване.
Първи свидетелства за имунизации по българските земи
Китайската техника стига до Османската империя по Пътя на коприната. В този интервал България е в границите на империята и методът се популяризира и тук. Най-силното удостоверение за имунизации по българските земи от началото на 18 век се крие в писмата на лейди Мери Монтагю, една от ярките персони на Августинската ера, брачна половинка на английския дипломат в Турция. Нейните писма, съдържащи живописни описания на нравите в Османската империя, са книжовен бестселър, издадени в книга.
В едно от тях, изпратено на 1 април 1718 година до Сара Чизуел, лейди Монтагю написа следното: " С риска да те смутя, ще ти кажа нещо, поради което ще пожелаеш да си тук. Едрата шарка, толкоз съдбовна и публикувана измежду нас, тук е напълно безвредна поради едно одраскване, както те го назовават. Има дами, които вършат тая процедура всеки септември и хората ги викат, с цел да я създадат на фамилиите им. Събират се с тая цел - нормално 15-16 души, и идва остарялата жена с черупка от орех, в която има най-хубави мостри от вариола. Отваря вените с игла и след това на върха на иглата поставя малко от материала и го вкарва вътре. Това боли не повече от елементарна драскотина. Завързва раната с куха част от ореховата черупка и прави същото на още няколко места - 4-5. " В писмото си лейди Монтагю в действителност цитира директни усещания на френския дипломат от това време. По-нататък тя написа, че гърците - разбирай по-религиозните християни - избират да им създадат раните във формата на кръстния знак - на челото, двете ръце и на гърдите, само че това не е изключително подходящо в тази ситуация, тъй като остават белези. След одраскването, " децата не престават да играят дружно в положително здраве до вечерта, когато стартира тресчица и два, по- рядко три дни те остават на легло. Появява се бледен обрив, не повече от 20-30 пъпки на лицето, само че след осем дни те са здрави. Всяка година хиляди минават през тоя бит... Няма данни някой да е починал след него и можеш да си представяш какъв брой съм удовлетворена, че опитът е толкоз сигурен, тъй като имам намерение да подложа на него и дребния си наследник. Аз съм задоволително огромен родолюбец, с цел да пренеса тази потребна процедура като мода в Англия... ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ