Картината, която предизвика невъобразим скандал по времето на соца
През 50-те години на предишния век картината Родопска женитба на художника Атанас Стайков провокира същински скандал в социалистическа България. На нея е изобразена сватбата сред християнин и мюсюлманка – тематика, която била неразрешена по времето на соца.
Близо 60 години творбата е била крита в складовете и галериите на разнообразни институции, само че през днешния ден може да се види в Художествената изложба в Смолян.
Картината носи ред неприятности на нейния създател. Сватба сред християнин и мюсюлманка е била измежду тематиките табу по време на социализма, а да се изобрази в художествена творба било немислимо.
Родопска женитба е с размери 4 на 2.5 метра, на нея са изобразени 80 човешки фигури, а художникът я рисува в интервал на 7 години. Но младоженците на нея провокират същински скандал, когато е показана за първи път през 1957 година.
Авторът е упрекнат в подкопаване на социалистическата идеология и изключен от Съюза на художниците. Платното е опредено като буржоазно и отхвърлено на партийно равнище. Обиден, Атанас Стайков стопира да рисува за 15 години.
Но анатемосването на картината не стопира единствено с това. В тогавашния вестник Народна просвета излизат серия от публикации, в които творбата е избрана като злободневна и ретроградна.
Стайков се е увлякъл по пъстротата на облеклата и е не запомнил, че изобразените на нея герои я лишават от метафизичен смисъл. Това приказва за непочтеност на създателя, изгубил своята мяра, пишат част от тогавашните рецензии.
Реакцията на публиката обаче е позитивна. Картината е изложена през 1958 година в Пловдив, а 35 000 души заплащат вход, с цел да я видят, като се има поради, че по това време максимумът на гости бил към 2000 души.
Първоначално творбата била кръстена Мома с рода се прости – фраза от известната фолклорна ария Ела се вие превива, само че по-късно заглавието е заменено на Родопска женитба.
Вляво се виждат роднините на младоженеца, който е християнин, а в дясно към къщата и чардака са околните на булката, която е мюсюлманка. Вижда се, че дамите, даже и децата са забрадени.
От известните по това време художници само Владимир Димитров – Майстора поддържа родопския създател, като декларира, че платното е същинска картина на българската реалност и национална полезност.
Многобройни вестници се пробвали да го подкупят, с цел да изрази отрицателно мнение, само че Майстора защитавал убеждението, че картината е отлична живопис.
Въпреки това творбата е неразрешена и Окръжния национален съвет я снема от изложбата в Пловдив. Дълги години е съхранявана в избите на учителския институт, а по-късно е прегъната на две и изпращана в разнообразни институции в Смолян.
Към края на живота си Стайков съумява да си я върне, само че в окаяно положение. Картината била мощно развалена, тъй като не навивана на руло и прегъвана на две с живописния пласт във вътрешността. Художникът умира на 83 години, като по този начин и не съумял да възвърне и още веднъж да изложи картината си.
След като бе оправдана, картината Родопска женитба бе възобновена със средства от фонд 13 века България и през днешния ден може да се види в зала 3 на Художествената изложба в Смолян.
