Олиото шампион по поскъпване
През миналата година цените на храните направиха лъвски скок, по едно и също време " макар " и " поради " пандемичната конюнктура. На едро цените на стоките от първа нужда са скочили с сред 4 и 31 %, излиза наяве от данните на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите /ДКСБТ/ до края на ноември. Има и артикули, които са поевтинели, само че напълно не с такава стъпка, а едвам от 1 до 4 на 100.
Тези стойности, макар че са показателни, обаче са единствено цените на едро. Над тях идва детайлът „ комерсиална надценка ”, която няма строги рамки, тъй като сме в пазарна стопанска система. Пак проучване на Държавната комисия от края на 2019 края на предходната година даде примерна картина по какъв начин пораства цената от тържището на едро до магазина. Ако захарта тогава е тръгвала приблизително на цена 1.20 лв. за кило, надценката в комерсиалните вериги в проценти е била 3%, или номинално - 4 стотинки. Така килограмът става 1.24 лв.. Големите обекти обаче разчитат и на огромни обороти, до момента в който при дребните не е напълно по този начин. Според инспекциите на ДКСБТ в магазинната мрежа захарта е коствала 1.40 лв..
Далеч по-фрапантна е била ценовата игра с яйцата през предходната година. На едро едно е коствало 0.18 лв., като надценката, която огромните вериги са слагали, е била 50%. За разлика от дребните обекти, които са поставили за себе си 28%, до 0.23 лв. за брой. Важно е да уточним, че в годишния си разбор ДКСБТ работи с осреднени стойности, които касаят цялата 2019 година, и затова мъчно могат да се заловен времевите пикове и спадове при една стока.
Хлябът нарастна с 10 стотинки безусловно „ от през днешния ден за на следващия ден ”. Според ръководителя на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева главната причина е Коронавирус рецесията и покачването на цената на човешкия труд.
" Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и ограничения за подкрепяне от страна на страната. Може би претекстът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед досега. Ние продължаваме да работим и сме на първа линия. Увеличихме цената на труда тъкмо с толкоз, колкото го направи страната във връзка с заплащането в държавните органи и държавната администрация - с 30%. Това няма по какъв начин да бъде поето от всеки хлебопроизводител ", означи Кукушева.
Поскъпването на олиото пък също се изясни с неприятна годишна продукция. От началото на годината до края на ноември то е скочило на едро с 31 % и на дребно се продава сред 2.70 до 3,40 лв., според от марката.
Не са отговорни единствено търговците на дребно, написа " Марица ".
Ако попитате един производител или търговец за какво цените на храните порастват, той ще изкара от девет дерета причини. И за множеството ще бъде прав. В България годишно се усилва минималната работна заплата, чисто административно. Неслучайно бизнесът всяка година оспорва шумно това решение, само че то неизбежно се случва. Дори в изискванията на актуалната рецесия, минималната работна заплата няма да спре своя растеж и от 1 януари ще стане 650 лв.. А това за всеки бизнесмен, без значение дребен или огромен, е разход.
Другият разходен детайл е токът. През декември бизнесът още веднъж изрева, че борсовата цена на електрическата енергия в България е най-високата в цяла Европа. Данните на платформата energylive.cloud демонстрират, че доставката на ток в страната е 76.12 евро/мВтч /към 21.12.2020/, като границата от 70 евро е премината единствено на още един пазар - хърватския. За съпоставяне - в прилежащите Румъния и Гърция електрическата енергия се търгува за 69.87 евро/мВтч и 62.88 евро/мВтч.
Големите работодателски организации АИКБ, БТПП и КРИБ стигнаха още по-далеч и разгласиха публична позиция, в която показват подозрение за съзнателно оскъпяване на електрическата енергия от страна на страната. През октомври на свободния пазар на електрическа енергия бяха принудени да излязат даже и кварталните бакалии. По предварителни данни цената на тока за тях би трябвало да падне, остава обаче неизвестността за в бъдеще. Защото безценен или на ниска цена, токът на контролирания пазар беше с закрепена цена и по този метод елементарно прогнозируем в разходната част на всеки бизнесмен.
Тези стойности, макар че са показателни, обаче са единствено цените на едро. Над тях идва детайлът „ комерсиална надценка ”, която няма строги рамки, тъй като сме в пазарна стопанска система. Пак проучване на Държавната комисия от края на 2019 края на предходната година даде примерна картина по какъв начин пораства цената от тържището на едро до магазина. Ако захарта тогава е тръгвала приблизително на цена 1.20 лв. за кило, надценката в комерсиалните вериги в проценти е била 3%, или номинално - 4 стотинки. Така килограмът става 1.24 лв.. Големите обекти обаче разчитат и на огромни обороти, до момента в който при дребните не е напълно по този начин. Според инспекциите на ДКСБТ в магазинната мрежа захарта е коствала 1.40 лв..
Далеч по-фрапантна е била ценовата игра с яйцата през предходната година. На едро едно е коствало 0.18 лв., като надценката, която огромните вериги са слагали, е била 50%. За разлика от дребните обекти, които са поставили за себе си 28%, до 0.23 лв. за брой. Важно е да уточним, че в годишния си разбор ДКСБТ работи с осреднени стойности, които касаят цялата 2019 година, и затова мъчно могат да се заловен времевите пикове и спадове при една стока.
Хлябът нарастна с 10 стотинки безусловно „ от през днешния ден за на следващия ден ”. Според ръководителя на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева главната причина е Коронавирус рецесията и покачването на цената на човешкия труд.
" Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и ограничения за подкрепяне от страна на страната. Може би претекстът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед досега. Ние продължаваме да работим и сме на първа линия. Увеличихме цената на труда тъкмо с толкоз, колкото го направи страната във връзка с заплащането в държавните органи и държавната администрация - с 30%. Това няма по какъв начин да бъде поето от всеки хлебопроизводител ", означи Кукушева.
Поскъпването на олиото пък също се изясни с неприятна годишна продукция. От началото на годината до края на ноември то е скочило на едро с 31 % и на дребно се продава сред 2.70 до 3,40 лв., според от марката.
Не са отговорни единствено търговците на дребно, написа " Марица ".
Ако попитате един производител или търговец за какво цените на храните порастват, той ще изкара от девет дерета причини. И за множеството ще бъде прав. В България годишно се усилва минималната работна заплата, чисто административно. Неслучайно бизнесът всяка година оспорва шумно това решение, само че то неизбежно се случва. Дори в изискванията на актуалната рецесия, минималната работна заплата няма да спре своя растеж и от 1 януари ще стане 650 лв.. А това за всеки бизнесмен, без значение дребен или огромен, е разход.
Другият разходен детайл е токът. През декември бизнесът още веднъж изрева, че борсовата цена на електрическата енергия в България е най-високата в цяла Европа. Данните на платформата energylive.cloud демонстрират, че доставката на ток в страната е 76.12 евро/мВтч /към 21.12.2020/, като границата от 70 евро е премината единствено на още един пазар - хърватския. За съпоставяне - в прилежащите Румъния и Гърция електрическата енергия се търгува за 69.87 евро/мВтч и 62.88 евро/мВтч.
Големите работодателски организации АИКБ, БТПП и КРИБ стигнаха още по-далеч и разгласиха публична позиция, в която показват подозрение за съзнателно оскъпяване на електрическата енергия от страна на страната. През октомври на свободния пазар на електрическа енергия бяха принудени да излязат даже и кварталните бакалии. По предварителни данни цената на тока за тях би трябвало да падне, остава обаче неизвестността за в бъдеще. Защото безценен или на ниска цена, токът на контролирания пазар беше с закрепена цена и по този метод елементарно прогнозируем в разходната част на всеки бизнесмен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ