Как кестените помогнаха на британците в Първата световна война?
През есента на 1917 година се появяват известия на стените на класните стаи на децата във Англия: „ Организират се групи от възпитаници и пердах скаути за събиране на кестени...Събирането е скъпа акция за взаимност по време на войната и е доста незабавна. Моля ви, включете се “.
На учениците по този начин и не било обяснено по какъв начин тъкмо кестените могат да оказват помощ за спечелването на войната. Не ги и интересувало. Повече били заинтригувани от великодушното заплащане от 37.5 пенса (днешни 34 долара), което предложила Военната работа за всяка предадена стотица (мярката е равна на 4 ароби, а една ароба е равна на 11.502 кг.)
Учениците изследвали седмици наред горите и пътищата за блестящите кафяви семки, с които имали навика да играят в междучасията. Децата събирали повече кестени, в сравнение с влаковете можели да превозят, и доста от събраното количество загнивало на железопътните гари.
Но общо 3000 тона пристигнали до местопредназначението си - Synthetic Products Company на King's Lynn, където се употребявали за произвеждане на ацетон, жизненоважен съставен елемент за бездимния барут за снаряди и патрони.
Бездимният барут бил употребен от английската войска от 1889 година, когато заменил за първи път черния барут. Съдържал основно нитроглицерин и нитроцелулоза, а ацетонът играел основната роля на разтворител в индустриалния развой.
Преди Първата международна война употребяваният ацетон в английските муниции се произвеждал съвсем извънредно посредством пиролиза на дървен материал. Тъй като били нужни съвсем 100 тона бреза, бук и клен за производството на един звук ацетон, огромните страни производители на дървесина били главните снабдители на този жизненоважен артикул и Англия била длъжна да внася огромна част от ацетона си от Съединени американски щати.
През 1913 година имало желание да се създава английски ацетон, когато била издигната първата съвременна фабрика във Forest of Dean. Но когато избухнала войната през 1914 година, имало единствено 3200 тона ацетон за военна приложимост и скоро станало очевидно, че са нужни различни доставки домашно произвеждане.
Това станало още по-належащо напролет на 1915 година, когато поради огромния дефицит на снаряди, така наречен „ рецесия на снарядите “, лимитирала някои английски оръжия да стрелят единствено четири пъти дневно.
Отговорът на английското държавно управление бил да сътвори министерство на боеприпасите, което да позволи казуса под управлението на бъдещия министър председател Дейвид Лойд Джордж. Една от първите начинания на Лойд Джордж била да попита химика Хаим Вайцман от университета в Манчестър дали съществувала различна форма за произвеждане на ацетон в огромни количества.
Вайцман споделил, че има. Развивайки труда на Луи Пастьор и на други откриватели, Вайцман усъвършенствал процеса на анаеробна ферментация, който употребявал мощно устойчивата бактерия Clostridium acetobutylicum (известна също като „ организма на Вайцман “) за производството на огромни количества ацетон въз основа на разнообразни нишестени храни, като зърнени култури, царевица и ориз.
Вайцман незабавно се съгласил да даде процеса си разполагаем на държавното управление. През май 1915 година, откакто Вайцман показал на адмиралтейството, че може да трансформира 100 тона зърно в 12 тона ацетон, държавното управление наело екипи за произвеждане на бира и за филтрация и построило заводи за потребление на новия развой в Holton Heath, Дорсет и King's Lynn, Норфолк.
Заедно произвеждали над 90 000 галона ацетон на година, задоволително за облекчаване на ненаситното търсене на бездимен барут по време на войната. Британската войска и Кралският флот изстреляли 248 милиона снаряда сред 1914 и 1918 година
Но през 1917 година, когато зърното било належащо за изхранване на английското население, а активността на немските подводници в Атлантическия океан заплашвала да прекъсне вноса на царевица от Съединени американски щати, Вайцман получил задачата да откри различен източник на нишесте за процеса си, който да не нарушава снабдяването с към този момент лимитираното количество храни.
Изследователят почнал да опитва с кестени, знаейки, че те порастват в обилие в цялата страна, и разкрил, че добивът на ацетон бил задоволително висок, с цел да стартира произвеждане.
Точно това била повода за апела на национално ниво за събиране на кестени от учениците и предаването им. Правителството било решено да не разкрива същинската причина за огромния лов на кестени през 1917 година, с цел да не могат блокираните германци да копират методите му.
Единственото публично изказване било отпечатано в ежедневника The Times на 26 юли 1917 година То гласяло: „ Правителството се нуждае от семена на кестени, без зелената обвивка, за министерството на боеприпасите. Кестените ще заменят зърнените храни, които бяха належащо за производството на доста значима стока за войната “.
Когато били заложени въпроси в Камарата на общините, завоалираният отговор бил, че кестените били нужни за „ някои цели “. Всичко звучало толкоз съмнително, че някои хора обвилини държавното управление, че употребява доброволна работна ръка за добиване на частна облага.
Производството на ацетон от кестените, макар гаранциите на Вайцман, по този начин и не се оказало толкоз сполучливо. Първоначалните усложнения, които можели да се чакат при толкоз нов план, станали причина индустриалният развой във фабриката в King's Lynn да стартира едвам през април 1918 година и скоро било намерено, че кестените не обезпечават предстоящите добиви от държавното управление.
Производството спряло след три месеца. В подобен случай помогнали ли са кестените за спечелването на войната? Може да се каже, че безспорно са изиграли своята роля, само че са били второстепенни, а не основни герои.
Истинската звезда в този театър бил Хаим Вайцман, чието брилянтно решение за справяне с дефицита на ацетон, употребявайки разнообразни естествени артикули – от царевица до кестени, помогнало за разрешаването на рецесията със снарядите и разрешило на английските оръжия още веднъж да стрелят.
Вайцман бил бележит ционист и получил премия за жизненоважния си принос във военните старания на Англия, когато кабинетът, управителен от Лойд Джордж - министър председател от края на 1916 година, одобрил подписването на Декларацията на Балфур на 2 ноември 1917 година
Британският министър на външните работи Артър Балфур написал писмо до Лорд Ротсчайлд - бележит английски евреин, в което дава обещание поддръжката на държавното управление „ за установяването в Палестина на национално огнище за еврейския народ “. Това била първата стъпка от дългия път към основаването на страната Израел.
Когато в последна сметка тя била основана през 1948 година, Вайцман станал първият й президент. Кестените частично изиграли роля за това.
На учениците по този начин и не било обяснено по какъв начин тъкмо кестените могат да оказват помощ за спечелването на войната. Не ги и интересувало. Повече били заинтригувани от великодушното заплащане от 37.5 пенса (днешни 34 долара), което предложила Военната работа за всяка предадена стотица (мярката е равна на 4 ароби, а една ароба е равна на 11.502 кг.)
Учениците изследвали седмици наред горите и пътищата за блестящите кафяви семки, с които имали навика да играят в междучасията. Децата събирали повече кестени, в сравнение с влаковете можели да превозят, и доста от събраното количество загнивало на железопътните гари.
Но общо 3000 тона пристигнали до местопредназначението си - Synthetic Products Company на King's Lynn, където се употребявали за произвеждане на ацетон, жизненоважен съставен елемент за бездимния барут за снаряди и патрони.
Бездимният барут бил употребен от английската войска от 1889 година, когато заменил за първи път черния барут. Съдържал основно нитроглицерин и нитроцелулоза, а ацетонът играел основната роля на разтворител в индустриалния развой.
Преди Първата международна война употребяваният ацетон в английските муниции се произвеждал съвсем извънредно посредством пиролиза на дървен материал. Тъй като били нужни съвсем 100 тона бреза, бук и клен за производството на един звук ацетон, огромните страни производители на дървесина били главните снабдители на този жизненоважен артикул и Англия била длъжна да внася огромна част от ацетона си от Съединени американски щати.
През 1913 година имало желание да се създава английски ацетон, когато била издигната първата съвременна фабрика във Forest of Dean. Но когато избухнала войната през 1914 година, имало единствено 3200 тона ацетон за военна приложимост и скоро станало очевидно, че са нужни различни доставки домашно произвеждане.
Това станало още по-належащо напролет на 1915 година, когато поради огромния дефицит на снаряди, така наречен „ рецесия на снарядите “, лимитирала някои английски оръжия да стрелят единствено четири пъти дневно.
Отговорът на английското държавно управление бил да сътвори министерство на боеприпасите, което да позволи казуса под управлението на бъдещия министър председател Дейвид Лойд Джордж. Една от първите начинания на Лойд Джордж била да попита химика Хаим Вайцман от университета в Манчестър дали съществувала различна форма за произвеждане на ацетон в огромни количества.
Вайцман споделил, че има. Развивайки труда на Луи Пастьор и на други откриватели, Вайцман усъвършенствал процеса на анаеробна ферментация, който употребявал мощно устойчивата бактерия Clostridium acetobutylicum (известна също като „ организма на Вайцман “) за производството на огромни количества ацетон въз основа на разнообразни нишестени храни, като зърнени култури, царевица и ориз.
Вайцман незабавно се съгласил да даде процеса си разполагаем на държавното управление. През май 1915 година, откакто Вайцман показал на адмиралтейството, че може да трансформира 100 тона зърно в 12 тона ацетон, държавното управление наело екипи за произвеждане на бира и за филтрация и построило заводи за потребление на новия развой в Holton Heath, Дорсет и King's Lynn, Норфолк.
Заедно произвеждали над 90 000 галона ацетон на година, задоволително за облекчаване на ненаситното търсене на бездимен барут по време на войната. Британската войска и Кралският флот изстреляли 248 милиона снаряда сред 1914 и 1918 година
Но през 1917 година, когато зърното било належащо за изхранване на английското население, а активността на немските подводници в Атлантическия океан заплашвала да прекъсне вноса на царевица от Съединени американски щати, Вайцман получил задачата да откри различен източник на нишесте за процеса си, който да не нарушава снабдяването с към този момент лимитираното количество храни.
Изследователят почнал да опитва с кестени, знаейки, че те порастват в обилие в цялата страна, и разкрил, че добивът на ацетон бил задоволително висок, с цел да стартира произвеждане.
Точно това била повода за апела на национално ниво за събиране на кестени от учениците и предаването им. Правителството било решено да не разкрива същинската причина за огромния лов на кестени през 1917 година, с цел да не могат блокираните германци да копират методите му.
Единственото публично изказване било отпечатано в ежедневника The Times на 26 юли 1917 година То гласяло: „ Правителството се нуждае от семена на кестени, без зелената обвивка, за министерството на боеприпасите. Кестените ще заменят зърнените храни, които бяха належащо за производството на доста значима стока за войната “.
Когато били заложени въпроси в Камарата на общините, завоалираният отговор бил, че кестените били нужни за „ някои цели “. Всичко звучало толкоз съмнително, че някои хора обвилини държавното управление, че употребява доброволна работна ръка за добиване на частна облага.
Производството на ацетон от кестените, макар гаранциите на Вайцман, по този начин и не се оказало толкоз сполучливо. Първоначалните усложнения, които можели да се чакат при толкоз нов план, станали причина индустриалният развой във фабриката в King's Lynn да стартира едвам през април 1918 година и скоро било намерено, че кестените не обезпечават предстоящите добиви от държавното управление.
Производството спряло след три месеца. В подобен случай помогнали ли са кестените за спечелването на войната? Може да се каже, че безспорно са изиграли своята роля, само че са били второстепенни, а не основни герои.
Истинската звезда в този театър бил Хаим Вайцман, чието брилянтно решение за справяне с дефицита на ацетон, употребявайки разнообразни естествени артикули – от царевица до кестени, помогнало за разрешаването на рецесията със снарядите и разрешило на английските оръжия още веднъж да стрелят.
Вайцман бил бележит ционист и получил премия за жизненоважния си принос във военните старания на Англия, когато кабинетът, управителен от Лойд Джордж - министър председател от края на 1916 година, одобрил подписването на Декларацията на Балфур на 2 ноември 1917 година
Британският министър на външните работи Артър Балфур написал писмо до Лорд Ротсчайлд - бележит английски евреин, в което дава обещание поддръжката на държавното управление „ за установяването в Палестина на национално огнище за еврейския народ “. Това била първата стъпка от дългия път към основаването на страната Израел.
Когато в последна сметка тя била основана през 1948 година, Вайцман станал първият й президент. Кестените частично изиграли роля за това.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ