Умението да виждаш…
През 40-те години на предишния век, един безпаричен юноша от Източна Европа отпътувал за Северна Америка, с цел да сбъдне своята американска фантазия. Когато дошъл в Съединените щати, се озовал на изцяло непознато място, нямал семейство и другари, на които да разчита и изобщо не говорел британски език. Бил тотално отчаян и дълго време животът му бил даже по-тежък и нещастен от този, който имал в своята татковина. През тези години си нямал нищо друго с изключение на голите фантазии и напразните си очаквания за по-добър живот и човешко благоденствие, само че последователно забелязвал и едно необичайно събитие в американското общество, което го предиздвикало да се усеща още по-зле.
След известно време почнал работа в една от най-големите корпорации и всеки ден се срещал с доста и най-различни хора, само че виждал, че даже и по този начин наречените съумели хора доста рядко били същински щастливи и удовлетворени от своя живот. Преобладаващото положение на всички било огромно напрежение и всекидневен стрес. Дори и притежателят на компанията рядко се появявал с ведра усмивка и спокоен тип.
Но въпреки всичко – имало едно фрапиращо изключение в лицето на един от портиерите, който постоянно бил спокоен и ухилен. Портиерът бил от индиански генезис и било видно, че нямал никакви желания за владеене на доста материални полезности, само че имал това благосъстояние, към което същински се стремял младият източноевропеец.
– Как го постигаш ? – попитал в комфортен миг младият европеец. – На какво се дължи непоколебимото ти успокоение и по какъв начин в никакъв случай не губиш положителното си въодушевление?
– На отношението ми към Създателя! – незабавно му отговорил усмихнатият пазач.
– Отношението ти, към кого? – погледнал го учудено младежът.
– Към Създателя или към Живота. – усмихнал му се още по-широко индианецът и добавил. – Сега ще ти го обясня. Обикновено хората си мислят, че непрекъснато влизат в най-различни връзки с други хора, с животни, събития или условия, само че в моя живот има единствено едно отношение и това е отношението ми със Създателя. Където и да съм, без значение с кого съм или каквото и да ми се случва, аз виждам на всички места и във всичко наличието на Създателя и му се усмихвам, а Той ми отвръща незабавно или след известно време, само че постоянно и наложително с усмивка. Казано по-друг метод, ухилвам се на Живота и Той ми се усмихва.
– Толкова ли е просто? – продължавал да го гледа още по-учудено младежът.
– Да! За мен е по този начин, само че при вас е друго. Например, ти имаш прелестни връзки с обичаната ти жена и тя те изпраща с целувка, а ти тръгваш за работа и преливаш от благополучие, само че в трамвая някакъв вид, жестоко те настава по новата ти обувка без да ти се извини и ти си подготвен да го убиеш. В този миг към този момент имаш едно ново и извънредно отношение към този некултурен мъж. Така ли е?
– Да, несъмнено ще съм доста засегнат или напряко ще избухна и след това през целия ден ще ми е погрешно.
– Но в случай че във всеки миг осъзнаваш, че нищо не може да съществува и не се случва без наличието и волята на Създателя, отново ли по този начин ще реагираш или ще постъпиш като мен? Добре си намерения и помни, че единствено ти си виновен за своето отношение към всичко! – споделил най-после индианецът и изпратил замисления юноша с едно приятелско потупване по гърба, преди да се разделят.
След това младежът дълго време анализирал своето държание и постоянно му се случвало да бъде комплициран най-много в своите връзки с другите хора, само че в последна сметка приел на 100 % житейската философия на мъдрия индианец. После единствено за няколко години станал милиардер и никой не го е виждал обезпокоен, комплициран или уплашен от каквото и да е събитие в неговия живот, а когато една млада телевизионна кореспондентка го попитала за най-голямата полезност или кой е най-ценният съвет, който може да показа с телевизионните фенове, той дал отговор по този начин:
– Умението да виждаш и да усещаш наличието на Създателя във всяко нещо, коства повече от всичко!
***
„ Най-голямото изобретение на всички времена е, че един човек може да промени своето бъдеще, просто като промени своето отношение. Разбирам, че в случай че във всичките си старания в живота, в хубавите и в сложните интервали можеш да се свържеш с огромната мощ, която ръководи живота – аз я назовавам Бог, вие можете да го наречете силата, природата, силата – и в случай че позволиш на твоята персона, на твоята витална мощ да се свърже с по-висшата, можеш да постигнеш всичко. Аз съм доказателство за това. Мисля, че фактът, че съм родена, където съм родена и във времето, в което съм родена и че съумях да реализира това, което реализирах, приказва за тази опция. ” Опра Уинфри
Притчата е от книгата БОЖЕСТВЕНОТО ЛЕКАРСТВО , включена е и в сборника с къси разкази и модерни притчи „ Силата на словото!.. “
