През 2017 г. масовите очаквания за икономиката като че ли

...
През 2017 г. масовите очаквания за икономиката като че ли
Коментари Харесай

Песимизмът за икономиката леко намалява

През 2017 година всеобщите упования за стопанската система сякаш не наподобяват толкоз отрицателно, колкото в предишни години. Разбира се, сензитивният скептицизъм продължава, само че сякаш упованията стопанската система да се утежни трайно останаха под упованията да няма смяна. А от равнища трайно над 40% дяловете на негативниочаквания за двете последни години гладко спаднаха на равнища под и към 30%. Неутралните упования са към и под 40%, а позитивните се двоумят сред 10 и 15%. Това са резултатите от последното изследване на "Галъп интернешънъл “ за отиващата си 2017 година

В края на 2017 година 39% чакат стопанската система да остане в същото състояние. 30% - да се утежни и 14% - да се усъвършенства. Останалите се двоумят или не могат да преценяват.

Материалното състояние на семействата

По отношение на упованията за материалното състояние на фамилиите през 2017 година позитивните настройки, сякаш също демонстрират малко по-високи стойности спрямо предходните няколко години и останаха трайно над 10%, откакто в предходното десетилетие рядко бяха прекосявали тази психическа граница.Негативните упования за персоналните пари се движеха към и над 20% - едни от най-ниските равнища за интервала от няколко години. С най-високи стойности, близо под 50%, останаха упованията материалното състояние на фамилиите да остане без смяна.

В края на годината 45% чакат материалното състояние на фамилията им да остане същото, 24% - да се утежни, а 13% - да се усъвършенства. Останалите не могат да отговорят.

Очаквания за безработица

2017 година донесе и исторически ниски упования за безработица. Очакванията тя да се увеличи останаха трайно на равнища под и към 30%, а над 40% към този момент считат, че тя ще остане същата. Малко над 10% през годината смятаха, че безработицата ще намалее.

В края на годината 41% чакат безработицата да остава същата, 30% - да се усилва и 11% - да понижава. Останалите се двоумят.

Очаквания за цените

В началото на зимата минимални са дяловете на българите, които чакат спад в цените. Малко над 20% чакат цените да останат същите, а над 65% - да се покачат. През пролетта на 2017 година пристигна скок в упованията за покачване на цените на главните артикули, тъй като беше обявено идно покачване на цени на комунални услуги. По-късно този резултат беше притъпен.

В последните седмици на годината 67% чакат в идните месеци цените да порастват, 22% - да останат същите, а 1% - да намалеят.

Обща логичност на икономическите настройки и другите сходни знаци в последните няколко години

Политическите фактори влияеха съществено на икономическите упования. Изборите през 2009 година, довели на власт извънредно известния в оня миг Бойко Борисов, имаха очевидно успокояващо влияние и отрицателните упования за стопанската система за месеци спаднаха от към 60% до към 30%, въпреки това да бе кратковременен резултат. По-късно се натрупаха отрицателни упования.

Протестите първоначално 2013 година, които доведоха до слизане от власт на тогавашното държавно управление на Борисов, очевидно повишаваха чувството за добра вероятност за смяна и това бе обвързвана с подобен кратковременен спад на паниката – още веднъж от равнища към 60% до равнища към 30%.

Именно краищата на двата мандата – напролет на 2009 година и края на 2012 година се оказваха и двата момента на най-сериозен стопански скептицизъм в новия век. Това личеше във всички индикатори.

Кратковременният успокоителен резултат в първите месеци на 2013 година беше последван от растеж на отрицателните упования за стопанската система до равнища над 40% на фона на почналата нова вълна митинги – този път против кабинета, управителен от Пламен Орешарски.

В първата половина на 2014 година митингите утихнаха и равнищата на негативни упования за стопанската система на страната останаха за известно време по-ниски - покрай 30%. Това бе и релативно по-спокоен интервал в политически проект и това се отрази на всички индикатори за всеобщите усещания за стопанската система.

С проблемите в банковия бранш и рухването на държавното управление на Орешарски в средата на 2014 година обаче стартира растеж на отрицателните оценки. С идването на власт на новото държавно управление на Бойко Борисов (втори управнически мандат за Борисов) в края на 2014 година, стартира да се усеща облекчение в политическите настройки и това очевидно повлия и на икономическите. Растящият във втората половина на 2014 година негативизъм не продължи растежа си и през 2015 година, настъпи известна стабилизация. Очакванията за утежняване на стопанската система останаха трайно над 40%. През втората половина на 2015 година и през 2016 година започнаха да спадат, с цел да стигнат до днешните равнища.

Тази наклонност на спад на негативизма беше обвързвана и с повишаване на упованията икономическото състояние да не се промени – в случай че през последните месеци на 2014 година и през първата половина на 2015 година тези упования се движеха към 30%, то в последните месеци на 2015 година и през 2016 година започнаха леко да порастват, с цел да останат през 2017 година близо под 40%.

През по-голямата част от тези няколко години упованията за възстановяване на стопанската система по традиция останаха към и под 15% с обособени пикови моменти към смени във властта. По-трайно близки и надминаващи 20%, тези упования бяха единствено в първата фаза от годините на първия мандат на Борисов.

По традиция упованията за материалното състояние на личното семейство останаха по-благоприятни спрямо общите стопански упования. Вероятно, общополитическият песимизъм (донякъде инерционен) не влияеше толкоз тук. Но и тук се откриваше въздействието на промените във властта, въпреки то да не повтаряше безусловно упованията за общото икономическо състояние.

Ролята на кратковременните политически фактори личеше ясно даже в упованията за цените и безработицата. Те отчетливо спаднаха към изборите и промените във властта през 2009 и 2013 година

В годините обратно личеше еволюционен и „ стъпаловиден “ спад в упованията за безработицата. Световната икономическа рецесия през 2008 година внезапно увеличи упованията за безработица у нас. Между 2008 и 2010 година упованията за безработица се задържаха на чувствителни равнища, само че даже и тук изборите през 2009 година имаха моментно „ обезболяващо “ влияние.

По традиция преобладаващите упования в последните години бяха за повишение на цените на главните артикули. Във втората фаза на първия мандат „ Борисов “ това очакване се споделяше от към и над 80% от българите и това останаха най-високите нива в обсъждания интервал от няколко години. Именно в кроя на мандата „ Борисов 1 “ – в последните месеци на 2012 година и в първата половина на 2013 година започнаха и митинги във връзка високи сметки за комунални услуги. С хода на митингите спаднаха и упованията за повишение на цените, покачиха се равнищата на тези, които чакат цените да останат същите, а даже и да намалеят. Данните тогава се движеха в синхрон с маркираното нагоре понижаване на общия стопански негативизъм и негативни упования за персоналните финанси.

В идващите години равнищата на скептицизъм за скъпите започнаха да се двоумят към 60%, а по-късно – сред 60% и 70%. Неутралните бяха сред 20 и 30%, а последователно трайно се откриха към 20%. Онези, които чакаха понижаване на цените към този момент не клоняха към нула, а се колебаеха към 5%. През 2016 година обаче сякаш тези упования спаднаха. По същото време обаче леко понижиха и отрицателните упования, а се повишиха неутралните.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР