През 2017-а учените потвърдиха, че потопената земна маса, наречена Зеландия,

През 2017-а учените потвърдиха, че потопената земна маса, наречена Зеландия, в миналото е била обособен континент. Дълго време обаче те не можеха да я картографират напълно. Досега.

Миналата седмица учени от GNS Science в Нова Зеландия оповестиха, че са картографирали Зеландия и до най-малкия подробност. Нещо повече – всеки, който желае, може да прегледа картите на.

„ Създадохме тези карти, с цел да предоставим точна, цялостна и настояща картина на геологията на Нова Зеландия и югозападната част на Тихия океан – по-добре от когато и да било “, разяснява Ник Мортимър, началник на плана.

Мортимър и сътрудниците му са картографирали батиметрията в региона на Зеландия – формата и дълбочината на океанското дъно – както и неговия тектоничен профил. По този метод откривателите схващат къде тъкмо се намира Зеландия сред границите на тектоничните плочи.

Картите разкриват нова информация за метода, по който Зеландия се е формирала, преди да потъне под вода преди милиони години.

Подводен континент, огромен близо 5 млн. кв км

Зеландия е съвсем 5 млн. кв. км – почти колкото половин Австралия. Само 6% от континента обаче се намира над морското ниво. Тази част съставлява северните и южните острови на Нова Зеландия, както и о-в Нова Каледония. Всичко останало се намира под вода, което прави проучването на Зеландия извънредно мъчно.

За да проучат по-добре потопения континент, Мортимър и сътрудниците му картографират и Нова Зеландия, и океанското дъно към нея. Батиметричната карта, която основават (може да я видите по-долу), демонстрира какви височини доближават планинските скатове на континента.

Източник:  GNS Science

Картата демонстрира и бреговете, териториалните граници и имената на съществени подводни характерности. Тя е част от международна самодейност, чиято цел е да картографира цялото океанско дъно до 2030-а.

Втората карта, която учените от GNS основават (по-долу), демонстрира видът на кората, съставляваща подводния континент, нейната възраст и главните ѝ дефекти. Континенталната кора – по-старата и по-дебела земна кора, образуваща земната маса – е оцветена в алено, оранжево, жълто и кафяво. Океанската кора, която като цяло е по-млада, е в синьо. Червените триъгълници отбелязват вулканите.

Източник:  GNS Science

Тази карта демонстрира и къде тъкмо се намира Нова Зеландия по отношение на другите тектонични плочи, кои от тях се избутват под други и какъв брой бързо се случва всичко това. Проучвайки всички тези феномени, учените ще могат да схванат повече за образуването на Зеландия.

Геология

Зеландия е формирана главно от два съвсем успоредни гребена, отделени от авлакогенски рифт, където рифтовото делене на континента стопира и се запълва с грабен. Гребените се издигат над океанското дъно до височина 1000 – 1500 м, с няколко скалисти острова, издигащи се над морското ниво. Гребените са от континентална канара, само че са с по-ниска височина от естествените континенти, защото кората им е по-тънка, почти 20 km дебела, и надлежно не плава изключително високо над земната мантия.

Преди към 25 милиона години, южната част на Зеландия (на тихоокеанската плоча) стартира да се измества по отношение на северната (на индоавстралийската плоча). Последвалото изместване с към 500 km по дължина на алпийския разлом може да види на геоложки карти.

Натъскът по границата повдига Южните Алпи, въпреки заради бърза ерозия тяхната височина да отразява единствено дребна част от повдигането. Пò на север, подпъхване на тихоокеанската плоча води до мащабен вулканизъм. Вулканизъм на Зеландия поражда няколко пъти в разнообразни елементи на микроконтинента преди, по време на и откакто той се отдалечава от суперконтинента Гондвана. Макар Зеландия да се е преместил почти 6000 km северозападно по отношение на мантията изпод, когато се отделя от Антарктика, повтарящият се междуконтинентален вулканизъм изхвърля магмено наличие, сходно на това от вулканите в предходните прилежащи елементи на Антарктика и Австралия.

Този вулканизъм е необятно публикуван измежду Зеландия, само че като цяло с дребен размер, като се изключи големите щитовидни вулкани от края на миоцен, които се развиват на полуостровите Банкс и Отаго. Това се случва и в разнообразни лимитирани региони към края на креда и неозой. Причините за него, обаче, са обект на диспути.

През 2017 година екип от геолози от Нова Зеландия, Нова Каледония и Австралия заключват, че Зеландия извършва всички условия, с цел да бъде счетен за потопен континент, а не микроконтинент.

Източник: Science Alert