Отвъд медийния прах: САЩ нямат представа колко невинни убиват в Близкия изток
През февруари 2003 година Елиът Ейбрамс, американски чиновник, наказан за неистина пред Конгреса за аферата „ Иран-контри “, само че опрощение от президента Джордж Х.У. Буш, приказва пред медиите за идното навлизане в Ирак, подредено от сина на Буш.
Тогава Ейбрамс твърди в своите забележки за " филантропичното възобновяване ",че шест целта са насочвали планирането на военната намеса. Първият е да се направи опит за минимизиране на разселването и вредите върху инфраструктурата и спирането на услугите, а военната акция трябвало да се опита да сведе до най-малко въздействието върху цивилното население.
Това не се оказа по този начин. Шестнадесет години, откакто Буш започва по този начин наречената " война против тероризма ", животът на милиони хора е извърнат с главата надолу, на „ Ислямска страна “ (ИД) беше разрешено да стартира да гнои и да се популяризира, а Ирак е страна, изложена на заплаха от раздробяване . Нещо повече, незнаен брой почтени цивилни бяха убити - от заболявания, при страшни изтезания, осъществявани от локални и задгранични бунтовници, и от военната акция, водена от Съединени американски щати и Англия, която Ейбрамс и други дадоха обещание, че ще бъде хирургическа.
През последните дни Съединени американски щати още веднъж бяха принудени да се извърнат към мъчителния въпрос за цивилни жертви след публикуването на следствие от The New York Times, в което се откри, че обратно на изказванията на Пентагона, един на всеки пет от съдружните въздушни удари по цели на ИД в Ирак през 2014 година, е водел до гибел на цивилни жители . Това число е било 31 пъти по-високо от това, която Съединени американски щати признават.
Пентагонът реагира на отчета и упорства, че се грижи доста за подготовката и провеждането на военни удари и проверява всички искания за цивилни жертви. Той сподели, че 786 цивилни са били убити несъзнателно от съдружни удари, откогато започнаха интервенциите против ИД през юни 2014 година
" Неволната гибел на цивилни е реалност на война, която тежи на сърцата ни ", съобщи представителят на Пентагона Ерик Пахън.
Запитан за общия брой цивилни, убити след нахлуването в Ирак през 2003 година, Пахън сподели пред The Independent, че се съмнява, че може да обезпечи това число . Той насочи запитванията до интервенцията " Combined Joint Task Force Inherent Resolve " (така се споделя интервенцията против ИД - бел. ред.). Нямаше неотложен отговор.
Истината е, че никой не знае какъв брой цивилни са били убити в Ирак, откогато Джордж Буш и Тони Блеър започнаха инвазия, която беше продадена на света не просто като средство за свалянето на Саддам Хюсеин, а за залавяне на оръжията за всеобщо заличаване, които се твърдеше, че е имал. Това е една от многочислените му нещастия.
Войските на Съединени американски щати и Англия поддържаха старателни статистики за бойците, убити в Афганистан и Ирак - 2280 и 4491 за Съединени американски щати, и 455 и 179 за Англия. И въпреки всичко в никакъв случай не са се опитвали да създадат цялостна оценка на смъртните случаи измежду иракските цивилни или на убитите в други театри на бойни дейности.
С течение на годините имаше разнообразни опити да се измисли цифрата . Един от първите е Преброяване на телата в Ирак (Iraq Body Count, IBC), английски план, който пресмяташе броя на жертвите въз основата на медийни отчети. И въпреки всичко, както признават от IBC, числата се базират на информации в медиите, които сами по себе си са лимитирани по обсег и детайлности.
Два отчета, осъществени от Училището по публично здраве Блумбърг към Университета „ Джон Хопкинс “, използваха екстраполация въз основата на епидемиологията и са оповестени в The Lancet. Първият, оповестен през 2004 година, пресмята, че минимум 100 000 иракчани са били убити вследствие на войната . Вторият, оповестен през 2006 година, допуска, че цифрата е повишено до близо 650 000 . Британските и американските държавни управления подлагат на критика констатациите, само че тези, които са взели участие в изследването, пазят методологията. През 2015 година отчет на Лекари за обществена отговорност демонстрира, че общият брой може да е надминал един милион.
Истината е, че никой не знае. Това число може да бъде един милион, може да бъде два милиона.
И когато добавите цивилните жертви в Афганистан и на други места, където се е появила " войната против тероризма " - Йемен, Пакистан, Мали, Нигер, Сомалия и Филипините – играта става все по-пълна с догатки. На доста от тези места даже не съществуват обикновени старания, като опитите на IBC.
Едно нещо, което е толкоз изумително за това, което беше казано през 2003 година, и това, което се споделя в този момент, е езикът, употребен от американските публични лица. Пахън, представителят на Пентагона, акцентира, че всичко е направено, с цел да " се ограничи вредите против неучастващите в бойните дейности и на гражданската инфраструктура ".
През 2003 година Ейбрамс даде обещание: " Надяваме се да обезсърчим изселването на популацията - частично посредством осведомителна акция и частично посредством старания за бързо даване на помощ и бързо възобновяване на публичните услуги ".
А войната постоянно е била мръсна, рискова активност и хората не би трябвало да настояват, че е нещо друго.
Анализ на Андрю Бънкомб за The Independent, представен от БГНЕС
Тогава Ейбрамс твърди в своите забележки за " филантропичното възобновяване ",че шест целта са насочвали планирането на военната намеса. Първият е да се направи опит за минимизиране на разселването и вредите върху инфраструктурата и спирането на услугите, а военната акция трябвало да се опита да сведе до най-малко въздействието върху цивилното население.
Това не се оказа по този начин. Шестнадесет години, откакто Буш започва по този начин наречената " война против тероризма ", животът на милиони хора е извърнат с главата надолу, на „ Ислямска страна “ (ИД) беше разрешено да стартира да гнои и да се популяризира, а Ирак е страна, изложена на заплаха от раздробяване . Нещо повече, незнаен брой почтени цивилни бяха убити - от заболявания, при страшни изтезания, осъществявани от локални и задгранични бунтовници, и от военната акция, водена от Съединени американски щати и Англия, която Ейбрамс и други дадоха обещание, че ще бъде хирургическа.
През последните дни Съединени американски щати още веднъж бяха принудени да се извърнат към мъчителния въпрос за цивилни жертви след публикуването на следствие от The New York Times, в което се откри, че обратно на изказванията на Пентагона, един на всеки пет от съдружните въздушни удари по цели на ИД в Ирак през 2014 година, е водел до гибел на цивилни жители . Това число е било 31 пъти по-високо от това, която Съединени американски щати признават.
Пентагонът реагира на отчета и упорства, че се грижи доста за подготовката и провеждането на военни удари и проверява всички искания за цивилни жертви. Той сподели, че 786 цивилни са били убити несъзнателно от съдружни удари, откогато започнаха интервенциите против ИД през юни 2014 година
" Неволната гибел на цивилни е реалност на война, която тежи на сърцата ни ", съобщи представителят на Пентагона Ерик Пахън.
Запитан за общия брой цивилни, убити след нахлуването в Ирак през 2003 година, Пахън сподели пред The Independent, че се съмнява, че може да обезпечи това число . Той насочи запитванията до интервенцията " Combined Joint Task Force Inherent Resolve " (така се споделя интервенцията против ИД - бел. ред.). Нямаше неотложен отговор.
Истината е, че никой не знае какъв брой цивилни са били убити в Ирак, откогато Джордж Буш и Тони Блеър започнаха инвазия, която беше продадена на света не просто като средство за свалянето на Саддам Хюсеин, а за залавяне на оръжията за всеобщо заличаване, които се твърдеше, че е имал. Това е една от многочислените му нещастия.
Войските на Съединени американски щати и Англия поддържаха старателни статистики за бойците, убити в Афганистан и Ирак - 2280 и 4491 за Съединени американски щати, и 455 и 179 за Англия. И въпреки всичко в никакъв случай не са се опитвали да създадат цялостна оценка на смъртните случаи измежду иракските цивилни или на убитите в други театри на бойни дейности.
С течение на годините имаше разнообразни опити да се измисли цифрата . Един от първите е Преброяване на телата в Ирак (Iraq Body Count, IBC), английски план, който пресмяташе броя на жертвите въз основата на медийни отчети. И въпреки всичко, както признават от IBC, числата се базират на информации в медиите, които сами по себе си са лимитирани по обсег и детайлности.
Два отчета, осъществени от Училището по публично здраве Блумбърг към Университета „ Джон Хопкинс “, използваха екстраполация въз основата на епидемиологията и са оповестени в The Lancet. Първият, оповестен през 2004 година, пресмята, че минимум 100 000 иракчани са били убити вследствие на войната . Вторият, оповестен през 2006 година, допуска, че цифрата е повишено до близо 650 000 . Британските и американските държавни управления подлагат на критика констатациите, само че тези, които са взели участие в изследването, пазят методологията. През 2015 година отчет на Лекари за обществена отговорност демонстрира, че общият брой може да е надминал един милион.
Истината е, че никой не знае. Това число може да бъде един милион, може да бъде два милиона.
И когато добавите цивилните жертви в Афганистан и на други места, където се е появила " войната против тероризма " - Йемен, Пакистан, Мали, Нигер, Сомалия и Филипините – играта става все по-пълна с догатки. На доста от тези места даже не съществуват обикновени старания, като опитите на IBC.
Едно нещо, което е толкоз изумително за това, което беше казано през 2003 година, и това, което се споделя в този момент, е езикът, употребен от американските публични лица. Пахън, представителят на Пентагона, акцентира, че всичко е направено, с цел да " се ограничи вредите против неучастващите в бойните дейности и на гражданската инфраструктура ".
През 2003 година Ейбрамс даде обещание: " Надяваме се да обезсърчим изселването на популацията - частично посредством осведомителна акция и частично посредством старания за бързо даване на помощ и бързо възобновяване на публичните услуги ".
А войната постоянно е била мръсна, рискова активност и хората не би трябвало да настояват, че е нещо друго.
Анализ на Андрю Бънкомб за The Independent, представен от БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ