През есента на 1941 г. Вапцаров е привлечен за сътрудник

През есента на 1941 година Вапцаров е притеглен за помощник на военната комисия към Централен комитет на БРП(к) - тежка и рискована незаконна работа. Рано сутринта на 4 март 1942 поетът е задържан. В продължение на четири месеца е разпитван в Дирекцията на полицията дружно с другите арестувани и прави цялостни признания. Зад решетките възвръща по памет и записва в бележника си „ Байер “ и тетрадката „ Сампа “ новите си стихотворения, останали вън от книгата му. Написва стихотворението „ Прощално “ и първата строфа от „ Предсмъртно “. По това време майка му търси среща с цар Борис III, праща молба за опрощение, само че без резултат. На 23 юли 1942 към обед съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров дружно с петима от арестуваните се осъжда за „ противодържавни действия “ на гибел посредством разстрел. Няколко часа по-късно той дописва втората строфа на стихотворението „ Предсмъртно “. Успява да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Към 21:00 часа на същия ден е разстрелян.

Споделяме спомените за „ злокобния час “ на Младен Исаев, съкилийник на Вапцаров и обвиняем по същото дело, комуто поетът поверява своя бележник и тетрадката с последните си стихове.

(Вапцаров пред машината в Бараково, 1932)

Зловещият час

Аз попаднах с Никола Вапцаров, Антон Попов и още петима души в обща килия. Килията ни се намираше на най-горния етаж на пандиза - една продълговата стая, сумрачна, със застоял, вмирисан въздух. От етаж до етаж извеждаха стоманени стълби. Когато по тях вървяха хора, стълбите злокобно кънтяха. На всеки етаж имаше колело с стоманени парапети, от което на изток и на запад водеха коридори с килии отдясно и отляво. Вратите на килиите бяха стоманени и при отваряне остро скърцаха. Ключарите бяха облечени в черно и постоянно носеха връзки с огромни ключове. Като ни натикаха вътре, заключваха и спускаха тежко желязно резе.

Нашата килия явно беше предопределена за един или двама индивида, а ние бяхме осем души. Таванът на килията беше висок и най-горе имаше решетка. Но тя бе толкоз висока, че не можеше да се огледа на открито. Виждаше се единствено квадратче карирано небе...

Бяхме следните приятели: Никола Вапцаров, Антон Попов, Стоян Захариев, Христо Петров, Борислав Николчев, Никола Русев, Иван Мурунов и аз… В тази килия престояхме 28 дни. В моите записки „ Незабравимото “ аз съм разказал в детайли за претърпяното тогава в килията.

Обявяването на присъдите и събитията от 23 юли 1942 година

Сутринта към 10 часа ни предизвестиха да се готвим за отиване в съда. Тогава Вапцаров ми съобщи тефтерчето си с поръка да го предам на брат му Борис и тетрадката „ Сампа “, която сподели да запазя при себе си. Аз ги мушнах сред облеклата си и тръгнахме.

В правосъдната зала приключваха последните мерки. Освен формалните представители на властта - съдиите, прокурора, служителите на реда, вътре бяха позволени неколцина близки на подсъдимите. И ето пристигна злокобният час. Председателят на съда стартира да чете присъдите:

„ В името на Негово величество цар Борис III съдът, откакто е открил, че подсъдимите са направили противодържавни действия, наказуеми по член 1 и 16 от Закона за отбрана на страната, осъжда на гибел посредством разстрел... (изреждат се имената на дванадесет души - шестима избягали и шестима присъствуващи). Присъдата е дефинитивна, не предстои на обжалване и следва да се извърши в период от 24 часа... “

Чухме имената на наказаните на разстрел присъствуващи приятели: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Йонков Вапцаров, Антон Николов Попов, Атанас Димитров Романов... В тоя миг залата се извърши с писъци на дами и деца. Това беше най-трагичният миг в живота ми.

Председателят на съда продължаваше да чете: „ Осъждат се на пожизнен затвор... на двадесет години... оправдават се... “ Една група от петнадесетина души бяхме оправдани: Иванка Димитрова, Стоян Сотиров, Никола Русев, Даньо Вълчанов, Младен Исаев...

Стражарите започнаха да издърпват наказаните на гибел и ние се прегърнахме с Вапцаров на сбогуване. Той извика: „ Сбогом, приятели! Нас ще ни разстрелят, само че живота - в никакъв случай! “

Когато камионетката ни откара още веднъж в пандиза, там, до входа, вдясно, вратата беше отворена и се виждаше решетката, където ставаха свиждания. Когато минахме, Вапцаров стоеше там и ние си махнахме прощално с ръка. Това беше последният момент, в който се виждахме с него. И сред нас застана вечно гибелта...

Беше пламенен юлски ден, а аз внезапно почувствувах непонятен мраз, раздрусаха ме тръпки и от самото начало криех от другарите овлажнените си очи... В килията бяхме към този момент не осем, а шест души - Вапцаров и неговият непосредствен другар Антон Попов ги нямаше.

Тетрадката, подарена от поета

Тогава в полумрака аз извадих тетрадката, която бях получил от моя приятел сутринта, и я разпрострях. В нея прочетох негови стихотворения и сред тях известното стихотворение „ Предсмъртно “, само че единствено първата строфа, която вместо заглавие имаше сложени звездички:

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкова.
Какво тук значи някаква си персона.

Април 1942 година

Значи тази строфа е била съчинена, когато Вапцаров след арестуването си през март 1942 година, след жестоките изтезания в Дирекция на полицията е направил опит да се самоубие. А някои настояват, коства ми се Живко Живков, че тази строфа е била написана с изострен предмет върху една от стените на килията там. В същия този драматичен ден - 23 юли 1942 година, единствено часове пред своята героична гибел, както свидетелствува Бойка Вапцарова, той написва и втората строфа от предсмъртното си стихотворение:

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и разумно.
Но в бурята ще бъдем отново със тебе,
народе мой, тъй като те обичахме.

14 ч. 23.VII.1942 година

и й го предава на едно листче.

(Никола и Бойка Вапцарови)

* Със съкращения от книгата „ Изстраданото слово “ (Срещи и диалози със модерни писатели), Стефан Коларов, изд. Партиздат, 1979 година
Снимка: Никола и Бойка Вапцарови; Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
Никола Вапцаров пред машината в Бараково, 1932; Институт за литература, dictionarylit-bg.eu