Залезът на НАТО в Крим
През 2014 година, когато със спотаен мирис проследявах дейностите ни в Крим с моите приятели, подкрепяйки триумфа на референдума, към момента не знаех, че дядо ми по майчина линия е положил костите си тъкмо там, на полуострова, през май 1942г. Някъде покрай Керч.
По-късно бяха оповестени първоначални документи, отчети в границите на плана на Министерството на защитата „ Мемориал”. Младши лейтенантът е свикан на работа от еди къде си, брачната половинка му е еди коя си и така нататък... Оттогава най-новата кримска история, с изключение на очевидното политическо, закупи и персонално измерение. Крим е наш - и това е всичко. Дядо ми даде живота си за него.
" Това, което с нашата кръв, с кръвта ни е извоювано, ние в никакъв случай няма да дадем на врага. " Тези думи от остарялата, още от руските времена, ария евентуално са познати на съветския главнокомандващ. Всъщност, въз основа на това просто и ясно кредо, действаха в разгара на съветската пролет на полуострова нашите вежливи военни, изпратени да пазят избора на хората.
Сега, след годините на спокойно създаване и подсилване на защитата на Крим, наподобява, че е пристигнало времето за систематични ограничения за отбрана както на самия полуостров, по този начин и на цялата страна. Все отново Крим в този момент е нещо като ключ към цяла Русия.
Естествено, в дърпането на въже с нападателния, без пресилване, блок НАТО (а точно по този начин наподобяват взаимните контакти от последно време) Владимир Путин загатна полуострова като образец, илюстрирайки вероятните последствия от безмисленото разширение на атлантическия алианс на изток. Киев, напомни той, трансформира отвоюването на Крим в своята теория. „ Нека си представим, че Украйна е член на НАТО, натъпкана с оръжие и стартира интервенции в Крим. Това е суверенна съветска територия. Ние какво, би трябвало да водиме война против блока на НАТО? Някой въобще мислил ли е за това? " оплака се президентът.
Медийните рупори на англосаксонците - Военновъздушни сили и Радио Свобода - незабавно излязоха с осъществяването " Ние какво, да водиме война с блока НАТО? " в заглавията. Предполагам, че в опит да изтълкуват чисто риторичния въпрос като доказателство за хипотетичната неопитност на Москва за конфликт с военната машина на алианса.
Ето, споделят, нали разбирате, това е отвън силите им. Макар че става дума по-скоро за демонстриране на увереност, в случай че е належащо, по-късно за битка, за нов опит, употребявайки извънредно тежки причини, с цел да доближи до западняците, да им се уточни, че прехвърлянето на военна инфраструктура към нашите граници е недопустимо.
Путин също по този начин разкритикува препратките на функционерите на НАТО към политиката на " отворени порти ", в която съгласно тях всяка суверенна страна има право независимо да взема решение дали да се причисли към блока. И Брюксел ще реши дали да го одобри или не. Важно е да приказваме за опция, а не за обвързване.
Критерият, явно, е целесъобразността. Ако приемането на кандидатстващата страна ще увеличи цялостната сигурност - добре пристигнали. Но в случай че не, за какво да го вземат? Такъв е казусът с Украйна. Кооптирането на Киев в западния боен съюз единствено ще изостри борбата с Москва.
Друг въпрос е, че никой съществено и не мисли да приема Украйна в НАТО. Дори единствено по тази причина, че тази страна има повече от един или даже два териториални разногласието, както и проблеми със съседите си по отношение на нарушаването на правата на езиковите малцинства.
Виктор Орбан, след срещата с който Путин обърна толкоз доста внимание на връзките със Запада по въпросите на сигурността, няма да разреши да се излъже. Закарпатските унгарци се усещат напълно малко по-добре в Незалежната, в сравнение с руснаците в източната част на страната.
Невъзможно е да си представим, че те с подготвеност ще кимнат, съгласявайки се в отговор на молбата на Киев за присъединение към НАТО.
Като цяло страните-членки на НАТО са доста разнообразни. Новодошлите в блока, които в своята русофобия се стремят да бъдат " по-святи от папата " - Полша, Чехия, балтийските страни - са изцяло уравновесени от остарялата и най-могъща мощ в Европа - Германия. „ Приемането на Украйна в НАТО не е на дневен ред “, сподели представителят на немското държавно управление Щефен Хебестайт. А го има и президентът на Хърватия, който преди малко жигосах Лондон за безнаказаност (Борис Джонсън отлетя за Киев), а преди този момент назова НАТО инструмент на политиката на Съединени американски щати.
При толкоз доста скептици приемането на Украйна в алианса може да не се случи даже след половин век. В Киев, несъмнено, схващат, усещат това и се тревожат. Готови са да се причислят към „ великите “ както и да е, в случай че ще с крайчето на кутрето. Няма по какъв начин другояче да се пояснява демаршът на група депутати, които неотдавна проведоха проява на знамената на страните членки на НАТО (САЩ, Канада, Великобритания) напряко в заседателната зала на Върховната Рада, в акомпанимент с крясъци на британски в признателност за доставките на оръжие. Подлизурство от най-голям стандарт. Какъв срам за не-братята.
Но Украйна е единствено частен случай на връзките Русия-НАТО. Изкуствена структура, основана от Запада, с цел да нервира Москва. Вече се научихме по какъв начин да озаптяваме бесноватите. Много по-важни са цялостните рамкови връзки със Северноатлантическия алианс и неговия „ надзорен блок “ – Съединени американски щати.
След като натовските функционери „ преметнаха, напряко излъгаха” страната ни, като първо дадоха обещание да останат в предходните граници, а по-късно незабавно започнаха няколко талази на агресия, в Брюксел и Вашингтон към този момент няма по какъв начин да се има вяра. Предложенията на Русия за сигурността са финален късмет.
Но и на него не му беше писано да се осъществя. Отговорът на Запада не регистрира „ съответно трите основни претенции на Русия: предотвратяването на разширението на НАТО, отхвърли от разполагане на ударни оръжейни системи покрай съветските граници и връщането на военната инфраструктура на блока в Европа до положението от 1997 година “, установи Путин след срещата с Орбан.
Малко по-късно, след публикуването на документите от испанския вестник El País, това стана ясно и за наблюдаващите. Само един щрих: Русия беше помолена да изтегли войските си от Крим, Южна Осетия и Приднестровието. Е, не е ли малко нахално-грубиянско?
Сега още хиляди американски бойци също се разполагат в Европа. Столтенберг към този момент е благополучен. А американски спътници като Полша се борят за правото да ги одобряват на тяхна земя. И по какъв начин би трябвало да реагира Москва в този момент? Няма подозрение, че би трябвало да има реакция.
Особено след загадъчните думи на някогашния началник на Службата за външно разузнаване Михаил Фрадков. На гала в Кремъл той означи, че идващите решения на главнокомандващия ще изискват храброст и му пожела да продължи да служи на поста си допустимо най-дълго, освен като поръчител на Конституцията, само че и като поръчител за сигурността. Фрадков знае ли освен това?..
Превод: ЕС
По-късно бяха оповестени първоначални документи, отчети в границите на плана на Министерството на защитата „ Мемориал”. Младши лейтенантът е свикан на работа от еди къде си, брачната половинка му е еди коя си и така нататък... Оттогава най-новата кримска история, с изключение на очевидното политическо, закупи и персонално измерение. Крим е наш - и това е всичко. Дядо ми даде живота си за него.
" Това, което с нашата кръв, с кръвта ни е извоювано, ние в никакъв случай няма да дадем на врага. " Тези думи от остарялата, още от руските времена, ария евентуално са познати на съветския главнокомандващ. Всъщност, въз основа на това просто и ясно кредо, действаха в разгара на съветската пролет на полуострова нашите вежливи военни, изпратени да пазят избора на хората.
Сега, след годините на спокойно създаване и подсилване на защитата на Крим, наподобява, че е пристигнало времето за систематични ограничения за отбрана както на самия полуостров, по този начин и на цялата страна. Все отново Крим в този момент е нещо като ключ към цяла Русия.
Естествено, в дърпането на въже с нападателния, без пресилване, блок НАТО (а точно по този начин наподобяват взаимните контакти от последно време) Владимир Путин загатна полуострова като образец, илюстрирайки вероятните последствия от безмисленото разширение на атлантическия алианс на изток. Киев, напомни той, трансформира отвоюването на Крим в своята теория. „ Нека си представим, че Украйна е член на НАТО, натъпкана с оръжие и стартира интервенции в Крим. Това е суверенна съветска територия. Ние какво, би трябвало да водиме война против блока на НАТО? Някой въобще мислил ли е за това? " оплака се президентът.
Медийните рупори на англосаксонците - Военновъздушни сили и Радио Свобода - незабавно излязоха с осъществяването " Ние какво, да водиме война с блока НАТО? " в заглавията. Предполагам, че в опит да изтълкуват чисто риторичния въпрос като доказателство за хипотетичната неопитност на Москва за конфликт с военната машина на алианса.
Ето, споделят, нали разбирате, това е отвън силите им. Макар че става дума по-скоро за демонстриране на увереност, в случай че е належащо, по-късно за битка, за нов опит, употребявайки извънредно тежки причини, с цел да доближи до западняците, да им се уточни, че прехвърлянето на военна инфраструктура към нашите граници е недопустимо.
Путин също по този начин разкритикува препратките на функционерите на НАТО към политиката на " отворени порти ", в която съгласно тях всяка суверенна страна има право независимо да взема решение дали да се причисли към блока. И Брюксел ще реши дали да го одобри или не. Важно е да приказваме за опция, а не за обвързване.
Критерият, явно, е целесъобразността. Ако приемането на кандидатстващата страна ще увеличи цялостната сигурност - добре пристигнали. Но в случай че не, за какво да го вземат? Такъв е казусът с Украйна. Кооптирането на Киев в западния боен съюз единствено ще изостри борбата с Москва.
Друг въпрос е, че никой съществено и не мисли да приема Украйна в НАТО. Дори единствено по тази причина, че тази страна има повече от един или даже два териториални разногласието, както и проблеми със съседите си по отношение на нарушаването на правата на езиковите малцинства.
Виктор Орбан, след срещата с който Путин обърна толкоз доста внимание на връзките със Запада по въпросите на сигурността, няма да разреши да се излъже. Закарпатските унгарци се усещат напълно малко по-добре в Незалежната, в сравнение с руснаците в източната част на страната.
Невъзможно е да си представим, че те с подготвеност ще кимнат, съгласявайки се в отговор на молбата на Киев за присъединение към НАТО.
Като цяло страните-членки на НАТО са доста разнообразни. Новодошлите в блока, които в своята русофобия се стремят да бъдат " по-святи от папата " - Полша, Чехия, балтийските страни - са изцяло уравновесени от остарялата и най-могъща мощ в Европа - Германия. „ Приемането на Украйна в НАТО не е на дневен ред “, сподели представителят на немското държавно управление Щефен Хебестайт. А го има и президентът на Хърватия, който преди малко жигосах Лондон за безнаказаност (Борис Джонсън отлетя за Киев), а преди този момент назова НАТО инструмент на политиката на Съединени американски щати.
При толкоз доста скептици приемането на Украйна в алианса може да не се случи даже след половин век. В Киев, несъмнено, схващат, усещат това и се тревожат. Готови са да се причислят към „ великите “ както и да е, в случай че ще с крайчето на кутрето. Няма по какъв начин другояче да се пояснява демаршът на група депутати, които неотдавна проведоха проява на знамената на страните членки на НАТО (САЩ, Канада, Великобритания) напряко в заседателната зала на Върховната Рада, в акомпанимент с крясъци на британски в признателност за доставките на оръжие. Подлизурство от най-голям стандарт. Какъв срам за не-братята.
Но Украйна е единствено частен случай на връзките Русия-НАТО. Изкуствена структура, основана от Запада, с цел да нервира Москва. Вече се научихме по какъв начин да озаптяваме бесноватите. Много по-важни са цялостните рамкови връзки със Северноатлантическия алианс и неговия „ надзорен блок “ – Съединени американски щати.
След като натовските функционери „ преметнаха, напряко излъгаха” страната ни, като първо дадоха обещание да останат в предходните граници, а по-късно незабавно започнаха няколко талази на агресия, в Брюксел и Вашингтон към този момент няма по какъв начин да се има вяра. Предложенията на Русия за сигурността са финален късмет.
Но и на него не му беше писано да се осъществя. Отговорът на Запада не регистрира „ съответно трите основни претенции на Русия: предотвратяването на разширението на НАТО, отхвърли от разполагане на ударни оръжейни системи покрай съветските граници и връщането на военната инфраструктура на блока в Европа до положението от 1997 година “, установи Путин след срещата с Орбан.
Малко по-късно, след публикуването на документите от испанския вестник El País, това стана ясно и за наблюдаващите. Само един щрих: Русия беше помолена да изтегли войските си от Крим, Южна Осетия и Приднестровието. Е, не е ли малко нахално-грубиянско?
Сега още хиляди американски бойци също се разполагат в Европа. Столтенберг към този момент е благополучен. А американски спътници като Полша се борят за правото да ги одобряват на тяхна земя. И по какъв начин би трябвало да реагира Москва в този момент? Няма подозрение, че би трябвало да има реакция.
Особено след загадъчните думи на някогашния началник на Службата за външно разузнаване Михаил Фрадков. На гала в Кремъл той означи, че идващите решения на главнокомандващия ще изискват храброст и му пожела да продължи да служи на поста си допустимо най-дълго, освен като поръчител на Конституцията, само че и като поръчител за сигурността. Фрадков знае ли освен това?..
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ