През 2023-та предстои Световно първенство по художествена гимнастика за девойки,

През 2023-та следва Световно състезание по художествена гимнастика за девойки, което ще се организира в интервала 7-9 юли в Клуж - Напока. В идващите седмици във Facebook страницата на Българската федерация по художествена гимнастика ще бъдат показани националните тимове девойки - самостоятелно и отбор, които ще борят за призовите оценки на шампионата в Румъния. Поредицата продължава с Красимира Иванова - член на НО девойки (ансамбъл).

Коя е Красимира Иванова? Разкажи ни малко повече за теб. За фамилията и безусловната поддръжка. Какво в никакъв случай няма да забравиш, като съвет от тях?
КРАСИ: Казвам се Красимира Иванова, на 14 година съм от гр. Варна. Имам по - дребна сестра, която също тренира художествена гимнастика. Родителите ми постоянно са ме подкрепяли и са вярвали в мен. Съветите, които са ми давали са доста, само че имам няколко обичани изречения, които съм запомнила от мама и постоянно си дублирам: " Ще бъде мъчно, само че мъчно не значи невероятно! Прави всичко с готовност и обич и побеждавай себе си! "

Как стартира твоята история с художествената гимнастика? Кой те `запали`, в случай че може да се изразим по този начин? Има ли спортисти в фамилията ти?
КРАСИ: Започнах да упражнявам художествена гимнастика в СКХГ " Грация ". Мама ме заведе за първи път в залата, когато бях на 4 година Тя беше тази, която ме въодушеви, като ми споделяше, че това е най- красивият женски спорт, най- елегантен и изящен.

Баща ми е спортувал джудо и самбо 10 години и може би от него съм наследила спортния дух.

Първият и единствен клуб, в който съм упражнявала е СКХГ " Грация " и в случай че би трябвало още веднъж да предпочитам, отново бих избрала него. Благодарна съм първо на госпожа Светлана Юриевна за цялата обич, отдаденост, внимание и самообладание, за това че до последно вярваше в мен, за целия труд, който постави, с цел да стигна дотук и да съм част от националния тим на България - отбор девойки.

На второ, само че не на последно място откровено благодаря и на госпожа Виктория Атанасова, която даваше всичко от себе си за моето израстване, развиване и надграждане в спорта.

Първото, на което се научих в залата беше мост. Бях на 6 година, когато беше и моето първо съревнование. Играх комбиниране без апарат на шампионата " Морски звезди " в Семеен кодекс Камчия и завоювах моя първи златен орден.

Кое е било най-хубавото съревнование до този миг в кариерата ти? Защо? А най-трудното и тежко?
КРАСИ: Най -хубавото и най - запаметяващото ми съревнование беше шампионатът " LUXEMBURG CUP " - 2019г, на който се класирах: 1-во м. бухалки, 3- то м. топка и 3- то м. многобой. А най- тежкото и мъчно ми беше- Директива за птиците - кат. " ЕЛИТ " - ДМВ, на което не се показах добре и бях доста разочарована от себе си.

Кои триумфи на килима до този миг ще отличиш?
КРАСИ: Моите оценки са Държавни шампионати, на които съм се класирала на финали.

Да стигнеш до националния тим – какъв брой дълъг и сложен беше този път?
КРАСИ: Това беше една моя фантазия! Изкачвах самоуверено всяка стълбичка към триумфа, всяка компликация беше предизвикателство за мен, всяка загуба ме амбицираше още повече да се боря. Пътят е дълъг и сложен, само че си костваха напъните!

Първи срещи със старши-треньора на тима Кристина Илиева и нейният асистент Жанина Иванова.

Първо усещане, кой е урокът, който в никакъв случай няма да забравиш от работата си с тях? Първи срещи с останалите девойки. Трудно ли ти беше да се адаптираш?
КРАСИ: Когато за първи път се срещнах с госпожица Кристина Илиева и госпожица Жанина Иванова, бях обезпокоена и разчувствана по едно и също време от това, че всичко беше нещо ново за мен. Но те съумяха доста бързо да ме предразположат с деликатно отношение и приемане. Урокът, който научих от тях е, че постоянно би трябвало да се стремя към повече.

С девойките бяхме непознати за малко. Имаме някои разлики, което е обикновено, само че бързо намерихме общи неща между тях и се сближихме.

Гордея се с всяка една от тях и за мен е чест да съм в отбор тъкмо с тези девойки!

Имаш ли амулет, или обред, който изпълняваш преди да излезеш на килима?
КРАСИ: Имам талисмани, които нося на всяко мое съревнование.  

За какво ти вършат забележка най-често и има ли санкции?
КРАСИ: Често ми вършат забележки за колената (смее се). А когато треньорките не са удовлетворени от нас - да, имаме санкции, само че щом по този начин са решили, ние ги одобряваме.

Извън гимнастиката, имаш ли други обичани спортове, занимание? С какво се занимаваш, когато не тренираш?
КРАСИ: Обичам да извозвам свободното си време със фамилията си, да се разхождам с приятелки, а едно от обичаните ми занимания е да подготвям сладкиш.

Имаш ли кумир? Казваш ли си желая да наподобявам на нея, опитваш ли се да следваш стъпките ѝ?
КРАСИ: Любимата ми гимнастичка е Александра Солдатова, има друг жанр. Да, пробвам се да екстрахирам най- положителното от най- положителните и да се изучавам от тях!

Ако беше комбиниране, твое, щеше да си...
КРАСИ: Щях да съм топка! Съчетанието ни с топки ми е обичано!

Какво научи от Илиана Раева? Спомняш ли си първата Ви среща?
КРАСИ: От всяка среща с госпожа Илиана Раева узнавам, че силата, мотивацията и вярата са в мен.

Какво не знаят хората за теб?
КРАСИ: Мога да сготвям доста добре!

Какво ти следва оттук нататък? Готова ли си с изработването на съчетания? За какво мечтаеш и какво си пожелаваш за новата 2023-та?
КРАСИ: Тази година предстоят първите най- значими надпревари за нашия отбор - Европейско и Световно състезание, а преди този момент Международния шампионат, на който ще участваме в Тарту (Естония). Работим интензивно и даваме всичко от себе си, с цел да се представим оптимално добре. Мечтая за златен орден от Европейско и Световно състезание! Пожелавам си здраве и триумфи на всички надпревари!

Автор на изявлението Лорета Яньова

Снимки: Анна Недкова и персонален списък